Купихме си дом – една сбъдната мечта
Да имаме личен дом е нещо, за което мечтаехме от години. Най-накрая успяхме.
Всяко младо семейство мечтае за личен апартамент. Хората вземат заеми и харчат последните си пари, с цел да си купят жилище. Жалко е, когато околните освен не оказват помощ, само че даже се месят.
Съпругата ми и аз дълго време живяхме чартърен, даже откакто се оженихме. Не можеш да направиш ремонт, не можеш да си вземеш котка. Изобщо не смееш да мислиш за деца. Плащаме пари за непознато жилище, в което нямаме права. По всяко време може да ни помолят да напуснем.
Затова искахме да имаме личен дом, въпреки и непретенциозен.
Успяхме да си купим едностаен апартамент. Разбира се, трябваше да взема заем и пари назаем от другари. Но към този момент не би трябвало да плащаме наем.
Не сме молили родителите ни за помощ. Те не са богати, а и се усещаме по-комфортно, когато сме си купили жилището сами.
Родителите ни обаче не схващат, че сме похарчили всичките си пари за този дом. Искат да организираме празненство и да ги поканим, с цел да отпразнуваме дружно новата облага.
Вижте още: Колко елементарно е да започнеш живота си от нулата?
Обяснихме им в какво състояние се намираме, само че те не ни схващат. Казват, че щом можем да си купим апартамент, ще можем да си позволим да поканим и посетители. Казват още, че това е традиция и всеки прави по този начин.
Неприятно е, че ни слагат в такова неловко състояние. Трябва ли да взема още веднъж пари назаем, с цел да мога да спазя тази традиция?
А за какво самите те не се заемат с организацията на този празник? Ако в действителност желаят да съблюдават традициите, тогава какво им пречи да поемат самодейността в свои ръце?
Какво бихте посъветвали в тази обстановка? Споделете вашето мнение в мненията.
