Бг киното тръгва от София, не от Русе - slava.bg
Дълго време в историческата литература бе наложено мнението, че първата кинопрожекция в България се състои през февруари 1897 година в Русе. В последните години това изказване бе подложено на проверка и с помощта на задълбочените проучвания на доктор Петър Кърджилов може сигурно да твърдим, че това се е случило 2 месеца по-рано в столицата София. Каква е историята на тази прожекция и по какъв начин се развива българското кино до неговото публично начало, сложено през 1915 година с кино лентата „ Българан е галант “?
Първата обществена кинопрожекция, проведена на 28 декември 1895 година в Париж от братята Огюст и Луи Люмиер скоро намира своето продължение в цяла Европа и останалия свят. На Балканите първи на новото знамение се радват румънците, където кинематографа е забелязан още през лятото на 1896 година. За дебюта на седмото изкуство пръв съмнение изрича киноведа Александър Александров. В своята публикация „ Началото на киното “, оповестена през октомври 1960 година във вестник „ Народна просвета “, той стартира тезата за русенската прожекция, базирайки се на локалния вестник „ Законност “ от 27 февруари 1897 година.
Тя се организира в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „ Княжеска” и описанието й не би трябвало да буди подозрение:
„ В града ни от десетина дни е дошъл един цинематограф – уред, който изображава на платно така наречената “Жива фотография”. Апаратът дава опция да се виждат изображаемите от него картини и подиуми във всичката им живост и придвижвания. Пристигналият цинематограф демонстрира, да вземем за пример, един движущ се влак, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н.- всичко това толкоз живо и естествено, щото се получава цялостна, невероятна заблуда!”
Впоследствие този факт се повтаря и в останалите проучвания по тематиката като обявата на Любен Георгиев „ По въпроса за първите кинопрожекции у нас “, излязла в списание „ Киноизкуство “ през април 1963 година. Едва във второто десетилетие на сегашния век доктор Петър Кърджилов съумява да опровергае тези изказвания благодарение на софийския щемпел от декември 1896 година.
Първата обществена кинопрожекция, проведена на 28 декември 1895 година в Париж от братята Огюст и Луи Люмиер скоро намира своето продължение в цяла Европа и останалия свят. На Балканите първи на новото знамение се радват румънците, където кинематографа е забелязан още през лятото на 1896 година. За дебюта на седмото изкуство пръв съмнение изрича киноведа Александър Александров. В своята публикация „ Началото на киното “, оповестена през октомври 1960 година във вестник „ Народна просвета “, той стартира тезата за русенската прожекция, базирайки се на локалния вестник „ Законност “ от 27 февруари 1897 година.
Тя се организира в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „ Княжеска” и описанието й не би трябвало да буди подозрение:
„ В града ни от десетина дни е дошъл един цинематограф – уред, който изображава на платно така наречената “Жива фотография”. Апаратът дава опция да се виждат изображаемите от него картини и подиуми във всичката им живост и придвижвания. Пристигналият цинематограф демонстрира, да вземем за пример, един движущ се влак, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н.- всичко това толкоз живо и естествено, щото се получава цялостна, невероятна заблуда!”
Впоследствие този факт се повтаря и в останалите проучвания по тематиката като обявата на Любен Георгиев „ По въпроса за първите кинопрожекции у нас “, излязла в списание „ Киноизкуство “ през април 1963 година. Едва във второто десетилетие на сегашния век доктор Петър Кърджилов съумява да опровергае тези изказвания благодарение на софийския щемпел от декември 1896 година.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ