Китай се опитва да настигне САЩ, но икономиката му е в капана на средните доходи
Държавната статистическа работа на Китай разгласява с шест дни забавяне данни за Брутния вътрешен артикул на страната през третото тримесечие, който се увеличива с 3,9%. Резултатът е по-добър от упования. След тежката обсада против вируса в Шанхай през април и май, потребителското търсене се възвръща. Но Китайската национална република остава подвластна от подпомаганото от страната строителство на пътища, мостове и друга инфраструктура, което води до струпване на дълг. Експерти споделят, че Китай ще доближи до края на годината индикаторите, които са близки до плануваните.
Американската и английската преса пишат, че данните за закъснение на стопанската система, подадени от китайската статистика, допускат, че не би трябвало да се разчита изключително на тях. New York Times цитира Стивън Роуч, икономист от Йейлския университет, който споделя: „ Тъмните облаци от съмнения за политическа пристрастност ще подкопават доверието в китайската статистика с години “. Все отново Западът признава, че китайската стопанска система демонстрира някои признаци на възобновяване.
В същото време Ройтерс се базира на изказването на китайския президент Си Дзинпин, който акцентира, че китайската стопанска система е извънредно устойчива и резервира задоволително пространство за маневриране. Си даде обещание, че Китай ще отвори още по-широко вратите за задгранични вложители. Но тези обещания не направиха изключително усещане на скептично настроените американски коментатори. Те виждат корена на икономическите компликации на Китай във обстоятелството, че Комунистическата партия и персонално Си Дзинпин стягат контрола върху стопанската система и обществото.
Как се демонстрира това? Фактът, че Си „ избута противници “ на конгреса на ККП, в това число сегашния министър председател Ли Къцян, който през май свика незабавна среща с присъединяване на 100 000 публични лица и сигнализира за незабавно увеличение на икономическия напредък. А Си, става известно, назова обезпечаването на непоклатимост и национална сигурност като съществена задача в активността на властващия хайлайф. В отчета си пред Конгреса на ККП той употребява думите „ национална сигурност “ шест пъти. Друг грях на водача е, че в отчета си термина за „ за общия разцвет ”, той пояснява като има поради очевидно акцията си за преразпределение на богатствата. Речта на президента на Китайската национална република още повече изнерви вложителите. Неслучайно цените на акциите в Хонконг паднаха.
В потока на отрицателни прогнози своя принос за Китай даде и Ручир Шарма, ръководител на интернационалния център Рокфелер. „ Целта на Си е да трансформира Китай в развита страна от междинната класа, в границите на едно десетилетие. За задачата е належащо стопанската система да нарасне с към 5%. Но неприятната демография, огромният дълг и намаляващата продуктивност значат, че капацитетът на страната може да реализира единствено към половината от нужното движение “, сподели Шарма.
Последствията от маркирания растеж от 2,5% към момента никой не се пробва да осъзнае. Но можем да чакаме, че в Съединени американски щати растежът ще бъде 1,5%. В този случай Китай няма да изпревари Америка по стопански размер до 2060 година, в случай че въобще успее да направи това в миналото. В последна сметка Китай в този момент е стопанска система със междинен приход и в такива страни растежът постоянно се забавя. Такава е логиката на разсъжденията на Шарма. Прогнозата на интернационалния център Рокфелер също буди подозрения у специалиста. „ Тук приказваме за мотори на растежа. Американският икономист има поради „ клопката на междинните приходи “. Една бедна разрастваща се страна може да поеме водеща роля с помощта на евтината работна ръка. И тогава служащият стартира да получава огромна заплата и конкурентното преимущество изчезва. Пример са Аржентина и Бразилия. Те растяха стопански, само че стопираха. Ето за какво Си Дзинпин приказва за нуждата от основаване на новаторска стопанска система, която не зависи от евтината работна ръка. Въпросът е дали Китай ще построи такава стопанска система до края на десетилетието. Ако построи, макар външния напън, ще може да настигне Съединените щати.
Американската и английската преса пишат, че данните за закъснение на стопанската система, подадени от китайската статистика, допускат, че не би трябвало да се разчита изключително на тях. New York Times цитира Стивън Роуч, икономист от Йейлския университет, който споделя: „ Тъмните облаци от съмнения за политическа пристрастност ще подкопават доверието в китайската статистика с години “. Все отново Западът признава, че китайската стопанска система демонстрира някои признаци на възобновяване.
В същото време Ройтерс се базира на изказването на китайския президент Си Дзинпин, който акцентира, че китайската стопанска система е извънредно устойчива и резервира задоволително пространство за маневриране. Си даде обещание, че Китай ще отвори още по-широко вратите за задгранични вложители. Но тези обещания не направиха изключително усещане на скептично настроените американски коментатори. Те виждат корена на икономическите компликации на Китай във обстоятелството, че Комунистическата партия и персонално Си Дзинпин стягат контрола върху стопанската система и обществото.
Как се демонстрира това? Фактът, че Си „ избута противници “ на конгреса на ККП, в това число сегашния министър председател Ли Къцян, който през май свика незабавна среща с присъединяване на 100 000 публични лица и сигнализира за незабавно увеличение на икономическия напредък. А Си, става известно, назова обезпечаването на непоклатимост и национална сигурност като съществена задача в активността на властващия хайлайф. В отчета си пред Конгреса на ККП той употребява думите „ национална сигурност “ шест пъти. Друг грях на водача е, че в отчета си термина за „ за общия разцвет ”, той пояснява като има поради очевидно акцията си за преразпределение на богатствата. Речта на президента на Китайската национална република още повече изнерви вложителите. Неслучайно цените на акциите в Хонконг паднаха.
В потока на отрицателни прогнози своя принос за Китай даде и Ручир Шарма, ръководител на интернационалния център Рокфелер. „ Целта на Си е да трансформира Китай в развита страна от междинната класа, в границите на едно десетилетие. За задачата е належащо стопанската система да нарасне с към 5%. Но неприятната демография, огромният дълг и намаляващата продуктивност значат, че капацитетът на страната може да реализира единствено към половината от нужното движение “, сподели Шарма.
Последствията от маркирания растеж от 2,5% към момента никой не се пробва да осъзнае. Но можем да чакаме, че в Съединени американски щати растежът ще бъде 1,5%. В този случай Китай няма да изпревари Америка по стопански размер до 2060 година, в случай че въобще успее да направи това в миналото. В последна сметка Китай в този момент е стопанска система със междинен приход и в такива страни растежът постоянно се забавя. Такава е логиката на разсъжденията на Шарма. Прогнозата на интернационалния център Рокфелер също буди подозрения у специалиста. „ Тук приказваме за мотори на растежа. Американският икономист има поради „ клопката на междинните приходи “. Една бедна разрастваща се страна може да поеме водеща роля с помощта на евтината работна ръка. И тогава служащият стартира да получава огромна заплата и конкурентното преимущество изчезва. Пример са Аржентина и Бразилия. Те растяха стопански, само че стопираха. Ето за какво Си Дзинпин приказва за нуждата от основаване на новаторска стопанска система, която не зависи от евтината работна ръка. Въпросът е дали Китай ще построи такава стопанска система до края на десетилетието. Ако построи, макар външния напън, ще може да настигне Съединените щати.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ