Биарицката спа-процедура на Г-7 не ги релаксира
Дали не четем последните страници от историята на досегашния Световен ред? Това се питат след последната среща на Г-7 във френското курортно градче Биариц освен множеството анализатори, само че и самите политици от световен диаметър.
Този път Голямата седморка даже не се опита да прикрие, че в действителност е прекомерно дребна, с цел да се оправи с изпълзелите от отворената към този момент кутия на Пандора съществени за оцеляването на човешкия жанр проблеми. Никаква диря от обичайното самочувствие на властелини на света измежду настоящите първи хора на седемте най-развити стопански системи в света. Самото признание на мотото на тазгодишния конгрес “Борба с неравенствата ”, обобщава тревожната констатация за проявяваното от десетилетие хронично късогледство на международните водачи при установяване целите на един мечтано резистентен свят.
Колко ли умопомрачително ще да е било досегашното блаженство на елитите, че да им се постанова едвам в този момент да поведат битка против неравенствата?!?
Съвременният капитализъм е деградирал
и унищожава самичък себе си, чистосърдечно съобщи президентът Макрон и в качеството си на хазаин се възползва от правото си да добави диагнозата: Самата демократична система е деградирала...
Каква мъчителна искреност и то тъкмо измежду клуба на демократичните демокрации, прочут с кодовото название Г-7. Никой от водачите на Съединени американски щати, Англия, Германия, Канада, Италия и Япония не оспори французина, очевидно припомняйки си до какво беше довело едно фрапиращо неравноправие сред богопомазани и жители в края ХVIII век точно по френските земи, кръстено от историята като – гражданска война. Онази, поставила началото на края на тогавашния облагодетелстван Световен ред.
Балнеоложката популярност на бискайското градче
Биариц ненапълно подсказваше предтекста на избора за място за среща сред хиперактивния Еманюел Макрон, безпределно изморената Ангела Меркел, непредсказуемият Доналд Тръмп, екстравагантният Борис Джонсън, незабележимият Джъстин Трюдо, подалият оставка Джузепе Конти и невъзмутимият Шидзо Абе – носещите кръста на формата Г-7 към Голготата на все по-невъзможната през днешния ден световна икономическа съгласуваност.
Светът яво незабавно се нуждае от възстановителни спа-процедури след очевидно нарушените общоприети рамки за намиране съответни решения на огромните провокации, установяваха още след първите фрагменти на видеообмена от прословутия курорт и най-оптимистичните наблюдаващи. Защото този път, прословутата, вдъхваща почит ритуалност на сходен жанр височайши срещи вместо убеденост излъчваше удостоверение на възходящата интернационална неустойчивост.
Откъм морския бряг полъхваше чувството за прииждащите буреносни облаци на невиждано до момента трансатлантическо недоразумение.
Барометърът на публичните връзки
безкомпромисно подсказваше следствията от фаталността на внезапните климатични промени, превръщането на международната търговия в политически инструмент, разногласията за интернационалното данъчно облагане, отстъплението на човешкия жанр пред изкуствения разсъдък, криптовалутната опасност за финансовия ред, иранската нуклеарна стратегия и не на последно място – психодрамата BREXIT, поставяща под подозрение бъдещето на Европейския съюз. Сякаш августовските вълнички в залива на Биариц една след друга отмиваха разпилените по пясъка стъпки на досегашните, крепящи устоите на света цивилизационни полезности.
Възможна ли е деескалация на напрежението
в разпадащия се на съставните си елементи световен свят без на кръглата кралартуровска маса на Г-7 да седнат Русия и Китай, задаваха си откровенния въпрос даже самите участници в срещата, попарени единствено преди дни от откровението на президента Путин пред президента Макрон, че за Русия форматът Г-7 не съществува, в случай че Западът ще продължава да се брои за еднствен стожер на позакъсалата към този момент отвред тъй наречените демократична народна власт. А актуалният мандарин на Поднебесната империя Си Цзинпин даже и не си прави към момента труда да показа персоналното си мнение за опитите на президента Тъмп да го учи на: Що е то международна търговия.
Единствен индийският министър председател Наренда Моди намина към Биариц, едвам подсети на огромните играчи, че колкото и да е двустранен казусът сред Индия и Пакистан, хималайската играчка-плачка по въпроса за Кашмир си е много рискова атракция в световния Дисниленд.
Но когато на френското крайбрежно летище изненадващо тихомълком се приземи самолетът на иранския външен министър – въпросителните дефинитивно се завъртяха към апокалиптичните версии на международния сюжет.
Ами в случай че към свещенната книжовност на древноперсийската идея за устройството на света иранците скоро прибавят и няколко комлекта нуклеарни бойни глави?!? – спогледаха се обезпокоително актьорите в тазгодишната пиеса “Г-7 ”, пробвайки се да отгатнат,
по какъв начин ли ще се изписва на фарси думичката – компромис
в разговора сред Изтока и Запада. Дори уверенията на домакина Макрон, че иранският първи посланик е дохвърчал по негова персонална покана, основаваща се на дългогодишното ирано-френско партньорство в алхимичната лаборатория за разложение на атома и търсенето на “философския камък ” на близкоизточните интернационалните връзки, не успокоиха мнителността на сътрудниците му към кръглата маса.
Не на последно място в дневния ред на Биарицката среща на върха следва да се означи и несъответстващата имитация на тръгващия си от огромната политическа сцена ръководител на Европейския съвет Доналд Туск, че по-добре отсега нататък да канят Украйна в сравнение с Русия при решаването на ребусите на Голямата игра в политиката.
Какво по-голямо доказателство за максимата, че полякът може и да напусне Полша, само че “полският синдром ” в никакъв случай не напуща поляка, изключително когато му се удаде инцидентната опция да се произнесе по въпроса – дали Русия е част от Европа. Нищо чудно точно “големият европец ” Туск да е подхвърлил огласената от получилия основната роля на президент в украинската политическа драма шоумен Зеленски, нескопосана откъм чувсто за комизъм даже задявка, че Русия може да се върне в Г-7, единствено в случай че си посипе главата с пепел по “кримския въпрос ”.
Неведоми са пътищата Господни за творението Му
обитаемо с хора, наречено Свят, откакто конгрес с досегашния престиж на Г-7 завършва без заключителна декларация за реализирани единодушия по съдбоносни за света въпросителни с доста незнайни. Биарицката спа-процедура на световната политическа мисъл не докара до разформироване на напрежението от насъбраната още при започване на ХХI-вия век отмалялост в цивилизационната структура на световната архитектура на мирозданието. Темата за възходящите неравенства сред глобания хайлайф и народите изключи релакса от лечението на изопнатите до прекаленост нерви на политическите водачи.
Когнитивният дисбаланс ясно очерта проблемите, свързани с паметта, езика, логическото мислене, усещането, въображението и способността за взимане на решения от овластените днешни демиурзи на планетарната човешка орис. Борбата за оставането на върха на властовата пирамида на политическите елити в този им тип сложи под подозрение справедливостта като основополагаща демократична полезност.
Болката, че светът към този момент не е подобен
какъвто го желаеме, тласна човечеството посредством революцията в информационните технологии към клопките на изкуствено създаваната и всеобхватно натрапвана виртуална действителност. Но дали си дава сметка днешният политически хайлайф, че точно посредством тази виртуална действителност, един прелестен ден някой силиконов франкенщайнов Биг Брадър, ще напомни на освирепялата навалица, че когато се ражда индивидът, първо крещи, стъпвайки на сцената, наречена живот. И за илюстрация би им пуснал клипчето с онази взривила парижките улици в края на ХVIII в. имитация на една, взела се прекомерно на съществено в капризите си, кралица: “Като няма самун, яжте пасти! ”...
Като грижлив хазаин
президентът Макрон несъмнено е обиколил освободените от височайшите си посетители от Г-7 лускозни жилища на прословутия “Hotel du Palais Biarritz ”, с цел да ревизира дали някой от именитите му сътрудници не е не запомнил нещо от атрибутите, символизиращи властта му над хода на историята.
Ами в случай че Доналд Тръм е забутал в някое чекмедже от времето на Наполеон III табличката със ставките на новите мита за търговия с всемогъщата към момента Америка? Или пък Борис Джонсън е мушнал под възглавницата секретната формула за излизане без договорка от Евросъюза? Недай си, Боже, Ангела Меркел да е скътала от самата себе си сред салфетките на тоалетката истината за положението на немската стопанска система. Колко ли загадъчно биха изглеждали няколко японски йероглифа върху оризова хартия, предопределени за президента Путин по отношение на идна евроазийска договорка на страната на изгряващото слънце със сибирската съветска мечка? А да не приказваме, в случай че италианският експремиер Джузепе Конти е хвърлил в кошчето раздрания лик на съдружния му дявол Матео Салвини...
Още по-компрометиращи ще са следите по чашафите от мокрите сънища на свенливия канадец Трюдо след многозначителната, съгласно непреходния балкански манталитет, обществена целувка на словенката Мелания Тръмп.
За всичко ще се погрижи домакинът Макрон на тазгодишната среща на върха на Г-7, недопускайки излизането нескрито на компрометиращи световното задкулисие
нелицеприятности. А по пътя към Елисейския замък вероятно ще поразсъждава и върху двусмислието на отправения от френската преса намек, че военачалник Дьо Гол не се става за един ден...
Но генералният въпрос, висящ като дамоклиев меч
със страшна мощ над седемте глави на елитарния формат Г-7 след балнеологичния уикенд в Биариц`2019 е: Ще се състои ли през идната, предизборна за Доналд Тръмб 2020-та година, среща на върха в Съединени американски щати? И в случай че отговорът е позитивен, следва още по-важния въпрос – в какъв формат?
Този път Голямата седморка даже не се опита да прикрие, че в действителност е прекомерно дребна, с цел да се оправи с изпълзелите от отворената към този момент кутия на Пандора съществени за оцеляването на човешкия жанр проблеми. Никаква диря от обичайното самочувствие на властелини на света измежду настоящите първи хора на седемте най-развити стопански системи в света. Самото признание на мотото на тазгодишния конгрес “Борба с неравенствата ”, обобщава тревожната констатация за проявяваното от десетилетие хронично късогледство на международните водачи при установяване целите на един мечтано резистентен свят.
Колко ли умопомрачително ще да е било досегашното блаженство на елитите, че да им се постанова едвам в този момент да поведат битка против неравенствата?!?
Съвременният капитализъм е деградирал
и унищожава самичък себе си, чистосърдечно съобщи президентът Макрон и в качеството си на хазаин се възползва от правото си да добави диагнозата: Самата демократична система е деградирала...
Каква мъчителна искреност и то тъкмо измежду клуба на демократичните демокрации, прочут с кодовото название Г-7. Никой от водачите на Съединени американски щати, Англия, Германия, Канада, Италия и Япония не оспори французина, очевидно припомняйки си до какво беше довело едно фрапиращо неравноправие сред богопомазани и жители в края ХVIII век точно по френските земи, кръстено от историята като – гражданска война. Онази, поставила началото на края на тогавашния облагодетелстван Световен ред.
Балнеоложката популярност на бискайското градче
Биариц ненапълно подсказваше предтекста на избора за място за среща сред хиперактивния Еманюел Макрон, безпределно изморената Ангела Меркел, непредсказуемият Доналд Тръмп, екстравагантният Борис Джонсън, незабележимият Джъстин Трюдо, подалият оставка Джузепе Конти и невъзмутимият Шидзо Абе – носещите кръста на формата Г-7 към Голготата на все по-невъзможната през днешния ден световна икономическа съгласуваност.
Светът яво незабавно се нуждае от възстановителни спа-процедури след очевидно нарушените общоприети рамки за намиране съответни решения на огромните провокации, установяваха още след първите фрагменти на видеообмена от прословутия курорт и най-оптимистичните наблюдаващи. Защото този път, прословутата, вдъхваща почит ритуалност на сходен жанр височайши срещи вместо убеденост излъчваше удостоверение на възходящата интернационална неустойчивост.
Откъм морския бряг полъхваше чувството за прииждащите буреносни облаци на невиждано до момента трансатлантическо недоразумение.
Барометърът на публичните връзки
безкомпромисно подсказваше следствията от фаталността на внезапните климатични промени, превръщането на международната търговия в политически инструмент, разногласията за интернационалното данъчно облагане, отстъплението на човешкия жанр пред изкуствения разсъдък, криптовалутната опасност за финансовия ред, иранската нуклеарна стратегия и не на последно място – психодрамата BREXIT, поставяща под подозрение бъдещето на Европейския съюз. Сякаш августовските вълнички в залива на Биариц една след друга отмиваха разпилените по пясъка стъпки на досегашните, крепящи устоите на света цивилизационни полезности.
Възможна ли е деескалация на напрежението
в разпадащия се на съставните си елементи световен свят без на кръглата кралартуровска маса на Г-7 да седнат Русия и Китай, задаваха си откровенния въпрос даже самите участници в срещата, попарени единствено преди дни от откровението на президента Путин пред президента Макрон, че за Русия форматът Г-7 не съществува, в случай че Западът ще продължава да се брои за еднствен стожер на позакъсалата към този момент отвред тъй наречените демократична народна власт. А актуалният мандарин на Поднебесната империя Си Цзинпин даже и не си прави към момента труда да показа персоналното си мнение за опитите на президента Тъмп да го учи на: Що е то международна търговия.
Единствен индийският министър председател Наренда Моди намина към Биариц, едвам подсети на огромните играчи, че колкото и да е двустранен казусът сред Индия и Пакистан, хималайската играчка-плачка по въпроса за Кашмир си е много рискова атракция в световния Дисниленд.
Но когато на френското крайбрежно летище изненадващо тихомълком се приземи самолетът на иранския външен министър – въпросителните дефинитивно се завъртяха към апокалиптичните версии на международния сюжет.
Ами в случай че към свещенната книжовност на древноперсийската идея за устройството на света иранците скоро прибавят и няколко комлекта нуклеарни бойни глави?!? – спогледаха се обезпокоително актьорите в тазгодишната пиеса “Г-7 ”, пробвайки се да отгатнат,
по какъв начин ли ще се изписва на фарси думичката – компромис
в разговора сред Изтока и Запада. Дори уверенията на домакина Макрон, че иранският първи посланик е дохвърчал по негова персонална покана, основаваща се на дългогодишното ирано-френско партньорство в алхимичната лаборатория за разложение на атома и търсенето на “философския камък ” на близкоизточните интернационалните връзки, не успокоиха мнителността на сътрудниците му към кръглата маса.
Не на последно място в дневния ред на Биарицката среща на върха следва да се означи и несъответстващата имитация на тръгващия си от огромната политическа сцена ръководител на Европейския съвет Доналд Туск, че по-добре отсега нататък да канят Украйна в сравнение с Русия при решаването на ребусите на Голямата игра в политиката.
Какво по-голямо доказателство за максимата, че полякът може и да напусне Полша, само че “полският синдром ” в никакъв случай не напуща поляка, изключително когато му се удаде инцидентната опция да се произнесе по въпроса – дали Русия е част от Европа. Нищо чудно точно “големият европец ” Туск да е подхвърлил огласената от получилия основната роля на президент в украинската политическа драма шоумен Зеленски, нескопосана откъм чувсто за комизъм даже задявка, че Русия може да се върне в Г-7, единствено в случай че си посипе главата с пепел по “кримския въпрос ”.
Неведоми са пътищата Господни за творението Му
обитаемо с хора, наречено Свят, откакто конгрес с досегашния престиж на Г-7 завършва без заключителна декларация за реализирани единодушия по съдбоносни за света въпросителни с доста незнайни. Биарицката спа-процедура на световната политическа мисъл не докара до разформироване на напрежението от насъбраната още при започване на ХХI-вия век отмалялост в цивилизационната структура на световната архитектура на мирозданието. Темата за възходящите неравенства сред глобания хайлайф и народите изключи релакса от лечението на изопнатите до прекаленост нерви на политическите водачи.
Когнитивният дисбаланс ясно очерта проблемите, свързани с паметта, езика, логическото мислене, усещането, въображението и способността за взимане на решения от овластените днешни демиурзи на планетарната човешка орис. Борбата за оставането на върха на властовата пирамида на политическите елити в този им тип сложи под подозрение справедливостта като основополагаща демократична полезност.
Болката, че светът към този момент не е подобен
какъвто го желаеме, тласна човечеството посредством революцията в информационните технологии към клопките на изкуствено създаваната и всеобхватно натрапвана виртуална действителност. Но дали си дава сметка днешният политически хайлайф, че точно посредством тази виртуална действителност, един прелестен ден някой силиконов франкенщайнов Биг Брадър, ще напомни на освирепялата навалица, че когато се ражда индивидът, първо крещи, стъпвайки на сцената, наречена живот. И за илюстрация би им пуснал клипчето с онази взривила парижките улици в края на ХVIII в. имитация на една, взела се прекомерно на съществено в капризите си, кралица: “Като няма самун, яжте пасти! ”...
Като грижлив хазаин
президентът Макрон несъмнено е обиколил освободените от височайшите си посетители от Г-7 лускозни жилища на прословутия “Hotel du Palais Biarritz ”, с цел да ревизира дали някой от именитите му сътрудници не е не запомнил нещо от атрибутите, символизиращи властта му над хода на историята.
Ами в случай че Доналд Тръм е забутал в някое чекмедже от времето на Наполеон III табличката със ставките на новите мита за търговия с всемогъщата към момента Америка? Или пък Борис Джонсън е мушнал под възглавницата секретната формула за излизане без договорка от Евросъюза? Недай си, Боже, Ангела Меркел да е скътала от самата себе си сред салфетките на тоалетката истината за положението на немската стопанска система. Колко ли загадъчно биха изглеждали няколко японски йероглифа върху оризова хартия, предопределени за президента Путин по отношение на идна евроазийска договорка на страната на изгряващото слънце със сибирската съветска мечка? А да не приказваме, в случай че италианският експремиер Джузепе Конти е хвърлил в кошчето раздрания лик на съдружния му дявол Матео Салвини...
Още по-компрометиращи ще са следите по чашафите от мокрите сънища на свенливия канадец Трюдо след многозначителната, съгласно непреходния балкански манталитет, обществена целувка на словенката Мелания Тръмп.
За всичко ще се погрижи домакинът Макрон на тазгодишната среща на върха на Г-7, недопускайки излизането нескрито на компрометиращи световното задкулисие
нелицеприятности. А по пътя към Елисейския замък вероятно ще поразсъждава и върху двусмислието на отправения от френската преса намек, че военачалник Дьо Гол не се става за един ден...
Но генералният въпрос, висящ като дамоклиев меч
със страшна мощ над седемте глави на елитарния формат Г-7 след балнеологичния уикенд в Биариц`2019 е: Ще се състои ли през идната, предизборна за Доналд Тръмб 2020-та година, среща на върха в Съединени американски щати? И в случай че отговорът е позитивен, следва още по-важния въпрос – в какъв формат?
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ