Да, в живота понякога се случват истории, от които можем

Да, в живота от време на време се случват истории, от които можем да си извадим поука. Тази е една от тях. И тя стартира по този начин:

"Допуснах най-голямата си неточност, която ми коства брака. Всичко вървеше добре, до момента в който не направих една ОГРОМНА нелепост. Мъжът ми и аз бяхме на 32 години, когато взехме решение да заминем за чужбина. Той съумя много бързо да си откри добре заплатена работа като програмист, а аз започнах да работя като помощник в една компания.

Двамата печелехме задоволително, с цел да си живеем добре. От брачна половинка си имах едно дете, на 5 години. Единствените ни компликации бяха свързани с езиковата преграда, само че с няколко ускорени курса успяхме да научим езика. Всичко ни потръгна прекомерно добре. Върна се дълго чаканото фамилно успокоение. Съпругът ми се трудеше изключително, с цел да имаме задоволително пари и да сме щастливи и обезпечени.

Докато описвам тази история с тъга си напомням уютния ни дом, красивата ни градинка, зеленината в близост. Спомням си новите ни фамилни другари, с които обичахме да си общувахме и наложително се събирахме най-малко един път седмично.
А ето в този момент аз съм сама, липсват ми брачна половинка и децата ми. Защо ли се стигна дотук...все още не мога да проумея. Мисля, че е време да ви опиша каква нелепост направих и по какъв начин унищожих живота си.

В работата си бях тиха и кротка. Работех добре, тъй като бях много изпълнителна. В началото избягвах да поддържам връзка с сътрудниците, само че последователно една от тях се сближи с мен и започнахме да вървим дружно на обяд.

Една вечер тя ме предложения да излезем в едно хубаво заведение. Казах вкъщи, че ще се забавя. Срещнахме се, а тя ме срещна с нейната компания - доста готини хора, които бяха приветливи и усмихнати. Приеха ме доста добре. Мен ужасно доста ми хареса и си споделих, че понякога ще си вършим такива вечери с нея.

Покрай нея си открих нови приятелки, които бяха омъжени, тъй че мъжът ми нямаше срещу да излизаме дружно. Даже се радваше за мен, че мога да се варирам. Той работеше толкоз доста, че с него колкото да се виждахме.

Постепенно, моите нови приятелки развързаха езиците си и започнаха да разкриват интимни детайлности към живота си. Стигна се до такава степен, че започнаха да ми описват за своите преживелици. Аз слушах и не можех да допускам, че съвсем всички си имат...любовници. Не можех да проумея по какъв начин намират време за семейство, работа и за обособена паралелна връзка.
Те обаче ми излизаха с аргумента, че би трябвало да има многообразие в половия живот, тъй като разтоварвал от битовизмите и напрежението. А пък съгласно тях фамилията постоянно си оставало крепко и устойчиво.

Къде ми беше мозъкът да ги чувам! Стигна се до такава степен, че с една от тях взехме решение да излезем в един бар. Не знаех, че тя си има среща с двама мъже. Единият ѝ беше другар, а другият - ухажор. В довечера аз се бях облякла много предизвикателно, а може би не трябваше. Мъжът ми ме погледна изключително, само че ми сподели да се развличам.

Когато дойдох в заведението, мъжете започнаха да ни черпят с коктейли, а на мен ми се замая главата. Не мога да скрия, че се усещах добре. Вече бях толкоз развеселена и немислеща, че не отхвърлих, когато приятелят на колежката ми ме предложения да изпием единствено двамата един коктейл. И по този начин се оказахме във фоайето на един хотел. След коктейла не се дръпнах на неговата целувка, не му отхвърлих да се качим горе. Бях много пияна, може би по тази причина се взех решение да опитвам да вършим секс, макар, че беше чужд за мен.
Да си призная: не ми хареса въобще. Не усетих другата тръпка, за която приятелките ми говореха. С жал открих, че от самото начало даже не се замислих, че си имам брачен партньор и дете, когато направих всичко това. Рано сутринта главата ми тежеше и постепенно осъзнах какво се е случило. Бях много объркана и не знаех какво да върша. Облякох се небрежно, споделих довиждане на мъжът, който още лежеше на леглото и скочих в асансьора.
Когато вратите му се отвориха, пред мен се появи фигурата на...съпруга ми. Стоеше против мен, а очите му бяха цялостни със сълзи и оскърбление. Когато видях погледа му се уплаших. Помислих си, че ще ме удари. Но той просто ми обърна тил и си потегли.



Избухнах в сълзи на гняв и обезсърчение. Не знаех какво да върша. В този миг до мен се приближи мъжът, с който бях изневерила. Аз му споделих да ме остави на мира и излязох сама от хотела.
Започнах да звъня на всички приятелки, с цел да им желая съвет. Те не знаеха какво да ми кажат в тази обстановка... А сякаш ми даваха препоръки да направя тази нелепост!

Опитах се да звънна на мъжа ми. Съпругът ми не си вдигаше телефона. Аз го открих в офиса, тъй като към този момент беше станало време за работа. Той не ме одобри в кабинета си.

След този случай подаде неотложно молба за бракоразвод. Беше неотстъпчив и не ми елементарни. А и аз не го заслужавах. Може би.

Разбрах, че когато съм се приготвяла за заведението, мъжът ми нещо е усетил, че не е наред. По някакъв метод е схванал в кое заведение съм и като е станало прекомерно късно е отишъл да си ме прибере. Даже бил оставил единствено детето ни. Но ме е видял с непознатия мъж и е решил да ме наблюдава. Сама съм си отговорна, че не съм спряла в точния момент...



Разведохме се, а моите нови приятелки започнаха да ме заобикалят! Старите ми приятелки също не желаеха да се виждат с мен. А те бяха тези, които ме накараха да опитвам какво е да бъдеш с непознат мъж. Направих тази непростима неточност и изгубих фамилията си. Сега пребивавам на квартира със сина си, татко му го вижда всяка седмица. Мен не желае да вижда, то има за какво. Тази неточност ще си я заплащам цялостен живот. "