Държавата планира да изкупи пшеница за стотици милиони
Държавата ще влезе на пазара на зърно и ще изкупи от българските производители към 1.5 млн. тона пшeница за гарантиране на потребностите на популацията за година напред. Това извънредно решение е било в съгласие на съвещание на Консултативния съвет по зърното в петък сред премиера и министри и представители на сектора. То идва на фона на войната и упованията за вероятни земетресения на зърнения пазар, защото Украйна и Русия създават към 30% от пшеницата в международен мащаб. Първите резултати към този момент са факт - поради несигурността. По-продължителна война обаче може
Какъв ще е механизмът, по който страната ще купува зърното, е още незнайно и по въпроса има образувана работна група в земеделското министерство. Това евентуално ще се случи през държавния запас, който кардинално поддържа известни количества зърно в хранилища - за два месеца. Възможно е обаче до набиране на нужните количества да бъде натрапен краткотрайна възбрана за експорт на зърно от страната.
Възпирането на износа, разумно, не се поддържа от търговци и зърнопроизводители. Те настояват, че в последната седмица в действителност импровизирано се случва тъкмо това - кораби, натоварени със зърно за експорт, биват възпирани от митническите управляващи с официални аргументи. Правителството пък отхвърля да е давало такива разпореждания.
Операцията по държавната покупка ще бъде доста скъпо начинание. Първо, цената през последните дни внезапно се повишава, само че даже и да се вземат остарели равнища от преди войната в Украйна, за 1.5 млн. тона хлебна пшеница (по 500 - 600 лева на тон) очевидно ще са нужни сред половин и един милиард лв. от бюджета, като огромен разход ще има и по складирането.
Реклама Днес има, на следващия ден няма
Последният аграрни сезон бе повече от великодушен за зърнопроизводителите. През предишното лято реколтата от пшеница по публични данни бе малко над 7 млн. тона и бе оповестена за най-хубавата от 2017 година насам. По думите на ръководителя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов в складовете на производители и търговци в страната има налични 3 млн. т хлебно зърно, а досега са изнесени 4 млн. т. " В момента в България има задоволително количество зърно, с цел да бъде обезпечена страната ни за идващите две години. След три месеца се чака и новата годишна продукция от пшеница, за която е належащо да се освободят складови вместимости ", разяснява той пред медии след съвещанието на Консултативния съвет предходната седмица. От агроведомството също потвърдиха, че сега в складовете в страната има пшеница за две години.
Проблемът е, че обстановката може доста бързо да се промени. В резултат на военната инвазия в Украйна предходната седмица имаше внезапно повишаване на борсовите цени и естественият интерес на търговците е да продават. По данни на НАЗ, както и съгласно източници на пазара, българска пшеница на новите високи цени към момента не е договаряна, като прочут задържащ фактор е нарасналият риск за корабоплаването в Черно море поради войната. Неизбежно обаче покачването на цените на пазара в някакъв миг ще се отрази и на търговията в Черноморския район, изключително в случай че Русия и Украйна имат стартират да изпитват известни усложнения с доставките - тогава упованията ще са зърно от България и Румъния да компенсира част от евентуално изчезналите количества.
" Трябва да се подготвим за най-лошия сюжет. Имаме зърно за две години в страната, а държавният запас има ресурси от пшеница за 60 дни. Имаме ресурсите в този момент да купим пшеница, вместо да изнасяме цялата годишна продукция и да се чудим през септември от кое място да купуваме и на какви цени ", сподели финансовият министър Асен Василев пред Българска национална телевизия в петък вечер. Информацията за количествата зърно, поддържани от държавния запас, обичайно не е обществено притежание (сайтът на институцията даже не работи, най-малко от петък насам - бел. авт.). Ако годишните потребности на вътрешния пазар са към 1.5 млн. тона, ресурси за 60 дни би означавало към 250 хиляди тона.
(Ще) има ли възбрана за износа
Според източници от сектора обаче зърнопроизводителите са били осведомени, че до момента в който страната не изкупи въпросните 1.5 млн. тона пшеница, износът може да бъде стеснен. От петък възбрана е реалност в Унгария да вземем за пример.
Реклама
Зърнопроизводители настояват, че импровизирано износът на зърно е блокиран и в България през последната седмица, като най-малко два кораба били възпрени от митническите управляващи на българските пристанища посредством административни пречки като бавене на обработката на документите за експорт. От секторната асоциацията през седмицата разгласиха и декларация, в която се опълчват " на нарушаването на изконни европейски правила за правото на свободно придвижване на артикули, като настояват, че " прекъсването на износа на зърно ще докара до несъстоятелност на бранша ", чиито индустриални разноски са се съвсем удвоили поради високите цени на торове, горива, семена, препарати за отбрана и други Това съгласно тях слага под риск и индустриалния капацитет на идващите реколти.
От агроминистерството публично дадоха отговор, че нито министърът на земеделието е желал възбрана на износа или блокирането на товари и кораби, нито пък в министерството е получавана информация за сходно искане от друга държавна институция.
На провелия се на 2 март Съвет по земеделие и риболовство към Европейски Съюз обаче министър Иван Иванов е представен да споделя, че в случай че Русия и Украйна не съумеят да вземат участие в обявяваните всеки месец държавни търгове от Египет, Алжир, Турция, Саудитска Арабия и други, това неизбежно ще докара до нараснало търсене на зърно от Европейски Съюз. Затова при най-песимистичен вид България счита, че " следва да се подхващат ограничения за прекъсване на експорта за избран интервал от време на някои съществени първични материали от Европейски Съюз към трети страни (с изключение на Украйна), както е планувано в член 5 от глава " Защитни ограничения " на Регламент №479 от 2015 на Екологичен потенциал и на Съвета по отношение на общите правила за експорт ".
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Ани Коджаиванова
Какъв ще е механизмът, по който страната ще купува зърното, е още незнайно и по въпроса има образувана работна група в земеделското министерство. Това евентуално ще се случи през държавния запас, който кардинално поддържа известни количества зърно в хранилища - за два месеца. Възможно е обаче до набиране на нужните количества да бъде натрапен краткотрайна възбрана за експорт на зърно от страната.
Възпирането на износа, разумно, не се поддържа от търговци и зърнопроизводители. Те настояват, че в последната седмица в действителност импровизирано се случва тъкмо това - кораби, натоварени със зърно за експорт, биват възпирани от митническите управляващи с официални аргументи. Правителството пък отхвърля да е давало такива разпореждания.
Операцията по държавната покупка ще бъде доста скъпо начинание. Първо, цената през последните дни внезапно се повишава, само че даже и да се вземат остарели равнища от преди войната в Украйна, за 1.5 млн. тона хлебна пшеница (по 500 - 600 лева на тон) очевидно ще са нужни сред половин и един милиард лв. от бюджета, като огромен разход ще има и по складирането.
Реклама Днес има, на следващия ден няма
Последният аграрни сезон бе повече от великодушен за зърнопроизводителите. През предишното лято реколтата от пшеница по публични данни бе малко над 7 млн. тона и бе оповестена за най-хубавата от 2017 година насам. По думите на ръководителя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов в складовете на производители и търговци в страната има налични 3 млн. т хлебно зърно, а досега са изнесени 4 млн. т. " В момента в България има задоволително количество зърно, с цел да бъде обезпечена страната ни за идващите две години. След три месеца се чака и новата годишна продукция от пшеница, за която е належащо да се освободят складови вместимости ", разяснява той пред медии след съвещанието на Консултативния съвет предходната седмица. От агроведомството също потвърдиха, че сега в складовете в страната има пшеница за две години.
Проблемът е, че обстановката може доста бързо да се промени. В резултат на военната инвазия в Украйна предходната седмица имаше внезапно повишаване на борсовите цени и естественият интерес на търговците е да продават. По данни на НАЗ, както и съгласно източници на пазара, българска пшеница на новите високи цени към момента не е договаряна, като прочут задържащ фактор е нарасналият риск за корабоплаването в Черно море поради войната. Неизбежно обаче покачването на цените на пазара в някакъв миг ще се отрази и на търговията в Черноморския район, изключително в случай че Русия и Украйна имат стартират да изпитват известни усложнения с доставките - тогава упованията ще са зърно от България и Румъния да компенсира част от евентуално изчезналите количества.
" Трябва да се подготвим за най-лошия сюжет. Имаме зърно за две години в страната, а държавният запас има ресурси от пшеница за 60 дни. Имаме ресурсите в този момент да купим пшеница, вместо да изнасяме цялата годишна продукция и да се чудим през септември от кое място да купуваме и на какви цени ", сподели финансовият министър Асен Василев пред Българска национална телевизия в петък вечер. Информацията за количествата зърно, поддържани от държавния запас, обичайно не е обществено притежание (сайтът на институцията даже не работи, най-малко от петък насам - бел. авт.). Ако годишните потребности на вътрешния пазар са към 1.5 млн. тона, ресурси за 60 дни би означавало към 250 хиляди тона.
(Ще) има ли възбрана за износа
Според източници от сектора обаче зърнопроизводителите са били осведомени, че до момента в който страната не изкупи въпросните 1.5 млн. тона пшеница, износът може да бъде стеснен. От петък възбрана е реалност в Унгария да вземем за пример.
Реклама
Зърнопроизводители настояват, че импровизирано износът на зърно е блокиран и в България през последната седмица, като най-малко два кораба били възпрени от митническите управляващи на българските пристанища посредством административни пречки като бавене на обработката на документите за експорт. От секторната асоциацията през седмицата разгласиха и декларация, в която се опълчват " на нарушаването на изконни европейски правила за правото на свободно придвижване на артикули, като настояват, че " прекъсването на износа на зърно ще докара до несъстоятелност на бранша ", чиито индустриални разноски са се съвсем удвоили поради високите цени на торове, горива, семена, препарати за отбрана и други Това съгласно тях слага под риск и индустриалния капацитет на идващите реколти.
От агроминистерството публично дадоха отговор, че нито министърът на земеделието е желал възбрана на износа или блокирането на товари и кораби, нито пък в министерството е получавана информация за сходно искане от друга държавна институция.
На провелия се на 2 март Съвет по земеделие и риболовство към Европейски Съюз обаче министър Иван Иванов е представен да споделя, че в случай че Русия и Украйна не съумеят да вземат участие в обявяваните всеки месец държавни търгове от Египет, Алжир, Турция, Саудитска Арабия и други, това неизбежно ще докара до нараснало търсене на зърно от Европейски Съюз. Затова при най-песимистичен вид България счита, че " следва да се подхващат ограничения за прекъсване на експорта за избран интервал от време на някои съществени първични материали от Европейски Съюз към трети страни (с изключение на Украйна), както е планувано в член 5 от глава " Защитни ограничения " на Регламент №479 от 2015 на Екологичен потенциал и на Съвета по отношение на общите правила за експорт ".
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Ани Коджаиванова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ