Мишкова нива - тракийски мистерии с египетска следа в Странджа
Дълбините и висините на Странджа крият не една и две мистерии. Гъстата растителност на най-ниската планина у нас е страж на голям брой загадки, да вземем за пример тази за Мишкова равнища.
Мишкова равнища е огромен археологически комплекс в непосредственост до турската граница . Състои се от тракийски могилен некропол, заобиколен от укрепена постройка, римска вила, глинен тръбопровод, захранващ паметния комплекс с вода, цитадела и древен рудник.
Крепостта и рудникът са ситуирани в полите на планинския отличник на Странджа – връх Голямо Градище.
Първите огледи и описания на мястото са дело на братята Шкорпил през 19. век. Същинските археологически изследвания са почнали през 1981 година . Тогава екип под управлението на доцент Петър Делев и проф. Александър Фол изследва региона в продължение на две години.
Съществуват разногласия за това по кое време е бил построен комплексът. Според Малвина Русева разкритата куполна гробница по своята архитектура принадлежи към тракийските паметни здания , датирани по нашите земи в интервала V-III век прочие Хр. Според други създатели обаче, гробницата се отнася към интервала II– III век сл. Хр.
Някои специфики на структурата: огромните мраморни блокове са били подредени на редове. Височината им е била 1.80. Най-отгоре са били заоблени, изсечени дъговидно. Били са свързвани един с различен с железни скоби, споени за камъка с олово .
Един от най-добре непокътнатите детайли е триъгълен мраморен фронтон, който може да бъде забелязан в двора на Историческия музей в Малко Търново.
Според някои от работилите на терен археолози мястото е било светилище на Аполон . Мотивите – открита плоча с посветителски надпис , споделя Росица Кайрякова от Туристическия информативен център в Малко Търново.
Върху триъгълен мраморен фронтон, който се намира в историческия музей в града, са били изобразени две ръце, обърнати с дланите напред.
„ Това е античен жест на адорация към бога Слънце . “
Централната камера на комплекса е построена от 7 реда мраморни блокове. Използвани са били и нови градивни похвати - основен камък и затваряне на купола.
Идвайки по тези места, хората имат потребност и да помълчат в съзерцаване. Те не идват в Странджа единствено да слушат за археология и история, споделя свои усещания Росица Кайрякова.
По стръмна пътека се насочваме към друга тайнственост – местността Седлото сред връх Голямо Градище и Малко Градище, или както акцентира Росица Кайрякова – мястото, обвързвано с най-вече митове и предания .
„ Може би това е мястото, което притегля най-вече окултно настроени хора, които имат вяра, че това е дори светилище на Бастет. “
Проф. Кръстю Мутафчиев – създател на няколко книги за произхода на българите и на човечеството, член на Комитета по просвета през 80-те, считан за дясна ръка на Людмила Живкова, развива следната доктрина за богинята Бастет. Тя е била щерка на тракийски водач , лидер на племе, живяло по тези земи хиляди години обратно.
Племето се изнася на юг и заселва поречието на р. Нил, а превзетите територии биват управлявани от неговите деца. Бастет станала кралица на град Бобастис, само че умира млада, а последното ѝ предпочитание е било да бъде заровена на родна земя в днешна Странджа .
Проф. Мутафчиев единствен прави връзка сред тракийската просвета и египетската митология. Според тази митология Бастет е богиня на насладата, празниците, музиката, танците и плодородието .
В скалата над нишата, считана за мястото, където е заровена Бастет, има изобразена лъвска глава . Бастет е била изобразявана като жена с глава на котка или лъвица.
Първата експедиция на Кръстьо Мутафчиев до светилището е проведена благодарение на Красимира Стоянова, племенница на Ванга, учила египтология.
„ Всичко стартира с една карта, нарисувана върху античен папирус , която попада в ръцете на иманяр. Този иманяр отива при Ванга с картата с концепцията, че на нея е маркирано богатство. Ванга му е споделила да се разноски и да я остави известно време, през което време тя вика племенничката си и я кара да я прерисува. След това споделя по какъв начин хиляди години обратно хора от Египет по море и по суша идват на това място , където е прикрито познанието за света в кодирана форма , в саркофаг от черен гранит. Казва обаче – и на иманяра, и на племенничката си, че картата няма да им послужи за нищо “, разкрива Росица Кайрякова.
Изследователите от експедицията следвали напътствията на Ванга. Забелязват по какъв начин първият безоблачен лъч стартира да разказва триъгълник от слънчеви кръгове – събитие с дълготрайност десетина минути.
„ Връщат се вечерта да гледат и луната. В началото ги вали пороен дъжд. След това виждат по какъв начин облаците се разнасят, луната се появява и следят същото събитие. Лунният лъч разказва този триъгълник от слънчеви кръгове . “
Следва роман с фантастични детайли. Учените виждат по какъв начин върху канара по-надолу от мястото се появяват холограмни изображения на двама мъже – единият седнал на престол, а другият – прав пред него, и двамата облечени в дълги бели плебеи, съгласно описанието на Красимира Стоянова.
Всички откриватели виждат една и съща сцена , само че съумяват да опишат за видяното между тях едвам откакто слизат от светилището, защото са доста уплашени. Мястото и до ден сегашен провокира разнообразни страсти и чувства измежду посетителите, твърди Росица Кайрякова.
„ Някои хора много се плашат на това място . А някои хора усещат главоболие или им става неприятно. Но хората са с разнообразни чувства, друго сензитивни сме. Това, че не виждаме нищо, не значи, че няма нищо. “
Зеленикавият цвят на скалата подсказва съществуването на медна руда. Водата е жълтеникава, със солен усет.
„ Когато са копали, тази вода е излязла изпод. Тя е в едно непрекъснато количество. Когато има повече дъждове, надлежно се оттича надолу. Това място не съм чувала някой да го е виждал без вода . “
Мнозина от посетителите в действителност имат вяра, че това е светилище на богинята Бастет и оставят блага за нея – фигурки на котенца, бижута, плодове, самун, както на всяко светилище .
200 метра по-нагоре е най-високата точка на връх Голямо Градище. Според краеведи там е имало крепостна стена, храм и наблюдателна кула.
Разкопки там обаче не са правени, прецизира Кайрякова. На Голямо Градище има следи по какъв начин стената е опасвала върха в кръг.
„ Навсякъде се вижда, че има сечен камък, дори строителна керамика се вижда, че излиза. Има и доста хубава панорама към българската част и турската част на Странджа. “
Всички елементи за Мишкова равнища чуйте в звуковия файл. Снимки: Иван Нотев
Мишкова равнища е огромен археологически комплекс в непосредственост до турската граница . Състои се от тракийски могилен некропол, заобиколен от укрепена постройка, римска вила, глинен тръбопровод, захранващ паметния комплекс с вода, цитадела и древен рудник.
Крепостта и рудникът са ситуирани в полите на планинския отличник на Странджа – връх Голямо Градище.
Първите огледи и описания на мястото са дело на братята Шкорпил през 19. век. Същинските археологически изследвания са почнали през 1981 година . Тогава екип под управлението на доцент Петър Делев и проф. Александър Фол изследва региона в продължение на две години.
Съществуват разногласия за това по кое време е бил построен комплексът. Според Малвина Русева разкритата куполна гробница по своята архитектура принадлежи към тракийските паметни здания , датирани по нашите земи в интервала V-III век прочие Хр. Според други създатели обаче, гробницата се отнася към интервала II– III век сл. Хр.
Някои специфики на структурата: огромните мраморни блокове са били подредени на редове. Височината им е била 1.80. Най-отгоре са били заоблени, изсечени дъговидно. Били са свързвани един с различен с железни скоби, споени за камъка с олово .
Един от най-добре непокътнатите детайли е триъгълен мраморен фронтон, който може да бъде забелязан в двора на Историческия музей в Малко Търново.
Според някои от работилите на терен археолози мястото е било светилище на Аполон . Мотивите – открита плоча с посветителски надпис , споделя Росица Кайрякова от Туристическия информативен център в Малко Търново.
Върху триъгълен мраморен фронтон, който се намира в историческия музей в града, са били изобразени две ръце, обърнати с дланите напред.
„ Това е античен жест на адорация към бога Слънце . “
Централната камера на комплекса е построена от 7 реда мраморни блокове. Използвани са били и нови градивни похвати - основен камък и затваряне на купола.
Идвайки по тези места, хората имат потребност и да помълчат в съзерцаване. Те не идват в Странджа единствено да слушат за археология и история, споделя свои усещания Росица Кайрякова.
По стръмна пътека се насочваме към друга тайнственост – местността Седлото сред връх Голямо Градище и Малко Градище, или както акцентира Росица Кайрякова – мястото, обвързвано с най-вече митове и предания .
„ Може би това е мястото, което притегля най-вече окултно настроени хора, които имат вяра, че това е дори светилище на Бастет. “
Проф. Кръстю Мутафчиев – създател на няколко книги за произхода на българите и на човечеството, член на Комитета по просвета през 80-те, считан за дясна ръка на Людмила Живкова, развива следната доктрина за богинята Бастет. Тя е била щерка на тракийски водач , лидер на племе, живяло по тези земи хиляди години обратно.
Племето се изнася на юг и заселва поречието на р. Нил, а превзетите територии биват управлявани от неговите деца. Бастет станала кралица на град Бобастис, само че умира млада, а последното ѝ предпочитание е било да бъде заровена на родна земя в днешна Странджа .
Проф. Мутафчиев единствен прави връзка сред тракийската просвета и египетската митология. Според тази митология Бастет е богиня на насладата, празниците, музиката, танците и плодородието .
В скалата над нишата, считана за мястото, където е заровена Бастет, има изобразена лъвска глава . Бастет е била изобразявана като жена с глава на котка или лъвица.
Първата експедиция на Кръстьо Мутафчиев до светилището е проведена благодарение на Красимира Стоянова, племенница на Ванга, учила египтология.
„ Всичко стартира с една карта, нарисувана върху античен папирус , която попада в ръцете на иманяр. Този иманяр отива при Ванга с картата с концепцията, че на нея е маркирано богатство. Ванга му е споделила да се разноски и да я остави известно време, през което време тя вика племенничката си и я кара да я прерисува. След това споделя по какъв начин хиляди години обратно хора от Египет по море и по суша идват на това място , където е прикрито познанието за света в кодирана форма , в саркофаг от черен гранит. Казва обаче – и на иманяра, и на племенничката си, че картата няма да им послужи за нищо “, разкрива Росица Кайрякова.
Изследователите от експедицията следвали напътствията на Ванга. Забелязват по какъв начин първият безоблачен лъч стартира да разказва триъгълник от слънчеви кръгове – събитие с дълготрайност десетина минути.
„ Връщат се вечерта да гледат и луната. В началото ги вали пороен дъжд. След това виждат по какъв начин облаците се разнасят, луната се появява и следят същото събитие. Лунният лъч разказва този триъгълник от слънчеви кръгове . “
Следва роман с фантастични детайли. Учените виждат по какъв начин върху канара по-надолу от мястото се появяват холограмни изображения на двама мъже – единият седнал на престол, а другият – прав пред него, и двамата облечени в дълги бели плебеи, съгласно описанието на Красимира Стоянова.
Всички откриватели виждат една и съща сцена , само че съумяват да опишат за видяното между тях едвам откакто слизат от светилището, защото са доста уплашени. Мястото и до ден сегашен провокира разнообразни страсти и чувства измежду посетителите, твърди Росица Кайрякова.
„ Някои хора много се плашат на това място . А някои хора усещат главоболие или им става неприятно. Но хората са с разнообразни чувства, друго сензитивни сме. Това, че не виждаме нищо, не значи, че няма нищо. “ Зеленикавият цвят на скалата подсказва съществуването на медна руда. Водата е жълтеникава, със солен усет.
„ Когато са копали, тази вода е излязла изпод. Тя е в едно непрекъснато количество. Когато има повече дъждове, надлежно се оттича надолу. Това място не съм чувала някой да го е виждал без вода . “
Мнозина от посетителите в действителност имат вяра, че това е светилище на богинята Бастет и оставят блага за нея – фигурки на котенца, бижута, плодове, самун, както на всяко светилище .
200 метра по-нагоре е най-високата точка на връх Голямо Градище. Според краеведи там е имало крепостна стена, храм и наблюдателна кула.
Разкопки там обаче не са правени, прецизира Кайрякова. На Голямо Градище има следи по какъв начин стената е опасвала върха в кръг.
„ Навсякъде се вижда, че има сечен камък, дори строителна керамика се вижда, че излиза. Има и доста хубава панорама към българската част и турската част на Странджа. “
Всички елементи за Мишкова равнища чуйте в звуковия файл. Снимки: Иван Нотев
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ