Теньо Попминчев – Българският „прогресор“*
Да достигнеш до това, което търсиш в проучванията си, т.е. до нещо практично, което би се употребило от доста хора – сходно прекарване е неповторимо. Така преди четири години в изявление за радио „ България “ на БНР непретенциозно разказа, какво е постигнал с изобретения от него преносим ренгенов уред, българският академик проф. Теньо Попминчев. Чието име е един от все по-редките ни в последно време мотиви за всенародна горделивост поради принос към напредъка на човечеството.
Е, не е като сполучливо да удряш топка с някой крак, каквито по всеобщо ги избираме актуалните ни национални благосъстояния, само че пък си е достижение въпреки всичко. Последното, казано с тъжната подигравка, че очевидно към този момент сме се примирили, че българските научни триумфи и открития ще се случват единствено и само зад граница, с непознати вложения и интерес; че каквото имаме като естествен гений в точните науки, ще търси всевъзможни способи да се развива в чужбина – в случай че не поради изискванията (или неналичието им), най-малкото тъй като тук третират менторите им като „ архаични старчета “; тъй като „ академик “ в модерна България звучи като герой от съпротивително придвижване против интелектуална окупация, наложена от комфортно плиткоумие, с което се също сме се примирили.
Името на професор Попминчев прелетя още веднъж по разнообразни родни „ новинарски “ интернет страници последните дни преди Коледа, с информацията че е бил посочен от авторитетно американско списание измежду 10-те най-обещаващи млади учени, които оформят своите сфери отсега нататък. Разбирайте, измежду тези хора, чиято всяка крачка напред в науката им, тласва цялото ни развиване и знание за света и вселената напред. Съвременните Галилей, Нютон, Дарвин и … шапки долу за учителя Теодосий Теодосиев от Казанлъшката природоматематическа гимназия, разкрил гения на Теньо Попминчев във физиката.
Всичко това щеше да е още повече мотив за национална горделивост, в случай че не се беше случило през септември предходната година. Когато на съответното събитие в България му е било обърнато също толкоз задълбочено внимание. На един от упоменатите „ уеб сайтове “ дори бяха съумели да се дублират – разбирайте, имаха новината и в този момент, и като архивна от преди година, само че с друг създател. Което считам, че изцяло затвърждава тезата, изложена един абзац по-нагоре за примиряването с плиткоумието.
Иначе, има си напълно постоянен мотив да обърнем внимание на професор Теньо Попминчев в края на годината – а точно че през ноември Европейският съвет за научни проучвания, му е присъдил грант в размер на 1,5 млн. евро, с цел да продължи работата си с лазерни и рентгенови технологии в Техническия университет във Виена. Което също си е мотив за горделивост, когато знаеш, че това в действителност значи, че освен е привлякъл интерес в Брюксел, само че Европейски Съюз е и съумял най-малко краткотрайно да го „ издърпа “ от Съединени американски щати, където живее, работи, основава и преподава последните близо две десетилетия Теньо Попминчев.
Роден в Стара Загора, младият Теньо израства през 80-те и 90-те години на предишния век в Казанлък. Там приключва и Природоматематическата гимназия под упътванията на един от тези борци против интелектуалната окупация, преподавателя по физика Теодосий Теодосиев. Последният е този, който го убеждава че „ физиците са по-добри математици “. Теньо Попминчев е постоянно попълнение в разширения народен тим, който съставлява България на интернационалните олимпиади по физика в Пекин и Осло. И въпреки и от двете си участия да донася „ единствено “ един бронзов орден, негови пробни резултати още тогава влизат в обзорните материали на една от олимпиадите.
След гимназия Попминчев остава правилен на науката и приключва магистратура по лазерна физика във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Оттам следва отбрана на докторска купа в университета „ Боулдър “, Колорадо, през 2010 година – година по-късно дисертацията му е определена от Американското физическо общество за една от 4-те най-хубави в света, в региона на атомната, молекулярната и оптичната физика. Пак в Колорадския университет, под негово управление през 2014 година е основан първият ренгенов лазер със свръхкъси импулси. Портативното устройство разрушава доста съществуващи до тогава във физиката канони и употребява технология, която занапред стартира да революционализира света на технологиите – от на практика безвредни и светкавични ренгенови фотоси, до свърхбързи и мощни чипове и компютри. От Колорадо Теньо Попминчев се трансферира в Калифорнийския университет в Сан Диего, а редом организира и зрелищни опити в Техническия университет на Виена. По-голямата част от достиженията си споделя с брат си Димитър, също физик, с който работят дружно.
Отговорът на заглавието
*„ Прогресор “ е термин от научната фантастика, фиктивен от братята съветски фантасти Аркадий и Борис Стругацки, с който разказват научно напреднала раса, която пътува през времето и пространството, с цел да оказва помощ на по-изостанали светове в развиването им. Думата се появява за първи път в романа „ Трудно е да бъдеш Бог “, оповестен през 1963 година и до ден сегашен считан за един от върховите шедьоври на съветската научна фантастика. „ Прогресорите “ имат и полу-митични съперници във философията, наречени „ странници “. За да сме напълно изчерпателни.
За него
Изключително твърдоглав
Експерименталната физика не е слабите по сърце. Една дребна неточност – или скупчване на доста едновременно – може да провали естественото осъществяване на всеки комплициран опит. За благополучие на всички ни, Теньо Попминчев има нужната изключителна непримиримост, с цел да се оправи.
Александра Витце, публицист от американското списание Science News
Никога не се тревожи
Изключително концентриран е, когато се хвърля напред. И (б.р. – Теньо Попминчев) в никакъв случай не се тревожи, дали нещо може да се провали, когато организира опит.
Хенри Каптейн, учител по физика и наставник на Попминчев в Университета „ Боулдър “
Отвори очите на света
Благодарение на това достижение можем да „ надникнем “ и в най-бързите естествени процеси в атома, в интерес на биологичните, физичните и други научни проучвания. Постижението на проф. Попминчев осъществя фантазията на доста физици, работещи в най-реномираните научни институти в целия свят. Доверявайки се на своята вътрешен глас и на основата на теоретичните си калкулации, той съумява да построи пробен първообраз, който няма аналог в международната процедура.
Президентът Росен Плевнелиев при награждаването на проф. Попминчев с почетния знак на президента през 2016 година
Няма спор сред Бог и просвета
Има Бог и няма никакъв спор сред науката и Него. Арогантността на оня, който е сигурен, че няма Бог, е сравним единствено с арогантността на мравката с фасетъчно зрение, която не вижда индивидите и счита, че не може да има нищо отвън нея и няма създател на света, в който тя лази.
Теодосий Теодосиев, ментор на Попминчев като възпитаник в Казанлък
Е, не е като сполучливо да удряш топка с някой крак, каквито по всеобщо ги избираме актуалните ни национални благосъстояния, само че пък си е достижение въпреки всичко. Последното, казано с тъжната подигравка, че очевидно към този момент сме се примирили, че българските научни триумфи и открития ще се случват единствено и само зад граница, с непознати вложения и интерес; че каквото имаме като естествен гений в точните науки, ще търси всевъзможни способи да се развива в чужбина – в случай че не поради изискванията (или неналичието им), най-малкото тъй като тук третират менторите им като „ архаични старчета “; тъй като „ академик “ в модерна България звучи като герой от съпротивително придвижване против интелектуална окупация, наложена от комфортно плиткоумие, с което се също сме се примирили.
Името на професор Попминчев прелетя още веднъж по разнообразни родни „ новинарски “ интернет страници последните дни преди Коледа, с информацията че е бил посочен от авторитетно американско списание измежду 10-те най-обещаващи млади учени, които оформят своите сфери отсега нататък. Разбирайте, измежду тези хора, чиято всяка крачка напред в науката им, тласва цялото ни развиване и знание за света и вселената напред. Съвременните Галилей, Нютон, Дарвин и … шапки долу за учителя Теодосий Теодосиев от Казанлъшката природоматематическа гимназия, разкрил гения на Теньо Попминчев във физиката.
Всичко това щеше да е още повече мотив за национална горделивост, в случай че не се беше случило през септември предходната година. Когато на съответното събитие в България му е било обърнато също толкоз задълбочено внимание. На един от упоменатите „ уеб сайтове “ дори бяха съумели да се дублират – разбирайте, имаха новината и в този момент, и като архивна от преди година, само че с друг създател. Което считам, че изцяло затвърждава тезата, изложена един абзац по-нагоре за примиряването с плиткоумието.
Иначе, има си напълно постоянен мотив да обърнем внимание на професор Теньо Попминчев в края на годината – а точно че през ноември Европейският съвет за научни проучвания, му е присъдил грант в размер на 1,5 млн. евро, с цел да продължи работата си с лазерни и рентгенови технологии в Техническия университет във Виена. Което също си е мотив за горделивост, когато знаеш, че това в действителност значи, че освен е привлякъл интерес в Брюксел, само че Европейски Съюз е и съумял най-малко краткотрайно да го „ издърпа “ от Съединени американски щати, където живее, работи, основава и преподава последните близо две десетилетия Теньо Попминчев.
Роден в Стара Загора, младият Теньо израства през 80-те и 90-те години на предишния век в Казанлък. Там приключва и Природоматематическата гимназия под упътванията на един от тези борци против интелектуалната окупация, преподавателя по физика Теодосий Теодосиев. Последният е този, който го убеждава че „ физиците са по-добри математици “. Теньо Попминчев е постоянно попълнение в разширения народен тим, който съставлява България на интернационалните олимпиади по физика в Пекин и Осло. И въпреки и от двете си участия да донася „ единствено “ един бронзов орден, негови пробни резултати още тогава влизат в обзорните материали на една от олимпиадите.
След гимназия Попминчев остава правилен на науката и приключва магистратура по лазерна физика във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Оттам следва отбрана на докторска купа в университета „ Боулдър “, Колорадо, през 2010 година – година по-късно дисертацията му е определена от Американското физическо общество за една от 4-те най-хубави в света, в региона на атомната, молекулярната и оптичната физика. Пак в Колорадския университет, под негово управление през 2014 година е основан първият ренгенов лазер със свръхкъси импулси. Портативното устройство разрушава доста съществуващи до тогава във физиката канони и употребява технология, която занапред стартира да революционализира света на технологиите – от на практика безвредни и светкавични ренгенови фотоси, до свърхбързи и мощни чипове и компютри. От Колорадо Теньо Попминчев се трансферира в Калифорнийския университет в Сан Диего, а редом организира и зрелищни опити в Техническия университет на Виена. По-голямата част от достиженията си споделя с брат си Димитър, също физик, с който работят дружно.
Отговорът на заглавието
*„ Прогресор “ е термин от научната фантастика, фиктивен от братята съветски фантасти Аркадий и Борис Стругацки, с който разказват научно напреднала раса, която пътува през времето и пространството, с цел да оказва помощ на по-изостанали светове в развиването им. Думата се появява за първи път в романа „ Трудно е да бъдеш Бог “, оповестен през 1963 година и до ден сегашен считан за един от върховите шедьоври на съветската научна фантастика. „ Прогресорите “ имат и полу-митични съперници във философията, наречени „ странници “. За да сме напълно изчерпателни.
За него
Изключително твърдоглав
Експерименталната физика не е слабите по сърце. Една дребна неточност – или скупчване на доста едновременно – може да провали естественото осъществяване на всеки комплициран опит. За благополучие на всички ни, Теньо Попминчев има нужната изключителна непримиримост, с цел да се оправи.
Александра Витце, публицист от американското списание Science News
Никога не се тревожи
Изключително концентриран е, когато се хвърля напред. И (б.р. – Теньо Попминчев) в никакъв случай не се тревожи, дали нещо може да се провали, когато организира опит.
Хенри Каптейн, учител по физика и наставник на Попминчев в Университета „ Боулдър “
Отвори очите на света
Благодарение на това достижение можем да „ надникнем “ и в най-бързите естествени процеси в атома, в интерес на биологичните, физичните и други научни проучвания. Постижението на проф. Попминчев осъществя фантазията на доста физици, работещи в най-реномираните научни институти в целия свят. Доверявайки се на своята вътрешен глас и на основата на теоретичните си калкулации, той съумява да построи пробен първообраз, който няма аналог в международната процедура.
Президентът Росен Плевнелиев при награждаването на проф. Попминчев с почетния знак на президента през 2016 година
Няма спор сред Бог и просвета
Има Бог и няма никакъв спор сред науката и Него. Арогантността на оня, който е сигурен, че няма Бог, е сравним единствено с арогантността на мравката с фасетъчно зрение, която не вижда индивидите и счита, че не може да има нищо отвън нея и няма създател на света, в който тя лази.
Теодосий Теодосиев, ментор на Попминчев като възпитаник в Казанлък
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ