Д-р Патрик ван Веен, който е дипломиран биолог, е експерт

Д-р Патрик ван Веен, който е квалифициран биолог, е специалист по соцално държание и създател на програмата Apemanagement, която цели да свърже университетските проучвания в биологията с ръководството на бизнес и държанието в обществото. Неговият метод се основава на сравнение на държанието на маймуните с това на хората, като по този метод цели първо да открие проблемите в държанието и организацията на фирмите, а по-късно и да предложи решение. Д-р Патрик ван Веен е преподавател на тазгодишния " Форум на информационната промишленост ", който ще се организира на 9 май в Sofia Event Center и ще направи преглед на рекламния пазар в България и ще очертае идните трендове. На събитието той ще показа наблюденията си върху измененията в потребителското държание. " Дневник " беседва с доктор ван Веен за въздействието на технологиите върху връзката сред хората и приликите в държанието на маймуните с това на актуалните консуматори.

Как технологиите трансформираха държанието на хората и трансформираха ли го в действителност?

- Като биолог постоянно споделям, че държанието се дефинира от природата, културата и личността. Технологията е част от нашата просвета и даже в случай че природата и личността не се трансформират, държанието ни ще бъде повлияно. Това, което виждаме е, че технологията има въздействие на доста равнища. Въздейства на метода, по който споделяме, само че и на йерархията, тъй като в предишното знанието е било налично с помощта на други хора, в този момент информацията към този момент не е мощ, а мощният инструмент е умното потребление на информацията. Но и съдействието посред ни е повлияно от технологиите, ние ставаме по-зависими, тъй като някои процеси стават по-сложни.

Какво ви изненада в този развой?

- В продължение на доста години обсъждахме единствено процесите и техническите въздействия от тези промени, само че дълго пренебрегвахме човешкото държание. В моята ежедневна процедура виждам, че изникват доста въпроси и проблеми, свързани с непросветеност, липса на съдействие, неприятно ръководство и така нататък Повечето от тях биха могли да бъдат избегнати, в случай че бяхме отделили малко повече внимание на държанието.

Как тези промени повлияха в общуването сред хората?

- Има два съществени казуса, първият е количеството връзка и броят на информационните канали, които се усилиха. Хората постоянно се опасяват да бъдат изоставени или изключени, това е инстинкт. Проблемът е, че множеството хора се пробват да наваксат цялата информация и връзка, и по този начин към този момент не вършат разграничаване сред това, кое е значимо и кое не. Пример за това са хората, които индиректно вземат участие в връзка, да вземем за пример в копие на мейл, които постоянно дават отговор, тъй като считат, че са длъжни. Крайният резултат е претоварване на връзката и информацията.

Другият проблем е понижаване на времето, в което хората водят къси общи диалози, демонстрират интерес един към различен и имат неофициални връзки, които са значими за свързването и построяването на доверие. В биологията назоваваме това държание на подрастващите примати. Липсата на доверие е предизвикателство, което слушам доста постоянно и една от аргументите за това е, че към този момент не разполагаме с тези неофициални информационни моменти, които срещаме лице в лице.

Как си обяснявате опцията на дребните деца, даже бебетата, толкоз елементарно да се оправят със смарт телефони да вземем за пример? Можем ли да приказваме към този момент за вродени умения?

- Не, няма вродени софтуерни умения. Децата просто употребяват две умения, които имат от хиляди години. И това е същият инстинкт, който употребяват орангутаните в зоологическата градина, когато получат Ipad и стартират да плъзгат с пръст по екрана. Тези две умения са безкрайно любознание и дарба да имитират.

Децата са като гъба, попиват всичко, което виждат, запомнят и стартират да копират. И те по-малко от възрастните се опасяват да вършат неточности, просто се пробват и стартират да откриват. Това е златна композиция от умения, които за жалост губим, когато растем. Или може би по-добре да кажем, че забравяме, че имаме тези умения и започваме да се безпокоим за нещата, които ни заобикалят и да се опасяваме да вършим неточности.

Ще има ли повратна точка в потреблението на технологиите - умишлено понижаване и бягство?

- Не бих споделил, че ще има повратна точка, която ще понижи потреблението на технологиите, чакам, че ще внедрим технологиите по друг метод в живота ни. Надявам се, несъмнено, че ще има миг, в който двойка, която седи в ресторант, към този момент няма да гледа смарт телефоните си, а вместо това ще гледа в очите си и просто ще приказва. И упованията ми са, че по-младите генерации да го създадат по-лесно, тъй като са израснали в обществени групи, където основават нови обществени полезности.

Виждам учебни заведения, в които младежите оставят телефоните си настрани по лична самодейност, с цел да приказват по демодиран метод. И технологията също ще сътвори благоприятни условия за икономисване на време, с цел да можем още веднъж да си приказваме. Преди това обаче би трябвало да се научим, че не е нужно да бъдем част от всички информационни и обществени структури в актуалната технология.

По какво си наподобява държанието на приматите с това на актуалните потребителите?

- Една от най-важните прилики е, че двете са обществени създания. Нашето държание непрестанно се въздейства от хората към нас, какво купуваме, какво ядем, какво носим и къде сядаме във влака. Приматите са 24 часа повлияни от останалите човеци в тяхната група. Единствената разлика е, че за един примат обществената група е лимитирана до най-много 100 създания. В актуалния ни свят, ръководен от технологиите, виждаме, че броят на обществените групи, в които сме част, се е нараснал и всички тези групи и човеци оказват въздействие върху нашето всекидневно държание.

Другата значима аналогия е, че маймуните желаят внимание от страна на своите другари в покрайнината. Потребителите са същите, те чакат от ден на ден и повече внимание, те желаят да бъдат обгрижвани, по този начин както шимпанзетата желаят да бъдат обгрижвани от приятелите им.

Какво могат да научат от метода на живот на приматите корпорациите при ръководството на бизнеса и чиновниците си?

- Когато заведа мениджъри в зоологическата градина, те постоянно са сюрпризирани от разликите в обществените структури и управническите стилове. Групите на горилите са доминирани от един мъжки, който води групата повече от 15 години като деспот. В другия завършек на спектъра имаме бабуини, където не физическата мощ е водеща, а експертизата. В единия миг дамите водят на база на техния опит, а в другия миг възрастните мъже се основават на техните обществени умения. Разликите се дължат на това, което Чарлз Дарвин назова " оцеляване на най-приспособимите ", което демонстрира, че тези, които се възползват най-добре от измененията в околната среда, ще оцелеят.

Няма добра или неприятна тактика за ръководство в природата единствено въпросът: какъв жанр е приспособен към провокациите в околната среда. Надявам се, че мениджърите да се научат постоянно да гледат в огледалото и да си задават въпроса по какъв начин да приспособяват стила си на ръководство: като горила или бабуин.

Могат ли хората да бъдат задоволени от потреблението си при наличната свръхконсумация или в природата ни е да желаеме постоянно още?

- За страдание нашата природа усложнява прекъсването на несъразмерната консумация. Причината е, че нашият инстинкт към момента е програмиран да се подсигуряваме: да взимаме това, което можем, тъй като в никакъв случай не се знае какво ще се случи на следващия ден. Така че мозъкът ни няма доста добър бутон за задоволство. И изключително общественият съставен елемент (имам потребност от това, което има съседът ми), го усложнява. Но има и вяра, тъй като преимуществото на хората е, че можем да забележим отражението ни, да водим полемики със себе си и да подлагаме на критика личното си държание. Това се случва и в международен проект и по тази причина съм по-обнадежден за младото потомство, в сравнение с за по-възрастните. Може би тази дарба, да се забележим в отражението и да водим дискудия е нещото, което ни прави разнообразни от маймуните.

Още за " Форума на информационната промишленост " на 9 май в Sofia Event Center - тук.