Възможно ли е да имаш дете, ако родителите са против?
Дъщеря ми желае дете. Но знам, че сама няма да може да се оправи и аз и брачна половинка ми ще би трябвало да се грижим за внука ни.
Тя е на 32 години и към момента живее с нас. Съпругът ми и аз нямаме нищо срещу. Наскоро, обаче, Таня сподели, че би трябвало да поговорим съществено.
„ Искам да имам дете. Времето минава, а аз не ставам по-млада. След няколко години ще бъде още по-трудно да забременея и в действителност желая да се грижа за някого “, сподели Таня.
Тази вест ме накара да се усещам зле. Само си представете какво ни чака. Детето още не се е родило, само че към този момент е ясно, че ще пораства без татко. На кого е нужно това?
Дъщеря ми в никакъв случай не е имала предпочитание да се обвърже с някой мъж. Тя е безшумно и умерено момиче, работи от у дома и не върви съвсем на никое място. Занимава се с шиене, гледа филми и чете книги. Общува единствено със своята другарка Светла, която понякога ни идва на посетители. Дъщеря ми в никакъв случай не е имала другар.
Приятелката й я посъветвала да роди. Самата тя към този момент има две деца. Понякога Таня даже се грижи за тях. Веднъж чух Светла да споделя на Таня: „ Слушай, какво чакаш тогава? Сега има толкоз доста способи да забременееш и без да имаш мъж. Да, скъпо е, само че си заслужава! Изчакай още няколко години и ще бъде прекомерно късно! ”
Оттогава Таня не е на себе си. Не разбирам от кое място идва този авантюризъм у нея. Това не е смешка! За да имаш дете, би трябвало да си зрял и откровено да го искаш. Защо не мисли за бъдещето? Знам чудесно по какъв начин ще свърши всичко в последна сметка. Тя ще роди, а ние с татко й ще би трябвало да се грижим за детето.
Не желая да пребивавам в непрекъснат стрес, да се събуждам през нощта от бебешки рев, да променям памперси и по този начин нататък. Тя споделя, че няма да има потребност от помощ. Но изцяло разбирам, че това не е по този начин, тъй като живеем под един покрив.
Вижте още: Омръзна ми да устоявам брачна половинка си
Нямам нито сили, нито предпочитание да виждам бебе. Искам да изживея старините си умерено, желая да пребивавам за себе си. Но щерка ми не схваща това. Тя е упорита като татко си. Между другото, той реши да не взема страна в този спор. Казва, че постоянно е мечтал да стане дядо.
Не знам какво да върша. Дъщеря ми желае дете и аз не мога да я спра. Освен това, част от жилището й принадлежи по закон.
Какво бихте създали, в случай че бяхте основният воин на историята и какъв съвет бихте й дали?
