Ваканция! 4 причини да вземете компютъра на детето
Д-р Цветеслава Гълъбова е шеф на Държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ". Завършва Медицинския университет в София през 1992 година и УНСС през 2006 година От декември 2014 година е народен специалист по психиатрия на Българския лекарски съюз.
Лайковете и емотикончета носят лъжливо самочувствие Марковите софтуерни играчки пречат на малчуганите да изградят същински обществени умения
Днешното потомство деца и подрастващи водят доста натоварен виртуален живот. На пръв взор това не е толкоз неприятно - въпреки всичко те са родени и порастват в двадесет и първи век - векът на стремглаво разрастващите се технологии, когато всичко е на един клик разстояние. Добре е, че те са в крайник с достиженията на актуалната цивилизация.
Не че е неприятно да знаят и могат повече от нас, да си служат с това богатство - интернет, само че това към този момент обществено събитие - цифровото другарство, има своите съществени дефекти и носи съответните опасности за децата и младежите.
На първо място аз слагам ограничението на опциите нашите деца да се научат да поддържат връзка онлайн. Чрез виртуалното другарство на процедура
В цифровата среда човек може да се показа по друг метод - какъвто би желал да бъде, а не какъвто е. Освен това, общувайки там, ние получаваме лайкове, сърчица и всякакви други емотикончета, маркиращи позитивно отношение. Някои ги " събират " и на тази база градят самочувствие, че са харесвани и добре признати. Всеки един от нас има потребност от позитивна оценка, от хвалба и подучване. Но не непременно и от всекиго. Силната и здрава персона има нужда да бъде оценена от значими за нея персони. И това са нормално няколко души от близкото обграждане, хора, на които държим и чието мнение е изключително значимо за нас.
А какво става, когато детето и подрастващият юноша или госпожица с към момента нестабилни вътрешни устои получи 200 или хиляда " лайка " на собствен пост - това най-често е, несъмнено, фотография или клип. В тези случаи детето получава едно ефимерно утвърждение, поддръжка или харесване, които стават съображение, изключително като се събират доста такива, за създаване на самочувствие. Но то е лъжливо, то е
която при първата по-сериозна среща с проблемите в действителния живот рухва. Защото основата, на която се гради, е нестабилна и несигурна. Във виртуалното пространство ние, а и децата, се показват в един съвършен, неведнъж надалеч от действителността, тип. Т.е. ние и нашата същина остават скрити за общуването. Когато това се случва с възрастни хора, обаче, рисковете са доста по-малки, тъй като индивидът в зрелост към този момент има визия за себе си, добита и от живото, действителното другарство. А при детето тъкмо това липсва и то стартира да я гради въз основата на едно същинско като прекарване и чувство другарство, само че по същината си надълбоко нереално. Общуването във виртуалното пространство ни лишава от реалистичната противоположна връзка с индивида против нас, която имаме в живото другарство. При него, с изключение на думите, в процеса се включа и
и така нататък Във виртуалното другарство в най-хубавия случай може да има някакъв облик, само че той е опосредстван от съответния информационен канал. Да, само че ние възрастните добре разбираме тази индиректност. Докато за децата това е действителността. И когато те прекарват прекалено много време във виртуалното пространство, за тях това става същинския живот. Те просто нямат база за съпоставяне.
Друг значителен проблем на прекаляването с " живота " във виртуална среда от страна на децата и подрастващите е невъзможността да изградят същински обществени умения. А те се назовават по този начин, точно тъй като се построяват в социума, само че в живия действителен социум, където има всичко - и прегръдка, и целувка, и говорене, и от време на време счепкване или пък дори и физическа експанзия. Разбира се, последното не трябва да се случва, то е недопустимо и неприемливо. Но, какво виждаме в последните години. Именно това - подиуми на експанзия и принуждение сред деца, се снимат от техни връстници и се пускат в мрежите. И за жалост получават стотици " лайкове " от деца. Този противен обществен феномен за жалост става все по-разпространен и води след себе си последици за тяхното образование и възприемането на насилието и експанзията като нещо " обикновено ", което е надали не маркер за мощ и водачество. Ето за какво е от изключителна значимост възрастните да управляват времето, което децата прекарват във виртуална среда, както и да се интересуват какво тъкмо вършат там -
Не бива да забравяме и заплахата да попаднат на педофили в мрежата и да станат тяхна жертва.
На трето място, само че не по значимост, слагам казуса с дългото излагане на децата на електромагнитните талази, които се излъчват от екраните на другите устройства. От две години, след въвеждане на образование в електронна среда, децата ни имат обезпечени най-малко 5-6 часа на екран, като прибавим и времето, в което те играят или поддържат връзка във виртуалното пространство, се получават от време на време над 10 часа излагане на такова излъчване. А това е нездравословно от чисто физиологична позиция - и за очите, и за мозъка, и за физическото им положение - седят или лежат дълго в една поза и физическата им интензивност е сведена до минусови стойности. Няма физическа активност, няма чист въздух, няма допир с природата. С всички извънредно отрицателни последствия от това. Дългото излагане на екран прави децата невротични, неспокойни, с влошен сън, вкус и въодушевление. Темата за качеството на онлайн образованието е обособена и доста огромна.
Четвъртият проблем, който съгласно мен е също извънредно значителен, се отнася до невъзможността децата, прекарващи доста време във виртуалното пространство, да се научат на последователен труд за асимилиране на нови познания. В интернет всичко се случва бързо и елементарно - един клик и получаваш нужната ти информация. Но това не е познание.
Тя е едно море, дори океан от всевъзможни данни, фотоси, материали и така нататък Информацията е доста, разнопосочна и не се постанова да се търсят причинно-следствени връзки, т.е. понижава се до най-малко нуждата от анализиране, сравнение и всички останали действия, които развиват мисленето и интелекта. Когато това се случи в детска и младежка възраст провалите могат да са доста съществени. И ние към този момент ги виждаме в поколението, което израсна в изискванията на изчерпателен интернет.
За страдание пандемията с нейните последици ускори тези отрицателни трендове при децата и младежите. Всички, в това число и те, бяха сложени в изискванията на надали не наложително живеене във виртуалната среда - учене, другарство с другари, с близки, занимания. И в този момент ни следва да берем горчивите плодове на този виртуален живот. Нашата задача е по-бързо да се върнем към живата действителност и всеки от нас да проумее значимостта на същинското другарство с хората, природата и всичко към нас. Изключително значимо е ние, възрастните, да бъдем с децата си действително, да беседваме с тях онлайн, да ги прегръщаме, целуваме, поддържаме, ограничаваме в някои неща, да играем с тях, да спорим онлайн, да четем книги, да вървим на походи и да вършим всичко, което обичаме дружно и онлайн. От първостепенна значимост за тяхното израстване като мощни и хармонични персони е
да имаме търпението да ги изслушваме и да разберем, че марковите софтуерни играчки и другите скъпи движимости не могат да заменят топлия досег и простичкото " обичам те, благо мое дете ".
Лайковете и емотикончета носят лъжливо самочувствие Марковите софтуерни играчки пречат на малчуганите да изградят същински обществени умения
Днешното потомство деца и подрастващи водят доста натоварен виртуален живот. На пръв взор това не е толкоз неприятно - въпреки всичко те са родени и порастват в двадесет и първи век - векът на стремглаво разрастващите се технологии, когато всичко е на един клик разстояние. Добре е, че те са в крайник с достиженията на актуалната цивилизация.
Не че е неприятно да знаят и могат повече от нас, да си служат с това богатство - интернет, само че това към този момент обществено събитие - цифровото другарство, има своите съществени дефекти и носи съответните опасности за децата и младежите.
На първо място аз слагам ограничението на опциите нашите деца да се научат да поддържат връзка онлайн. Чрез виртуалното другарство на процедура
В цифровата среда човек може да се показа по друг метод - какъвто би желал да бъде, а не какъвто е. Освен това, общувайки там, ние получаваме лайкове, сърчица и всякакви други емотикончета, маркиращи позитивно отношение. Някои ги " събират " и на тази база градят самочувствие, че са харесвани и добре признати. Всеки един от нас има потребност от позитивна оценка, от хвалба и подучване. Но не непременно и от всекиго. Силната и здрава персона има нужда да бъде оценена от значими за нея персони. И това са нормално няколко души от близкото обграждане, хора, на които държим и чието мнение е изключително значимо за нас.
А какво става, когато детето и подрастващият юноша или госпожица с към момента нестабилни вътрешни устои получи 200 или хиляда " лайка " на собствен пост - това най-често е, несъмнено, фотография или клип. В тези случаи детето получава едно ефимерно утвърждение, поддръжка или харесване, които стават съображение, изключително като се събират доста такива, за създаване на самочувствие. Но то е лъжливо, то е
която при първата по-сериозна среща с проблемите в действителния живот рухва. Защото основата, на която се гради, е нестабилна и несигурна. Във виртуалното пространство ние, а и децата, се показват в един съвършен, неведнъж надалеч от действителността, тип. Т.е. ние и нашата същина остават скрити за общуването. Когато това се случва с възрастни хора, обаче, рисковете са доста по-малки, тъй като индивидът в зрелост към този момент има визия за себе си, добита и от живото, действителното другарство. А при детето тъкмо това липсва и то стартира да я гради въз основата на едно същинско като прекарване и чувство другарство, само че по същината си надълбоко нереално. Общуването във виртуалното пространство ни лишава от реалистичната противоположна връзка с индивида против нас, която имаме в живото другарство. При него, с изключение на думите, в процеса се включа и
и така нататък Във виртуалното другарство в най-хубавия случай може да има някакъв облик, само че той е опосредстван от съответния информационен канал. Да, само че ние възрастните добре разбираме тази индиректност. Докато за децата това е действителността. И когато те прекарват прекалено много време във виртуалното пространство, за тях това става същинския живот. Те просто нямат база за съпоставяне. Друг значителен проблем на прекаляването с " живота " във виртуална среда от страна на децата и подрастващите е невъзможността да изградят същински обществени умения. А те се назовават по този начин, точно тъй като се построяват в социума, само че в живия действителен социум, където има всичко - и прегръдка, и целувка, и говорене, и от време на време счепкване или пък дори и физическа експанзия. Разбира се, последното не трябва да се случва, то е недопустимо и неприемливо. Но, какво виждаме в последните години. Именно това - подиуми на експанзия и принуждение сред деца, се снимат от техни връстници и се пускат в мрежите. И за жалост получават стотици " лайкове " от деца. Този противен обществен феномен за жалост става все по-разпространен и води след себе си последици за тяхното образование и възприемането на насилието и експанзията като нещо " обикновено ", което е надали не маркер за мощ и водачество. Ето за какво е от изключителна значимост възрастните да управляват времето, което децата прекарват във виртуална среда, както и да се интересуват какво тъкмо вършат там -
Не бива да забравяме и заплахата да попаднат на педофили в мрежата и да станат тяхна жертва.
На трето място, само че не по значимост, слагам казуса с дългото излагане на децата на електромагнитните талази, които се излъчват от екраните на другите устройства. От две години, след въвеждане на образование в електронна среда, децата ни имат обезпечени най-малко 5-6 часа на екран, като прибавим и времето, в което те играят или поддържат връзка във виртуалното пространство, се получават от време на време над 10 часа излагане на такова излъчване. А това е нездравословно от чисто физиологична позиция - и за очите, и за мозъка, и за физическото им положение - седят или лежат дълго в една поза и физическата им интензивност е сведена до минусови стойности. Няма физическа активност, няма чист въздух, няма допир с природата. С всички извънредно отрицателни последствия от това. Дългото излагане на екран прави децата невротични, неспокойни, с влошен сън, вкус и въодушевление. Темата за качеството на онлайн образованието е обособена и доста огромна.
Четвъртият проблем, който съгласно мен е също извънредно значителен, се отнася до невъзможността децата, прекарващи доста време във виртуалното пространство, да се научат на последователен труд за асимилиране на нови познания. В интернет всичко се случва бързо и елементарно - един клик и получаваш нужната ти информация. Но това не е познание.
Тя е едно море, дори океан от всевъзможни данни, фотоси, материали и така нататък Информацията е доста, разнопосочна и не се постанова да се търсят причинно-следствени връзки, т.е. понижава се до най-малко нуждата от анализиране, сравнение и всички останали действия, които развиват мисленето и интелекта. Когато това се случи в детска и младежка възраст провалите могат да са доста съществени. И ние към този момент ги виждаме в поколението, което израсна в изискванията на изчерпателен интернет.
За страдание пандемията с нейните последици ускори тези отрицателни трендове при децата и младежите. Всички, в това число и те, бяха сложени в изискванията на надали не наложително живеене във виртуалната среда - учене, другарство с другари, с близки, занимания. И в този момент ни следва да берем горчивите плодове на този виртуален живот. Нашата задача е по-бързо да се върнем към живата действителност и всеки от нас да проумее значимостта на същинското другарство с хората, природата и всичко към нас. Изключително значимо е ние, възрастните, да бъдем с децата си действително, да беседваме с тях онлайн, да ги прегръщаме, целуваме, поддържаме, ограничаваме в някои неща, да играем с тях, да спорим онлайн, да четем книги, да вървим на походи и да вършим всичко, което обичаме дружно и онлайн. От първостепенна значимост за тяхното израстване като мощни и хармонични персони е
да имаме търпението да ги изслушваме и да разберем, че марковите софтуерни играчки и другите скъпи движимости не могат да заменят топлия досег и простичкото " обичам те, благо мое дете ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ