Притчата за талантите
Да преумножаваме Божиите блага, с цел да чуем избавителните Господни думи: " Влез в насладата на господаря си " Почти всички позволяваме грешката на мързеливия раб
Притчата за гениите (Мат. 25:14-30), както и всички останали, крие в себе си доста послания. Тя притегля вниманието ни със своята новост. Грешката на мързеливия раб е неточност, която съвсем всички позволяваме. Той имал всички предпоставки и благоприятни условия да направи нещо с повереното му имущество, само че не направил нищо. Отишъл и скрил в земята гения на господаря си (Мат. 25:25). С една дума, оставил го неизползван. Заровил го в земята.
Предпочел една мнима сигурност
Уплашил се да не го загуби. И когато пристигнал часът, в който му потърсили сметка за повереното имущество, изровил го от земята и го дал на господаря си с думите: " Ето ти твоето " (Мат. 25:25).Искате ли да чуете това опрощение с езика на нашето съвремие? Мнозина се оправдават по същия метод, като споделят: не съм разпилял парцела си в непочтеност, не съм откраднал, не съм умъртвил никого... И в черква понякога отивам, а и свещ възпламенявам. Не помня да съм наскърбил някого съзнателно, на обществото не съм предизвикал никакво зло.Да, мързеливи рабе, само че самият Иисус Христос ще те попита: " Толкова бързо ли не помни какъв брой добрини си могъл да сториш и не си ги сторил? Забрави ли какъв брой индивиди си могъл да успокоиш и утешиш, в случай че беше употребявал рационално гения си? " Ти обаче го остави необработен. Зарови го в земята на забравата, в мястото на безразличието.Де да беше необработен единствено един гений! Мнозина заравят и двата, и петте. Човеци, надарени с доста качества - огромни благоприятни условия, обучение, публично състояние, престиж и въздействие, - ги държат неизползвани и се успокояват, че не ги използват за зло никому. Тук обаче е и тяхното закононарушение. Защото оставят другите да разрушават всичко свято и свещено, а те стоят със скръстени ръце. Ако оня, който скрил в земята един гений, бил наказан, то какъв брой повече ще бъдат наказани тези, които оставят неизползвани многото дадени им гении!
Не единствено ленивостта е неоправдателна
Оправданието, което преследвал мързеливият раб, с цел да покрие прегрешението и грешката си, е още по-разгневяващо. " Господарю, аз те знаех, че си нечовечен човек: жънеш дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих гения ти в земята " (Мат. 25:24-25). " Така, че не аз съм отговорен, а ти с твоята суровост. Аз избрах сигурността и без да ме види някой скрих гения, който ми даде, в земята " - се оправдава той. Никакво възприятие на отговорност, никакво възприятие на разкайване. Напротив, предизвикателство и блян да трансферира отговорността и виновността на другите лъхат от думите му. " Значи за това си бил апатичен? Защото съм придирчив? " - ще ни попита Бог. " Затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех щях да си прибера своето с рента " (Мат. 25:27).Оправданията са тези, които съдят и осъждат лукавия и мързелив раб.
Ах, тези оправдания
Колко елементарно те стават за нас примки, в които се оплитаме. Колкото повече време минава, толкоз повече се умножават оправданията. Мнозина тежко въздишат, тъй като за постигането на справедливостта и любовта се изисква бягане, труд... " Откъде да намеря време! С огромни компликации едвам съумявам да преживея. А също така, Бог не ме е надарил с освен това от другите, нито ми е дал някой по-специален подарък - гений, та да ми държи сметка ". За елементарните индивиди това е най-голямото прелъщение. При мисълта, че не могат да създадат доста, те не поставят старания да създадат и дребното. Може да не ти е даден някой огромен гений. Но използва и употребява ли дребния, който притежаваш? Нямаш силите и опцията да преобразиш града, страната и заобикалящата те среда. Потруди ли се обаче да подпомогнеш един, двама или трима и да ги запознаеш с Христовите истини? Нямаш финансови благоприятни условия и власт, с цел да действаш с огромни мащаби, да построиш и организираш обществени и благотворителни заведения. Имаш обаче здраве, работа, време и можеш да окажеш помощ на сирачето, стареца, болния си комшия... Направил ли си това?На всеки един от нас Бог е поверил най-малко по един заветен гений. И
на всеки ще мусе потърси един ден сметка
по какъв начин го е употребявал. От огромно значение е не кой какъв брой гения, какъв брой способности е получил, а по какъв начин ги е употребявал, какво е спечелил с тях. Бог в никакъв случай няма да желае от индивида повече от това, което е могъл да направи. Но в това време никой няма да бъде оневинен, в случай че извърши по-малко от това, което е могъл.С тази алегория Господ Иисус Христос освещава главния закон за безконечния живот: с цел да може човек да задържи един или повече гении, би трябвало да може да ги оползотвори. " Защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има " (Мат. 25:29). Който оползотворява даровете, получени от Бога, по метод градивен, самоуверен и съдбоносен, засвидетелства любовта си към Бога и близък и ги преумножава. Оставилият ги неоползотворени, по едно или друго опрощение или всякакви предлози - ще ги загуби. Ще загуби всичко, даже и личната си същина.
Да се трудим непрекъснато!
Да преумножаваме Божиите блага, с цел да се удостоим и ние дружно с правилните раби да чуем избавителните Господни думи: " Влез в насладата на господаря си " (Мат. 25:1).
Амин.
Притчата за гениите (Мат. 25:14-30), както и всички останали, крие в себе си доста послания. Тя притегля вниманието ни със своята новост. Грешката на мързеливия раб е неточност, която съвсем всички позволяваме. Той имал всички предпоставки и благоприятни условия да направи нещо с повереното му имущество, само че не направил нищо. Отишъл и скрил в земята гения на господаря си (Мат. 25:25). С една дума, оставил го неизползван. Заровил го в земята.
Предпочел една мнима сигурност
Уплашил се да не го загуби. И когато пристигнал часът, в който му потърсили сметка за повереното имущество, изровил го от земята и го дал на господаря си с думите: " Ето ти твоето " (Мат. 25:25).Искате ли да чуете това опрощение с езика на нашето съвремие? Мнозина се оправдават по същия метод, като споделят: не съм разпилял парцела си в непочтеност, не съм откраднал, не съм умъртвил никого... И в черква понякога отивам, а и свещ възпламенявам. Не помня да съм наскърбил някого съзнателно, на обществото не съм предизвикал никакво зло.Да, мързеливи рабе, само че самият Иисус Христос ще те попита: " Толкова бързо ли не помни какъв брой добрини си могъл да сториш и не си ги сторил? Забрави ли какъв брой индивиди си могъл да успокоиш и утешиш, в случай че беше употребявал рационално гения си? " Ти обаче го остави необработен. Зарови го в земята на забравата, в мястото на безразличието.Де да беше необработен единствено един гений! Мнозина заравят и двата, и петте. Човеци, надарени с доста качества - огромни благоприятни условия, обучение, публично състояние, престиж и въздействие, - ги държат неизползвани и се успокояват, че не ги използват за зло никому. Тук обаче е и тяхното закононарушение. Защото оставят другите да разрушават всичко свято и свещено, а те стоят със скръстени ръце. Ако оня, който скрил в земята един гений, бил наказан, то какъв брой повече ще бъдат наказани тези, които оставят неизползвани многото дадени им гении!
Не единствено ленивостта е неоправдателна
Оправданието, което преследвал мързеливият раб, с цел да покрие прегрешението и грешката си, е още по-разгневяващо. " Господарю, аз те знаех, че си нечовечен човек: жънеш дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих гения ти в земята " (Мат. 25:24-25). " Така, че не аз съм отговорен, а ти с твоята суровост. Аз избрах сигурността и без да ме види някой скрих гения, който ми даде, в земята " - се оправдава той. Никакво възприятие на отговорност, никакво възприятие на разкайване. Напротив, предизвикателство и блян да трансферира отговорността и виновността на другите лъхат от думите му. " Значи за това си бил апатичен? Защото съм придирчив? " - ще ни попита Бог. " Затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех щях да си прибера своето с рента " (Мат. 25:27).Оправданията са тези, които съдят и осъждат лукавия и мързелив раб.
Ах, тези оправдания
Колко елементарно те стават за нас примки, в които се оплитаме. Колкото повече време минава, толкоз повече се умножават оправданията. Мнозина тежко въздишат, тъй като за постигането на справедливостта и любовта се изисква бягане, труд... " Откъде да намеря време! С огромни компликации едвам съумявам да преживея. А също така, Бог не ме е надарил с освен това от другите, нито ми е дал някой по-специален подарък - гений, та да ми държи сметка ". За елементарните индивиди това е най-голямото прелъщение. При мисълта, че не могат да създадат доста, те не поставят старания да създадат и дребното. Може да не ти е даден някой огромен гений. Но използва и употребява ли дребния, който притежаваш? Нямаш силите и опцията да преобразиш града, страната и заобикалящата те среда. Потруди ли се обаче да подпомогнеш един, двама или трима и да ги запознаеш с Христовите истини? Нямаш финансови благоприятни условия и власт, с цел да действаш с огромни мащаби, да построиш и организираш обществени и благотворителни заведения. Имаш обаче здраве, работа, време и можеш да окажеш помощ на сирачето, стареца, болния си комшия... Направил ли си това?На всеки един от нас Бог е поверил най-малко по един заветен гений. И
на всеки ще мусе потърси един ден сметка
по какъв начин го е употребявал. От огромно значение е не кой какъв брой гения, какъв брой способности е получил, а по какъв начин ги е употребявал, какво е спечелил с тях. Бог в никакъв случай няма да желае от индивида повече от това, което е могъл да направи. Но в това време никой няма да бъде оневинен, в случай че извърши по-малко от това, което е могъл.С тази алегория Господ Иисус Христос освещава главния закон за безконечния живот: с цел да може човек да задържи един или повече гении, би трябвало да може да ги оползотвори. " Защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има " (Мат. 25:29). Който оползотворява даровете, получени от Бога, по метод градивен, самоуверен и съдбоносен, засвидетелства любовта си към Бога и близък и ги преумножава. Оставилият ги неоползотворени, по едно или друго опрощение или всякакви предлози - ще ги загуби. Ще загуби всичко, даже и личната си същина.
Да се трудим непрекъснато!
Да преумножаваме Божиите блага, с цел да се удостоим и ние дружно с правилните раби да чуем избавителните Господни думи: " Влез в насладата на господаря си " (Мат. 25:1).
Амин.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ