Чувствата определят значението на всяко нещо ~ Даниел ГИЛБЪРТ
Даниел Гилбърт е американски обществен психолог и публицист на творби по медицина и книги за самопомощ. Като професор по логика на психиката в Харвардския университет става прочут с проучването си за прочувственото прогнозиране. Книгата му „ Какво е нужно да си благополучен? “ от 2005 година става бестселър на „ Ню Йорк Таймс “ и е преведена на повече от 30 езика по света. Тя печели премията на Кралското общество за най-хубава научна книга за 2007 година
Най-голямото достижение на човешкия мозък е способността да си показва предмети и епизоди, които не съществуват в царството на действителното и точно тази дарба ни разрешава да мислим за бъдещето. Както беше отбелязал един мъдрец, човешкият мозък е „ машина за упования “ и „ производството на бъдеще “ е най-важното нещо, което той прави.
Всеки мозък, отгледан на непрекъсната диета от престъпни филми и евтини детективски романи, изцяло чака думата „ нощ “ да последва фразата „ Беше тъмна и буреносна “ и по този начин, когато срещне думата „ нощ “ е напълно квалифициран да я смели. Докато догатките на мозъка ви за идната дума се оказват правилни, вие щастливо продължавате напред, от ляво на дясно, от ляво на дясно, обръщате черните заврънкулки в хрумвания, подиуми, герои и понятия, блажено неведоми, че мозъкът ви следва и планува бъдещето на изречението с фантастична скорост. Само когато предвиждането му не се сбъдне, вие внезапно се чувствате… авокадо.
Защо хората съжаляват повече за бездействията, в сравнение с за дейностите си? Едната причина е, че психичната имунна система изпитва по-големи усложнения да създаде позитивни и надеждни възгледи от бездействията, в сравнение с от дейностите. Когато приемем предложение за сватба от някого, който след това стартира да коли с секира, можем да се утешаваме, като си мислим за всички неща, които сме научили от претърпяното. Но когато бездействието ни стане причина да отхвърлим предложение от някой, който по-късно става кино звезда, не можем да се утешим с мисълта за всичко, което сме научили от преживяването… защото такова няма. Абсурдът е пределно явен: тъй като не осъзнаваме, че психичната ни имунна система може по-лесно да даде рационално пояснение на прекомерната храброст, в сравнение с прекомерната плашливост, гледаме да се застраховаме, когато има опция да сбъркаме.
Възрастните обичаме да задаваме идиотски въпроси на децата, тъй че да можем да се посмеем, когато ни дадат идиотски отговори. Един доста идиотски въпрос, който обичаме да задаваме на децата е: „ Какъв искаш да станеш, когато пораснеш? “ Малките деца наподобяват уместно озадачени, даже може би поразтревожени, дали пък няма някакъв риск да се смалят. Ако въобще отговорят, нормално споделят неща от сорта: „ продавач на бонбони “ или „ катерач на дървета “. Смеем им се, тъй като вероятността детето в миналото да стане продавач на бонбони или катерач на дървета е съвсем нулева и е съвсем нулева, тъй като това не са неща, които множеството деца биха желали, пораснат ли един път задоволително, с цел да стартират самите те да задават идиотски въпроси. Но забележете, че въпреки отговорите на нашия въпрос да са неверни, те са правилните отговори на различен въпрос, а точно: „ Какво искаш да бъдеш в този момент? “
Всички изказвания за благополучие са изказвания от нечия позиция — от вероятността на едно човешко създание, чиято неповторима сбирка от минали прекарвания служи като подтекст, като обектив, като декор за оценката на актуалното прекарване. Колкото и да им се желае на учените, няма взор от на никое място.
Преживеем ли един път нещо, по-късно сме неспособни да гледаме на света както преди. Невинността ни е изгубена и не можем повече да се върнем обратно. Може да помним какво сме си мислели или споделили (не че е задължително) и да помним какво сме създали (макар че и това не е задължително), само че вероятността да възкресим претърпяното и да го оценим като че ли още веднъж сме се върнали обратно, е депресиращо дребна. В прочут смисъл пушещите пура, свирещи на китара и похапващи пастет хора, в които сме се трансформирали, нямат по-голямо право да приказват от името на хората, които сме били, в сравнение с външните наблюдаващи. Разделените близнаци може и да са в положение да ни кажат по какъв начин се усещат през днешния ден от това, че са разграничени, само че не могат да ни кажат по какъв начин се усещат сиамските близнаци, които в никакъв случай не са били разделяни.
Предчувствието постоянно ни разрешава да предвидим възприятията си по-добре, в сравнение с разумното мислене.
Емоционално прекарване вследствие на поток информация, който произлиза от материалния свят, се назовава чувство; прочувствено прекарване вследствие на поток информация, който произлиза от паметта се назовава предчувствие; и тяхното разбъркване е един от най-популярните спортове на света.
Писателят Греъм Грийн написа: „ Омразата очевидно задейства същите жлези като любовта. “ Наистина, проучване демонстрира, че психичната възбуденост може да бъде тълкувана по разнообразни способи и нашето пояснение на нашата възбуденост зависи от това какво си мислим, че я е провокирало. Възможно е да сбъркаме боязън със пристрастеност, безпокойство с виновност, позор с безпокойствие.
Чувствата освен имат значение - те дефинират смисъла. Не можем да кажем, че нещо е положително, в случай че не поясним за какво е положително, отговорът е един: по предписание положително е, тъй като ни кара да се усещаме щастливи.
На множеството от нас им е безпределно мъчно да си показват на следващия ден, което да е извънредно друго от през днешния ден и ни е изключително мъчно да си представим, че в миналото ще мислим, желаем или усещаме друго от метода, по който го вършим в този момент. Тийнейджърите си вършат татуировки, тъй като са сигурни, че „ гибелта е яка “ постоянно ще е ужасно мото, млади майки изоставят обещаващи юридически кариери, тъй като са уверени, че да си стоят у дома при децата постоянно ще бъде удовлетворяваща работа и пушачи, които преди малко са загасили цигарата са уверени през идващите пет минути, че могат елементарно да се откажат и че решимостта им няма да намалее с намаляването на никотина в кръвния поток. Психолозите нямат нищо срещу младежите, пушачите и майките.
Една от отличителните черти на депресията е, че когато депресирани хора мислят за бъдещи събития, не могат да си показват, че ще им харесат кой знае какъв брой. Ваканция? Свалка? Вечер на открито? Не, благодаря, просто ще си заставам тук в тъмното. На техните другари им писва да ги гледат по какъв начин кършат ръце, обзети от суматоха и им споделят, че и това ще мине, че постоянно е най-тъмно преди зората, че на всеки му се усмихва шансът и всякакви други значими клишета. Но от позиция на депресирания цялото кършене на ръце е напълно обосновано, тъй като когато си показа бъдещето, индивидът открива, че му е мъчно да се усеща благополучен през днешния ден и оттова му е мъчно да повярва, че ще се усеща благополучен на следващия ден.
Не можем да се усещаме добре за мислено бъдеще, когато сме заети да се усещаме зле за действително настояще.
Една от най-жестоките истини в живота е следната: чудесните неща са изключително чудесни, когато се случват за пръв път, само че чудесията им избледнява с повторението. Просто сравнете първия и последния път, когато детето ви е споделило „ мамо “ или сътрудникът ви „ обичам те “ и ще разберете какво тъкмо имам поради. Когато претърпяваме нещо - слушаме дадена соната, вършим обич с даден човек, гледаме по какъв начин слънцето залязва от даден прозорец на дадена стая - и когато това се случи наново са две разнообразни неща: ние бързо започваме да привикваме с него и прекарването ни носи все по-малко наслаждение с всеки минал път. Психолозите назовават това приучване, икономистите го назовават намаляваща пределна полза, а останалите му викаме брак.
Единственото по-трудно нещо от това да намериш игла в купа сено е да намериш игла на игленика. Когато един обект е обкръжен от сходни обекти, той естествено се слива с тях, а когато е обкръжен от разнообразни обекти, естествено изпъква.
Защо прощаваме на потомците си държание, което не бихме дали прошка на другар? Защо не се тревожим, когато президентът направи нещо, което би ни спряло да гласуваме за него, в случай че го беше направил преди изборите? Защо не обръщаме внимание на непрекъснатите закъснения на даден чиновник, само че отхвърляме да назначим на работа претендент, който закъснява две минути за изявлението си? Едната опция е, че кръвта вода не става, знамената са направени, с цел да се развяват и първото усещане е най-важно. Но съществува и друга опция и тя е, че е по-вероятно да търсим и намираме позитивната позиция към неща, от които не можем да се отървем, в сравнение с към неща, от които можем. Приятелите идват и си отиват, а да си смениш претендентите е толкоз елементарно, колкото и чорапите. Но децата и президентите са си наши, за положително и зло, и не можем да създадем кой знае какво по въпроса, откакто един път са били родени или определени.
Когато прекарването, което имаме, не е прекарването, което желаеме да имаме, първата ни реакция е да излезем и да си набавим друго, за това връщаме взети чартърен коли, от които не сме удовлетворени, напущаме неприятни хотели и преставаме да дружим с хора, които си бъркат в носа на обществени места. Само когато не можем да променим прекарването, започваме да търсим способи да променим възгледите си по отношение на прекарването.
Има доста хубави неща в това да остаряваш, само че никой не знае какви са. Заспиваме и се будим късно, храните, които заобикаляме, са повече от тези, които ядем и взимаме хапчета, с цел да ни оказват помощ да си спомняме какви хапчета да взимаме. Единственото хубаво нещо в това да остаряваш, е, че хората, които към момента имат коса на главата си, от време на време са принудени да отстъпват крачка обратно и да се възхищават на богатия ни витален опит.
Хора, които живеят в небогати страни са доста по-малко щастливи от хора, които живеят в приблизително развити страни, само че хора, които живеят в приблизително развити страни не са доста по-малко щастливи от хора, които живеят в мощно развити страни. Икономистите изясняват, че благосъстоянието има „ намаляваща пределна полза “, което е извит метод да се каже, че е неприятно да си гладен, измръзнал, болен, изтощен и уплашен, само че откакто се освободиш един път от този товар, останалите ти пари стават все по-безполезна купчина хартия.
Произвеждането на благосъстояние не прави наложително хората щастливи, само че служи за потребностите на стопанската система, която служи за потребностите на устойчиво общество, което служи като мрежа за разпространяването на лъжливите убеждения по отношение на щастието и благосъстоянието. Икономиките процъфтяват, когато индивидите поставят старания, само че тъй като индивидите ще поставят старания единствено за постигането на личното си благополучие, от значително значение е те неправилно да считат, че производството и потреблението са корените на персоналното благополучие.
От Даниел Гилбърт, „ Какво е нужно да си благополучен? “, изд. Изток-Запад
Снимка: ted.com
