Да промениш себе си, а не обкръжаващата те среда, е

Да промениш себе си, а не обкръжаващата те среда, е сложна задача, която още през цялото време е изпълнена с все основополагащи избори. Дори единствено осъзнаването на обстоятелството, че имаме потребност от смяна, може да отнеме години.

ПОКОЙ ИЛИ ЗАСТОЙ
Много е мъчно покоят да се отличи от засядането на едно място. Рутината, статуквото и откритият ред в живота ни са нещо хубаво и нормално ги градим, с цел да ни служат като опори за осъществяване на това, в която имаме вяра. С тях поддържаме живота, който считаме за верен, до момента в който в един миг същите тези опори не се трансфорат в решетки.
Има една сентенция за жабата и врялата вода. Ако пуснеш жабата напряко във вряла вода, тя ще изскочи, обаче в случай че я оставиш в загряваща се вода, тя последователно ще привиква, до момента в който най-после постепенно не се свари.

РЕШЕТКИ ИЛИ ОПОРИ
И хората и връзките и делата ни, даже физическите процеси в тялото ни, привикват (изграждат си имунитет) към едни и същи подходи, към идентични решения. Затова, когато желаеме смяна, преди всичко осъзнаването й изисква доста старания и на второ място за реализацията й би трябвало да подходим друго, същински да разтърсим нещата (опорите) към нас.
Въпреки че една част в нас се стреми към сигурност и опазване на статуквото, потребността от смяна и динамичност е надълбоко вкоренена в същността ни. Промяната е това, което ни движи напред. При все това, тя постоянно наподобява доста сложна, непостижима, плашеща. Това е по този начин тъй като, колкото повече държанието и дейностите ни са част от ритъма на някаква рутина, толкоз по-малко сила използваме за тях, а силата, която би трябвало да изразходваме, с цел да ги променим, става доста повече.


КОНКУРИРАЩИ съдебна експертиза СХВАЩАНИЯ
Всички ние се усещаме комфортно и безвредно, когато вършим нещо, което познаваме, даже и то да не е от най-приятните ни и да не ни служи изключително добре.
Точно това доста ни пречи при опитите за смяна. Дори и най-силното предпочитание за нея постоянно се сблъсква със своя от време на време неосъзнаван от нас противник - желанието да останем в удобството и сигурността, която усещаме от познатото ни, пък въпреки и зло.

НИТО ТВЪРДЕ МНОГО, НИТО ТВЪРДЕ МАЛКО
Най-очевидната неточност, която доста хора вършат, когато се устремят към смяна на нещо в живота си, е да си слагат една голяма цел, която желаят внезапно да реализират. Това е все едно да се направиш несъмнено нещо за първи път, изведнъж, съвършено. В множеството случаи не става, трябват поредни старания и неизменност.
Друга неточност при опитите за смяна са прекомерно плахите стъпки напред. От мързел или боязън хората си слагат прекомерно лесни цели, които няма по какъв начин да ги отведат към това, към което се стремят. По този метод си вършат мечешка услуга и с времето мотивацията и ползата им избледняват.
Както при множеството неща и при опитите за смяна междинният път е най-удачен. Нито да бъдем прекомерно изискващи към себе си, нито да се отнасяме прекомерно мекушаво с опитите си за смяна.
Промяната е сложна, обвързвана е със разтърсвания, не е начинание за всяко положение на духа ни. Когато обаче пристигна време за нея, или когато сами в един миг я изберем, нататък, в случай че й се съпротивляваме, тя сигурно ще ни опустоши. Ако обаче я слушаме и използваме силата й можем да я отведем в мечтаната от нас посока.

NATURA NON FACIT SALTŪS*
Най-важното изречение, положително начало на всяка смяна, е: “Не можеш да довършиш нещо, в случай че не го започнеш. ” И в действителност, на смяната най-вече вреди чакането пред прага й. А то е елементарно преодолимо, в случай че разберем, че смяната не е нещо грандиозно и не става за един ден. Тя е развой, който се състои от мънички стъпки и решения, вземани поредно и целенасочено. Защото * ”Природата не прави скокове. ”