Дали и защо е полезно програмирането за деца?
Дали в днешния софтуерен свят е потребно децата да учат програмиране?
Не се ли обвързват още повече с таблети, телефони и компютри , „ губейки “ от времето за игри?
С каквато и носталгия да мислим за времето, когато ние бяхме деца, днешното съвремие е друго – бързо, непрекъснато изменящо се и доста софтуерно. И ще става все по-високотехнологично. Да си затворим очите и да оставим децата да са единствено потребители – на играчки, процеси и наличие, значи да ги създадем елементарни наблюдаващи на околния свят.
Програмирането е единствено още един метод посредством игра да въведем децата в новия софтуерен свят и да им покажем по какъв начин логичен да разбият зародили проблеми на дребни стъпки и да предложат решение. Заниманията по програмиране можем да приемем като тестова среда, в която децата опитват, вършат неточности и търсят решения. Работата в екип предизвиква взаимопомощта и задаването на въпроси, обществените умения и връзката с останалите. А това е вдъхновяващо, изключително за днешните деца, които сякаш имат потребност от малко повече убеденост в личните си сили най-много поради особеностите на живота, който живеем, обвързван с прекомерно обгрижване и поднасяне на подготвени решения. Програмирането разкрива, че протичащото се не е даденост или статично, а може да се трансформира и ние, хората, дефинираме разпоредбите.
Една година по-късно…
Така стартират доста истории:). Тази е същинска и е един от вероятните отговори на въпроса: „ Дали и за какво е потребно програмирането за деца? “. Ани е майка, която преди година също се е питала до каква степен се получават действителни познания от един курс по програмиране, дали цената си коства, по кое време ще се види резултатът. Нейното дете стартира на 7 години и е момче, което, хм… 5 минути след приключването на визитата за седмицата на въпроса: „ Какво правихте? “, дава отговор с: „ Ъъъ, добре беше “. Познато, нали? Така предстоящата противоположна връзка изчезва за секунди някъде сред заблеяния взор и подритването на следващото изпречило се на пътя му самоуверено камъче.
Затова Ани все по-малко пита и от ден на ден следи. И да, резултат има. Разбира се, паралелно със занятията, детето пораства, върви на учебно заведение, у дома също му се обръща внимание и се подтиква, знанията и уменията последователно се осъзнават и наслагват.
Ето няколко образеца, които дават повече отговори от „ Ъъъ, добре беше “ и съгласно Ани са резултат от програмирането:
Ако преди година детето е питало: „ Как да го направя? “ и чака отговор от родителя, 6 месеца по-късно в сходна обстановка отново задава въпроса, само че незабавно се сепва и в последна сметка, самò си намира решението, а 1 година по-късно освен че не пита, само че и предлага помощ на родителя, когато той самият изпадне в обстановка. Във всички случаи предлаганото решение е освен вярно, само че на моменти и доста новаторско.
Проблемите към този момент не се одобряват за такива, а като провокации , като опция и ентусиазъм да се откри някакво креативно и „ мъдро “ решение. Търси се логиката, осъществяването на решението се раздробява на стъпки, в случай че е по-сложно. Когато си има цел, към този момент си прави поредност от дейности, които биха му помогнали да си я реализира. Самò се досеща по какъв начин да усъвършенства процесите, а в случай че брат му не хареса закуската и се наложи правенето на втора… тя бива наречена „ Закуска 2.0 “. Което е занимателно, удовлетворяващо и демонстрира по какъв начин от държание на потребител се минава към държание на мислещ, анализиращ, виждащ под повърхността човек, още дребен и още в начална фаза, само че с готовност и убеденост за предстоящ инженер. Няма боязън от това, което се случва, а единствено по-силен тласък да се открие решението на компликациите.
Детето учи и се любува. Не се чуди дали и за какво му е потребно програмирането за деца. Харесва менторите си и новите контакти, учи се на обществени взаимоотношения и от от ден на ден неориентирани кликове и дейности минава в разумни и смислени занимания с приятелите си, неговия екип. За да ни изненада някой ден с най-голямото самопризнание – да сътвори своята кола на бъдещето.
Откога можем да стартираме?
Програмирането за деца и постигането на забележими резултати е ориентирано към деца на 7+ години. Целта е, употребявайки детското любознание и досетливост, в положителна среда да се усвоят познания от региона на математиката, логиката, британския, както и по този начин наречените „ меки умения “ като креативен метод, да умееш да слушаш и изслушваш, да си проведен и убеден, да работиш в екип, да си еластичен и предвидлив с потребностите на екипа и опциите на всеки.
И не, задачата не е всички деца да станат програмисти и инженери, а да се развие тяхната креативна осъзнатост в света на технологиите, организаторските им качества, работата в екип, умеенето им за решение на проблеми и логическото мислене.
Да задават въпроси , да търсят отговорите, да вземат решение проблеми.
Да израснат, като преборят провокациите на новото време посредством игра и развлечение.
Да усвоят по този начин наречените „ меки умения “ , които ще им оказват помощ доста за едно по-успешно бъдеще.
Автор: „ Технократи ” – http://technokrati.bg/
