И някои театри си крият годините...
Да поиграем на гатанки - кой спектакъл се декларира със следната „ визитка “?
„ Ние сме репертоарен спектакъл с непрекъсната натрупа от трагични и куклени артисти. Работим в един от приблизително огромните регионални градове на България (80 000 жители). Стремим се спектаклите ни да съчетават надълбоко смисленото със занимателното, да заобикаляме крайностите както на примитивно-лековатото, по този начин и на скучната дидактика. Освен на личните си подиуми играем представления в по-големи градове като София и Пловдив, и в по-малки селища в пазарджишка област и страната. Местоживеенето на по-голямата част от трупата е отвън седалището на театъра (главно в София и Пловдив). Това постанова доста чести пътувания. Смятаме, че този обвързван с битови неудобства метод на живот и работа дава опция да бъдем по-наблюдателни и чувствителни към проблемите на публичната реалност в страната ни. “
Отговорът е - драматично-кукленият спектакъл „ Константин Величков “ в Пазарджик, който има две подиуми – на едната се играят представления пред 470 души, а на другата – пред 100.
В Пазарджик театрална активност се развива още от 1870 година, когато в читалище „ Виделина” е изиграно първото зрелище „ Многострадална Геновева”. В него вземат участие Петър Бонев, Кочо Честименски и Константин Величков. По-късно Константин Величков слага пиесите „ Иванко” от Васил Друмев и „ Разбойници” от Фридрих Шилер.
Следват буйни, младини:
през 1893 година представленията стартират да се играят в павилион, доставен от Първото земеделско промишлено ревю, проведено през 1892-ра в Пловдив;
през 1904 година читалището „ Виделина “ се реалокира в нова постройка, в която има по-добри условия за театрална активност, в това число гримьорни;
през 1922 година общината в Пазарджик стартира да субсидира театрални представления, като изплаща заплати на ръководителите на трупата. От този миг нататък до 1937-а всички артисти биват назначени на непрекъснат щат, като се провеждат и квалификационни курсове. На сцената играят имена като Кръстьо Сарафов, Владимир Трендафилов, Елена Снежина, Теодорина Стойчева;
през 1942 година театърът е закрит, само че след 1945 година още веднъж се намират дотации за жреците на Мелпомена;
за единадесет години – от 1948-а до 1958 година театърът е самостоятелен като общински, а от 1959 година до 1963 година представленията му се приготвят в два отдела – трагичен и музикален;
през 1963-а музикалният отдел е закрит, а театърът от общински става Държавен национален спектакъл, като минава под „ шапката “ на Министерството на просветата и културата. Само година по-късно обаче Министерският съвет го закрива с разпореждане. Минават пет години и през 1969-а театърът още веднъж е възобновен. Тогава е открита нова театрална постройка, проектирана от проектант Стоян Хаджистоянов. Директор на театъра става артистът Васил Спасов. В трупата са привлечени актьори като Катя Паскалева, Северина Тенева, Адриана Палюшева, Стефан Германов. Главен режисьор е Николай Поляков, който остава в спомените на прииждащата от всички краища на страната аудитория с постановките си „ Хоро “ и „ Чайка “.
Тъкмо 1969-а се счита за рождена за наричащия се през днешния ден Драматично-куклен спектакъл „ Константин Величков “. И защото тази година театърът отбелязва 50-годишен празник, заместник-министърът на културата Румен Димитров връчи на шефа му Григор Антонов специфична Грамота за креативен достижения и принос в развиването на българската просвета и спектакъл.
В чест на юбилея в навечерието на празника бе сложена пиесата „ Албена “ от Йордан Йовков, под режисурата на Григор Антонов. Същата пиеса е била играна и преди петдесет години, когато режисьор е бил Крикор Азарян, а в ролята на Албена - Катя Паскалева.
Журналистически репортажи и сериозни материали за представлението могат да се прочетат в новоиздадения първокласен Летопис на театъра, отдаден на 50-годишнината му и показан публично в празничната вечер.
В салона на театъра бе открита и галерия „ Моменти от действието “ с непоказвани до този миг фотографии от постановки, играни през 70-е и 80-е години. На тях се виждат „ звездите “ на театъра - актьорите Катя Паскалева, Илка Зафирова, Невена Коканова, Георги Черкелов, Георги Георгиев-Гец, Милен Пенев, а също и режисьорите Леон Даниел и Крикор Азарян.
„ Ние сме репертоарен спектакъл с непрекъсната натрупа от трагични и куклени артисти. Работим в един от приблизително огромните регионални градове на България (80 000 жители). Стремим се спектаклите ни да съчетават надълбоко смисленото със занимателното, да заобикаляме крайностите както на примитивно-лековатото, по този начин и на скучната дидактика. Освен на личните си подиуми играем представления в по-големи градове като София и Пловдив, и в по-малки селища в пазарджишка област и страната. Местоживеенето на по-голямата част от трупата е отвън седалището на театъра (главно в София и Пловдив). Това постанова доста чести пътувания. Смятаме, че този обвързван с битови неудобства метод на живот и работа дава опция да бъдем по-наблюдателни и чувствителни към проблемите на публичната реалност в страната ни. “
Отговорът е - драматично-кукленият спектакъл „ Константин Величков “ в Пазарджик, който има две подиуми – на едната се играят представления пред 470 души, а на другата – пред 100.
В Пазарджик театрална активност се развива още от 1870 година, когато в читалище „ Виделина” е изиграно първото зрелище „ Многострадална Геновева”. В него вземат участие Петър Бонев, Кочо Честименски и Константин Величков. По-късно Константин Величков слага пиесите „ Иванко” от Васил Друмев и „ Разбойници” от Фридрих Шилер.
Следват буйни, младини:
през 1893 година представленията стартират да се играят в павилион, доставен от Първото земеделско промишлено ревю, проведено през 1892-ра в Пловдив;
през 1904 година читалището „ Виделина “ се реалокира в нова постройка, в която има по-добри условия за театрална активност, в това число гримьорни;
през 1922 година общината в Пазарджик стартира да субсидира театрални представления, като изплаща заплати на ръководителите на трупата. От този миг нататък до 1937-а всички артисти биват назначени на непрекъснат щат, като се провеждат и квалификационни курсове. На сцената играят имена като Кръстьо Сарафов, Владимир Трендафилов, Елена Снежина, Теодорина Стойчева;
през 1942 година театърът е закрит, само че след 1945 година още веднъж се намират дотации за жреците на Мелпомена;
за единадесет години – от 1948-а до 1958 година театърът е самостоятелен като общински, а от 1959 година до 1963 година представленията му се приготвят в два отдела – трагичен и музикален;
през 1963-а музикалният отдел е закрит, а театърът от общински става Държавен национален спектакъл, като минава под „ шапката “ на Министерството на просветата и културата. Само година по-късно обаче Министерският съвет го закрива с разпореждане. Минават пет години и през 1969-а театърът още веднъж е възобновен. Тогава е открита нова театрална постройка, проектирана от проектант Стоян Хаджистоянов. Директор на театъра става артистът Васил Спасов. В трупата са привлечени актьори като Катя Паскалева, Северина Тенева, Адриана Палюшева, Стефан Германов. Главен режисьор е Николай Поляков, който остава в спомените на прииждащата от всички краища на страната аудитория с постановките си „ Хоро “ и „ Чайка “.
Тъкмо 1969-а се счита за рождена за наричащия се през днешния ден Драматично-куклен спектакъл „ Константин Величков “. И защото тази година театърът отбелязва 50-годишен празник, заместник-министърът на културата Румен Димитров връчи на шефа му Григор Антонов специфична Грамота за креативен достижения и принос в развиването на българската просвета и спектакъл.
В чест на юбилея в навечерието на празника бе сложена пиесата „ Албена “ от Йордан Йовков, под режисурата на Григор Антонов. Същата пиеса е била играна и преди петдесет години, когато режисьор е бил Крикор Азарян, а в ролята на Албена - Катя Паскалева.
Журналистически репортажи и сериозни материали за представлението могат да се прочетат в новоиздадения първокласен Летопис на театъра, отдаден на 50-годишнината му и показан публично в празничната вечер.
В салона на театъра бе открита и галерия „ Моменти от действието “ с непоказвани до този миг фотографии от постановки, играни през 70-е и 80-е години. На тях се виждат „ звездите “ на театъра - актьорите Катя Паскалева, Илка Зафирова, Невена Коканова, Георги Черкелов, Георги Георгиев-Гец, Милен Пенев, а също и режисьорите Леон Даниел и Крикор Азарян.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ