Дъщерята на съпруга ми не иска да се храни с нас
Дъщерята на брачна половинка ми не желае да се храни с нас. Всичко това, тъй като с него сме привикнали да ядем от една паница.
15-годишната Вики не изгаряше от изключително предпочитание да се сприятели с мен. Но в това време тя не беше отрицателно настроена. За благополучие родителите й се разделиха другарски и никой не настрои момичето против другия родител. Сега тя живее с татко си и мен, защото апартаментът е доста по-близо до новото й учебно заведение.
С Николай сме женени от 3 години. Все още не планираме да имаме деца и просто се любуваме на компанията си. Когато хората стартират да споделят жилищно пространство, с течение на времето те развиват свои лични привички. Например, да ядат дружно от една паница. Изглежда даже сладко. Но за Вики, явно, този табиет изглеждаше неприветлив.
За закуска, обяд и вечеря се храним от една паница, цялостна с храна. По-малко чинии за миене и споделяш храната с обичания човек. Толкова сме привикнали да го вършим, че даже не можем да си помислим, че може би наподобява необичайно в очите на един младеж.
Вики първоначално не сподели нищо. Тя просто ядеше, гледайки в чинията си, пробвайки се да не вижда държанието ни. Седмица по-късно тя сподели, че ще яде след нас. Веднага разбрах, че нещо не е наред. И взех решение да поговоря с Вики и да й обясня какво е държанието на масата – нашата дребна фамилна традиция. А тя би трябвало да демонстрира повече почитание към татко си и да яде с всички.
Вики се обиди и се затвори в стаята. Разбира се, аз в никакъв случай не съм била майка. Но смятах, че съм постъпила вярно. В последна сметка държанието на Вики е неприятно. И в действителност нямаше да й навреди да прояви вежливост към фамилията си. Дори и да й е неприятно да е с нас на масата.
Вижте още: Не давайте непоискани препоръки!
Много се надявам Вики да се вразуми и да спре да се държи като дете. Разбира се, ситуацията не е ужасно. Но може да е началото на огромен спор, което аз не желая да позволи. Засега съм решила да не трежова дъщерята на брачна половинка си. Но и да не я оставям без контрол.
Нормално ли е дъщерята от първия брак да живее с татко си и новата му брачна половинка? Дали Кристина постъпва вярно с доведената си щерка? Или не трябваше да повдига въпроса за уважението и родителството?
