Евгения Иванова: Няма радикализация на религиозна основа,
Държавата да финансира изповеданията и религиозните учебни заведения, финансирането им от чужбина да бъде лимитирано – това предлага планът за промени в закона за вероизповеданията на " Обединени патриоти ". Според създателите му приключилите зад граница религиозни проповедници и преподаватели ще би трябвало да получават право от Министерството на образованието да упражняват специалността си. Неотдавна вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов съобщи, че в България се виждат опити за радикализация в гетата и в Родопите, където живеят мюсюлмани. Той предложи " промени на закона за вероизповеданията и закона за образованието като част от ограниченията за битка с радикализацията ". По този мотив " Дневник " се обърна към специалисти.
Проф. Евгения Иванова е откривател на мюсюлманските общности в България и на политиките към тях. Участва в плановете " Нагласи на мюсюлманите в България ". През 2014 година издава монографията " Ислямизирани Балкани: динамичност на разказите ". Съставител е в сборника " Помаците: версии за генезис и модерна еднаквост " (2014). Автор е на " Ислямизацията сред полюсите на паметта " (2013), " Ислям или ислямизъм: български проекции " (2013) и " Помаците: нарушеното безмълвие " (2015).
Наложително ли е да се трансформират законите за образованието и за вероизповеданията, с цел да може имамите да се образоват по одобрена от министерството на образованието образователна система, а приключилите отвън България да получават позволение, с цел да имат право да преподават?
- Както нормално у нас, разпоредбите се измислят за съответни хора и съответни обстановки. Представяте ли си какво ще стане, в случай че човек, приключил Оксфорд, да вземем за пример, бъде подложен в България на тест (такова беше предлагането на Каракачанов за имамите, приключили в арабските държави) от някоя тричленка, формирана от самия него, Валери Симеонов и някой различен родолюбец? Ами, индивидът ще се откаже и ще си се върне в Оксфорд. Вярно, Саудитска Арабия не е Оксфорд, само че нали пък ислямът е тръгнал точно оттова, а не от София? Ако образованието по ислям се финансираше от София обаче, всичко щеше да бъде транспарантно и нямаше непрестанно да въздишаме, че в него се наливат пари от някакви доста страшни места.
Колкото до Висшия ислямски институт, той от дълго време се нуждае от акредитация (а не – лицензиране), само че тя все не му се дава, тъй като нямал постройка. А няма постройка, тъй като почитателите на Каракачанов час по час се събират да стачкуват, че не желаят такива здания.
Правила в България и в този момент има: всички задгранични дипломи се легализират, а кандидат-преподавателите се назначават с конкурс (не с тест), провеждан от академично жури. Добре би било тези правила да се познават. Даже от министрите.
Верни ли са изказванията, че роми от гетата сменят вярата (християни стават мюсюлмани)? Ако това е правилно, тогава на какво може да се дължи?
- Ако някой е направил " изобретение ", че жителите на гетата сменят вярата си, това значи прекомерно едва познаване на тази общественост. Документите демонстрират, че още от ранните епохи на Османската империя, когато главно се заселват в балканските територии, ромите постоянно сменят религиозната си принадлежност – та до ден сегашен. Тази промяна може да се дължи на голям брой аргументи, в множеството случаи – конюнктурни (каквито са най-често аргументите и за всички останали общности с изменена религия).
В сегашната обстановка следим даже не толкоз смяна в религиозната принадлежност (доколкото немалка част от тях в Южна България са потомствени мюсюлмани), колкото " неочаквана " набожност, постоянно дължаща се на беднотия, заболявания, несгоди, в някои случаи – дори на мода.
Мотивът обаче, който ще придобива все по-голямо значение за тази " нова " набожност, е митингът – против отхвърлянето от обществото, против униженията, против рестрикциите. След като гласувахме специфичен закон поради трийсетина дами (а преди осъждането на Ахмед Муса те бяха пет), в този момент не би трябвало да се изненадваме, в случай че станат повече.
Има ли данни за разпространяване на коренен ислям в някои гета или в джамии в Родопите?
- Двете огромни проучвания, които направихме дружно с " Алфа рисърч " през 2011 и 2016 година, както и непрекъснатите ми теренни сондажи демонстрират, че на никое място в България (засега) не съществува среда за разпространяване на ислямизъм (или – политически ислям). Понятието " коренен ислям ", влезнало, за жалост, в необятна приложимост, отбелязва набожност, а не – идеология. Държа да отбележа, освен това, че тези проучвания са единствените (поне – доколкото ми е известно), влезнали – и с количествена, и с качествена методика – в гетата. Повечето от останалите сътрудници интервюират учители, обществени служащи, здравни служащи и представители на правоохранителните органи, само че не и самите " обвинени " и тяхното директно обграждане.
Разбира се, работата на откривателите не е да " заловят спящи кафези ", а да посочат процеси, способстващи възникване и евентуално развиване на радикализация. Твърдя сигурно, че липсват белези за каквато и да било радикализация на религиозна основа. Напротив: засилената набожност – било мюсюлманска или християнска – оказва помощ за социализацията на тези хора, за образуване на ценностна система, за основаване на чувство за общественост - инициативи, в които се провалиха както образованието, по този начин и голям брой неправителствени организации.
Това, несъмнено, не значи, че е не е допустимо да се появи радикализация със обществена мотивация, учредена върху беднотия, отхвърленост, унизеност, рестрикции. Такава радикализация би могла да засегне идващите генерации – все по-необразовани и незнаещи български език. Това би трябвало да ни тревожи, а не – неочакваното превръщане към Бог, което е допустимо да се стимулира от същите тези учредения – беднотия, отхвърленост и т.н.
Проф. Евгения Иванова е откривател на мюсюлманските общности в България и на политиките към тях. Участва в плановете " Нагласи на мюсюлманите в България ". През 2014 година издава монографията " Ислямизирани Балкани: динамичност на разказите ". Съставител е в сборника " Помаците: версии за генезис и модерна еднаквост " (2014). Автор е на " Ислямизацията сред полюсите на паметта " (2013), " Ислям или ислямизъм: български проекции " (2013) и " Помаците: нарушеното безмълвие " (2015).
Наложително ли е да се трансформират законите за образованието и за вероизповеданията, с цел да може имамите да се образоват по одобрена от министерството на образованието образователна система, а приключилите отвън България да получават позволение, с цел да имат право да преподават?
- Както нормално у нас, разпоредбите се измислят за съответни хора и съответни обстановки. Представяте ли си какво ще стане, в случай че човек, приключил Оксфорд, да вземем за пример, бъде подложен в България на тест (такова беше предлагането на Каракачанов за имамите, приключили в арабските държави) от някоя тричленка, формирана от самия него, Валери Симеонов и някой различен родолюбец? Ами, индивидът ще се откаже и ще си се върне в Оксфорд. Вярно, Саудитска Арабия не е Оксфорд, само че нали пък ислямът е тръгнал точно оттова, а не от София? Ако образованието по ислям се финансираше от София обаче, всичко щеше да бъде транспарантно и нямаше непрестанно да въздишаме, че в него се наливат пари от някакви доста страшни места.
Колкото до Висшия ислямски институт, той от дълго време се нуждае от акредитация (а не – лицензиране), само че тя все не му се дава, тъй като нямал постройка. А няма постройка, тъй като почитателите на Каракачанов час по час се събират да стачкуват, че не желаят такива здания.
Правила в България и в този момент има: всички задгранични дипломи се легализират, а кандидат-преподавателите се назначават с конкурс (не с тест), провеждан от академично жури. Добре би било тези правила да се познават. Даже от министрите.
Верни ли са изказванията, че роми от гетата сменят вярата (християни стават мюсюлмани)? Ако това е правилно, тогава на какво може да се дължи?
- Ако някой е направил " изобретение ", че жителите на гетата сменят вярата си, това значи прекомерно едва познаване на тази общественост. Документите демонстрират, че още от ранните епохи на Османската империя, когато главно се заселват в балканските територии, ромите постоянно сменят религиозната си принадлежност – та до ден сегашен. Тази промяна може да се дължи на голям брой аргументи, в множеството случаи – конюнктурни (каквито са най-често аргументите и за всички останали общности с изменена религия).
В сегашната обстановка следим даже не толкоз смяна в религиозната принадлежност (доколкото немалка част от тях в Южна България са потомствени мюсюлмани), колкото " неочаквана " набожност, постоянно дължаща се на беднотия, заболявания, несгоди, в някои случаи – дори на мода.
Мотивът обаче, който ще придобива все по-голямо значение за тази " нова " набожност, е митингът – против отхвърлянето от обществото, против униженията, против рестрикциите. След като гласувахме специфичен закон поради трийсетина дами (а преди осъждането на Ахмед Муса те бяха пет), в този момент не би трябвало да се изненадваме, в случай че станат повече.
Има ли данни за разпространяване на коренен ислям в някои гета или в джамии в Родопите?
- Двете огромни проучвания, които направихме дружно с " Алфа рисърч " през 2011 и 2016 година, както и непрекъснатите ми теренни сондажи демонстрират, че на никое място в България (засега) не съществува среда за разпространяване на ислямизъм (или – политически ислям). Понятието " коренен ислям ", влезнало, за жалост, в необятна приложимост, отбелязва набожност, а не – идеология. Държа да отбележа, освен това, че тези проучвания са единствените (поне – доколкото ми е известно), влезнали – и с количествена, и с качествена методика – в гетата. Повечето от останалите сътрудници интервюират учители, обществени служащи, здравни служащи и представители на правоохранителните органи, само че не и самите " обвинени " и тяхното директно обграждане.
Разбира се, работата на откривателите не е да " заловят спящи кафези ", а да посочат процеси, способстващи възникване и евентуално развиване на радикализация. Твърдя сигурно, че липсват белези за каквато и да било радикализация на религиозна основа. Напротив: засилената набожност – било мюсюлманска или християнска – оказва помощ за социализацията на тези хора, за образуване на ценностна система, за основаване на чувство за общественост - инициативи, в които се провалиха както образованието, по този начин и голям брой неправителствени организации.
Това, несъмнено, не значи, че е не е допустимо да се появи радикализация със обществена мотивация, учредена върху беднотия, отхвърленост, унизеност, рестрикции. Такава радикализация би могла да засегне идващите генерации – все по-необразовани и незнаещи български език. Това би трябвало да ни тревожи, а не – неочакваното превръщане към Бог, което е допустимо да се стимулира от същите тези учредения – беднотия, отхвърленост и т.н.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ