Соев лецитин: мръсна малка тайна, скрита в храната ни
Дали го забелязвате по етикетите или не, соевия лецитин се употребява извънредно необятно в хранителната промишленост. Може да го намерите в съвсем всички обработени храни, които употребявате. Използва се в съвсем всички шоколадови произведения като емулгатор. Повечето от нас не знаят какво е соевия лецитин и дали е подобаващ за консумация.
Лецитинът е емулгираща субстанция, която се извлича от растенията и даже естествено се синтезира във вашето тяло. Използва се в доста артикули и е предопределен да задържи водата и мазнините смесени като по този метод им удължава периода на валидност. Например, в сладките произведения не разрешава разделянето на какаовото масло и шоколада. Екстрахира се натурални източници като соя, яйца, мляко, морски блага, рапица, памук, слънчоглед. Открит е през 1805 г от френския академик Морис Гоблей, който го назовава „ лекитос ” – жълтък от гръцки. До 1939 година, соевия лецитин се е смятал за отпаден артикул и се е изхвърлял, по-късно са открити повече от 1000 метода да се влага в хранително-вкусовата индустрия.
Защо би трябвало да избягвате употребата на соев лецитин:
– По-голямата част от соята, която може да се откри на пазара е ГМО, а учените са потвърдили, че ГМО може да е евентуална опасност за нашето здраве. ГМ соя съдържа високи равнища на отрови, които са вследствие на хилядите биохимикали на растенията и от които са следени токсични реакции при лабораторни проучвания с животни.
– Освен това, соята съдържа изофлавоноиди, които съставляват фитоестрогени или наподобяват хормоните във вашето тяло и могат да доведат до хормонален дисбаланс.
– Соята подтиска работата на щитовидната жлеза. Изследвания са потвърдили, че соята съдържа отрови и оестрогени, които могат да разстроят женския менструален цикъл, да снижат равнищата на тестостерон и да провокират разнообразни непроятни заболявания.
– Соевите зърна са богати на Фитична киселина (phytic acid), която може да блокира абсорбцията на значими минерали като калции, желязо, магнезии, мед, цинк в нашето тяло
– В наши дни, соевия лецитин се създава най-вече от соево олио, което нормално се екстрахира с химикала хексан. Същия химикал се употребява и при рафинирането на слънчогледовото олио. Химическото рафинирането на растителните масла се получава посредством разтваряне на мазнината с хексан, което след това се отделя посредством изпарение. Но никой не ви споделя, че при технологията към 25 кг хексан на всеки 1 звук олио не могат да се екстрахират назад и всички ние ги изяждаме.
