Данаил Георгиев е заместник-председател на „Движение 21“ и водач на

Данаил Георгиев е заместник-председател на „ Движение 21 “ и лидер на листата на „ Изправи се! Мутри вън! “ в 26 МИР – София област. Магистър по „ Международни връзки “ от Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Работил е като парламентарен специалист по външна политика, защита и сигурност.

Предлагаме ви неговия коментар по разногласието сред България и Република Северна Македония.

Спорът с Република Северна Македония за присъединението към Европейски Съюз би трябвало да бъде решен с анекс към Договора за другарство, добросъседство и съдействие от 2017 година или с ново междуправителствено съглашение. Видно е че нереалните апели за съблюдаване на правилата на добросъседство, на положителни взаимни връзки, на почитание на историята, на нашата еднаквост и език не дават резултат. Претенциите ни би трябвало да се изразят с съответни юридически и дипломатически формули.

Решения за противоречивите въпроси за национална еднаквост, общата история и македонския език не беше планувано в контракта сред Северна Македония и България. Бяха оставени за решение на по-късен стадий от взаимната българско-македонска експертна комисия. Политически отговорности за решение на основополагащи въпроси на двустранните връзки бяха трансферирани върху комисия с други пълномощия и функционалности. Резултатите от тази недалновидна и компромисна политика са налице. България е под напън от разнообразни направления да отблокира договарянията за участие на РСМ в Европейския съюз, а позицията ни става все по-непопулярна.

Далеч по-професионално Гърция позволи разногласието за името на Северна Македония с така наречен „ Преспанско съглашение “. В съответни и ясни негови текстове, македонците се отхвърлиха от претенциите си за наследници на македонската страна от времето на Филип II и Александър Велики и от присвояването на древноантичната македонска история. С което гръцките условия бяха задоволени изцяло.

Същността на новото или на спомагателното междуправителствено съглашение с Република Северна Македония би трябвало да са няколко ясно дефинирани постановки. Северна Македония като малко название на страната се отнася единствено за държавно-политическия индивид Република Северна Македония, а не за едноименната географска област. Термините македонска нация и македонски език се отнасят единствено за нацията и езика, основани след 1944 година Поемане на обвързване и период, в който македонските учебници да бъдат изчистени от обидите към българите. Северна Македония да признае избиването и преследването на македонските българи след 1945 година Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и стотици други да бъдат обявявани като учители на Българската Екзархия. Ангажимент на РСМ за запазване на културно-историческото завещание.

Наред с работата по подготовката на съглашението, в идващите седмици българската дипломация и държавно управление би трябвало вложат всички свои старания с цел да убедим европейските и евроатлантическите сътрудници, че настояванията към Скопие са в интерес на общоевропейския интерес за постоянни връзки в Западните Балкани. Не може да е подготвена за участие страна, в която са нарушавани гражданските права и хора са дискриминирани, единствено тъй като се самоопределят като българи.

За да осъществим това са нужни експертиза, политическа воля, дарба да се справяш с външен напън. Неща, които предходните държавни управления не притежаваха и по тази причина забъркаха кашата в българо-македонските връзки.

Страната ни има потребност от работещо Народно заседание и от държавно управление със постоянна парламентарна поддръжка, само че и надзор, за координиране на позиции, приемане на насоки и мандат за двустранните договаряния.