Да бъдеш човек на изкуството означава категорично да имаш позиция.

" Да бъдеш човек на изкуството значи изрично да имаш позиция. Отдавна са отминали времената на Оскар Уайлд на изкуство за самото изкуство. Но по принцип, когато човек излиза на сцената би трябвало да има какво да каже, затова би трябвало да има позиция – морална, житейска, гражданска ". Това кредо изповядва известният артист Веселин Калановски. В изявление пред Lupa.bg той показа, че цялостен живот се е стремял да има гражданска позиция и да я пази през годините. Затова по думите му няма несъгласие сред артиста и политика в него. Според Веселин Калановски въпрос на обстановка и на темперамент е един човек да бъде огромен политик и това не зависи от специалността му.

Самият той е отчаян от последните парламентарни избори освен тъй като не бе определен в Народното събрание, а най-много поради самите резултати от вота. " Изборите са идеално социологическо изследване на ангажираността, духовността и образоваността на българските жители ", сподели пред Lupa.bg артистът, който добави, че от дребен е бил теоретичен да има позиции, а към този момент и в съзнателна възраст да взе участие по някакъв метод в политиката. Реално с партийна активност се заема чак когато навършва 60 и тогава е един от учредителите на партия " Да, България " и е определен в нейното управление. 

През целия си живот обаче Веселин Калановски е на първо място актьор със забележителни функции в киното, театъра и телевизионни сериали. Зрителите го познават и като водещ на няколко телевизионни излъчвания. Озвучавал е доста от героите на паметни тв сериали и непознати игрални филми. 

Веселин Калановски е роден през 1957 година в София. Завършил е ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. Играл е в Благоевградския спектакъл, Театър " Възраждане ", Театър " Сълза и смях ", Свободен спектакъл, Сатиричния спектакъл, Театър " Галерия " и други Съосновател и ръководител на УС на Свободен спектакъл и зам.-председател на УС на съдружие " Артист Аутор ". Има три дъщери и един наследник, които се гордеят с татко си.

Като артист, Калановски стана доста известен след тв сериала " Хотел България " (2004 г.), въпреки че до присъединяване си в него има десетки мощни функции в театъра и бе играл и в огромното кино. Участва и в сериалите „ Хотел България “ „ Людмил и Руслана “, „ Домашен арест “, „ Скъпи наследници “, във филмите „ Убийства “, „ Пролетна ария “, „ Ад “, „ Без скрупули “, „ Бензин “ и други

Известни театрални заглавия с неговото присъединяване са: Левски в „ Тайната вечеря на Дякона Левски “, Креон в „ Едип цар “ и „ Антигона “, Епископ Методий във „ Вавилонската кула “, Хъмбарт Хъмбарт в „ Лолита, Патрик в „ Иначе казано “, Данко Хаирсъзина в " Bai Ganio ". Участва и в спектаклите „ Амадеус “ и „ Антихрист “ в Нов Театър-НДК.

С Веселин Калановски беседваме за сегашните му театрални провокации, за настоящата му роля в сериала " Братя ", за очакванията и разочарованията от политиката, за народопсхилогията и изборите и за какво политиците не би трябвало да загърбват културата и образованието. И за какво въпреки всичко същинската политика съгласно артиста не е мръсна работа.



 Снимка: Агнес Методиева

- Г-н Калановски, по какъв начин се чувствате след тежката предизборна акция, в която участвахте като кандидат-депутат от Демократична България, редом се снимахте и в сериала „ Братя ”, играхте и в спектакли?

- Чувствам се прелестно. Няма и метод да се усещам иначе. Енергията е презаредена. Има известно безсилие, само че то не е съдбовно. Чудесно е, че с придвижване на годините човек по-бързо възвръща силата, която е похарчил. Забелязал съм, че колкото повече сила харчиш, толкоз по-бързо я възстановяваш. Това е като при батериите – дългият живот е въпрос на изтощение и зареждане. Чувствам, че сега съм изпълнен с доста сила. По време на предизборната акция имаше и снимачен интервал, който към този момент завърши за всички от сериала „ Братя ”. Освен това стартира и театралният сезон. Сега чета пиеси и доста ми се желае да вземам участие в нов театър.

- Как приемате политиката – като предопределение или като идея?

- За мен политиката не е предопределение. Ако нещо одобрявам за свое предопределение това е главната ми специалност, на която съм отдал живота си и от която няма да се откажа никога при никакви условия до мига, в който наложително не се свърши съществуването ми. Политиката за мен е гражданска позиция. Нищо повече от това.

За мен това осмисляне на политиката като позиция стартира още в детските години. Още тогава съм слушал диалозите на татко ми и неговите другари, въпреки че това беше в една малко по-различна ера. В никакъв случай не желая да изкарам фамилията си дейни борци срещу комунизма. Те бяха от онази порода интелигентни хора, които много сериозно се отнасяха към системата.

А и потеклото на множеството от тях беше такова, че нямаше по какъв начин да се примирят с режима преди 1989 година Така бях откърмен с гражданска позиция, която продължи своя натурален ход през моя умишлен живот. Както се майтапих с мои другари – в случай че мина по жълтите павета мога поименно да назова едно след друго всяко паве. Толкова постоянно през последните 30 години съм протестирал на жълтите павета. Типичен жълтопаветник съм, както се показват някои ваши сътрудници (смее се)



Веселин Калановски взе участие в няколко следващи парламентарни избори. На последните бе лидер на листата на " Демократична България " в Ямбол и бе на пето място в листата на групировката в 24 МИР-София

- Сега са много зле подредени.

- Да, тогава бяха релативно по-подредени. Но както се знае ръководството на София през последните години съществено се старае нещата да се трансфорат в цялостен безпорядък, с цел да може да повдигнат лозунга „ Ред в хаоса ”.

- Има ли конфликт сред артиста Веселин Калановски и политика Веселин Калановски, имайки поради, че изкуството е по-морална и чиста територия от политиката?

- По принцип да бъдеш човек на изкуството значи изрично да имаш позиция. Отдавна са отминали времената на Оскар Уайлд на изкуство за самото изкуство. Не че няма и такива създатели в наше време. Но по принцип, когато човек излиза на сцената би трябвало да има какво да каже, затова би трябвало да има позиция – морална, житейска, гражданска. От тази позиция няма несъгласие сред едното и другото.

Цял живот съм се стремял да имам позиция и да я не отстъпвам, без значение какво ще ми коства. Е несъмнено, някои позиции, които не отстъпвам по театрална или политическа линия, нанасят някои вреди върху персоналния живот. Но това се случва с всяка една специалност, без значение с какво се занимава човек и той жертва част от свободното си време в името на това, на което се е посветил. Слава Богу към момента ме търпят в фамилията. (смее се)

Проф. Гриша Островски, светла му памет, споделяше, че театърът е учебно заведение за възрастни и затова актьорите и режисьорите са учители на възрастните. Няма по какъв начин да си преподавател, в случай че няма какво да кажеш, в случай че няма каква позиция да заемеш и да я отстояваш и по този метод да възпитаваш мислене, светоглед, страст. Така че няма несъгласие, допълват се.



Снимка: Агнес Методиева

- Използвате ли някои актьорски похвати в политиката?

- Единственото нещо, което дава някакво допустимо предимство, само че то не е наложително разследване от самата специалност, това е относителното успокоение при обществени изяви. Някои хора настояват, че на един артист му е доста по-лесно да приказва пред аудитория. И това не е тъкмо по този начин, тъй като в единия случай ти създаваш някакъв облик пред публиката, а напълно друго е да импровизираш пред аудитория неща, които не са написани от различен човек. Едното е актьорско майсторство, а другото е ораторско майсторство. Това са две разнообразни неща и се надявам хората да го схващат. Но пък неналичието на терзание от това, че си застанал пред аудитория e нещо, което може да е бонус.

Иначе да използваш актьорски похвати и да правиш спектакъл не е добре. Не че доста политици не го вършат и не лъжат безочливо и не си опонират в две поредни изявления. Няма да показвам такива хора.

Мисля, че всички гледат всякакви лайфове от Банкя. Нечестно е към хората – когато си се заел да правиш политика, ти в известна степен би трябвало да се разголиш като мислене и колкото по-малко задни проекти има в това, което приказваш, толкоз по-лесно може да бъдеш възприеман от хората. Не приказвам за плоските проекти примерно на една преди малко изгряла политическа мощ, където нещата са малко по-първични. Става дума за почтеност.



Актьорът във кино лентата " Бензин " на режисьорите Асен Блатечки и Катерина Горанова

- Мъчно ли ви е, когато съпоставят Народното събрание с спектакъл и с цирк – две стойностни изкуства?

- Мъчно е мощно казано, само че е леко обидно за театъра. Циркът е прелестно изкуство и дано сътрудниците циркови актьори да кажат по какъв начин се усещат. Това е част от българската народопсихология да одобряват тези специалности като нещо лековато. Голяма част от популацията не приема актьорите, които се пробват да създадат нещо в политиката напълно насериозно. Но това е метод на мислене. Ние сме страна, която при започване на предишния век е забранила на артистите  да свидетелстват в съда, тъй че няма за какво да се чудим.

Наслоеното отношение в част у българите към опцията един артист да се занимава с нещо съществено, ненапълно е и цивилизационен проблем. Защото те одобряват инженер, правист, доктор, икономист да се занимават с политика, само че видите ли един артист не им звучи съществено да се занимава с политика. С какво един артист може да бъде по-лош от изброените други специалности? Всяка едно е специалност за самата специалност. А какви са твоите цивилен позиции, твоето мислене, насъбрания багаж, който имаш в годините – това е напълно друга тематика. Тя не се дефинира от това кой каква специалност има.

Един ваш сътрудник ми беше споделил, че сполучливи артисти като Рейгън, Шварценегер, Зеленски са и сполучливи политици. Не става дума за специалност. Въпрос на случайност и на съответна обстановка е, че хора с тези специалности са били президенти и губернатори. Със същия триумф на мястото на Зеленски можеше да е и инженер-химик. Но случайността или самите събития завариха на този пост един артист. И този артист може би нямаше да бъде президент, можеше да бъде един от редицата президенти, които са съществували в човечеството и които никой не помни, в случай че не беше тази обстановка, в която беше подложен. И тъкмо в такива обстановки се демонстрира човешкият темперамент, а не специалността, която ти си упражнявал.



Веселин Калановски е и общински консултант от Демократична България в Столичния общински съвет

- Вие сте общински консултант в Столичния общински съвет и участвахте в няколко парламентарни избори като кандидат-депутат. Кое е най-голямото ви задоволство от присъединяване ви в политиката досега и надлежно кое е най-голямото ви отчаяние?

- Най-голямото ми отчаяние от парламентарни избори бяха последните в родния ми град София и в 24-ти МИР. Може би виновността е в мен, не знам, само че количеството преференции, които получих – малко над 700 не е нещо, с което човек би могъл да се радва. Очаквах доста повече.

Отдавам го и на това, за което доскоро приказвах. Ако човек се загледа в близкото минало от последните 30 години ще види, че като изключим Стефан Данаилов, светла му памет и като изключим първите години на демокрацията, когато в Народното събрание имаше повече мои сътрудници, то българският народ не се доверява на хора от този отрасъл.

Това е по-скоро мотив за равносметка, не толкоз мотив за отчаяние. И може би е време да се замисля, както споделя българският народ: „ Всяка жаба да си знае гьола. ” Винаги ще си остана политически зает и ще продължа да върша каквото мога и да поддържам онази политическа мощ, с която имаме подобие на мислене и усещане на света.



- Вие сте един от учредителите на партия „ Да, България ”.

- Да, аз участвах в инициативния комитет за основаване на „ Да, България. ” По това време бях съвсем 60-годишен и това е първото ми присъединяване в политическа партия. Не че не съм подкрепял десните политически сили, само че в никакъв случай не съм бил член на някоя от тях. Ще продължа да оказвам помощ, различен въпрос е дали ще се кандидатирам по какъвто и да е мотив за нещо.

- Този парламент наподобява няма да издържи доста дълго.

- Вероятно. Нали забелязвате, че тези, които провокираха изборите споделиха, че не са ги провокирали и се обръщат към тези, които бяха свалени от власт да ги поддържат за тяхното държавно управление. Прекалено доста се разчита на късата памет на българския народ. Не знам за какво се получава по този начин. Може би на самия народ му е по-лесно да не помни това, което се е случило.

Има няколко митологеми, които непрестанно се повтарят. Едната е: „ Ако нещо зависеше от изборите нямаше да се организират. “ Имаше доста хубава контра теза в обществените мрежи – е, в случай че нищо не зависеше от изборите нямаше да се купуват гласове в такива мащаби в България. И другата митологема е: „ Всички са маскари и няма смисъл да гласувате. ” Вярно е, че това са думи, написани от Алеко Константинов, само че това са думи на Бай Ганьо, не на Алеко Константинов. Алеко Константинов ги е поставил ненапразно в устата на Бай Ганьо.



- Като човек, който е роден в София и работи за града в разнообразни сфери, най-много в културната, бихте ли споделили кои неща ви харесват в днешния образ на столицата и какво ви отблъсква най-вече?

- София е многопластов град. Той към този момент е мегаполис и човек би трябвало да си изкриви доста съществено душата, в случай че каже, че в него няма прелестни неща или в случай че се опита да твърди, че няма дефекти. Градът е подобен, какъвто си го вършим и гласувайки, и живеейки, и поддържайки го, тъй като част от средата си е наше дело. Натъжава ме нехайството и на ръководещи, и на нормативна база, а и на самото население към полезностите, които нашите предшественици са ни оставили. Не ги пазим, не ги опазваме, разрушавам ги с меркантилни планове, които може да задоволят нещо моментно.

Но да разрушиш архитектурно произведение на изкуството или археологически монументи единствено и единствено, с цел да спечелиш някакви пари и да се осъществиш кариерно, е безсмислено и недалновидно. Това е едно от нещата, които ме нервират. Ето къщата на Гешов или Къщата с ягодите, безотговорния ремонт на жълтите павета – в целия свят това е закононарушение. В България това се замазва.

Разбира се има какво да се желае от Закона за културното завещание и той би трябвало да се промени, тъй като основава толкоз доста малки врати за безгрижие и за безнаказаност и на притежатели на такива парцели, и на управата на Столична община, че не спомага за опазването на тези полезности. Дори бих споделил, че в някои свои пунктове сякаш ги насърчава. Ненапразно българинът споделя, че постоянно тук законите са врата в полето. Не че нямаме закони, само че те просто не се съблюдават. И второ, правилниците и преходните разпореждания неведнъж обезсмислят самия нормативен акт, който самичък по себе си е бил умислен с позитивна цел.



Веселин Калановски в ролята на Капитана в тв сериала " Домашен арест " си партнира с огромната Татяна Лолова

- Законът за меценатството е тъкмо подобен образец – стои ужасно на хартия, само че приложението му куца.

- Не стои ужасно на хартия, тъй като той дава някаква опция, само че в това време по този начин е лишен този, който би трябвало да извърши този дарителски акт, че в действителност той няма тласък да го направи. Същото е и с поддържането на постройките. В целия свят ти или ги освобождаваш от налози, или им даваш безлихвени заеми, или просто стимулираш индивида той да опази тази полезност, а не му го вменяваш като повинност. В българското нормотворчество неведнъж всичко се трансферира върху оня, който би трябвало да извърши нещо – т.е. жителя, който е задължен да свърши част от работата на страната. Защо по дяволите тогава е тази страна?



Заедно с Койна Русева, с която си партнира и в театъра, и в киното

- Продължава ли вашата битка по отношение на приемането на закон за статута на създателите?

- Работим върху подобен закон. Това е желание на Демократична България. Това е закон за статута на всички дейци, работещи в региона на културата, като тук включваме с изключение на артистите и музейните, библиотечните и чиналищни служащи. Целта е да се обхване цялата палитра от хора, които работят за духовността на нацията. В течение на годините неглижирането на казуса с българската нематериалност, с развиването на културата и изкуството стартира все по-осезаемо да дава своите плодове в действителния ни живот.

В известна степен разбирам за какво е по този начин. Давам ви един образец за какво множеството партии не приказват за просвета и изкуство. Ето ние от Демократична България приказваме за просвета и изкуство и се борим за някакво развиване в тази сфера. Има едно селце в края на Стара планина, което от десетилетия има черен калдъръмен път, горе има доста вили, има доста хора от София и Пловдив, само че общината не влага никакви средства да оправи този път. И на въпросите за какво този път не се оправя, отговорът е: горе има 12 души гласоподаватели. Подтекстът е: нас това не ни вълнува. Същото се получава и в региона на културата и изкуството. Ти му приказваш за нематериалност, само че какъв % от популацията се ангажира с тези въпроси.



По време на предизборната акция се сблъсках с сходни въпроси. Питаха ме за какво приказвам за просвета, като хората се вълнуват от това какво ще ядат децата им. Хората споделят: рецесия е по какъв начин ще си платя парното. Да, правилно, това е извънредно наболял проблем. Но и да си платиш парното тази зима, в случай че ти не работиш за духовността на нацията след 50 години няма да има какво да плащаш изобщо. Защото я има нация, я няма. Това е казусът. Едното е с пъти по-голяма тежест и дълготрайно, в сравнение с ежедневните проблеми, които чисто стопански ни затискат.

Твърде малко хора мислят за това, което може да бъде след 50-100 години. Ние мислим на парче, мислим единствено за през днешния ден. А през днешния ден не е единствено за през днешния ден. Днес обуславя и какво ще бъде на следващия ден. Наскоро попаднах на статистика, че през последната една година 40% от българското население не е прочело нито една книга. Няма по какъв начин да го вълнува духовната мизерия и проваляне на нацията. Приемам част от изборите в подтекста на всичко това, което изговорих до момента.

Изборите не са нещо по-различно от идеално социологическо изследване на ангажираността, духовността и образоваността на българското население.

- Няма по какъв начин да не се съглася с вас.

- Ето неотдавна имахме чудесни статистически данни на четири пъти. Като всяко едно е обвързвано с другото. Ти може да си доста нравствен и доста образован, само че когато не си зает отново се получават тези резултати. И със своята неангажираност към проблемите ти си съдействал за общата картинка, която няма да се усъвършенства след 20-30 години.



Веселин Калановски прави забележителна роля и в спектакъла на режисьора Бойко Илиев " Антихрист " по едноименния разказ на Емилиян Станев 

- В деня за размисъл – на 1 октомври играхте спектакъла „ Антихрист “ в Париж. Каква беше страстта?

- Това събитие беше планувано 5-6 месеца преди да се знае, че още веднъж ще има предварителни избори. Бяхме посрещнати превъзходно, салонът беше едно уютно и прелестно театрално пространство в центъра на Париж, покрай Айфеловата кула. Салонът беше цялостен с една отворена аудитория и мисля, че стана ужасно зрелище. Не го споделям аз.

Често пъти актьорското чувство горе на сцената е заблуждаващо, значим е крайният резултат – т.е. оценката на публиката, която получаваш от другата страна от своя сътрудник, наименуван аудитория. Защото публиката е сътрудник в театралното зрелище.



Хората в действителност бяха доста възторжени, доста топли към нас. В салона участваха и доста французи, имаше и надписи на френски. Емилиян Станев не е елементарен даже за българския четец и фен с леко архаичния си език. Имаше български деца, които са родени във Франция и които приказват български, които са на 20-25- години и след това споделиха, че са изпитали известно усложнение с архаичността на езика.

Повечето български представления, които гостуват в чужбина, са комедии, в жанра на по-бодрите и разведряващи спектакли. Това не може да се каже за „ Антихрист “ – това е едно надълбоко философско зрелище с доста пристрастеност, с доста насъбран житейски опит от създателя и с голямо обръщение към българите и българщината. И това беше още един плюс към самото зрелище, тъй като хората бяха щастливи, че са могли да се допрян до него. Има и прелестни мнения във френската преса. На идващия ден изпълних обикновено гражданския си дълг и гласувах в посолството на Република България в Париж. Това е част от позицията, която постоянно съм защитавал.



" Героят ми в „ Братя “ ген. Давидов е и безсрамник, и човек с правила ", показа Веселин Калановски за присъединяване си в телевизионния сериал

- Най-актуалната ви кино роля сега е на военачалник Давидов в сериала „ Братя “. Беше ли предизвикателство за вас тази роля? На вас забавен ли ви е героят?

- Да, забавен е, тъй като той не е еднопластов. Героят ми основава негативи, само че аз се пробвам да открия и други страни от характера му.

Ген. Давидов е и безсрамник ненапълно, само че и човек с правила. Крайно време е да разберем, че хората не са черни и бели. В обстановката, в която изпадат те са или положителни, или неприятни, или гадни, или мислещи, или чувстващи.

Проф. Гриша Островски споделяше, че всички черти на човешкия темперамент се имат от всеки един от нас. Само че една от чертите при един е по-изявена, при различен – друга. И тази палитра от изявени черти дефинира твоя темперамент. И когато артистът играе даден персонаж той още веднъж има всички черти от себе си, единствено че укрепва тези, които дефинират характера на персонажа. И по този метод се получава един различен темперамент. Иначе ти отново си си ти. Ти отново си употребявал това, което самият ти носиш в себе си, само че създаваш различен темперамент. Така е и с Давидов. Има още няколко разнообразни черти от характера на самия Давидов, които се появяват до края на сериала. Надявам се на публиката да й е забавно, както и се надявам да съм си приключил добре работата. Много бих желал да е по този начин.



- И стоманеният ген. Давидов обаче се просълзява, когато щерка му е в заплаха.

- Няма човек, който да не изпитва обич към децата си, да не е зает с децата си. Дори изразните средства неведнъж и в живота са леко строги, леко груби. Но неведнъж те са подбудени от една вътрешна топлота и обич към самите деца. И най-строгият родител продължава да обича детето си, когато не е склонен с него, когато го мъмри, когато подвига кавги...



- И когато не е склонен с негова сантиментална връзка...

- Да. Мисля, че няма българин, който е имал щерка и най-малко веднъж да не му се е случило такова нещо. (усмихва се) Иначе екипът в „ Братя “, с който работих, е екип, с който си поисквам да се срещна още веднъж, тъй като връзките ни станаха другарски. В сериалите, изключително когато траят по-дълго, се зараждат освен колегиални, само че и другарски взаимоотношения. Когато ти прекарваш много време в една компания ти няма метод да не доопознаеш този човек не чисто професионално, а в човешкия му образ. И аз съм благополучен, че бях с тези хора.

Същото беше и в „ Скъпи наследници “ преди няколко години. Тези връзки отварят душевността за по-лесно партньорство и работа на сцената. В представлението „ Иначе казано “ в Младежкия спектакъл сме четирима сътрудници, като и четиримата играхме в „ Скъпи наследници “ (В този театър господин Калановски си партнира с Георги Кадурин, Мариана Миланова и Рая Пеева, б.а.) И до ден сегашен контактите ни са на едно друго равнище – приятелско.



Заедно с сътрудника Георги Кадурин в постановката " Иначе казано " на режисьора Владимир Петков в Младежкия спектакъл. Снимка: Гергана Дамянова

- Вашият воин в „ Братя “ е обвързван с някогашните секрети служби. Вие като актьор и жител смятате ли, че в българската политика продължава да работи задкулисието, обвързвано с избрани стопански и престъпни кръгове, както и с някогашната Държавна сигурност?

- Обикновено не давам еднопосочни отговори, в тази ситуация ще кажа еднопосочно: Да! Метастазите не са единствено по линия на ченгеджийската история. Тук са намесени и стопански групировки, които са били силови, само че в този момент към този момент са се преформатирали в различен бизнес. Но и силовите групировки са отново по отношение на ченгеджийницата в България, тъй че и тук отговорът ми е еднопосочно: Да.



- Демократична България постоянно е упорствала сътрудници на някогашната Държавна сигурност да нямат право да заемат държавни постове. Възможно ли е обаче в действителност това?

- Докато не реализираме някакъв хигиеничен най-малко на това въздействие, не споделям, че може да се отстрани, тъй като няма нещо в света, което да е било отстранено до нулева степен. Вероятно и в най-развитите демокрации има такива въздействия. Въпросът е да се сведат до оня хигиеничен най-малко, който ще освободи държавността в България да си прави работата. Защото сега тази държавност се употребява за тяхната работа в огромната си част, а не за самата страна.



Режисьорът Асен Шопов кани два пъти Веселин Калановски за ролята на Васил Левски в спектакъла " Тайната вечеря на Дякона Левски “ по пиесата на Стефан Цанев

- Вие имахте достойнството да изиграете Апостола в спектакъла на Асен Шопов „ Тайната вечеря на Дякона Левски “ по пиесата на Стефан Цанев. Открихте ли нещо ново за Левски и има ли завет, който вие смятате, че е изключително скъп и който следвате в живота?

- В това премеждие, преживяване и предизвикателство, с помощта на страхотния Асен Шопов, се включих два пъти в живота си. Първия път, когато се включих, нямах 30 години. Втория път, когато ме предложения да играя тази роля, към този момент бях на 56 години. И в двата случая не отговарях на възрастта на Апостола и в двата случая нямам никаква образна аналогия с него. Първия път, когато получих това предизвикателство изчетох съвсем всичко, което има от, за и към Левски, с цел да имам базата, върху която да върша този облик. Години по-късно сред двата спектакъла за Левски Асен Шопов ми сподели за какво ме е взел да играя тази роля.

Първото ми запознанство с режисьора беше, когато го взех от Народния спектакъл и го закарах до Благоевград, където правехме постановката, беше споделил единствено кои ще вземат участие, а не кой каква роля ще играе. На първата подготовка откакто го закарах в Благоевград Асен Шопов ми сподели: „ Весо, я чети Левски “. И без систематизиране аз четох, четох и най-после го изиграх на премиерата. (усмихва се)



Калановски като Апостола в " Тайната вечеря на Дякона Левски “. Снимка: Иван Дончев

Години откакто мина тази премиера Асен ми сподели: „ Взех те за тази роля поради диалога, който водихме от София до Благоевград. “ Попитах: „ Каква връзка има това? “ „ Видях, че имаш позиция. Видях, че можеш да защитаваш позиция. А да играеш Левски без да имаш позиция към чистата и свята република, към демократическата република, без да искаш образован национализъм, без да искаш тъждество на всички да живеят по едните Божи закони няма по какъв начин да стане “.

Левски споделя: „ Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони, с една дума, турското държавно управление, което безчовечен владее освен нас, само че и самите турци. “ „ Всичките нации в нея щат живеят под едни чисти и святи закони, както е обещано от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и прочие, каквито са, за всичките еднообразно ще е единствено в случай че припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! “ Това отново са думи на Апостола. Как те се отразяват на днешните патриотари? А по какъв начин батковците, които са си го татуирали на гърдите и на рамената ще възприемат тези думи.



Снимка: Иван Дончев

Какво значи патриотичната обич на патриотичните сили в България към една източна страна, която се е борила против Левски, против делото му? Защото тази източна страна не е желала да се освобождаваме сами и да сме самостоятелни. Те са желали топли морета и проливи – това са желали от Петър I през Екатерина Велика до Владимир Путин. Но Левски е освен народен воин. Левски е политик. И всички, които се гнусят от политиката все едно се гнусят от Левски.