Оловото и Римската империя
Дали в действителност оловото изиграло решаваща роля за рухването на Римската империя? Различни учени цитират обстоятелства в поддръжка и за опровергаване на тази версия.
Това е една от най-известните и иронични теории за разпадането на Древен Рим; тя се появила още през ХІХ век. Но разширена обосновка и разпространяване получила посредством една публикация по тази тематика, оповестена през 1965 година от социолога С. Гилфилан в здравно печатно издание. Той считал, че жителите на Рим не подозирали за негативните свойства на оловото, заради което интензивно го употребявали в всекидневието – и, надлежно, по този начин последователно се отравяли. В този случай отравянето било съпроводено от доста други болести: стерилизиране и неспособност да се раждат деца, загуба наизуст и съгласуваност, меланхолия. В сходство с тази позиция главният източник на отравяне с олово били водопроводите, както и вино, подсладено със сироп, който се изпарявал в съдове от олово. И защото единствено богатите поданици на Рим имали опцията да употребяват подсладена алкохолна напитка, точно те били в най-голяма степен наранени от отравянето. Аристокрацията боледувала тежко – и резултат Древният Рим престава да съществува. Гилфилан дал на този феномен названието „ аристотаназия “. Колко правилно е това?
Откакто се появила тази догадка, науката се развиваше интензивно. Оказа се, че сладкият сироп не се приготвял в оловни съдове. Освен това, макар обстоятелството, че тръбите в акведуктите били направени от олово, водата течала бързо по тях и просто нямала време да придобие „ токсичност “. На местата, където се застоявала, римляните сменяли оловните тръби с керамични. И най-после, проучването на живота на античните римляни демонстрира, че в тогавашните водопроводни тръби оловото било не повече, в сравнение с в днешните. Освен това, в тялото на актуалния човек проникват повече и по-токсични субстанции. Много от тях не са съществували в Древния Рим.
Някои свързват с оловото също и налудничавите дейности на Нерон и Калигула. При втория явно били налице и психопатични проблеми, които може да се провокират и от други аргументи. Но по-късно имало образци за цяла плеяда от надарени владетели на Римската империя, които не споделили тяхната орис.
Освен всичко друго, античните римляни изобщо не били глупави – другояче по какъв начин щели да завладеят съвсем целия тогавашен западен свят? Те доста добре знаели, че оловото е токсично. На всичко от горната страна, проучването на акведуктите сочи, че тръбите бързо се покривали с пълен пласт калциев карбонат, варовик – по този начин оловото и водата към този момент не влизали в директен контакт.
В Европа през Средновековието и Новото време имало много неразбираеми показа за негативните свойства на оловото – и интензивно употребявали основана на него козметика. Обикновено я втривали в кожата, без никой да се токсини. А бели бои на основата на олово се употребявали за боядисване на пространства до 50-те години – и отново нямало отровени.
И по този начин: за какво рухнал Древният Рим? Немският историк А. Деманд разгласил през 1984 година книгата си „ Падането на Рим “. В нея усърдно и педантично, като същински германец, той проучва всички налични гледни точки по този въпрос. Така открил 210 хипотези за разпадането на Западната Римска империя. Една от версиите е отравяне с олово.
Научните диспути за аргументите за рухването на Римската империя продължава и до през днешния ден. Всички фактори, довели до прекратяването на съществуването на тази цивилизация, могат да бъдат разграничени на вътрешни и външни. Тук играели огромно значение и най-различни случайности. Но версията за отравяне с олово към този момент не се възприема съществено от историците.
