Всичко си има цена
Дъщеря ми се омъжи за богат мъж. Тя остави детето си от първия брак при мен.
Всичко си има цена. И когато някой е подготвен да я заплати за общото богатство, ще има и такива, които ще кажат, че цената е прекомерно висока.
Йоана се омъжи незабавно след довеждане докрай на учебно заведение за собствен съученик. Те живяха дружно малко повече от година. Роди им се наследник и скоро те подадоха молба за бракоразвод.
Тя и детето се реалокираха да живеят при мен.
Дъщеря ми си откри работа в локалната библиотека. Понякога, парите не ни стигаха даже за храна. Аз помагах, с каквото мога. Така живяхме 5 години.
Едим ден тя срещна нов мъж. Този път беше състоятелен човек. Той й купуваше цветя и дарове, водеше я в скъпи заведения за хранене. Шест месеца по-късно той й предложи брак, само че при едно изискване. Синът й да не живее с тях. Той ще обезпечава както момчето, по този начин и мен. Тя може да го вижда, когато изиска, само че момчето би трябвало да остане при мен.
Аз също се съгласих да се грижи за внука си. Животът ми беше сложен с тази дребна пенсия. Така най-малко ще имам пари. Веднага след сватбата новият брачен партньор подари на Йоана кола, тъй че тя посещаваше сина си съвсем всеки ден. Няколко пъти през лятото аз и момчето ходехме на море или на други места за отмора.
Много съм признателна за парите и грижите. Но на детето му липсва майка му. Това че идва всеки ден да го вижда, не е задоволително.
Ако брачният партньор я обича, ще одобри и детето! Но щерка ми не желае да оставя този живот и да се върне на работа в библиотеката. А по този начин може да обезпечава всичко, належащо на сина си.
Но се опасявам, че в случай че имат общо дете със настоящия й брачен партньор, ще не помнят за внука ми. Парите са пари, а любовта на майката е свещена.
Вижте още: Синът ни не може да поема отговорност
Споделям със съседите моите терзания, а те ми споделят да не бъда глупава и да не се греша в техните каузи. Някои родители оставят децата си при бабите и въобще не ги посещават, а внукът ми вижда майка си всеки ден.
Не диспутирам, само че сърцето ме боли за внука ми! Не знам какво да върша!
