Русия заедно с Турция не правят една България
Дайте ми задоволително дълъг лост и опорна точка и ще прекатурна Земята. (Архимед)
-----------
Да проверим какъв брой е прав древногръцкият математик. Русия и Турция развиват от близо 5 години топло съдействие и си направиха обща ос за интернационално въздействие. Това е нещо като лост в ръцете на два властнически режима, които имат сходни ползи да се опълчват на Европа, чиято критика ги нервира.
Французите споделят: " Qui se ressemble s`assemble " (Които си наподобяват, се привличат). Главните европейски рецензии към Москва и Анкара са поради нарушаването на основни човешки права, които двете страни би трябвало да съблюдават според отговорностите си, поети с подписването на Европейската спогодба за правата на индивида. Но както Русия, по този начин и Турция считат, че всяка рецензия извън поради репресии против съперници на властта съставлява неприемлива интервенция във вътрешните им работи. Единственият интернационален орган, който обаче има законно право да се намесва в такива " вътрешни работи ", е Европейският съд за правата на индивида (ЕСПЧ). Когато жители на двете страни са изчерпали опциите на националните правосъдни системи да защитят правата си, могат да се извърнат към съда в Страсбург и решенията му би трябвало да бъдат наложителни, тъй като страните непринудено са се съгласили да ги извършват (макар че Русия едностранно направи някои уговорки).
Какъв е обликът на Москва и Анкара в страсбургското огледало?
По традиция Европейски съд по правата на човека огласява в края на януари статистиката си за изтеклата година. Последната равносметка още веднъж сподели, че първенци са Русия (със 173 издадени неоправдателни решения) и Турция (с 85). Добавена бе и " безконечната " статистика за интервала от основаването на съда през 1959 година, съгласно която двете страни са на първите места измежду 47 членове на Съвета на Европа, само че с разменени функции: Турция е първа с 3309 неоправдателни решения, а Русия е втора с 2724. Изоставането на Русия се изяснява с по-късната ратификация на конвенцията, направена през 1998 година, докато Турция е признала действието й още през далечната 1954 година Разликата сред двете страни в безспорни цифри не е огромна, тъй като Русия бързо догонва Турция макар ускорението, което Анкара получи след бутафорния опит за прелом против Ердоган през 2016 година и последвалите всеобщи репресии (275% нарастване на броя тъжби от турски граждани).
И по този начин, Русия и Турция са огромните рецидивистки, които имат интерес да се държат една за друга, с цел да преобърнат със своя лост Европа, която си мисли, че може да ги превъзпита.
Остава им да намерят опорна точка,
с цел да потвърдят, че има държави от сърцевината на Европа, каквито са членовете на Европейския съюз, които също не са за похвала и даже са по-зле от тях. За тяхна наслада статистиката, която ги разобличава, им дава и търсеното опрощение. В първата десетка както на класацията за 2020 година, по този начин и във " безконечната " ранглиста попада България - страна със относително малочислено население в Европа, само че с релативно доста нарушавания на човешки права. За предходната година тя излезе на 6-о място с 35 произнесени неоправдателни решения и по този метод се върна на позицията, която заемаше през 2017 година През 2019 година за първи път се измъкна от непрестижната десетка и бе 11-а, само че бързото й завръщане сподели, че това е било по-скоро отклоняване от правилото. Във " безконечната " ранглиста тя е 9-а с 663 приети от съда нарушавания на човешки права (смятано от 1992 година, когато ратифицира конвенцията).
В безспорни цифри наподобява, че тя стои надалеч зад Русия и Турция, само че като се има поради, че те са страни с многомилионно население (Русия - 144 млн., Турция - 82 млн.), картината се трансформира доста, когато нарушаванията се съпоставят с броя на жителите. На 1 милион българи се падат над 95 нарушавания на човешки права, потвърдени в Страсбург. Докато на същия брой руснаци се падат 19 неоправдателни решения, а на 1 млн. турци 40 неоправдателни решения. Ако двете страни обединят данните си, отново ще останат
надалеч по-назад от България
Не могат да се мерят с нея, тъй като тя държи от 2012 година първото място по относителна тежест на нарушаванията и непрекъснато усилва преднината си пред идващите я в огромната десетка (на второ място е Гърция, на трето - Румъния, на четвърто - Унгария, на пето - Турция, на шесто - Украйна и пр.) Русия е чак на 9-о място. Вижда се по какъв начин при промяна на класацията от безспорни в относителни цифри България и Русия си разменят местата.
Възниква въпросът: с какви очи министър председателят Бойко Борисов насочва забележки към Русия по случая " Навални ", откакто личната му страна през 11-те години на неговото ръководство се е трансформирала в най-големия рецидивист по нарушаване на човешки права в Европа по отношение на броя на популацията си? Вторият въпрос е: Как е съумяла? Отговорът и на двата въпроса е доста елементарен - България просто не извършва решенията на съда в Страсбург, или по-точно, извършва ги, само че на половина.
В средата на декември м.г. Българският хелзинкски комитет (БХК), базирайки се на интернационалната платформа , заяви, че през последните 10 години (ерата на Борисов) София не е изпълнила 48% от постановените решения на Европейски съд по правата на човека. Изброяването им е безсмислено, тъй като няма да стигне страницата на вестника. Достатъчно е да се спомене единствено знаковото дело " Колеви против България " от 2009 година, което откри цялостната безотговорност на основния прокурор като главен недостатък на българската правосъдна система. Оттогава нищо не е помръднало - основният прокурор е все по този начин безотчетен, а Борисов все по този начин е на власт, тъй като няма кой да го пита нито за наличието на чекмеджето му, нито за имотните му ползи в Барселона.
Нашият министър председател обаче има едно на разум и по тази причина набира кураж да подмята забележки към Русия. Според същата информация Москва не извършва 89% от неоправдателните решения в Страсбург, а Турция - 63%. Ето шир за развихряне на фантазията му. Защото става дума за безотговорност, която така доста му подхожда.
Що се отнася до Архимед, числата удостоверяват, че е прав.
-----------
Да проверим какъв брой е прав древногръцкият математик. Русия и Турция развиват от близо 5 години топло съдействие и си направиха обща ос за интернационално въздействие. Това е нещо като лост в ръцете на два властнически режима, които имат сходни ползи да се опълчват на Европа, чиято критика ги нервира.
Французите споделят: " Qui se ressemble s`assemble " (Които си наподобяват, се привличат). Главните европейски рецензии към Москва и Анкара са поради нарушаването на основни човешки права, които двете страни би трябвало да съблюдават според отговорностите си, поети с подписването на Европейската спогодба за правата на индивида. Но както Русия, по този начин и Турция считат, че всяка рецензия извън поради репресии против съперници на властта съставлява неприемлива интервенция във вътрешните им работи. Единственият интернационален орган, който обаче има законно право да се намесва в такива " вътрешни работи ", е Европейският съд за правата на индивида (ЕСПЧ). Когато жители на двете страни са изчерпали опциите на националните правосъдни системи да защитят правата си, могат да се извърнат към съда в Страсбург и решенията му би трябвало да бъдат наложителни, тъй като страните непринудено са се съгласили да ги извършват (макар че Русия едностранно направи някои уговорки).
Какъв е обликът на Москва и Анкара в страсбургското огледало?
По традиция Европейски съд по правата на човека огласява в края на януари статистиката си за изтеклата година. Последната равносметка още веднъж сподели, че първенци са Русия (със 173 издадени неоправдателни решения) и Турция (с 85). Добавена бе и " безконечната " статистика за интервала от основаването на съда през 1959 година, съгласно която двете страни са на първите места измежду 47 членове на Съвета на Европа, само че с разменени функции: Турция е първа с 3309 неоправдателни решения, а Русия е втора с 2724. Изоставането на Русия се изяснява с по-късната ратификация на конвенцията, направена през 1998 година, докато Турция е признала действието й още през далечната 1954 година Разликата сред двете страни в безспорни цифри не е огромна, тъй като Русия бързо догонва Турция макар ускорението, което Анкара получи след бутафорния опит за прелом против Ердоган през 2016 година и последвалите всеобщи репресии (275% нарастване на броя тъжби от турски граждани).
И по този начин, Русия и Турция са огромните рецидивистки, които имат интерес да се държат една за друга, с цел да преобърнат със своя лост Европа, която си мисли, че може да ги превъзпита.
Остава им да намерят опорна точка,
с цел да потвърдят, че има държави от сърцевината на Европа, каквито са членовете на Европейския съюз, които също не са за похвала и даже са по-зле от тях. За тяхна наслада статистиката, която ги разобличава, им дава и търсеното опрощение. В първата десетка както на класацията за 2020 година, по този начин и във " безконечната " ранглиста попада България - страна със относително малочислено население в Европа, само че с релативно доста нарушавания на човешки права. За предходната година тя излезе на 6-о място с 35 произнесени неоправдателни решения и по този метод се върна на позицията, която заемаше през 2017 година През 2019 година за първи път се измъкна от непрестижната десетка и бе 11-а, само че бързото й завръщане сподели, че това е било по-скоро отклоняване от правилото. Във " безконечната " ранглиста тя е 9-а с 663 приети от съда нарушавания на човешки права (смятано от 1992 година, когато ратифицира конвенцията).
В безспорни цифри наподобява, че тя стои надалеч зад Русия и Турция, само че като се има поради, че те са страни с многомилионно население (Русия - 144 млн., Турция - 82 млн.), картината се трансформира доста, когато нарушаванията се съпоставят с броя на жителите. На 1 милион българи се падат над 95 нарушавания на човешки права, потвърдени в Страсбург. Докато на същия брой руснаци се падат 19 неоправдателни решения, а на 1 млн. турци 40 неоправдателни решения. Ако двете страни обединят данните си, отново ще останат
надалеч по-назад от България
Не могат да се мерят с нея, тъй като тя държи от 2012 година първото място по относителна тежест на нарушаванията и непрекъснато усилва преднината си пред идващите я в огромната десетка (на второ място е Гърция, на трето - Румъния, на четвърто - Унгария, на пето - Турция, на шесто - Украйна и пр.) Русия е чак на 9-о място. Вижда се по какъв начин при промяна на класацията от безспорни в относителни цифри България и Русия си разменят местата.
Възниква въпросът: с какви очи министър председателят Бойко Борисов насочва забележки към Русия по случая " Навални ", откакто личната му страна през 11-те години на неговото ръководство се е трансформирала в най-големия рецидивист по нарушаване на човешки права в Европа по отношение на броя на популацията си? Вторият въпрос е: Как е съумяла? Отговорът и на двата въпроса е доста елементарен - България просто не извършва решенията на съда в Страсбург, или по-точно, извършва ги, само че на половина.
В средата на декември м.г. Българският хелзинкски комитет (БХК), базирайки се на интернационалната платформа , заяви, че през последните 10 години (ерата на Борисов) София не е изпълнила 48% от постановените решения на Европейски съд по правата на човека. Изброяването им е безсмислено, тъй като няма да стигне страницата на вестника. Достатъчно е да се спомене единствено знаковото дело " Колеви против България " от 2009 година, което откри цялостната безотговорност на основния прокурор като главен недостатък на българската правосъдна система. Оттогава нищо не е помръднало - основният прокурор е все по този начин безотчетен, а Борисов все по този начин е на власт, тъй като няма кой да го пита нито за наличието на чекмеджето му, нито за имотните му ползи в Барселона.
Нашият министър председател обаче има едно на разум и по тази причина набира кураж да подмята забележки към Русия. Според същата информация Москва не извършва 89% от неоправдателните решения в Страсбург, а Турция - 63%. Ето шир за развихряне на фантазията му. Защото става дума за безотговорност, която така доста му подхожда.
Що се отнася до Архимед, числата удостоверяват, че е прав.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ