Д-р Любомир Канов: Пропуснатата България
Д-р Канов е психиатър, практикувал след завършването си изначало в България, а последните 30 години в Съединени американски щати. Публицист и публицист с 5 оповестени книги и една национална литературна премия за книгата " Човекът кукувица ". Арестуван от комунистическата власт за " контрареволюционна агитация " през 1977 и изтърпял присъдата си в Старозагорския затвор като дърводелец.
Как наподобява България през очите на човек, който дълги години е бил сполучлив бежанец в Америка? Как върви персоналната ти реинтеграция?
Аз нямам огромна потребност от това, тъй като постоянно пътувах до България след 1991 и бях осведомен с процесите в нея. Според мен България, въпреки и постепенно, се трансформира и обратно на песимистичните изказвания, се трансформира към положително. Това е годно изключително за най-големите градове, едва за дребните и по никакъв начин за селата. Някакви уроци са научени, други не. Има всевъзможни хора – както такива, които са безусловно неспособни да се учат от опита, по този начин и други, които, прозирайки нещата, просто напущат полесражението и отиват в чужбина. Но има и такива, които остават и вършат по този начин, че нещата да се случват. За мен е ясно, че постоянно ще има постоянно едни най-малко 10-15% от популацията, които не са податливи на никакво образование, както обществено, по този начин и политически.
Заради пропуснатите еврокултурни столетия? Ренесанс, Просвещение, индустриализация?
Да. Всички тези огромни “училища ”, ковачници на обществото, просто са бели петна в България. Достатъчно е човек да огледа фотосите на български селища отпреди 120 години, дори по-малко, с цел да види, че са пропуснати големи интервали и че европеизираният пласт постоянно е бил доста тъничък. А и безусловно беше изгребан от лопатата на комунизма, съвсем изцяло.
Като загатна: за какво по този начин и не се състоя дискурсът за комунизма? Формално имаме закон, който афишира режима за незаконен, само че неотдавна отново честваха 9-ти септември, че и президентът приказва смазващи нелепости за “ден на помиряването ” и така нататък
Този дискурс не се състоя по няколко аргументи, само че една от най-важните е отношението на самото западно цивилизовано общество към комунизма.
Т.е. след Рейгън нямаше изрично наказание, поради квази-лайбницовата концепция на Буш-старши и Клинтън, че съществуващият свят, по американскому, е най-хубавият вероятен?
Да. А и в България като че ли недоразбрахме нещо – че антикомунизмът не е борба с половината личен народ, а с тъкмо избрани мерзавци и изключително с репресивния уред. Това бяха същинските врагове и те в действителност бяха уплашени първоначално, само че бързо се съвзеха.
И си сътвориха съпротива.
Именно. “Демократите ” от Съюз на демократичните сили бяха инструктирани от сътрудници, част от тях бяха сътрудници и прочие, само че това се разбра по-късно. Още по-късно страхът от тайните сътрудници на Държавна сигурност се трансформира в боязън от явните мутри с техните бухалки. Престъпността и мутренските времена бяха култивирани от генерали от Държавна сигурност по умишлена скица. В последно време към тази промишленост на страха, към ръководството и менажирането на страха, напълно явно се причислява и правосъдната система и основният прокурор. Т.е. има една манталитетна и дълбочинна причина за всичко това.
Кои и по какъв начин да противостоят?
Порядъчните, честните и работещите, които имат възприятие за отговорност към себе си, фамилията си, къщите си, града си. Нещо повече ще кажа - доста от доносниците евентуално са били хора с доста добър капиталистически генезис, само че натиснати от системата. И това е дори още по-коварно, тъй като те видимо са от “наште ”, “демократичните ”.
Иманентият проблем не е ли, че постоянно считаме властта за априори отвесна и деспотична?
Точно по този начин, това е източният модел. Включително и нашият модел, доколкото сме имали самостоятелна средновековна страна. Разбира се, най-очевидният образец за това е Русия или по-точно “московията ”, с нейния характерен хаганатско- монголски модел, характерен на Златната орда и на този вид държавни структури. Ние нямаме “Магна Харта ” – т.е. протестите на болярите или ограничването на централната власт просто не са се случили в нашата история, което е било първата причина за развиването на културата и Ренесанса. А по-късно не е имало дори и боляри, които да извоюват някаква не толкоз деспотично централизирана държавност в борба и опълчване против монарха и отбрана на самостоятелни права. Султанът е обесвал с копринено въже всичките си синове след първия, с цел да няма никакъв challenge против неговата власт. В този смисъл това също е историческо развращаване, тъй като естественият и политически асортимент е толерирал тези, които най-успешно се скатават, а не тези, които са доблестни и храбри.
Момент. Аз да вземем за пример считам, че “руският скрит план ” в българската актуалност е прекомерно надценен, съвсем като “американския ”; да не кажа, че ги няма. Ние просто сме царете на самопрецакването, тъй като крадем едни от други. Проблемът е, че няма сериозна маса от жители без поданически нрав, която да възпира мафиотската власт.
Чудесно казано. Но даже да “продуцираме ” тази сериозна маса, тя изтича неведнъж на Запад - заради беззаконието, което царува в България.
Как да ги върнем? В началото на ХX в. са се прибирали.
Няма по какъв начин - при неявяване на гаранции за личността, за собствеността, за образованието и за най-елементарна сигурност на живота. Но по начало у нас се потегля и от доста ниска изходна точка, нали. Какво значи “буржоазия ”? Това презряно разбиране. То произтича от “бург ” ( “град ”) – буржоа, това са жители. България беше селска страна. Започна да образува някакъв просветен слой – т.е. всички тези хора, които нещо имаха или бяха основали някакъв бизнес. Те бяха упрекнати като кръвопийци, фашисти, търговци, капиталисти, и бяха безусловно унищожени и разпилени - в това число и като генетически ситуирани във времето фамилии, създаващи обичаи. Но към момента не е късно за лустрация и смирение.
Късно е.
Не. Ако се събере едно сериозно болшинство, което да се провежда към няколко значими национални хрумвания, това може да се случи. Нацията, доколкото е съхранена към момента, има някакъв капацитет да излъчи от недрата си същински водачи и хора, които имат задоволително разум, с цел да я управляват на всички равнища. Това стартира от меритократично определен парламент, надлежно държавно управление и надолу до кмета на най-малкото село. Всъщност е въпрос на изборна система, която би трябвало да бъде въведена допустимо най-скоро, да бъде ефикасна, да бъде също електронно допустима - тъй че всички тези, най-малко тези непредпазливо някъде, да основат задоволителна сериозна маса, с цел да могат да изразят политическата си воля и да получат опция да насочват нещата в вярната посока за цялата страна. От по този начин определен парламент би трябвало да стартира градежът на институциите. За да има някаква вяра за правова страна, в това число и за обективна лустрация, би трябвало да се преоснове правосъдната система. Аз я намирам за сериозно болна и съдбоносно значима, с цел да се може да се построи една България, в която тези хора, които са избягали с ридания от нея, да могат да се върнат без боязън за себе си и за децата си.
Good luck, доктор Канов. Днешната ни правосъдна система е обзета от “хюзюн ”. Произвежда най-вече произвол, а не правдивост.
Да, Ивайло. Примери могат да се намерят безчет, само че да вземем даже единствено ненаказаните комунистически нарушители, явно отговорни за чудовищни закононарушения против човечеството и против индивида... Когато живееш в недостиг на правдивост, ти последователно се откъсваш от взаимния живот с останалите, дезангажираш се от всевъзможни взаимни отговорности за цивилизовано общуване. Така ти се атомизираш, в действителност се откъсваш от социума. Това към този момент не е страна, разпадът на социума - това е разпадът на страната. Правосъдният произвол, безобразията на прокуратурата отпред с един безотговорен нео-Вишински, уродливият Висш правосъден съвет, избиран по разпоредбите на мафиотски контракт, възприятието за безпомощност против репресията по едно и също време от криминалитета и от държавната принуда, които в някакво прикрито подземие се съчетават в едно; всичко това е гаранция за задълбочаващ се разпад.
Каква е вярата?
Дали има вяра в това, че една част от българите - които са някак си неизлечимо заболели от комунизъм в главата, в никакъв случай не са могли да живеят независимо и не познават персоналната отговорност - могат да гласоподават? Дали тези хора по либерален път, посредством свободни избори и волеизявление ще оказват помощ да се преодолее “хюзюн ”-а? Не мисля. Но се надявам, че въпреки всичко другите, мислещите и младите са повече. Особено, в случай че се даде опция за отдалечено гласоподаване от чужбина с една друга изборна система.
Сега тези с “хюзюна ” към този момент ги назовават “ГЕРБ ”.
Така или другояче, тези хора гласоподават. Може за ГЕРБ, само че и за Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи и АТАКА и изобщо, мамата си трака. Хората, които биват определени по сегашната политическа система, са доста рискови, тъй като са крадливи, обичат да са богати, а реториката им е постоянно лява. Те са доста цинични. Може да види човек такива характери в Народното събрание, само че също и в пресата, на всички места. И това е огромната заплаха, когато гласуващият човек не знае къде да постави границата сред положително и зло.
Само че изначалното “зло ” би трябвало да бъде жигосано и посочено - Българска социалистическа партия, която се води 100-годишна, е незаконна per se, тя е отвън закона и, в случай че позволиш, ще употребявам пожеланието “fuck off and die ”. Неокомунисти по родословие, само че в действителност неолибертариански капиталисти и мръсни копелета per se, до един.
Нищо не убива по-ефикасно антикомунизма от банализирането на неговите послания. Когато се изговарят непрекъснато свръхсилни думи в гневно полемичен жанр, посланието се изгубва и хората стартират да не го чуват. Престъпната партия би трябвало да се бие с обстоятелства и облици, които се запомнят. Уви, Българска социалистическа партия не е отвън закона, а трябваше да бъде. Но кой да я разгласи отвън закона? А и даже самата партия да бъде отвън закона, самите нарушители останали ненаказани, а към този момент и техните деца и внуци, се трансфораха в свръхбогати буржоазни капиталисти, бранители на своята персонална частна благосъстоятелност. Оказа се, че левите – на всички места, и за жалост на Запад, станаха господари на обществения дискурс и на говоренето. Те се самообявиха сполучливо за принадлежащи към лагера на положителното. Тоест лявото стана синоним на положително, а всичко останало беше оповестено за неприятно и фашистко, в това число антикомунизмът. Нашите тукашни комунисти яхнаха добре оседланата карета на западното омерзение към нацизма и се присламчиха към “прогресивните сили ”. Законодатели на политическата мода станаха левите. Десните бяха сполучливо демонизирани, навряни в ъгъла като десни екстремисти. А комунистите станаха милионери, които се борят за “социална страна ” и правдивост.
Това е първи принцип на пропагандата – симплификацията на врага, банализацията му. Но ориста на хората от ГУЛАГ, хората, живели в сутерена, в мрака на комунизма? Кой да се застъпи за тях - обезчовечаваните? Ерозията на паметта за измъчените – това онтологично разбираемо ли е, или не?
Въпрос на персонална съвест е всеки един от нас да се застъпва на всички места, където е допустимо, за измъчваните и обезчовечавани от комунизма. Това важи за всички - на Изток и на Запад - и изключително за хората като теб, въоръжени с мощта на екрана, писменото слово и просветителните институции. Ерозията на паметта върви в няколко плоскости, само че най-много посредством морално релативизиране на Злото на комунизма, като то бъде сложено в редицата на други исторически несгоди, които му служат за прикритие и дори опрощение, както и сполучливото обработване на носталгията по “сигурността и спокойствието ” по това време. Носталгирането като развой е ненапълно допустимо да бъде ръководено. Сигурен съм, че тези процеси на операция са изучавани някъде в някакви кагебистки институти, писани са дисертации несъмнено, прецизирани са и методите, отработвани авансово. Особено при една популация, която е доста безхитростна по отношение на обикновените внушения, няма опит в плуралистични медии, или най-малко нямаше, не знае нищо за външния свят, не владее езици и прочие - тя доста елементарно може да бъде носталгирана. Примерно като завладееш РЕП-овете във всички дребни градове и села и разпространяваш тъкмо избран тип вестници, ти си в положение да създадеш цяла една умствена визия за света у огромен брой гласуващо население, отиващо към пенсия в една бързо застаряваща, гериатрична страна.
Носталгичното оневиняване? Тази пълзяща ГЕРБ-БСП скотщина?
Именно - упойка към комунистическите закононарушения в предишното, което има политически измерения. Така създаваш и съответните настройки да се гласоподава за избрана партия. Но дали цялостният развой на давност може да бъде направляван единствено по този метод? Едва ли. Има, както казваш, една особена траектория на огромна група хора, които нямат континуитета на едно обикновено живеене в едно свободно общество. Те имат типичното държание на човек, който преди малко е пуснат от пандиза, след доста дълга присъда. Професионализиран пандизчия. Той съвсем по един натурален метод желае да се върне още веднъж в килията, тъй като това му е познатото. В българските условия какво се случи след измененията? Затворникът излезе от килията и вместо надзирателя, който му даваше чинията със супата всеки ден, видя, първо, че на открито е доста ярко, и второ, че извън пред вратата на пандиза го причаква един човек с бухалка. Разбира се, той незабавно изиска да се прибере назад при фуражката, там най-малко всичко беше безшумно и несъмнено. И също така дават чорба.
И в литературата сме го виждали, изключително при Чехов – да не можеш да понесеш широтата на света.
“Блажени са дементните ”, в случай че мога да преразказвам. Имах другар – доктор Захари Гешаков, психиатър, интелигентен, забавен човек и автентичен мъдрец, работехме дружно в Карлуково. Когато изпивахме от време на време по шише вино, се случваше той на смешка да се примоли, “Ела, деменцио блага, ела! ”, тъй като загубата наизуст можеше да бъде от време на време избавление от непоносимата действителност, която ни заобикаляше.
Чудесно. Но Курчек говореше за кохезия на паметта.
Кохезията или съществуването на непрекъсната лента на паметта като самобитна протяжност през времето, е гаранция за съхраняването на Аз-а. Когато паметта е перфорирана по травматичен път, като резултат от остра или хронична психотравма, това води до нарушение на цялостта на Аз-а. Фрагментирането на “Аз-а ” и разпадът на “Аз-а ” води до разрушение на личността, т.е. тази персона престава да е идентична сама на себе си. Тя се трансформира в огледало, което е счупено, което не дава целия облик, а обособени образчета, всяко за себе си.
Аз пък се вълнувам повече от id –a.
(смях) Да, доколкото тази фрагментация в някои случаи беше доброволна, а в други беше принудително наложена, аз мисля, че в изискванията на рисков стрес, при survival situation, личността е в положение да се дисоциира, да се разпадне на обособени, несвързани между тях детайли. Както се назовава в психопатологията, настава дисоциативно разстройство на личността. Тогава общият смисъл на претърпяното се губи, разпада се на обособени елементи, неспоени от общ смисъл. Но също така ти не трябва да “забравяш ” и забравата, която е натурален развой, тъй като всяко нещо, което се отдалечава във времето, предстои на нея и тя последователно, заради дистанцията, изтрива детайлите и детайлностите, които в миналото са имали значение за забравящия.
Как ти наподобява по този начин нареченото “дясно ” в днешна България? То де факто не търпи homines novi – единствено препотвърждава провалените посредствени, във тип обаян кръг.
Проблемът е в неналичието на политическа просвета и повече хора като теб, които фактически да се ангажират. И ще дам образец със Швейцария. Хора с три езика, или четири. От всички кантони идват най-достойните и уважавани мъже, сядат, стискат си ръцете, подписват един контракт и основават тази многоезична страна. На какво се държи всичко това? Единствено на честните им думи, на отсъствието на самомнителност, на верността към дадените обещания, а не на византийските коварства и хитростта, с която да вземеш някакво преимущество. Никой не е поискал да се въздигне над останалите, а всички са желали общото богатство. И от този момент до момента, тази страна е страна на благоденствието. Когато се събираш със съидейници за една идея, първичният развой би трябвало да отсее и изтъкне тези, които са най-способни, най-далновидни, най-знаещи, които желаят не власт за себе си, а разцвет за всички. Това е доста мъчно в България, тъй като българинът е отрицателен индивидуалист. Той доста мъчно признава на другия да е прав или умственото му предимство; и дори – това у нас е нещо нечувано – доста мъчно се радва на другия човек, който има повече качества и познания от него самия. В Америка да вземем за пример, заради суровата природа на капитализма, който отсява самостоятелните качества и поставя всекиго на мястото му съгласно с неговите качества и дарба да се труди, доста мъчно ще се откри някой, който да смята по-учения и по-успешен от себе си съотечественик за по-долен от себе си. В “пролетарска ”, в смисъл комунизирана България обаче, където какистокрацията след 9.9.1944 взе всесилен превес в една страна без аристократично минало и с исторически нагон към уравняване, беше доста елементарно да твърдиш, че си по-висш заради “класовия генезис ” и да заемаш високи позиции просто тъй като си елементарен. Това не предизвикваше стеснение, не го провокира и в този момент.
То това е разликата сред индивидуализма в исторически смисъл и мономанията.
Да. Българският абсурд се заключава в това, че индивидуализмът се трансформира в мнителност към другия, до момента в който колективизмът пък приема формата на повсеместна и универсална злоба към сполучливия и надарения. Дали е още от първите ханове, които са отсичали главите на по-високите – в смисъл по-умните, тъй като те са били почтени да служат единствено на Тангра, а не на хана... Не знам дали е тъкмо по този начин, само че е изцяло допустимо това дърпане откъм гърба за пешовете надолу на оня, който е по-напред, да е прекомерно остаряла традиция.
Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Как наподобява България през очите на човек, който дълги години е бил сполучлив бежанец в Америка? Как върви персоналната ти реинтеграция?
Аз нямам огромна потребност от това, тъй като постоянно пътувах до България след 1991 и бях осведомен с процесите в нея. Според мен България, въпреки и постепенно, се трансформира и обратно на песимистичните изказвания, се трансформира към положително. Това е годно изключително за най-големите градове, едва за дребните и по никакъв начин за селата. Някакви уроци са научени, други не. Има всевъзможни хора – както такива, които са безусловно неспособни да се учат от опита, по този начин и други, които, прозирайки нещата, просто напущат полесражението и отиват в чужбина. Но има и такива, които остават и вършат по този начин, че нещата да се случват. За мен е ясно, че постоянно ще има постоянно едни най-малко 10-15% от популацията, които не са податливи на никакво образование, както обществено, по този начин и политически.
Заради пропуснатите еврокултурни столетия? Ренесанс, Просвещение, индустриализация?
Да. Всички тези огромни “училища ”, ковачници на обществото, просто са бели петна в България. Достатъчно е човек да огледа фотосите на български селища отпреди 120 години, дори по-малко, с цел да види, че са пропуснати големи интервали и че европеизираният пласт постоянно е бил доста тъничък. А и безусловно беше изгребан от лопатата на комунизма, съвсем изцяло.
Като загатна: за какво по този начин и не се състоя дискурсът за комунизма? Формално имаме закон, който афишира режима за незаконен, само че неотдавна отново честваха 9-ти септември, че и президентът приказва смазващи нелепости за “ден на помиряването ” и така нататък
Този дискурс не се състоя по няколко аргументи, само че една от най-важните е отношението на самото западно цивилизовано общество към комунизма.
Т.е. след Рейгън нямаше изрично наказание, поради квази-лайбницовата концепция на Буш-старши и Клинтън, че съществуващият свят, по американскому, е най-хубавият вероятен?
Да. А и в България като че ли недоразбрахме нещо – че антикомунизмът не е борба с половината личен народ, а с тъкмо избрани мерзавци и изключително с репресивния уред. Това бяха същинските врагове и те в действителност бяха уплашени първоначално, само че бързо се съвзеха.
И си сътвориха съпротива.
Именно. “Демократите ” от Съюз на демократичните сили бяха инструктирани от сътрудници, част от тях бяха сътрудници и прочие, само че това се разбра по-късно. Още по-късно страхът от тайните сътрудници на Държавна сигурност се трансформира в боязън от явните мутри с техните бухалки. Престъпността и мутренските времена бяха култивирани от генерали от Държавна сигурност по умишлена скица. В последно време към тази промишленост на страха, към ръководството и менажирането на страха, напълно явно се причислява и правосъдната система и основният прокурор. Т.е. има една манталитетна и дълбочинна причина за всичко това.
Кои и по какъв начин да противостоят?
Порядъчните, честните и работещите, които имат възприятие за отговорност към себе си, фамилията си, къщите си, града си. Нещо повече ще кажа - доста от доносниците евентуално са били хора с доста добър капиталистически генезис, само че натиснати от системата. И това е дори още по-коварно, тъй като те видимо са от “наште ”, “демократичните ”.
Иманентият проблем не е ли, че постоянно считаме властта за априори отвесна и деспотична?
Точно по този начин, това е източният модел. Включително и нашият модел, доколкото сме имали самостоятелна средновековна страна. Разбира се, най-очевидният образец за това е Русия или по-точно “московията ”, с нейния характерен хаганатско- монголски модел, характерен на Златната орда и на този вид държавни структури. Ние нямаме “Магна Харта ” – т.е. протестите на болярите или ограничването на централната власт просто не са се случили в нашата история, което е било първата причина за развиването на културата и Ренесанса. А по-късно не е имало дори и боляри, които да извоюват някаква не толкоз деспотично централизирана държавност в борба и опълчване против монарха и отбрана на самостоятелни права. Султанът е обесвал с копринено въже всичките си синове след първия, с цел да няма никакъв challenge против неговата власт. В този смисъл това също е историческо развращаване, тъй като естественият и политически асортимент е толерирал тези, които най-успешно се скатават, а не тези, които са доблестни и храбри.
Момент. Аз да вземем за пример считам, че “руският скрит план ” в българската актуалност е прекомерно надценен, съвсем като “американския ”; да не кажа, че ги няма. Ние просто сме царете на самопрецакването, тъй като крадем едни от други. Проблемът е, че няма сериозна маса от жители без поданически нрав, която да възпира мафиотската власт.
Чудесно казано. Но даже да “продуцираме ” тази сериозна маса, тя изтича неведнъж на Запад - заради беззаконието, което царува в България.
Как да ги върнем? В началото на ХX в. са се прибирали.
Няма по какъв начин - при неявяване на гаранции за личността, за собствеността, за образованието и за най-елементарна сигурност на живота. Но по начало у нас се потегля и от доста ниска изходна точка, нали. Какво значи “буржоазия ”? Това презряно разбиране. То произтича от “бург ” ( “град ”) – буржоа, това са жители. България беше селска страна. Започна да образува някакъв просветен слой – т.е. всички тези хора, които нещо имаха или бяха основали някакъв бизнес. Те бяха упрекнати като кръвопийци, фашисти, търговци, капиталисти, и бяха безусловно унищожени и разпилени - в това число и като генетически ситуирани във времето фамилии, създаващи обичаи. Но към момента не е късно за лустрация и смирение.
Късно е.
Не. Ако се събере едно сериозно болшинство, което да се провежда към няколко значими национални хрумвания, това може да се случи. Нацията, доколкото е съхранена към момента, има някакъв капацитет да излъчи от недрата си същински водачи и хора, които имат задоволително разум, с цел да я управляват на всички равнища. Това стартира от меритократично определен парламент, надлежно държавно управление и надолу до кмета на най-малкото село. Всъщност е въпрос на изборна система, която би трябвало да бъде въведена допустимо най-скоро, да бъде ефикасна, да бъде също електронно допустима - тъй че всички тези, най-малко тези непредпазливо някъде, да основат задоволителна сериозна маса, с цел да могат да изразят политическата си воля и да получат опция да насочват нещата в вярната посока за цялата страна. От по този начин определен парламент би трябвало да стартира градежът на институциите. За да има някаква вяра за правова страна, в това число и за обективна лустрация, би трябвало да се преоснове правосъдната система. Аз я намирам за сериозно болна и съдбоносно значима, с цел да се може да се построи една България, в която тези хора, които са избягали с ридания от нея, да могат да се върнат без боязън за себе си и за децата си.
Good luck, доктор Канов. Днешната ни правосъдна система е обзета от “хюзюн ”. Произвежда най-вече произвол, а не правдивост.
Да, Ивайло. Примери могат да се намерят безчет, само че да вземем даже единствено ненаказаните комунистически нарушители, явно отговорни за чудовищни закононарушения против човечеството и против индивида... Когато живееш в недостиг на правдивост, ти последователно се откъсваш от взаимния живот с останалите, дезангажираш се от всевъзможни взаимни отговорности за цивилизовано общуване. Така ти се атомизираш, в действителност се откъсваш от социума. Това към този момент не е страна, разпадът на социума - това е разпадът на страната. Правосъдният произвол, безобразията на прокуратурата отпред с един безотговорен нео-Вишински, уродливият Висш правосъден съвет, избиран по разпоредбите на мафиотски контракт, възприятието за безпомощност против репресията по едно и също време от криминалитета и от държавната принуда, които в някакво прикрито подземие се съчетават в едно; всичко това е гаранция за задълбочаващ се разпад.
Каква е вярата?
Дали има вяра в това, че една част от българите - които са някак си неизлечимо заболели от комунизъм в главата, в никакъв случай не са могли да живеят независимо и не познават персоналната отговорност - могат да гласоподават? Дали тези хора по либерален път, посредством свободни избори и волеизявление ще оказват помощ да се преодолее “хюзюн ”-а? Не мисля. Но се надявам, че въпреки всичко другите, мислещите и младите са повече. Особено, в случай че се даде опция за отдалечено гласоподаване от чужбина с една друга изборна система.
Сега тези с “хюзюна ” към този момент ги назовават “ГЕРБ ”.
Така или другояче, тези хора гласоподават. Може за ГЕРБ, само че и за Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи и АТАКА и изобщо, мамата си трака. Хората, които биват определени по сегашната политическа система, са доста рискови, тъй като са крадливи, обичат да са богати, а реториката им е постоянно лява. Те са доста цинични. Може да види човек такива характери в Народното събрание, само че също и в пресата, на всички места. И това е огромната заплаха, когато гласуващият човек не знае къде да постави границата сред положително и зло.
Само че изначалното “зло ” би трябвало да бъде жигосано и посочено - Българска социалистическа партия, която се води 100-годишна, е незаконна per se, тя е отвън закона и, в случай че позволиш, ще употребявам пожеланието “fuck off and die ”. Неокомунисти по родословие, само че в действителност неолибертариански капиталисти и мръсни копелета per se, до един.
Нищо не убива по-ефикасно антикомунизма от банализирането на неговите послания. Когато се изговарят непрекъснато свръхсилни думи в гневно полемичен жанр, посланието се изгубва и хората стартират да не го чуват. Престъпната партия би трябвало да се бие с обстоятелства и облици, които се запомнят. Уви, Българска социалистическа партия не е отвън закона, а трябваше да бъде. Но кой да я разгласи отвън закона? А и даже самата партия да бъде отвън закона, самите нарушители останали ненаказани, а към този момент и техните деца и внуци, се трансфораха в свръхбогати буржоазни капиталисти, бранители на своята персонална частна благосъстоятелност. Оказа се, че левите – на всички места, и за жалост на Запад, станаха господари на обществения дискурс и на говоренето. Те се самообявиха сполучливо за принадлежащи към лагера на положителното. Тоест лявото стана синоним на положително, а всичко останало беше оповестено за неприятно и фашистко, в това число антикомунизмът. Нашите тукашни комунисти яхнаха добре оседланата карета на западното омерзение към нацизма и се присламчиха към “прогресивните сили ”. Законодатели на политическата мода станаха левите. Десните бяха сполучливо демонизирани, навряни в ъгъла като десни екстремисти. А комунистите станаха милионери, които се борят за “социална страна ” и правдивост.
Това е първи принцип на пропагандата – симплификацията на врага, банализацията му. Но ориста на хората от ГУЛАГ, хората, живели в сутерена, в мрака на комунизма? Кой да се застъпи за тях - обезчовечаваните? Ерозията на паметта за измъчените – това онтологично разбираемо ли е, или не?
Въпрос на персонална съвест е всеки един от нас да се застъпва на всички места, където е допустимо, за измъчваните и обезчовечавани от комунизма. Това важи за всички - на Изток и на Запад - и изключително за хората като теб, въоръжени с мощта на екрана, писменото слово и просветителните институции. Ерозията на паметта върви в няколко плоскости, само че най-много посредством морално релативизиране на Злото на комунизма, като то бъде сложено в редицата на други исторически несгоди, които му служат за прикритие и дори опрощение, както и сполучливото обработване на носталгията по “сигурността и спокойствието ” по това време. Носталгирането като развой е ненапълно допустимо да бъде ръководено. Сигурен съм, че тези процеси на операция са изучавани някъде в някакви кагебистки институти, писани са дисертации несъмнено, прецизирани са и методите, отработвани авансово. Особено при една популация, която е доста безхитростна по отношение на обикновените внушения, няма опит в плуралистични медии, или най-малко нямаше, не знае нищо за външния свят, не владее езици и прочие - тя доста елементарно може да бъде носталгирана. Примерно като завладееш РЕП-овете във всички дребни градове и села и разпространяваш тъкмо избран тип вестници, ти си в положение да създадеш цяла една умствена визия за света у огромен брой гласуващо население, отиващо към пенсия в една бързо застаряваща, гериатрична страна.
Носталгичното оневиняване? Тази пълзяща ГЕРБ-БСП скотщина?
Именно - упойка към комунистическите закононарушения в предишното, което има политически измерения. Така създаваш и съответните настройки да се гласоподава за избрана партия. Но дали цялостният развой на давност може да бъде направляван единствено по този метод? Едва ли. Има, както казваш, една особена траектория на огромна група хора, които нямат континуитета на едно обикновено живеене в едно свободно общество. Те имат типичното държание на човек, който преди малко е пуснат от пандиза, след доста дълга присъда. Професионализиран пандизчия. Той съвсем по един натурален метод желае да се върне още веднъж в килията, тъй като това му е познатото. В българските условия какво се случи след измененията? Затворникът излезе от килията и вместо надзирателя, който му даваше чинията със супата всеки ден, видя, първо, че на открито е доста ярко, и второ, че извън пред вратата на пандиза го причаква един човек с бухалка. Разбира се, той незабавно изиска да се прибере назад при фуражката, там най-малко всичко беше безшумно и несъмнено. И също така дават чорба.
И в литературата сме го виждали, изключително при Чехов – да не можеш да понесеш широтата на света.
“Блажени са дементните ”, в случай че мога да преразказвам. Имах другар – доктор Захари Гешаков, психиатър, интелигентен, забавен човек и автентичен мъдрец, работехме дружно в Карлуково. Когато изпивахме от време на време по шише вино, се случваше той на смешка да се примоли, “Ела, деменцио блага, ела! ”, тъй като загубата наизуст можеше да бъде от време на време избавление от непоносимата действителност, която ни заобикаляше.
Чудесно. Но Курчек говореше за кохезия на паметта.
Кохезията или съществуването на непрекъсната лента на паметта като самобитна протяжност през времето, е гаранция за съхраняването на Аз-а. Когато паметта е перфорирана по травматичен път, като резултат от остра или хронична психотравма, това води до нарушение на цялостта на Аз-а. Фрагментирането на “Аз-а ” и разпадът на “Аз-а ” води до разрушение на личността, т.е. тази персона престава да е идентична сама на себе си. Тя се трансформира в огледало, което е счупено, което не дава целия облик, а обособени образчета, всяко за себе си.
Аз пък се вълнувам повече от id –a.
(смях) Да, доколкото тази фрагментация в някои случаи беше доброволна, а в други беше принудително наложена, аз мисля, че в изискванията на рисков стрес, при survival situation, личността е в положение да се дисоциира, да се разпадне на обособени, несвързани между тях детайли. Както се назовава в психопатологията, настава дисоциативно разстройство на личността. Тогава общият смисъл на претърпяното се губи, разпада се на обособени елементи, неспоени от общ смисъл. Но също така ти не трябва да “забравяш ” и забравата, която е натурален развой, тъй като всяко нещо, което се отдалечава във времето, предстои на нея и тя последователно, заради дистанцията, изтрива детайлите и детайлностите, които в миналото са имали значение за забравящия.
Как ти наподобява по този начин нареченото “дясно ” в днешна България? То де факто не търпи homines novi – единствено препотвърждава провалените посредствени, във тип обаян кръг.
Проблемът е в неналичието на политическа просвета и повече хора като теб, които фактически да се ангажират. И ще дам образец със Швейцария. Хора с три езика, или четири. От всички кантони идват най-достойните и уважавани мъже, сядат, стискат си ръцете, подписват един контракт и основават тази многоезична страна. На какво се държи всичко това? Единствено на честните им думи, на отсъствието на самомнителност, на верността към дадените обещания, а не на византийските коварства и хитростта, с която да вземеш някакво преимущество. Никой не е поискал да се въздигне над останалите, а всички са желали общото богатство. И от този момент до момента, тази страна е страна на благоденствието. Когато се събираш със съидейници за една идея, първичният развой би трябвало да отсее и изтъкне тези, които са най-способни, най-далновидни, най-знаещи, които желаят не власт за себе си, а разцвет за всички. Това е доста мъчно в България, тъй като българинът е отрицателен индивидуалист. Той доста мъчно признава на другия да е прав или умственото му предимство; и дори – това у нас е нещо нечувано – доста мъчно се радва на другия човек, който има повече качества и познания от него самия. В Америка да вземем за пример, заради суровата природа на капитализма, който отсява самостоятелните качества и поставя всекиго на мястото му съгласно с неговите качества и дарба да се труди, доста мъчно ще се откри някой, който да смята по-учения и по-успешен от себе си съотечественик за по-долен от себе си. В “пролетарска ”, в смисъл комунизирана България обаче, където какистокрацията след 9.9.1944 взе всесилен превес в една страна без аристократично минало и с исторически нагон към уравняване, беше доста елементарно да твърдиш, че си по-висш заради “класовия генезис ” и да заемаш високи позиции просто тъй като си елементарен. Това не предизвикваше стеснение, не го провокира и в този момент.
То това е разликата сред индивидуализма в исторически смисъл и мономанията.
Да. Българският абсурд се заключава в това, че индивидуализмът се трансформира в мнителност към другия, до момента в който колективизмът пък приема формата на повсеместна и универсална злоба към сполучливия и надарения. Дали е още от първите ханове, които са отсичали главите на по-високите – в смисъл по-умните, тъй като те са били почтени да служат единствено на Тангра, а не на хана... Не знам дали е тъкмо по този начин, само че е изцяло допустимо това дърпане откъм гърба за пешовете надолу на оня, който е по-напред, да е прекомерно остаряла традиция.
Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ