Защо са в стрес учителите ни
Д-р Юлиян Петров,
ръководител на Следствен отдел към окръжна прокуратура " Подкрепа "
От десетки години в Синдикат " Образование " проучваме учителската специалност като изпепеляваща, изгаряща и вписваща се в китайската мъдрост " Ако искаш да светиш на другите, би трябвало самичък да гориш ".
МОН, по предложение на КТ " Подкрепа " разпореди на Пловдивския университет да направи проучване за нездравословния стрес при учителите в България. Според нас, това проучване дава настояща информация за здравословното положение на учителите и е основа за създаване на нова политика за опазване на българския преподавател и за използване на обезщетителни механизми на учителския труд.
Последиците от несъразмерния стрес в избрана специалност са палитра от съвсем всички вероятни болести. Естественият развой за оцеляване на организма е редуването на " паника " с " покой ". Това може да се редува безчет пъти. Това е и " здравословната стресова реакция ". Но, когато етапа на " паника " надвишава доста етапа на " покой ", тогава се появява нездравословната стресова реакция, която води до срив на организъма. Този срив води до професионално прегаряне или Бърнаут. Синдромът Бърнаут е заболяването на 21 век, която съгласно Световната здравна организация приема размери на световна зараза.
Досега в просветителната система на България нямаше представителни систематизирани данни за диагностика на бърнаут-ефекта на педагогическите експерти, като разумно нямаше и национална политика за предварителна защита на професионалното прегаряне при учителите.
Какво демонстрираха анкетите?
Доминиращ фактор за хроничния стрес при учителите са неприятното държание и неналичието на мотивация за учене у учениците:
- 85,9% от педагогическите експертите подреждат неприятното държание на челно място по значителност като източник на стрес;
- 75,8% подреждат неналичието на мотивация за учене от страна на учениците като идващ по значителност източник на стрес.
Предложение: В образователните проекти на педагогическите специалности да се включат образователни стратегии и тематики, които да покачат подготовката на учителите за справяне с проблематичното държание на учениците и с тяхната мотивация.
Друг главен стресогенен фактор е организацията на образователния развой и претоварването с административни формалности:
- Девет от 10 учители (85,3%) настояват, че оправянето с прекомерно доста административни формалности е мощен стресогенен фактор за тях;
- 49% са изцяло безапелационни в негативните си настройки към претоварването със отговорности от административен характер;
- 36,3% се съгласяват, че това е тежко задължение за тях.
Трудното взаимоотношение с родителите
Следващ фактор са трагично сложното взаимоотношение с родителите и неналичието на партниране и гражданско отношение от тяхна страна:
- 74,3% от интервюираните показват като сериозен източник на стрес неразбирането, което се среща постоянно от страна на родителите.
Следващ стресор са уменията за другарство с родителите за разрешаване на спорове в системата учител-родител-дете:
- 63,3% - шест от 10 изследвани, дават отговор, че имат нужда да развиват уменията си за разрешаване на спорове в системата учител-родител-дете;
- Само 24,5% се усещат готови за справяне с споровете на работното място.
Освен това, професионалният стрес у учителите се дължи и на неналичието на постоянна физическа интензивност:
- 73,4% показват, че не намират време и сила за постоянна физическа активност;
- 19,5% - единствено двама от 10, намират време и опция за спорт най-малко три пъти в седмицата.
- 49,9% - половината от изследваните, показват, че страдат от хронично недоспиване.
Препоръка: Да се дават благоприятни условия за спортни действия за чиновниците посредством подобаващи условия в учебните бази (спортен салон, фитнес). Спорт в учебно заведение освен за учениците, само че и за учителите.
Педагозите са затормозени също поради неналичието на време и сила за развиване на занимание и деен фамилен, културен и обществен живот
- 49% настояват, че времето и силата, които посвещават на работата, им разрешават да развиват своето занимание и да имат деен фамилен, културен и обществен живот.
- 41,3% дават отговор, че им липсват време и сила за деен фамилен, културен и обществен живот.
В последна сметка:
- 66,4% - от участниците изпитват нужда от развиване на умения за справяне с хроничния стрес на работното място;
- 60,5% показват, че в работата от тях постоянно се изисква да се оправят със задания, които опонират на хубавичко педагогическа логика;
- Шест от 10 (59,8%) смятат, че размерът на възнаграждението е несправедлив;
- 15,1% са на мнение, че заплатите им заслужено подхождат на положения от тях труд.
- Седем от 10 (67,7%) преценят, че неочакваните промени в образователния развой са сериозен източник на стрес и изискват в допълнение усилие;
- 17,5% не са съгласни с това изказване.
- 64,9% от експертите разполагат с задоволително автономия в работата си, с цел да дефинират по какъв начин да се оправят със задачите;
- 19,2% от тях не са съгласни с това;
- 69,9% от респондентите не се безпокоят да изразят несъгласието си в открита полемика на избрана тема;
- 16,8% се тормозят да реагират негативно или да обявяват обществено персоналната си позиция.
- 68,5% споделят, че работното им място дава нужните условия за труд и къс отдих;
- Несъгласните с това изказване са малко над 20%.
Препоръката е да се положат съществени старания както за понижаване на броя на децата в групите и класовете, по този начин и за използване на модерни благоприятни условия за самостоятелни подходи в образованието.
В проучването се откри че общественият и професионален микроклимат в просветителните институции е по-скоро добър:
- 62% от изследваните свидетелстват за чувството за взаимопомощ от сътрудниците и ръководството;
- 72% поддържат изказванието, че постоянно могат да разчитат на поддръжката на управлението в нужда;
- 74,3% дефинират като отлични контактите и качеството на взаимоотношенията със своите сътрудници.
Резултатите демонстрират, че шест от 10 учители са с
консервативни настройки към новостите
което изяснява инертността и скептицизма им за модерните просветителни средства. За съпоставяне ще цитираме данни от изследването TALIS на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, съгласно които единствено половината от учителите в България (49,8%) се усещат готови за потребление на осведомителни и информационни технологии. Но се оказва, че неумението да ги употребяват пълноценно евентуално не съставлява сериозна пречка в преподаването.
Екипът на проучването дава рекомендации за справяне с хроничния стрес в 21 стъпки:
Да се дефинират цели и приоритети;
Да се вършат неща, които успокояват;
Да се заобикалят непотребни срещи;
Да се заобикаля слагането на непостижими крайни срокове;
Научете се да казвате " не " ;
Оставете промеждутъци сред работните срещи;
Правете единствено едно нещо в даден момент;
Правете постоянно безстресови почивки денем, доколкото това е възможно;
Превърнете дома в убежище;
Прекарвайте задоволително време в самотност, без да вършиме нищо;
Научете се да си почивате;
Приемете, че не е належащо постоянно да имате право;
Помислете повече за потребностите на хората към вас;
Въздържайте се от непрестанното говорене;
Научете се да се наслаждавате на храната;
Използвайте тапите положително и релактивно;
Помислете по какъв начин да избегнете хора или събития, които генерират стрес;
Преди да се втурнете към иден ангажимент, преценете до каква степен той е значим за вас и кой е най-подходящият метод за справяне с него;
Споразумейте се с хората, с които живеете, кой какво прави у дома;
Планирайте без бързане и без прекомерна структурираност ваканциите и почивките;
Освободете се от напрежението посредством извършения, релаксация и смях. Забавлявайте се!
Бърнаут резултатът у педагогическия експерт обаче НЕ е персонален проблем на учителя и на шефа! Той би трябвало да бъде взет поради от МОН и
да бъде УПРАВЛЯВАН!
Във връзка с това с екипа от ПлУ насочваме предложение към министерството да инициира основаването на експертна група от представители на заинтригуваните институции и организации за разработване на Национална политика за диагностика, предварителна защита и справяне с хроничния стрес на работното място при педагогическите експерти. По сходство на международния опит и обичаи в България да бъдат приложени обезщетителни механизми, които да понижат натоварването и напрежението на учителите, изключително на тези след 50-годишна възраст.
В публикацията са употребявани материали от изданието " Диагностика на Бърнаут синдрома при педагогическите експерти за справяне с хроничния стрес " от доцент Юри Янакиев.
ръководител на Следствен отдел към окръжна прокуратура " Подкрепа "
От десетки години в Синдикат " Образование " проучваме учителската специалност като изпепеляваща, изгаряща и вписваща се в китайската мъдрост " Ако искаш да светиш на другите, би трябвало самичък да гориш ".
МОН, по предложение на КТ " Подкрепа " разпореди на Пловдивския университет да направи проучване за нездравословния стрес при учителите в България. Според нас, това проучване дава настояща информация за здравословното положение на учителите и е основа за създаване на нова политика за опазване на българския преподавател и за използване на обезщетителни механизми на учителския труд.
Последиците от несъразмерния стрес в избрана специалност са палитра от съвсем всички вероятни болести. Естественият развой за оцеляване на организма е редуването на " паника " с " покой ". Това може да се редува безчет пъти. Това е и " здравословната стресова реакция ". Но, когато етапа на " паника " надвишава доста етапа на " покой ", тогава се появява нездравословната стресова реакция, която води до срив на организъма. Този срив води до професионално прегаряне или Бърнаут. Синдромът Бърнаут е заболяването на 21 век, която съгласно Световната здравна организация приема размери на световна зараза.
Досега в просветителната система на България нямаше представителни систематизирани данни за диагностика на бърнаут-ефекта на педагогическите експерти, като разумно нямаше и национална политика за предварителна защита на професионалното прегаряне при учителите.
Какво демонстрираха анкетите?
Доминиращ фактор за хроничния стрес при учителите са неприятното държание и неналичието на мотивация за учене у учениците:
- 85,9% от педагогическите експертите подреждат неприятното държание на челно място по значителност като източник на стрес;
- 75,8% подреждат неналичието на мотивация за учене от страна на учениците като идващ по значителност източник на стрес.
Предложение: В образователните проекти на педагогическите специалности да се включат образователни стратегии и тематики, които да покачат подготовката на учителите за справяне с проблематичното държание на учениците и с тяхната мотивация.
Друг главен стресогенен фактор е организацията на образователния развой и претоварването с административни формалности:
- Девет от 10 учители (85,3%) настояват, че оправянето с прекомерно доста административни формалности е мощен стресогенен фактор за тях;
- 49% са изцяло безапелационни в негативните си настройки към претоварването със отговорности от административен характер;
- 36,3% се съгласяват, че това е тежко задължение за тях.
Трудното взаимоотношение с родителите
Следващ фактор са трагично сложното взаимоотношение с родителите и неналичието на партниране и гражданско отношение от тяхна страна:
- 74,3% от интервюираните показват като сериозен източник на стрес неразбирането, което се среща постоянно от страна на родителите.
Следващ стресор са уменията за другарство с родителите за разрешаване на спорове в системата учител-родител-дете:
- 63,3% - шест от 10 изследвани, дават отговор, че имат нужда да развиват уменията си за разрешаване на спорове в системата учител-родител-дете;
- Само 24,5% се усещат готови за справяне с споровете на работното място.
Освен това, професионалният стрес у учителите се дължи и на неналичието на постоянна физическа интензивност:
- 73,4% показват, че не намират време и сила за постоянна физическа активност;
- 19,5% - единствено двама от 10, намират време и опция за спорт най-малко три пъти в седмицата.
- 49,9% - половината от изследваните, показват, че страдат от хронично недоспиване.
Препоръка: Да се дават благоприятни условия за спортни действия за чиновниците посредством подобаващи условия в учебните бази (спортен салон, фитнес). Спорт в учебно заведение освен за учениците, само че и за учителите.
Педагозите са затормозени също поради неналичието на време и сила за развиване на занимание и деен фамилен, културен и обществен живот
- 49% настояват, че времето и силата, които посвещават на работата, им разрешават да развиват своето занимание и да имат деен фамилен, културен и обществен живот.
- 41,3% дават отговор, че им липсват време и сила за деен фамилен, културен и обществен живот.
В последна сметка:
- 66,4% - от участниците изпитват нужда от развиване на умения за справяне с хроничния стрес на работното място;
- 60,5% показват, че в работата от тях постоянно се изисква да се оправят със задания, които опонират на хубавичко педагогическа логика;
- Шест от 10 (59,8%) смятат, че размерът на възнаграждението е несправедлив;
- 15,1% са на мнение, че заплатите им заслужено подхождат на положения от тях труд.
- Седем от 10 (67,7%) преценят, че неочакваните промени в образователния развой са сериозен източник на стрес и изискват в допълнение усилие;
- 17,5% не са съгласни с това изказване.
- 64,9% от експертите разполагат с задоволително автономия в работата си, с цел да дефинират по какъв начин да се оправят със задачите;
- 19,2% от тях не са съгласни с това;
- 69,9% от респондентите не се безпокоят да изразят несъгласието си в открита полемика на избрана тема;
- 16,8% се тормозят да реагират негативно или да обявяват обществено персоналната си позиция.
- 68,5% споделят, че работното им място дава нужните условия за труд и къс отдих;
- Несъгласните с това изказване са малко над 20%.
Препоръката е да се положат съществени старания както за понижаване на броя на децата в групите и класовете, по този начин и за използване на модерни благоприятни условия за самостоятелни подходи в образованието.
В проучването се откри че общественият и професионален микроклимат в просветителните институции е по-скоро добър:
- 62% от изследваните свидетелстват за чувството за взаимопомощ от сътрудниците и ръководството;
- 72% поддържат изказванието, че постоянно могат да разчитат на поддръжката на управлението в нужда;
- 74,3% дефинират като отлични контактите и качеството на взаимоотношенията със своите сътрудници.
Резултатите демонстрират, че шест от 10 учители са с
консервативни настройки към новостите
което изяснява инертността и скептицизма им за модерните просветителни средства. За съпоставяне ще цитираме данни от изследването TALIS на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, съгласно които единствено половината от учителите в България (49,8%) се усещат готови за потребление на осведомителни и информационни технологии. Но се оказва, че неумението да ги употребяват пълноценно евентуално не съставлява сериозна пречка в преподаването.
Екипът на проучването дава рекомендации за справяне с хроничния стрес в 21 стъпки:
Да се дефинират цели и приоритети;
Да се вършат неща, които успокояват;
Да се заобикалят непотребни срещи;
Да се заобикаля слагането на непостижими крайни срокове;
Научете се да казвате " не " ;
Оставете промеждутъци сред работните срещи;
Правете единствено едно нещо в даден момент;
Правете постоянно безстресови почивки денем, доколкото това е възможно;
Превърнете дома в убежище;
Прекарвайте задоволително време в самотност, без да вършиме нищо;
Научете се да си почивате;
Приемете, че не е належащо постоянно да имате право;
Помислете повече за потребностите на хората към вас;
Въздържайте се от непрестанното говорене;
Научете се да се наслаждавате на храната;
Използвайте тапите положително и релактивно;
Помислете по какъв начин да избегнете хора или събития, които генерират стрес;
Преди да се втурнете към иден ангажимент, преценете до каква степен той е значим за вас и кой е най-подходящият метод за справяне с него;
Споразумейте се с хората, с които живеете, кой какво прави у дома;
Планирайте без бързане и без прекомерна структурираност ваканциите и почивките;
Освободете се от напрежението посредством извършения, релаксация и смях. Забавлявайте се!
Бърнаут резултатът у педагогическия експерт обаче НЕ е персонален проблем на учителя и на шефа! Той би трябвало да бъде взет поради от МОН и
да бъде УПРАВЛЯВАН!
Във връзка с това с екипа от ПлУ насочваме предложение към министерството да инициира основаването на експертна група от представители на заинтригуваните институции и организации за разработване на Национална политика за диагностика, предварителна защита и справяне с хроничния стрес на работното място при педагогическите експерти. По сходство на международния опит и обичаи в България да бъдат приложени обезщетителни механизми, които да понижат натоварването и напрежението на учителите, изключително на тези след 50-годишна възраст.
В публикацията са употребявани материали от изданието " Диагностика на Бърнаут синдрома при педагогическите експерти за справяне с хроничния стрес " от доцент Юри Янакиев.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ