Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г.

Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения. 
Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на  въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес:

 
--> Тайната е в уравновесената диета Всеки от подсладителите има плюсове и минуси
 

Много пъти съм писал за вредата от наднорменото тегло във връзка с сърдечно съдовата система. Едно от първите неща, което всеки ще ви посъветва, с цел да отслабнете, това е да ограничите сладките неща. Неоспорим факт е, че несъразмерната консумация на добавена захар е най-честата причина за наднормено тегло. Причините за това са няколко.

Първо и на първо място, захарта е извънредно калорична. Често диетолозите споделят, че тя внася в организма " празни калории ". Това значи, че съдържа само сила, която би трябвало или да се изгори, или да се складира. При актуалния метод на живот, това значи по-скоро да се складира.

Вторият проблем със захарта е, че тя се усвоява прекомерно бързо, постъпва в кръвта и води до внезапно повишаване на инсулиновите равнища в организма.
Инсулинът я вкарва в клетките
от което равнищата й в кръвта внезапно спадат и резултатът от това е, че след към два часа изпитвате вълчи апетит. Отново ви се яде сладко.

И най-сетне, само че не и по значение, сладкият усет при хората самичък по себе си води до пристрастяване.

Освен елементарната захар обаче, ние през днешния ден разполагаме с голям брой други възможности, които могат да ни доставят сладостен усет, само че с по-малко калории. Нека разгледаме по-подробно някои от тях.

Първо ми се желае да кажа няколко думи за " по-малко нездравословната " захар и нейните родственици. Сигурно сте чували да се приказва, че кафявата захар сякаш била по-малко нездравословна. Ами, тя си е същата захар като химическа конструкция и резултати. Поради примесите, които съдържа, тя се усвоява малко по-бавно. И може би това е единственото друго, което мога да кажа за нея. Останалото е маркетинг и реклама. Ако ви е по-вкусна, яжте я. Тя има характерен мирис и е по-подходяща за избрани сладкарски произведения.
Подобен е казусът и с кленовия сироп
и сиропа от агаве. Те са естествени източници на напълно същата захароза, която съставлява елементарната бяла захар. Това, което ги прави малко по-приемливи е събитието, че в тях има известно количество фруктоза, чиито усет е по-сладък. Следователно, имате късмет да получите същия резултат, ползвайки по-малко количество.

Медът съставлява естествена примес от захари, създадени от цветята и събрани и обработени от пчелите. Поради наличието на витамини и други потребни съставки, той въпреки и доста калоричен, е също по този начин и доста потребен. Но не и за намаляване. Освен това би трябвало да се знае, че във връзка с него в обществото битува и прекалено много митология. Чувал съм какви ли не странни изказвания започвайки от това, че от мед не се било дебелеело, през това, че се усвоявал постепенно, и до най-скандалното, че бил изключително подобаващ за диабетици. Ами, не. Медът е потребен, само че във връзка с неговата захарност, би трябвало да се отнасяме с внимание.

Много сходни на захарта са
захарните алкохоли
Те се намират в естествено положение в някои растения, нормално са по-малко сладки от захарта, само че пък не се усвояват от човешкия организъм, което ги прави с на практика нулева калорийна стойност. Основно се употребяват ксилитол и еритриол.

Ксилитолът се намира естествено в някои растения. Рекламират го с изгодите му във връзка с зъбите и по тази причина се съдържа най-често в дъвки, пасти за зъби и други сходни. Еритритолът е сходен захарен алкохол и се употребява най-вече в питиета, само че също по този начин с цел да придава размер на някои от по-силните подсладители.

Предимството на захарните алкохоли е, че по усет доста наподобяват на самата захар, качество, което липсва на множеството незахарни подсладители.

От естествените незахарни подсладители си коства да споменем сладкия корен и стевията.

Сладък корен пораства и у нас, само че е рядко растение. От доста епохи той се използва като лечебно растение, а също по този начин и за някои обичайни сладкарски произведения. За страдание, усетът му е прекомерно характерен и не понася добре на всеки. Също по този начин, следва
да се заобикаля от хора, страдащи от високо кръвно
налягане.

Стевията е южноамериканско растение с извънредно сладки листа, което придобива все по-голяма известност. Тя е на практика безвредна, без калории, не въздейства на равнищата на глюкоза в кръвта и е доста по-сладка от захарта. Проблем е, че има необикновен привкус, който сходно на сладкия корен може да не се хареса на всички.



Освен естествените подсладители, разполагаме и с редица изкуствени такива. Много хора гледат с съмнение на тях, наричайки ги " химии ", само че би трябвало да кажа, че към днешна дата са събрани голям брой резултати от наблюдения и изследвания, които демонстрират, че страхът от тях не е изключително състоятелен. Основните им дефекти са както и на останалите незахарни сладости: имат присъщ привкус или послевкус. Това въпреки всичко е въпрос на персонални желания и изпробването на разнообразни разновидности може да ви помогне да намерите този, който дава отговор на вашите вкусови рецептори.

Основни представители на тази група са
цикламатът, захаринът и аспартамът
Първите две са типичен, остарели подсладители, от които имаше едно осезаемо оттегляне, след публикуването на резултатите от изследване, извършено през 60те години на 20ти век, показващо, че предизвикват рак на пикочния мехур при плъхове. Такова нещо по този начин и не беше следено при хора, плюс това дозите, при които веществата са били прилагани на плъховете са такива, че в никакъв случай не биха могли се реализиран при естествена консумация. Въпреки всичко, и през днешния ден ще чуете, че захаринът бил канцерогенен. Точно захарина не го предлагам заради горчивия му послевкус и заради това, че се разпада при висока температура. Но нямам доверие изключително на изказванията, че е канцерогенен.

Аспартамът е измежду най-широко употребяваните диетични подсладители в днешно време. Ще намерите името му по етикетите на голям брой нискокалорични артикули или артикули без захар. Той е извънредно сладостен и се използва в малко количество. Единствено хората страдащи от фенилкетонурия би трябвало да заобикалят аспартам, защото не могат да метаболизират един от неговите съставни елементи.

Основните странични резултати, свързани с използването на подсладители, са свързани с прочут стомашно-чревен дискомфорт, демонстриращ се при някои хора. Хората със синдром на раздразненото дебело черво би трябвало да бъдат изключително деликатни в този смисъл.

Както с всяко нещо,
умерената приложимост е основна
Прекомерната консумация на подсладители, както всяка храна или напитка, въпреки всичко може да докара до здравословни проблеми.

Подсладителите дават набор от благоприятни условия за хора, които желаят да понижат приема на захар или да управляват потреблението на калории. Естествените подсладители като стевия, мед и кленов сироп оферират различни усети, до момента в който изкуствените подсладители и захарните алкохоли обезпечават наслада без добавени калории. Не забравяйте да вземете под внимание вашите самостоятелни потребности и желания, когато избирате подсладители и постоянно се стремете към уравновесена, разнообразна диета.