Данте Алигиери, много често наричан само Данте е италиански поет, писател,

Данте Алигиери , доста постоянно именуван единствено Данте е италиански стихотворец, писател, книжовник, мъдрец и политически мъдрец от град Флоренция по време на Средновековието. Неговото най-прочуто произведение е „ Комедия “, по-късно получило името „ Божествена комедия “ ( „ La Divina Commedia “ ), считано за връхна точка в развиването на средновековната литература и основополагащо за развиването на актуалния италиански език.  Наричан е „ татко на италианския език “.

ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ: 

• За една жена е по-добре да бъде красива, в сравнение с интелигентна, тъй като мъжете по-добре виждат, в сравнение с мислят.

• Любовта движи слънцето и другите звезди.

• Най-горещите места в пъкъла са предопределени за тези, които по време на огромни морални тествания са пазили неутралитет.

• Най-мъдър е този, който най-вече го нервира загубата на времето.

• Лъжа и мощ – това за оръжията на злите.
• Тук би трябвало всеки боязън и уязвимост теб в сърцето да престане.  – из „ Ад “, от „ Божествена комедия “

• Няма по-голямо злощастие от това да си спомним за предходна наслада в миг, когато сме тъжни.

• О, вий, прекрачващи през този предел, вяра всяка тука оставете.

— из „ Ад “, от „ Божествена комедия “

• Преградите духът ми победи…

• Следвай своя път и дано хоратa си приказват каквото си желаят.

• В деня, когато човек разреши на същинската обич да се прояви, добре проведените неща ще се трансфорат в безпорядък и ще пометат всичко това, което сме смятали за вярно, за истина. Светът ще стане същински, когато индивидът се научи да обича, а до тогава ще живеем с мисълта, че познаваме любовта, само че няма да имаме смелостта да се надигнем против същинската й същина. 

Доменико Петерлини, „ Данте в заточение “, ок. 1860

Точната рождена дата на Данте Алигиери не е известна, макар че той оповестява, че е роден под знака на Близнаци, т.е. през май или юни. Когато написа „ На попрището витално в средата “ Данте е на към 35 години, като междинната дълготрайност на живота съгласно Библията е 70 години. Въображаемото „ пътешестване “ се състоява през 1300 година, което ни разрешава да изчислим почти годината му на раждане 1265 година През 1265 Слънцето е в Близнаци почти в интервала от 11 май до 11 юни.

Той е роден в изтъкнато флорентинско семейство (чието същинско фамилно име е Алагиери), политически насочено към гвелфите – политически съюз, който се намира в комплицирани опозиционни връзки сгибелините. Самите гвелфи са разграничени на черни и бели. Според Данте, неговото семейство има древноримски корени (Ад, XV, 76), само че най-ранният му прочут предходник е живелият не по-рано от 1100 година Качагуида дели Елисеи. Баща му, Алигиеро ди Белинчоне, е бял гвелф, само че откакто гибелините побеждават в борбата при Монтаперти, той не получава никакво наказване за своите политически възгледи, което приказва за репутацията на неговото семейство. Майката на Данте е Дона Бела дели Абати.  „ Бела “ е кратко от Габриела, само че също по този начин значи и „ красива “, до момента в който Абати (името на всесилен род) значи в превод „ членове на ордени, които се прехранват с милостиня “ – в действителност необичайно име. Тя умира, когато Данте е 5 – 6 годишен, и Алигиеро скоро се дами за Лапа ди Карисимо Чалуфи. (Не е несъмнено дали се е оженил за нея, тъй като повторните бракове на вдовците не са били толерирани в обществото). Тази жена обаче сигурно му ражда две деца – Франческо, братът на Данте, и сестра му – Тана (Гаетана).

През 1277, когато Данте е на 12 години, той е обещан за брачен партньор на Джема, дъщерята на Мането Донати.Сключването на брачни контракти в такава ранна възраст по това време е нещо напълно всекидневно и съставлява значима гала, изискваща публични документи, подписани пред нотариус. По това време обаче Данте към този момент обича друга – Беатриче Портинари, която среща когато е на 9 години, а тя на 8. Данте се влюбва съвсем мигновено в нея, обич, която остава с него през целия си живот, макар че тя се омъжва за различен мъж, банкер през 1287 година Беатриче умира три години по-късно, през юни 1290 година на 24-годишна възраст. Данте продължава да обича и почита тази жена и след гибелта ѝ, даже откакто се дами за Джема Донати през 1285 година и има деца. След гибелта на Беатриче, Данте се отдръпва в интензивно учене и стартира да композира стихове, отдадени на нейната памет. Той в никакъв случай не посвещава стихове на жена си.

Данте има няколко синове от Джема. Както постоянно се случва с известните хора, доста хора претендират, че са потомци на Данте; за Джакопо, Пиетро и Антония обаче се знае с най-голяма възможност, че са негови деца. Антония става монахиня под името сестра Беатриче. Друг човек, Джовани, твърди, че е негов наследник и го съпровожда в изгнаничеството му, само че има някои подозрения към истинността на изказванията му.

Не се знае доста за образованието, което получава Данте. Смята се, че той се е образовал вкъщи. Знае се, че е изучавал тосканска лирика по времето, когато Сицилианската поетическа школа, културна група от Сицилия, стартира да набира известност в Тоскана. Неговите ползи са повода за запознаването му с провансалски поети и менестрели, както и на латинската просвета, като изключително му подхожда Вергилий.

Важно е да се означи, че по време на „ Secoli Bui “ (Тъмните векове) Италия съставлява машинален общ брой от дребни страни, тъй че политически и културно Сицилия се разграничава отТоскана толкоз, колкото и Прованс от Тоскана. В другите области не се приказва общ език, а културата е друга в другите краища на Италия. Въпреки това може да се одобри, че Данте е един съвременен интелектуалец с интернационалните разбирания и ползи.

На 18-годишна възраст той се среща с Гуидо Кавалканти, Лапо Джани, Чино да Пистоя, а скоро по-късно и с Брунето Латини. Заедно те стават водачи на течението Dolce Stil Novo . Брунето по-късно е упоменат в „ Божествена комедия “ (Ад, XV, 82), за това, на което е научил Данте.

Според една от версиите, Данте вижда Беатриче Портинари единствено един път и в никакъв случай не е имал опцията да приказва с нея. Трудно е да се разгадае в какво тъкмо се състои тази обич, само че се случва нещо от огромно значение за италианската просвета: в името на тази обич Данте оставя своя отпечатък върху Stil Novo и кара поетите и писателите да извърнат по-голямо внимание на любовта. Във своето Житие на Данте , първия биограф на Данте, Джовани Бокачо разказва първата среща на Данте с Беатриче:

Мари Стилман, „ Беатриче “, 1895

Когато Беатриче умира през 1290 година, Данте се пробва да откри избавление в латинската литература. От „ Convivio “ знаем, че той е прочел „ De consolatione philosophiae “ на Боеций и De amicitia на Цицерон. След това той се отдава на проучване на философията в религиозни учебни заведения като да вземем за пример доминиканското в Санта Мария Новела. Той взима присъединяване в дебатите сред двата основни отшелнически ордена, францисканския и доминиканския, които се водят намерено или скрито във Флоренция, като първите били последователи на мистицизма и учението на Св. Бонавентура, а другите на постулатите на Св. Тома Аквински. „ Прекомерното “ въодушевление по философията на Данте е по-късно подложено на критика от неговата героиня Беатриче в „ Чистилище “ .

Данте Алигиери, скулптура,Флоренция

Данте служи също по този начин като боец, и през 1289 година се бие в сражението при Кампалдино (11 юни) дружно с флорентински рицари против Арецо, а през 1294 година е измежду рицарите, които съпровождат Карл Мартел, до момента в който той е във Флоренция.

Данте става също по този начин доктор и аптекар. Той няма желание да се занимава с тези специалности, само че съгласно закон от1295 година благородниците, които желаят да заемат държавни постове, би трябвало да станат членове на Corporazioni di Arti e Mestieri , тъй че Данте е признат бързо в аптекарската колегия и по-късно към този момент може да стартира да прави политическа кариера. Професията, която той избира, не е напълно несъответствуваща, защото по аптеките тогава се продават книги. Данте не реализира нищо значимо като политик, само че взе участие във властта години наред в град, налегнат от политически безредици.

Гвелфите са разграничени на две фракции (групи): бели ( guelfi bianchi ) и черни ( guelfi neri ). Белите са водени от Виери деи Черки, а черните – от Корсо Донати. Техните „ цветове “ са определени, когато Виери деи Черки дава закрилата си на семейство Гранди от Пистоя, което било известно като „ La parte bianca “ („ бялата партия “). Корсо Донати от своя страна дава закрилата си на противника, „ parta nera “, и по този метод тези цветове стават знаци на двете флорентински партии.

По това време не е елементарно да се занимаваш с политика, защото папа Бонифаций VIII обмисля военна окупация на Флоренция и градът е в центъра на италианските и интернационалните политически съперничества. През 1301 година Шарл дьо Валоа, братът на френския крал Филип IV, би трябвало да посети Флоренция, защото папата го назначава за примирител на Тоскана. Но държавното управление на града към този момент се е отнесло зле по отношение на папските посланици няколко седмици по-рано, защото се стреми към самостоятелност и отделяне от въздействието на папата. Подозирайки, че Шарл дьо Валоа може да е получил неофициални нареждания, градският съвет взема решение да изпрати делегация до Рим, с цел да се увери в истинността на желанията на папата. Данте оглавява тази делегация.

Гробницата на Данте в Равена

Папа Бонифаций VIII бързо отпраща другите представители и моли Данте да остане в Рим. По същото време (1 ноември 1301) Шарл дьо Валоа влиза във Флоренция дружно с черните гвелфи, които през идващите шест дни убиват доста от своите врагове. Черните гвелфи вкарват свое ново държавно управление в града, а Канте деи Габриели ди Губио е избран за „ Podesta “ (кмет). Данте е наказан на заточение за 2 години, и би трябвало да заплати огромна сума пари. Поетът е към момента в Рим, където папата му „ предлага “ да остане, и заради това той е разгласен за дезертьор. Данте не може да си заплати санкцията и най-после е наказан на доживотно изгнаничество. Ако флорентински бойци го заловен, той ще е неотложно екзекутиран.

Поетът взема присъединяване в няколко опита на белите гвелфи да възвърнат властта си, само че те се провалят заради изменничество. Данте е изпълнен с мъка от отношението, на което е подложен от враговете си, и се отвращава от вътрешните битки и неефективността на тогавашните съдружници. По това време стартира и креативната история на „ Комедията “ .

Данте гостува на Бартоломео каузи Скала във Верона, след това отива в Сарцана (Лигурия), и по-късно евентуално живее за известно време в Лука с мадам Джентука, която го настанява комфортно (по-късно е упомената в символ на признателност в Чистилище, XXIV,37). Според някои източници той е бил и в Париж – сред 1308 и 1310 година Според други, които са още по-недостоверни, е ходил в Оксфорд.

Празната гробница на Данте във Флоренция

През 1310 година Ариго VII атакува Италия и Данте вижда в това навлизане опция за възмездие. Италианският стихотворец му написа (както и на други италиански принцове) няколко писма, в които упорства черните гвелфи да бъдат унищожени.

Във Флоренция Балдо д’Агулионе амнистира огромна част от белите гвелфи, които са в изгнаничество, и им разрешава да се завърнат в града. Данте обаче не е опрощение заради писмата, които праща на Ариго.

През 1312 година Ариго атакува Флоренция и побеждава черните гвелфи, само че няма доказателство, че Данте е забъркан. Според някои, той се отхвърля да взе участие в нападението на задграничен завоевател в родния му град, а съгласно други името му става неприятно даже за белите гвелфи и те заличават всяка диря от неговия преход. През 1313 година Ариго умира, дружно с всичките очаквания на Данте да види Флоренция още веднъж. Той се връща във Верона, където Кангранде каузи Скала му позволява да живее в известна степен безвредно, и евентуално му обезпечава благоденствие. Кангранде е позволен в Рая на Данте (Рай, XVII, 76).

През 1315 година Флоренция е принудена от Угучоне каузи Фаджуола, военния офицер, който управлява града, да амнистира флорентинците, които са в заточение. Данте попада в листата на изгнаниците, само че отхвърля да се върне в родния си град, защото Флоренция желае изгнаниците да се съгласят да се отнасят към тях като към публични нарушители в една религиозна гала.

Когато Угучоне най-сетне побеждава във Флоренция, смъртната присъда на Данте се заменя със затвор, като единственото изискване е той да отиде във Флоренция и да се закълне, че в никакъв случай повече няма да влезе в града. Данте не прави това. Неговата смъртна присъда се резервира и се трансферира по-късно на неговите синове.

В по-напреднала възраст Данте към момента таи очаквания, че един ден ще го поканят във Флоренция при удобни условия. За Данте изгнаничеството е тип гибел, която го лишава от огромна част от неговата идентичност. Данте приказва за болката от изгнаничеството в Песен XVII на „ Рай “, където Cacciaguida, неговият прапрадядо го предизвестява какво да чака:

Андреа дел Кастаньо, „ Данте Алегиери “, ок. 1450

... Ти ще оставиш всичко, което обичал си мощно:
това е стрелата, която лъкът на изгнанието
първом изстрелва. Ще познаеш горчивия усет
на непознатия самун и солта, и ще знаеш
какъв брой тежък е пътят за оня, който
по непознатите стълби се изкачва и слиза...

Ако нявга това ще да се случи, в случай че тази свещена поема,
тази творба поделена от парадайс и земя,
която ме накара да отслабям дълги години,
може нявга да победи жестокостта,
която ме залостваше от същинска прегръдка, в която да заспя,
агне, което се противи на вълци, воюващи с него,
най-после с различен глас, и с друга външност,
ще се завърна като стихотворец и ще сложа
на моето кръщелно място лавров венец...

Рай, XVII, 55 – 60. Относно вярата да се върне във Флоренция, той я разказва с огромен блян в Песен XXV на Рай, сякаш към този момент осъзнал, че неговата фантазия е нереалистична:

Рай, XXV, Шаблон:1 – 9. Това в никакъв случай не се случва, неговите кости се намират към момента в Равена, а не във Флоренция.

Гуидо Новело да Полента, принц на Равена, го кани там през 1318 година, и той приема отправеното предложение. Там той приключва „ Рай “ и скоро по-късно умира, може би от малария. Това се случва през 1321 година, когато Данте е на 56 години. Той е заровен в църквата Сан Пиетро Маджоре (по-късно известна като Сан Франческо). Бернардо Бембо, венециански претор, се погрижва за тленните му остатъци, като урежда по-добър гроб.

На гроба на Данте са изписани няколко стиха от приятеля му Бернардо Каначо, отдадени на Флоренция:

parvi Florentia mater amoris

„ Флоренция, майка на дребната обич “

Впоследствие Флорентинското държавно управление анулира изгнанието на Данте и моли неведнъж за преместването на тленните му остатъци във Флоренция. Молбите им не са задоволени, като тялото на Данте остава в гробницата, издигната му в Равена през 1483 година Въпреки това през 1829 година във Флоренция е издигната гробница на Данте, която към момента стои празна. На нея стои надпис от трета ария на Ад, гласящ „ Почитайте най-славния стихотворец “.

Сандро Ботичели, Портрет на Данте, 1495

„ Божествена комедия “ разказва пътуването на Данте през Ада (Inferno), Чистилището (Purgatorio) и Рая (Paradiso), като той изначало е воден от римския епически стихотворец Виргилий, а по-късно от възлюбената си Беатриче (с която той в никакъв случай не разговарял и която видял единствено веднъж). Докато Адът е показан блестящо от становище на актуалния четец, богословските детайлности, показани в другите елементи на творбата, изискват доста самообладание и грамотност, с цел да бъдат разбрани. Чистилището е най-лиричната и състрадателна от всичките три елементи. Раят е с най-голяма богословска устременост и съдържа възторжени мистични фрагменти.

По сериозната цел, по литературната си големина и по стилистичната и тематична гама на своето наличие, Комедията скоро става крайъгълен камък в развиването на италианския език като книжовен език. Данте е по-наясно от предходните италиански писатели по отношение на многообразието на италианските диалекти и потребността да се сътвори литература отвън границите на латинския и единен италиански език. В този смисъл той е предходник на Ренесанса с неговия опит да сътвори литература, написана на националния език, конкурираща се със старите типичен създатели. Задълбоченото знание на Данте по отношение на римската древност и неговото явно удивление от някои аспекти на езическия Рим също сочат към 15 век. По подигравка на ориста, до момента в който самият той е уважаван след гибелта му, през вековете Комедията излиза от мода: тя е считана за прекомерно средновековна, прекомерно груба и трагична и не е стилистично обработена по метода, който се изисква от литературата през Ренесанса.

Данте написа „ Комедията “ на език, който назовава „ италиански “, само че който в действителност е разбъркан книжовен език, основан най-много на локалния акцент в Тоскана, с някои детайли на латинския и другите локални диалекти. Целта е да доближи читателска публика из цяла Италия. Създавайки поема с епическа конструкция и философска цел, Данте схваща, че италианският език е подобаващ за изразяването на най-висши мисли и хрумвания, и по едно и също време с това вкарва тосканския акцент като стандарт за италианския език. Във френския език италианския постоянно е именуван „ езикът на Данте “. Публикувайки творбата на този език, Данте е измежду първите, които съумяват да се освободят от правилото за издание само на латински. Това основава казус, който разрешава повече литература да доближи до по-голяма публика, давайки път на по-големи равнища на просветеност в бъдещето. Въпреки това, за разлика от Бокачо, Милтън и Ариосто, Данте не става известен в Европа чак до Романтизма. За романтиците Данте, както Омир и Шекспир, е основен образец за „ истинския талант “, който слага личните си правила, основава персонажи със съкрушителна величина и дълбочина и надалеч надвишава всякаква реплика на предходните майстори, които от своя страна, не могат да бъдат имитирани. През 19-ти век репутацията на Данте се усилва и затвърждава и до годишнината си през 1865 година, той към този момент е твърдо открит като една от най-великите литературни икони на Западния свят.

Читателите постоянно не могат да схванат по какъв начин такава сериозна творба може да бъде наречена „ комедия “. По времето на Данте всички съществени произведения се пишат на латински (традиция, която се резервира до последните години на Просвещението) и произведения, написани на различен език, са считани за незначителни. Освен това думата „ комедия “ в класическия смисъл се отнася за творби, които отразяват вярата в подредена галактика, в която дейностите освен се движат към благополучен край, само че и краят е повлиян от провидението, което подрежда всичко. По това значение на думата, както Данте написа в писмата си, прогресията на дългото пътешестване от Ада до Рая е парадигматичния израз на комедията, тъй като творбата стартира с моралното комплициране на пътуващия и приключва с видението на Бог.

Статуя на Данте във Флоренция

Други творби на Данте включват „ Пир “ ( Convivio )  – сбирка от най-дългите му стихотворения (незавършена) с символичен коментар накрая; „ Монархия “ ( Monarchia ) резюме етюд по политическа философия на латински, който е анатемосан и изгорял след гибелта на Данте от папския легат Бертрандо дел Погето който твърди, че съществува нужда от универсална или световна монархия, с цел да се откри повсеместен мир в този живот, и взаимоотношенията на тази монархия с Римокатолическата черква като управление за безконечен мир; „ За националното сладкодумство “ ( De vulgari eloquentia ); „ Нов живот “ ( La Vita Nuova ) ^[10]  – историята на любовта му към Беатриче Портинари, която също служи като краен знак на спасението в комедията. Vita Nuova съдържа доста от любовните стихове на Данте на тоскански, което не е невиждан случай, простонародният език се употребил за любовни поеми и преди Данте да напише това произведение, през целия 13 век, само че то съдържа обяснителни бележки на простолюден език, до момента в който за тази цел се употребил нормално латинския. Едно от най-известните стихотворения е Tanto gentile e tanto onesta pare , което доста италианци могат да рецитира наизуст.