Китайската икономика се вмирисва откъм главата
Дарон Аджемоглу - професор по стопанска система в MIT и съавтор на " Защо нациите се провалят ", в разбор за Project Syndicate
Китай осветлява от дълго време дебатирания въпрос за икономическото развиване - може ли една йерархична автокрация да надмине демократичните пазарни стопански системи във връзка с нововъведения и напредък?
Между 1980 година и 2019 година осредненият годишен растеж на Брутният вътрешен продукт на страната бе над 8% и също така Китай стартира да прави свои лични софтуерни вложения, да създава патенти и университетски изявления и да развива новаторски компании като Alibaba, Tencent, Baidu и Huawei.
Реклама
Докато голям брой автократи са осъществили бърз стопански напредък, в никакъв случай преди този момент недемократичен режим не бе реализирал резистентен и учреден на нововъведенията напредък. Наистина някои анализатори посочваха, че желязната хватка на комунистическата партия няма да се отрази добре на вероятностите на страната, само че по-разпространеното разбиране бе, че Китай ще резервира своя впечатляващ растеж. Имаше полемики дали Пекин ще бъде позитивна или зловредна световна мощ, само че нямаше подозрение, че този напредък не може да бъде спрян .
Освен това с години се чуваха причините, че Китай е постигнал " отчетност без народна власт " или че управлението на Китайската комунистическа партия (КПП) най-малко е лимитирано от мандатност, баланс на пълномощията и други управнически рестрикции. Страната си завоюва поздравления, че показва добродетелите на държавното обмисляне и че предлага опция на неолибералния Вашингтонски консенсус. Дори тези, които определяха китайския модел като форма на " държавен капитализъм " с всички съпътстващи несъгласия, предвидиха, че неговият растеж ще продължи значително, без да отслабва.
Може би най-убедителният мотив бе, че Китай ще управлява света чрез способността си за реализиране на световна доминация в изкуствения разсъдък. С достъп до толкоз доста данни от голямото си население, с по-малко етични угризения и почитание към персоналното пространство и с толкоз държавни вложения в сферата се смяташе, че Пекин има явно преимущество.
Днес обаче китайските вероятности не наподобяват толкоз розови. Президентът Си Цзинпин, който към този момент отстрани доста вътрешни механизми за отчетност, употребява 20-ия Национален конгрес на контролно-пропусквателен пункт, с цел да си обезпечи невиждан трети мандат и да изпълни авторитетния Постоянен комитет на Политбюро с лоялни поддръжници. Тази консолидация на пълномощията му се случва макар негови съществени неточности, които се отразяват отрицателно на стопанската система и лимитират капацитета за нововъведения. Политиката на Си за " нулев коронавирус " значително можеше да се избегне и имаше основна цена, както и поддръжката му за съветската война в Украйна. Още и по-големи неточности евентуално ще последват в този момент, когато президентът ще има неограниченото въздействие и се обкръжи с предани съпартийци, които ще заобикалят да му споделят това, което има потребност да чуе. Но ще бъде неточност да се заключи, че моделът за напредък на Китай поддава единствено тъй като неверният човек е застанал отпред.
Си и съветниците му не са решили добре обстановката и Китай ще заплати огромна икономическа цена за стягането на режима Източник: Reuters Реклама
Неотдавнашният бърз промишлен растеж на страната бе построен въз основата на големи вложения, трансфер на технологии от Запада, произвеждане за експорт, финансови репресии и ограничавания на заплащането на труда. Това насочено към експорта разгръщане обаче е до избран миг. Както през 2012 година призна предшественикът на Си - Ху Цзинтао, растежът на Китай би трябвало да стане " доста по-балансиран, съгласуван и резистентен ", с по-малка взаимозависимост от външното търсене и с повече разчитане на вътрешното ползване.
По това време доста специалисти смятаха, че Си ще реагира на провокациите с амбициозна стратегия за промени, която ще вкара повече пазарноориентирани тласъци. Но тези упования не взеха поради основен въпрос за китайския режим - по какъв начин да се резервира политическия монопол на комунистическата партия на фона на бързо разрастващата се и стопански подсилена междинна класа. Най-очевидният отговор - и може би единственият, бяха по-големи репресии и цензура, което бе тъкмо пътят, по който пое Си.
За известно време президентът, неговият антураж и даже голям брой непознати специалисти имаха вяра, че стопанската система към момента ще може да процъфтява в изискванията на затегнат централен надзор, цензура и репресии. Мнозина погледнаха към изкуствения разсъдък като към едно могъщо средство за наблюдаване и управление на обществото.
Ориентираното към експорта икономическо разгръщане е до избран миг.
Китай осветлява от дълго време дебатирания въпрос за икономическото развиване - може ли една йерархична автокрация да надмине демократичните пазарни стопански системи във връзка с нововъведения и напредък?
Между 1980 година и 2019 година осредненият годишен растеж на Брутният вътрешен продукт на страната бе над 8% и също така Китай стартира да прави свои лични софтуерни вложения, да създава патенти и университетски изявления и да развива новаторски компании като Alibaba, Tencent, Baidu и Huawei.
Реклама
Докато голям брой автократи са осъществили бърз стопански напредък, в никакъв случай преди този момент недемократичен режим не бе реализирал резистентен и учреден на нововъведенията напредък. Наистина някои анализатори посочваха, че желязната хватка на комунистическата партия няма да се отрази добре на вероятностите на страната, само че по-разпространеното разбиране бе, че Китай ще резервира своя впечатляващ растеж. Имаше полемики дали Пекин ще бъде позитивна или зловредна световна мощ, само че нямаше подозрение, че този напредък не може да бъде спрян .
Освен това с години се чуваха причините, че Китай е постигнал " отчетност без народна власт " или че управлението на Китайската комунистическа партия (КПП) най-малко е лимитирано от мандатност, баланс на пълномощията и други управнически рестрикции. Страната си завоюва поздравления, че показва добродетелите на държавното обмисляне и че предлага опция на неолибералния Вашингтонски консенсус. Дори тези, които определяха китайския модел като форма на " държавен капитализъм " с всички съпътстващи несъгласия, предвидиха, че неговият растеж ще продължи значително, без да отслабва.
Може би най-убедителният мотив бе, че Китай ще управлява света чрез способността си за реализиране на световна доминация в изкуствения разсъдък. С достъп до толкоз доста данни от голямото си население, с по-малко етични угризения и почитание към персоналното пространство и с толкоз държавни вложения в сферата се смяташе, че Пекин има явно преимущество.
Днес обаче китайските вероятности не наподобяват толкоз розови. Президентът Си Цзинпин, който към този момент отстрани доста вътрешни механизми за отчетност, употребява 20-ия Национален конгрес на контролно-пропусквателен пункт, с цел да си обезпечи невиждан трети мандат и да изпълни авторитетния Постоянен комитет на Политбюро с лоялни поддръжници. Тази консолидация на пълномощията му се случва макар негови съществени неточности, които се отразяват отрицателно на стопанската система и лимитират капацитета за нововъведения. Политиката на Си за " нулев коронавирус " значително можеше да се избегне и имаше основна цена, както и поддръжката му за съветската война в Украйна. Още и по-големи неточности евентуално ще последват в този момент, когато президентът ще има неограниченото въздействие и се обкръжи с предани съпартийци, които ще заобикалят да му споделят това, което има потребност да чуе. Но ще бъде неточност да се заключи, че моделът за напредък на Китай поддава единствено тъй като неверният човек е застанал отпред.
Си и съветниците му не са решили добре обстановката и Китай ще заплати огромна икономическа цена за стягането на режима Източник: Reuters Реклама
Неотдавнашният бърз промишлен растеж на страната бе построен въз основата на големи вложения, трансфер на технологии от Запада, произвеждане за експорт, финансови репресии и ограничавания на заплащането на труда. Това насочено към експорта разгръщане обаче е до избран миг. Както през 2012 година призна предшественикът на Си - Ху Цзинтао, растежът на Китай би трябвало да стане " доста по-балансиран, съгласуван и резистентен ", с по-малка взаимозависимост от външното търсене и с повече разчитане на вътрешното ползване.
По това време доста специалисти смятаха, че Си ще реагира на провокациите с амбициозна стратегия за промени, която ще вкара повече пазарноориентирани тласъци. Но тези упования не взеха поради основен въпрос за китайския режим - по какъв начин да се резервира политическия монопол на комунистическата партия на фона на бързо разрастващата се и стопански подсилена междинна класа. Най-очевидният отговор - и може би единственият, бяха по-големи репресии и цензура, което бе тъкмо пътят, по който пое Си.
За известно време президентът, неговият антураж и даже голям брой непознати специалисти имаха вяра, че стопанската система към момента ще може да процъфтява в изискванията на затегнат централен надзор, цензура и репресии. Мнозина погледнаха към изкуствения разсъдък като към едно могъщо средство за наблюдаване и управление на обществото.
Ориентираното към експорта икономическо разгръщане е до избран миг.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ