Мисията на Dawn: да хвърлим светлина върху астероидите
Dawn (зора) е галактическата сонда на НАСА, която изпълняваше своята задача за интервала от 2007-ма до 2018-та години и през това време сложи няколко върха. Когато влезе в орбита към метеорита Веста, сондата стана първият галактически транспортен съд, който се върти към галактически обект в пояса на метеоритите – пространството сред Марс и Юпитер, където галактическите скали са изключително доста. След като напусна Веста, галактическият уред се насочи към планетата джудже Церера и стана първият галактически транспортен съд в орбита към планета джудже, както и първият, който е в орбита по едно и също време на две галактически тела.
Пътешествието на галактическия уред не бе безпрепятствено. По време на полета сондата изгуби три от четирите жироскопа за ориентировка в пространството. Въпреки това, през 2016 година Dawn сполучливо завърши своята съществена задача по проучване на набелязаните две извънземни цели. На 1-ви ноември 2018 година сондата свърши горивото, само че корабът ще продължи да обикаля към Церера още 50 години.
Извън нашия свят
На 27-ми септември 2007 година от Кейп Канаверал, Флорида, бе изстреляна ракетата притежател Делта-2, която изведе Dawn в космоса. След като измина 2,8 милиарда километра, галактическият транспортен съд доближи до метеорита Веста на 16-ти юли 2011 година. След като остана в продължение на една година в орбита към Веста, на 5-ти септември 2002 година Dawn напусна метеорита и се насочи към планетата джудже Церера, отдалечена на още 4,9 милиарда километра.
На 6-ти март 2015 година Dawn влезе в орбита към Церера – най-масивният обект в пояса на метеоритите, масата на който е съвсем две трети от общата маса на пояса. Заради неговия размери и кръглата форма, той бе дипломиран като планета джудже.
С помощта на своите йонни мотори, галактическият транспортен съд имаше потребност от четири дни, с цел да се форсира от 0 до 97 км/ч при потребление на оптималната двигателна сила. Въпреки че тягата на четирите мотора не е изключително огромна, с времето, непрекъснатото ускоряване води до постигането на съществени скорости. През 2010 година Dawn сложи нов връх по ускоряване, подложен от сондата на НАСА Deep Space 1, при който общият растеж на скоростта през трите години на полета доближи 4,3 км/с.
„Радвам се, че точно Dawn усъвършенства върха на DS1“ – съобщи Марк Реймън, основният инженер на задачата на Dawn, а в предишното – основен инженер на задачата Deep Space 1.
Изследването на Веста
Веста е каменист метеорит, втори по големина обект в пояса на метеоритите. Снимките, получени от Dawn, дадоха опция на учените да прегледат екзотичния геоложки ландшафт на тази галактическа канара. Изследователите използваха данните изпратени от сондата, с цел да сформират първата карта на метеорита с диаметър 530 км.
Стана ясно, че Веста има сходна на Земята многослойна конструкция. Космическият транспортен съд сподели, че метеоритът има огромно желязно-никелово ядро, сходно на Меркурий, Земята и Марс. Масата на ядрото е към 18% от масата на Веста. Повърхността е напълно базалтова, от застинала лава, а самият метеорит преди време е имал магнитно поле.
Dawn удостовери, че Веста е източник на астероиди от вида HED, открити на Земята и Марс. Предположи се, че в предишното Веста е била близка до опустошение.
Данните изпратени от Down демонстрират нещо забавно – Веста може да скрива лед под повърхността си. Първоначално учените помислиха, че грапавата повърхнина на метеорита се дължи на удари от други галактически обекти, само че получените нови фотоси демонстрираха. че това в действителност е лед под повърхността.
„Предполагаме че топенето на леда под повърхността на Веста е повода за образуването на този вид повърхност“ – сподели Есъм Хаги, планетолог от университета в Лос Анджелис. „Погребаният изпод лед се демонстрира на повърхността след удара на друго галактическо тяло и неговото стопяване образува тези характерни цепнатини и гънки на повърхността на астероида„.
Получените данни значат, че ледът играе доста по-важна роля в образуването на този метеорит. Предстоят нови проучвания на Веста.
Изучаването на Церера
Докато Веста е каменист обект, Церера се оказа учудващо ледена. Още преди Dawn да се приближи, учените пресметнаха, че водата може да е една четвърт от планетата джудже, като по-голямата ѝ част е скрита под повърхността. Наблюденията благодарение на галактическия телескоп Хъбъл демонстрираха облаци пара, само че Dawn не откри признаци за сходна мощна интензивност.
Интересното при Церера бе, че когато галактическият уред се приближи, незабавно се видяха странни ярки петна. Те се оказаха към 130 на брой, като всичките са ситуирани на дъното на един и същи кратер. Първоначално се считаше, че те се състоят от магнезиев сулфат, само че изпратените нови фотоси доведоха до нова научна теза. Специалистите си трансформираха мнението и счетоха, че петната с в действителност са карбонатни соли, които могат да се образуват единствено при съществуването на вода. Всичко това значи, че под повърхността на Церера има големи ресурси от вода. „Изобщо не чакахме да открием нещо подобно“ – сподели Кристофър Ръсел, началник на задачата. „Карбонатите са значим маркер на процесите, които са протекли в планетата джудже, с което тя доста наподобява на Земята„.
Заснетите от Dawn лед и наличието на соли допускат, че в предишното под кората на Церера е имало световен океан. „Ние считаме, че тези ярки петна са симптом, че преди време Церера е имала световен океан“ – съобщи Линк Куик, планетарен геолог от Смитсъновия институт във Вашингтон.
Церера се оказа мистериозен галактически обект, който е един забавен, богат и разрастващ се свят.
Краят на Dawn
Въпреки че галактическият уред към този момент няма гориво, той ще остане в орбита към Церера още няколко десетилетия. Правилата за отбрана на планетите изискват изминаването на най-малко 20 години, преди на галактическия транспортен съд да бъде разрешено да се вреже в повърхността на планетата джудже. Този интервал от време е нужен, с цел да се избегне вероятността за замърсяване на непознатия свят със земни микроорганизми. Ето за какво, центърът за ръководство на Dawn реши да го остави в орбита за не по-малко от 50 години.
Dawn Mission: Shedding Light on Asteroids
Пътешествието на галактическия уред не бе безпрепятствено. По време на полета сондата изгуби три от четирите жироскопа за ориентировка в пространството. Въпреки това, през 2016 година Dawn сполучливо завърши своята съществена задача по проучване на набелязаните две извънземни цели. На 1-ви ноември 2018 година сондата свърши горивото, само че корабът ще продължи да обикаля към Церера още 50 години.
Извън нашия свят
На 27-ми септември 2007 година от Кейп Канаверал, Флорида, бе изстреляна ракетата притежател Делта-2, която изведе Dawn в космоса. След като измина 2,8 милиарда километра, галактическият транспортен съд доближи до метеорита Веста на 16-ти юли 2011 година. След като остана в продължение на една година в орбита към Веста, на 5-ти септември 2002 година Dawn напусна метеорита и се насочи към планетата джудже Церера, отдалечена на още 4,9 милиарда километра.
На 6-ти март 2015 година Dawn влезе в орбита към Церера – най-масивният обект в пояса на метеоритите, масата на който е съвсем две трети от общата маса на пояса. Заради неговия размери и кръглата форма, той бе дипломиран като планета джудже.
С помощта на своите йонни мотори, галактическият транспортен съд имаше потребност от четири дни, с цел да се форсира от 0 до 97 км/ч при потребление на оптималната двигателна сила. Въпреки че тягата на четирите мотора не е изключително огромна, с времето, непрекъснатото ускоряване води до постигането на съществени скорости. През 2010 година Dawn сложи нов връх по ускоряване, подложен от сондата на НАСА Deep Space 1, при който общият растеж на скоростта през трите години на полета доближи 4,3 км/с.
„Радвам се, че точно Dawn усъвършенства върха на DS1“ – съобщи Марк Реймън, основният инженер на задачата на Dawn, а в предишното – основен инженер на задачата Deep Space 1.
Изследването на Веста
Веста е каменист метеорит, втори по големина обект в пояса на метеоритите. Снимките, получени от Dawn, дадоха опция на учените да прегледат екзотичния геоложки ландшафт на тази галактическа канара. Изследователите използваха данните изпратени от сондата, с цел да сформират първата карта на метеорита с диаметър 530 км.
Стана ясно, че Веста има сходна на Земята многослойна конструкция. Космическият транспортен съд сподели, че метеоритът има огромно желязно-никелово ядро, сходно на Меркурий, Земята и Марс. Масата на ядрото е към 18% от масата на Веста. Повърхността е напълно базалтова, от застинала лава, а самият метеорит преди време е имал магнитно поле.
Dawn удостовери, че Веста е източник на астероиди от вида HED, открити на Земята и Марс. Предположи се, че в предишното Веста е била близка до опустошение.
Данните изпратени от Down демонстрират нещо забавно – Веста може да скрива лед под повърхността си. Първоначално учените помислиха, че грапавата повърхнина на метеорита се дължи на удари от други галактически обекти, само че получените нови фотоси демонстрираха. че това в действителност е лед под повърхността.
„Предполагаме че топенето на леда под повърхността на Веста е повода за образуването на този вид повърхност“ – сподели Есъм Хаги, планетолог от университета в Лос Анджелис. „Погребаният изпод лед се демонстрира на повърхността след удара на друго галактическо тяло и неговото стопяване образува тези характерни цепнатини и гънки на повърхността на астероида„.
Получените данни значат, че ледът играе доста по-важна роля в образуването на този метеорит. Предстоят нови проучвания на Веста.
Изучаването на Церера
Докато Веста е каменист обект, Церера се оказа учудващо ледена. Още преди Dawn да се приближи, учените пресметнаха, че водата може да е една четвърт от планетата джудже, като по-голямата ѝ част е скрита под повърхността. Наблюденията благодарение на галактическия телескоп Хъбъл демонстрираха облаци пара, само че Dawn не откри признаци за сходна мощна интензивност.
Интересното при Церера бе, че когато галактическият уред се приближи, незабавно се видяха странни ярки петна. Те се оказаха към 130 на брой, като всичките са ситуирани на дъното на един и същи кратер. Първоначално се считаше, че те се състоят от магнезиев сулфат, само че изпратените нови фотоси доведоха до нова научна теза. Специалистите си трансформираха мнението и счетоха, че петната с в действителност са карбонатни соли, които могат да се образуват единствено при съществуването на вода. Всичко това значи, че под повърхността на Церера има големи ресурси от вода. „Изобщо не чакахме да открием нещо подобно“ – сподели Кристофър Ръсел, началник на задачата. „Карбонатите са значим маркер на процесите, които са протекли в планетата джудже, с което тя доста наподобява на Земята„.
Заснетите от Dawn лед и наличието на соли допускат, че в предишното под кората на Церера е имало световен океан. „Ние считаме, че тези ярки петна са симптом, че преди време Церера е имала световен океан“ – съобщи Линк Куик, планетарен геолог от Смитсъновия институт във Вашингтон.
Церера се оказа мистериозен галактически обект, който е един забавен, богат и разрастващ се свят.
Краят на Dawn
Въпреки че галактическият уред към този момент няма гориво, той ще остане в орбита към Церера още няколко десетилетия. Правилата за отбрана на планетите изискват изминаването на най-малко 20 години, преди на галактическия транспортен съд да бъде разрешено да се вреже в повърхността на планетата джудже. Този интервал от време е нужен, с цел да се избегне вероятността за замърсяване на непознатия свят със земни микроорганизми. Ето за какво, центърът за ръководство на Dawn реши да го остави в орбита за не по-малко от 50 години.
Dawn Mission: Shedding Light on Asteroids
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ