Струва ли си да спасим брака заради детето?
Да жертвате ли щастието си, когато мъжът ви не демонстрира схващане и не се интересува от вас и детето?
Съпругът ми ме напусна след раждането на сина ни. Станахме родители прекомерно бързо, може би това е казусът. Излизахме от половин година, когато разбрах, че съм бременна. Винаги съм знаела, че той желае наследник и първоначално всичко беше наред. Родих и останах сама с бебе на ръце.
Раждането на дете е дълго чакана наслада и огромно предизвикателство за всяка млада фамилна двойка. През това време би трябвало да бъдете допустимо най-търпеливи и разбиращи. Трябва да се подкрепяте и да се грижите дружно за бебето. Но, за жалост, доста постоянно се случва брачният партньор да трансферира грижите за детето върху жена си. И тогава той самият се чуди за какво тя е изтощена, а главата я боли вечер. Все още не разбирам по какъв начин хората, които желаят деца, след това елементарно ги оставят на произвола на ориста?
Когато разбрах, че съм бременна, нито за секунда не се съмнявах, че Юлиан ще се зарадва. Той незабавно ми предложи брак. Прекарахме паметен меден месец на морето и като се върнахме, започнахме с ремонта на жилището. Той в действителност искаше наследник, споделял ми е за това още преди сватбата. Най-интересното е, че той сигурно знаеше, че детето ще е момче, даже беше избрал името.
Когато родих, той беше горделив и благополучен баща. Тогава стартира най-трудният тест и за двама ни, който брачният партньор ми не устоя. Планините от мръсни памперси, безсънните нощи и неспокойните писъци на бебето разстроиха брачна половинка му. Като цяло дежурих непрекъснато до креватчето на бебето.
Бях доста изморена и изтощена. Понякога заспивах от отмалялост толкоз надълбоко, че даже не чувах рева на бебето и тогава брачният партньор ми трябваше да го успокоява. Той не разбра, че от време на време даже нямам време за душ, за каква непосредственост да приказваме. Така той последователно се отдалечи от мен, не помагаше за детето, оставаше до късно на работа. Писна ми да поемам всичко върху себе си. Беше явно, че брачният партньор ми не се нуждае от дете или жена, която е престанала да бъде буйна и привлекателна, взех решение да подам молба за бракоразвод. Когато му споделих, той даже не се опита да ме разубеди. Затова си събрах нещата и отидох с детето при майка ми.
Вижте още: Защо би трябвало да подрязвате доматите?
Започнах да превъртам живота си в главата си и си спомних, по какъв начин едно време мъжете полудяваха по мен. Спомних си за някогашния си съученик, който в действителност ме харесваше. По-късно го открих в обществените мрежи и започнахме да си пишем. Оказа се, че той не е женен и е много сполучлив. Излизахме няколко пъти на кафе. Разбрах, че той към момента изпитва усеща към мен. Отново се почувствах жена, красива и очарователна.
Година по-късно той ми предложи брак. Оженихме се и сме щастливо женени от 7 години. Синът ми доста обича своя втори татко и го назовава баща. Не скърбя за развода си и за момент.
Трябва да вземем ориста в свои ръце и да не чакаме положителният живот да ни откри самичък.
Да жертвате ли щастието си или не избирате вие.
