Да бъдеш честен със себе си е много трудно. Но

Да бъдеш почтен със себе си е доста мъчно. Но за какво е това напрежение, щом единственото, което желаем, е да сме щастливи? Защо от време на време ни е по-лесно да затваряме очите си за истината, да не слушаме себе си, да витаем в облаците и да строим въздушни кули, вместо да погледнем живота си и да признаем, че нещо серозно се е объркало?

Да, не е прелестно да признаеш грешките си, само че в случай че един път най-малко успееш да ги видиш, не можеш повече да се криеш от тях. Как да разберем, че се опитваме да избягаме от самите себе си, от личните си стремежи и потребности?

Умът ни доста ловко знае по какъв начин да ни забаламоса, с цел да ни накара да продължим да се носим по течението, да не вършим нищичко, с цел да променим обстановката. Защото когато става въпрос да се раздвижим, да се надигнем малко, душeвността ни незабавно услужливо ни доставя с безчет оправдания, пояснения и аргументи, с цел да не го създадем.

И въпреки всичко, какъв брой време би трябвало да мине, с цел да си признаем, че има неща, които просто отхвърляме да забележим? Разгледайте следните няколко уличаващи знака, с цел да разберете дали всичките ви старания не отиват в игра на гоненица със самия себе си.

(Not to be Reproduced, 1937, by René François Ghislain Magritte)

Искате да се преместите

Много хора имат вяра, че в случай че просто отидат да живеят на друго място, ще станат по-щастливи, по-успешни, по-обичани... Истината е, че в случай че човек не е сполучлив и добър там, където е, доста малко евентуално е да се случи просто като смени местоположението си.

Звездите блестят най-ярко над тези, които са съумели да се развият там, където са. Защото има доста истина в думите на писателя Нийл Геймън: „ Където и да отидеш, вземаш със себе си... себе си! “

Илюзиите са по-сладки от действителността

Независимо дали прекарвате дълги часове в бленуване или пък в интернет пространството, става въпрос за бягство от действителността. Тук се включват даже книгите. Понякога хората, които не желаят или не могат да живеят в действителността, избират да живеят във мечти и илюзии.

Вманиаченото четене на книги,  което не способства за определяне на по-дълбоки връзки с хората и себе си, стартира да вреди на действителния живот. Не може да изсмучете личното си благополучие и смисъл от красивите светове в романите или от ориста на измислени герои.

Живеете във въртележка

Като хамстер, въртящ колело. Това състояние е неуместно и безнадеждно. Такъв човек живее живот на пробуждане, закуска, работа, обяд, работа, прибиране у дома, вечеря, отмора, сън... И по този начин още веднъж. В кръг. Ден след ден. Година след година. Защо? За какво?

Много хора не знаят отговорите на тези въпроси. Те нямат време – би трябвало да въртят колелото. Това е задачата им. Не инцидентно ви идва на мозъка изразът „ циничен кръг “, само че евентуално се страхувате да спрете и да слезете. Защото не желаете да погледнете на живота по метод, който може и да не ви зарадва окото първоначално.

Не ви е забавно самичък със себе си

Скучно ви е със себе си и вършиме всичко допустимо в никакъв случай да не оставате самичък. За да не чувате вътрешния си глас. Най-ужасното нещо е мълчанието. Много хора незабавно откакто се приберат у дома, без значение какво вършат, включват я тв приемника, я радиото. Само и единствено да не останат уединено с мислите си.

Не сте склонни към самоанализ и самооценка

Да, хвалете се и се ласкайте! Това постоянно е прелестно. Но градивна рецензия? Дори не знаете какво е. Тя съставлява здравословна, дълготрайна връзка със самия себе си. Но по кое време да стане, като сте постоянно заети да бягате и да се криете? Така е доста по-лесно.

Не харесвате по какъв начин изглеждате

Вие сте неприятна майка, слаб чиновник, нищожен другар, грозна жена, даже дебела. Тук, несъмнено, можем да приказваме за ниско самочувствие. Всъщност, в случай че не се харесвате, значи непрекъснато се пробвате да избягате от себе си и отказвате да се приемете. Отказвате да осъзнаете кой сте в действителност. 

Започнете с общуването със себе си. Нужно ви е да започнете вътрешен разговор. Само по този метод ще чуете и разберете същинските си усеща и стремежи и ще намерите метод да ги удовлетворите съответно.

Седнете и поговорете със себе си, с цел да разберете какво се е случило, по какви аргументи, какви са изводите, които ще ви оказват помощ отсега нататък, по какъв начин ще се придържате към тях и най-важното: по какъв начин ще продължите напред? 

И в случай че е нужно да се преместите – добре! Но това няма да е бягство от предишното, а пътешестване към бъдещето. Има разлика, нали?

Подгответе се за моментите, когато няма да е елементарно, радостно и комфортно. Не сте привикнали да се грижите за себе си, тъй като в никакъв случай не сте го правили. Когато започнете да си задавате неуместни въпроси, не постоянно ще бъде елементарно да намерите почтен отоговор. Но най-важното е да си отговорите на въпросите: кое не е правилно; по какъв начин желаете да бъде; по какъв начин да го постигнете?

Ако постоянно си задавате тези три въпроса, ще прекратите бягството от себе си. Обратното пътешестване ще стартира – пътуването към себе си. Приятно странствуване!

И помнете – когато променяме съзнанието си, променяме целия свят!

Автор: Олеся Богуцкая

Източник: econet.ru
Изображение: Not to be Reproduced, 1937, by René François Ghislain Magritte