След 12 години срещнах майка си, която смятах за починала
Да срещнеш майка си след толкоз доста години! Не мога да опиша насладата си с думи.
Вече са написани доста книги за загубата наизуст и са снимани голям брой филми. Човешкият мозък е толкоз комплициран, че даже водещи учени към момента не могат да разрешат множеството от неговите секрети.
Семейството ми беше напълно нормално. Родителите ми желаеха да ме отгледат като заслужен човек и ме изпратиха на уроци по изобразяване. Обичах да рисувам. Станах дизайнер и срещнах момиче, което в този момент назовавам моя брачна половинка.
Леля ми, сестрата близначка на майка ми, беше човек, по какъв начин да кажа, не от този свят. Нашето семейство, както и доста други, предпочиташе градска среда. Но вуйна ми се реалокира в отдалечено село. Стана стопанка и не контактуваше съвсем с никого.
Нашето семейство по разбираеми аргументи не посещаваше постоянно вуйна ми. Но един ден майка ми реши да й отиде на посетители. Нямаше по какъв начин да се обади авансово. Така че просто взе някои неща, малко храна, качи се в колата и отиде при сестра си. Нищо не предвещаваше неволя.
Но беше през есента. Мъгла, дъжд, непоносим селски път и злополуката се случи. Всичко изгоря, от колата не остана съвсем нищо. 11 години останах сирак. Скръб, голям удар върху детската душeвност, тъжни мисли и десетки часове с психолози. С течение на времето излязох от депресията и продължих да пребивавам живота си.
Изградих кариера, ожених се, станах татко. И всичко това на 23. Баща ми постоянно ме насърчаваше и хората към мен се опитваха да ме поддържат повече. От друга страна, аз самият обичах да изучавам. Работейки първо за компания, а по-късно и за себе си, разбрах, че парите в действителност не са главното нещо. Важно е да си човек и да помагаш на другите. В противоположен случай се губи целият смисъл на развиването.
Разсъждавайки по този метод, стигнах до извода, че желая да видя вуйна си. Научих адреса й, описах всичко на жена си, купих дарове и потеглих.
По пътя постоянно питах локалните за пътя.
Приближавайки къщата, я видях на вратата. Беше майка ми. Не сестра й, не мираж. Това беше майка ми, която беше остаряла с 20 години. Както по-късно разбрах, работата на полето до безсилие състарява дамата повече от всеки стрес. Дотичах до нея, целият в сълзи, прегърнах тази жена и не желаех да я пусна. Да срещнеш майка си още веднъж. Такива моменти от живота в никакъв случай не се не помнят, повярвайте ми. И ще го помня до самия край.
След като разпитах съседите се оказа, че вуйна ми в действителност е живяла тук. Тя се справяла с семейството не задоволително добре. Не се интересувала доста от пилета и патици.
Преди към 12 години вуйна ми оставила вратата на къщата незаключена и отишла в гората. Тя постоянно отсъствала за няколко дни, само че постоянно се прибирала. Този път я нямало към седмица. Намерили я в една канавка. В цялостно безсъзнание, тя даже не знаела името си.
Както можете да си визиите, същинската ми вуйна по този начин и не се прибрала. Но нейното място заела нейната сестра, майка ми. Скоро тя се заловила с домакинската работа и останала в тази къща в покрайнините. Местните почнали да я почитат и от време на време даже й ходели на посетители. И в този момент дойдох и аз.
Вижте още: Разделих се с жена ми поради по-млада жена
Тогава започнаха безкрайни инспекции в градската болница. Психолози, психиатри, куп фотоси и видеоклипове. Да, беше тя. След 3 години мама и баща още веднъж дадоха клетва за честност един на различен. И отново станахме семейство. Естествено в този момент пребивавам настрана, имам жена и дете. Но всеки миг мога да се освободя и да дойда при майка си.
Колко прелестно е да знаеш, че всичко е наред. Че най-скъпият човек на света е тук, в сигурност и постоянно можеш да го видиш и да поговориш с него. Това е странна история. Но това не ми пречи да се веселя на живота и да бъда благополучен наследник, брачен партньор и татко.
