"ДДС върху книгите е данък върху грамотността"
ДДС върху книгите в действителност е налог върху грамотността. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на Управителния съвет на Асоциация „ Българска книга “ (АБК) Десислава Алексиева. Тя е измежду участниците в ревюто " Алея на книгата ", което продължава във Варна до 7 август.
Когато бе взето решение Данък добавена стойност да бъде понижен, незабавно падна и междинната корична цена, което докара до повече купени книги, уточни Алексиева. По думите й казусът е, че в това време са се нараснали другите разноски на издателите. Цената на хартията в международен мащаб скочи със 100 %, на картона – със 150 на 100, токът и останалите консумативи също порастват, изясни тя. Алексиева допълни още, че има световен дефицит на хартия и доставките се бавят доста съществено.
Грамотността на популацията е наша идея, само че с нейната реализация би трябвало да бъдат ангажирани всички и най-много страната, счита тя. Ако не бъдат взети ограничения в този момент за поощряване на четенето, резултатите на матурите и от проучванията на PISA ще продължат да се утежняват. Дали едно дете ще успее, зависи от това дали чете, сподели още ръководителят на АБК. Изследвания демонстрират, че тези, които протягат ръка към книгите, демонстрират доста по-високи резултати – с 30 % и повече, спрямо другите, които не четат. Алексиева напомни, че още преди Освобождението у нас са основани учебни заведения и читалища, тъй като предците ни са осъзнавали ролята на книгите и четенето. Тогава българите са имали визията, че без грамотно население, страната няма да има положително бъдеще.
Намаляването на Данък добавена стойност върху книгите важи единствено до края на годината, без гаранции, че мярката ще бъде удължена през 2023 година или че ще стане непрекъсната, посочи тя. Междувременно влезе в мощ европейска инструкция, която дава право Данък добавена стойност върху книгите да бъде с понижена, свръхнамалена или с нулева ставка, само че у нас диалозите с ръководещите предстоят.
„ Не е загадка, че все по-малко деца имат книги в домовете си, което значи, че за тях достъпът до четива минава през библиотеката. Особено в дребните обитаеми места за хората няма различен вид. Затова желаеме да се влага в библиотеките, в четенето “, разяснява тя от името на АБК. И добави, че за членовете на асоциацията е доста значимо библиотечният стандарт да стартира да се извършва действително, а учебните библиотеки да станат част от просветителната, а не от физическата среда на децата. Държавата би трябвало да промени политиката си, е мнението на Алексиева. Тя изрази оскърбление, че да вземем за пример филмовата промишленост у нас има своя изпълнителна организация, само че в Министерството на културата няма даже дирекция за книгата. Имало е в миналото, към този момент – не, а в случай че желаеме нацията ни да има бъдеще, би трябвало да се влага в книгата, тъй като тя е връзка сред просвета и обучение, уточни Алексиева.
Въпреки че преди близо 20 години бе признат стандарт за библиотечно осведомително обслужване, той просто не се извършва. Според стандарта страната би трябвало да отпуска годишно по 8 милиона лв. за книги. Но през годините оптималната предоставена сума на библиотеките в страната е 2 милиона лв., като парите се дават на планов принцип, а не на база брой поданици, добави Алексиева. Като проблем Десислава Алексиева посочи и това, че огромна част от учебните библиотеки в страната не работят, а липсва и информация какъв брой заглавия има в тези, които работят.
За електронните книги тя показа, че към момента са дребна част от пазара на четива у нас – 5 до 10 %.
Когато бе взето решение Данък добавена стойност да бъде понижен, незабавно падна и междинната корична цена, което докара до повече купени книги, уточни Алексиева. По думите й казусът е, че в това време са се нараснали другите разноски на издателите. Цената на хартията в международен мащаб скочи със 100 %, на картона – със 150 на 100, токът и останалите консумативи също порастват, изясни тя. Алексиева допълни още, че има световен дефицит на хартия и доставките се бавят доста съществено.
Грамотността на популацията е наша идея, само че с нейната реализация би трябвало да бъдат ангажирани всички и най-много страната, счита тя. Ако не бъдат взети ограничения в този момент за поощряване на четенето, резултатите на матурите и от проучванията на PISA ще продължат да се утежняват. Дали едно дете ще успее, зависи от това дали чете, сподели още ръководителят на АБК. Изследвания демонстрират, че тези, които протягат ръка към книгите, демонстрират доста по-високи резултати – с 30 % и повече, спрямо другите, които не четат. Алексиева напомни, че още преди Освобождението у нас са основани учебни заведения и читалища, тъй като предците ни са осъзнавали ролята на книгите и четенето. Тогава българите са имали визията, че без грамотно население, страната няма да има положително бъдеще.
Намаляването на Данък добавена стойност върху книгите важи единствено до края на годината, без гаранции, че мярката ще бъде удължена през 2023 година или че ще стане непрекъсната, посочи тя. Междувременно влезе в мощ европейска инструкция, която дава право Данък добавена стойност върху книгите да бъде с понижена, свръхнамалена или с нулева ставка, само че у нас диалозите с ръководещите предстоят.
„ Не е загадка, че все по-малко деца имат книги в домовете си, което значи, че за тях достъпът до четива минава през библиотеката. Особено в дребните обитаеми места за хората няма различен вид. Затова желаеме да се влага в библиотеките, в четенето “, разяснява тя от името на АБК. И добави, че за членовете на асоциацията е доста значимо библиотечният стандарт да стартира да се извършва действително, а учебните библиотеки да станат част от просветителната, а не от физическата среда на децата. Държавата би трябвало да промени политиката си, е мнението на Алексиева. Тя изрази оскърбление, че да вземем за пример филмовата промишленост у нас има своя изпълнителна организация, само че в Министерството на културата няма даже дирекция за книгата. Имало е в миналото, към този момент – не, а в случай че желаеме нацията ни да има бъдеще, би трябвало да се влага в книгата, тъй като тя е връзка сред просвета и обучение, уточни Алексиева.
Въпреки че преди близо 20 години бе признат стандарт за библиотечно осведомително обслужване, той просто не се извършва. Според стандарта страната би трябвало да отпуска годишно по 8 милиона лв. за книги. Но през годините оптималната предоставена сума на библиотеките в страната е 2 милиона лв., като парите се дават на планов принцип, а не на база брой поданици, добави Алексиева. Като проблем Десислава Алексиева посочи и това, че огромна част от учебните библиотеки в страната не работят, а липсва и информация какъв брой заглавия има в тези, които работят.
За електронните книги тя показа, че към момента са дребна част от пазара на четива у нас – 5 до 10 %.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ