„Не искаме такава снаха. Знаем каква е майка ти, а крушата не пада по-далеч от дървото…“
Дъщеря ми през целия ден беше доста обезпокоена. Днес беше значим ден за нея – трябваше да се срещне с родителите на младоженеца. Когато най-накрая се прибра, я видях, че цялата е в сълзи и доста тъжна.
— Защо не ми сподели истината? Защо ми споделят, че такава майка не може да има естествена щерка? – извика ми тя.
Катя стартира да плаче и аз не знаех по какъв начин да стартира този диалог. Дадох й опция да си поплаче. После я настаних на дивана и умерено я попитах:
— Какво стана?
— Родителите на Сашо са срещу нашата женитба, тъй като ти си моя майка. Казват, че имаш „ тъмно “ минало. За какво приказват, мамо?
Отдавна желаех да опиша на щерка си за всичко, само че все се надявах, че предишното ще остане в предишното. Не се получи.
След като приключих учебно заведение, пристигнах да покоря София. Тъй като родителите ми постоянно ме държаха под надзор, щом усетих свободата, взех решение да й се насладя оптимално.
Оценките ми в университета незабавно се сринаха. Не желаех да изучавам, по тази причина продължавах да пропущам лекции. Дните ми бяха изпълнени с 24/7 занимания.
Отначало имаше алкохол, а по-късно не ми стигна – посегнах към опиатите. Скоро се пристрастих, тъй като не можех да си показва живота си без следващата доза. Всеки ден започваше и завършваше с търсене на такава.
Веднъж се разсъниха на непознато място. Наоколо имаше доста непознати, които бяха надрусани. Беше някакво котило. Отворих прозореца и вдишах чист въздух.
Тогава разбрах, че не мога да не преставам по този начин – трябваше да трансформира живота си.
Отворих вратата и излязох от жилището. Съседката незабавно ме атакува, че цяла нощ не сме й давали да спи. Извиних се и изтичах надолу, тъй като тя заплаши, че ще извика полиция.
Нямаше къде да отида. След изгонването ми от университета даже нямах право да влизам в общежитието. Не можех да отида и при родителите си в това положение.
Разбрах, че нуждая се от лекуване, тъй като не можех да се оправя сама със зависимостта.
В болничното заведение бяха доста сюрпризирани, тъй като никой не идваше тук по лично предпочитание. Знаех, че ме чака сложен път, само че бях готова душевен за него.
Всичко това продължи шест месеца. Съседите ми в отделението бяха несъответстващи. Те използваха напряко в болничното заведение и лекарите им продаваха дозите. Аз обаче устоях, тъй като разбрах, че не желая да пребивавам повече по този начин.
Лекарят беше учуден от моята устойчивост и воля.
Не можех да си намеря естествена работа. Не единствено че имах неприятна известност, само че и външният ми тип подсещаше за предишното ми. Намерих си работа като пазач в жилищна кооперация и ми дадоха дребна стая.
След това започнах работа като куриер. Скоро срещнах мъж, който работеше там като товарач, и роди щерка. Всичко посред ни беше ужасно, до момента в който не разбра за предишното ми.
За него клюките и слуховете се оказаха по-важни от връзката ни. Напусна ме, само че ми остави жилището, с цел да имаме най-малко покрив над главата си. В подмяна дадох обещание да не желая прехрана. Съгласих се на такива условия, тъй като нямах различен избор.
Беше доста мъчно да отгледам щерка си сама, само че съумях. Нощем миех веранди, разнасях пици и гледах децата на други хора. Дъщеря ми порасна като доста чинно и независимо момиче, тъй че нямах проблеми с нея.
Тя постоянно е била моята основна опора. Радвах се, че тя срещна любовта си, само че даже не можех да си помисля, че моето минало ще съсипе живота й.
Явно родителите на евентуалния ми шурей знаеха за моето минало и смятаха, че щерка им ще тръгне по същия път. Те смятаха, че моята Катя не е подобаваща за сина им.
Слава Богу, Александър се оказа рационален човек. На идващия ден той пристигна при нас с движимостите си.
Александър изиска да живее при нас, тъй като се бе скарал с с родителите си.
Естествено, аз се съгласих.
Дъщеря ми беше щастлива, че Сашо е взел вярното решение. Освободих цялата стая за децата, с цел да им е комфортно. Аз спах на кухненския диван и се пробвах да не нарушавам персоналното им пространство.
Скоро родителите на Александър омекнаха, тъй като схванаха, че синът им няма да си промени мнението. Те се сдобриха и ме помолиха за амнистия, тъй като бяха постъпили неуместно.
За сватбата купиха апартамент за децата, а аз помогнах с ремонта. След раждането на внука ми всички спорове изчезнаха.
Днес в нашето огромно семейство царува цялостна идилия.
Вероятно имам виновност, само че за жалост е невероятно да се промени предишното. Радвам се, че всичко се подреди, другояче в никакъв случай нямаше да си го простя.
