Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г.

Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.

Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]

 
Все още никой не е измислил безконечна батерия Съществуващите устройства оказват помощ на най-важния орган само да се възвърне сам
 

Прогресът на актуалната просвета, изключително през последните стотина години, е необикновен. Ровим се под дърво и камък - в космоса, в клетката, в гените си. И при все че към момента не разполагаме с задоволително положителни аварийни елементи за личните си тела.

Протези съществуват от дълбока античност. Археолозите понякога намират изкуствени ръце, крайници, зъби. А свидетелства за тяхната приложимост откриваме у античните историци. С развиването на медицината и най-много на хирургията стартират да се появяват хрумвания за най-разнообразни устройства, които биха могли да заменят даден орган, който не действа вярно. Инженерните науки, напредвайки паралелно с медицината, оферират разнородни материали и средства, с които това може да се реализира.

Така през днешния ден разполагаме с извънредно

доста от които рутинно се слагат на нуждаещите се от тях хора. Стига единствено да споменем изкуствените очни лещи - несъмнено най-често вграденото здравно произведение в света.

Разполагаме също със ставни, съдови, клапни и още доста други типове протези. Как обаче стои въпросът с вътрешните органи и в частност - със сърцето? Доста е осъществено досега и проучванията в тази област не престават. Засега най-хубавото, което един човек със сърдечна непълнота в краен етап може да получи, е ново сърце от трупен донор. Колкото и да е велика актуалната просвета, ние към момента не можем да създадем сърце, което даже да се приближава по качества до това, което е основала природата.

Трупните донори постоянно са били, са и ще бъдат доста по-малко на брой от хората, които имат потребност от ново сърце. Това, както и събитието, че нуждаещият се би трябвало да дочака своята трансплантация в оптимално добре непокътнато положение, е довело до създаването на разнообразни подпомагащи, а от време на време даже напълно заместващи сърдечната функционалност системи.

Основният проблем, който лимитира тези системи, е потребността от

Повечето импланти, които се слагат в човешкото тяло, поддържат избрана конструкция и когато от тях се изисква придвижване, то нормално се реализира от личните мускули на индивида. Сиреч те не изискват никакъв обособен източник на сила. Пейсмейкърите, които подтикват сърцето тогава, когато личната му " електрическа система " не работи, имат батерия, само че импулсите, които тя подава, са толкоз слаби, че тази батерия устоя десетина години и нейното подменяне не основава изключително стеснение нито за пациента, нито за лекарите.

Докато една помпа, която би трябвало да обезпечава непрестанен и непрекъснат дебит от порядъка на няколко литра в минута, изисква доста повече. Всички подпомагащи сърцето системи изискват сигурен източник на електрическа енергия, намиращ се на не повече от два-три часа път от всяко място, където пациентът се намира. Това е времето, за което апаратът може да издържи на акумулатори.

Друг значителен проблем е, че кръвта има естествената податливост да се съсирва, когато попадне в контакт с непозната за нея повърхнина. Каквото и да е направено от инженерно-химична позиция по въпроса с материалите, от които са построени тези помпи, те и до през днешния ден не са напълно безвредни във връзка с това. Тези пациенти би трябвало наложително да одобряват антикоагуланти. Това са лекарства, които предотвратяват кръвосъсирването. Известни са измежду народа като

Обстоятелството, че във всички случаи част от устройството излиза от пациента, води до нараснал риск от инфекции - мястото, където кабелът да вземем за пример напуща тялото, е отворена врата за всевъзможни микроби.

Проблеми с по-малко значение са качеството на кръвния поток, въздействието на самата помпа върху кръвните кафези и прочие

Ето някои образци за използвани в днешно време системи за подкрепяне на сърцето:

Това е много примитивно устройство спрямо останалите обсъждани средства. Представлява балон, който следено се свива и раздува в аортата, като освен това облекчава работата на сърце, което по някакви аргументи внезапно е изгубило способността си да работи съответно. Рутинно се ползва при остра сърдечна уязвимост след кардиохирургична намеса. При това състояние разчитаме сърцето да се възвърне за няколко дни и по-късно да махнем контрапулсатора.

LVAD (left ventricular assist device - безусловно " устройство, подпомагащо лявата камера " ). Това непроизносимо редуциране в ежедневната процедура през днешния ден назоваваме просто " дивайс " или използваме името на съответната марка. Съществуват два типа - краткотраен и непрекъснат. Временният се употребява сходно на контрапулсатора - тогава, когато разчитаме сърцето да се свести от някакво неблагополучие. Обикновено го използваме в случаите, в които контрапулсаторът не би приключил работа, защото сърцето няма задоволително добра функционалност.

Постоянният " дивайс " се ползва при тежка хронична сърдечна непълнота и главната му концепция е пациентът да доживее до трансплантация и освен това да бъде в релативно добре непокътнато положение. Пациентът води относително естествен живот, само че не може да се отдалечава на прекомерно огромно разстояние от сигурен източник на електрическа енергия. Световният опит демонстрира, че такива хора могат да преживеят три-четири години и главните аргументи за гибел са инфекции и задръстване на помпата с тромби.

ECMO (extracorporeal membrane oxygenation - извънтелесно мембранно засищане с кислород). Това редуциране е по-лесно за изговаряне, тъй че си го назоваваме " екмо ". Представлява същото като краткотрайния " дивайс ", единствено че към него е закачен оксигенатор - уред, който насища кръвта с О2. Употребата на това устройство нашумя около първите талази на пандемията от коронавирус, тъй като то е в положение да замести напълно освен функционалността на сърцето, само че и на белите дробове и заради това най-тежките случаи бяха третирани с него. При ECMO още веднъж разчитаме, че сърцето и белите дробове ще си възстановят функционалностите в релативно къси периоди и апаратът ще може да бъде безвредно отхвърлен.

Съществуват и по-сложни устройства, само че към този момент общата цел, която ги сплотява, е тази, че те служат като краткотрайно средство, което да подкрепи сърцето, до момента в който то се възвърне самичко, или като мост към сърдечната трансплантация. Човечеството към момента не е достигнало до това равнище на научно-технически напредък, че да успее да сътвори същинско изкуствено сърце.