Честваме Егатия и Еладий
На 5 февруари Православната черква празнува света мъченица Агатия (Добра) и страдалец Еладий.
При римския император Деций Траян (249 – 251) имало грубо гонение срещу християните.
По това време в гр. Палермо, Сицилия, живеела млада госпожица на име Агатия (Добра). Тя била християнка от благороден жанр и се славела със своята хубост, само че и нравственост. До Сицилия стигнала новина за гонението срещу християните и тя почнала да се готви за страдалчество.
Действително, шефът на страната Квинтиан не просрочен да прати бойци за Агатия. Настанил я у една богата жена-езичница Афродисия, която дружно със своите пет дъщери водела живот луксозен и грешен и поръчал на тая жена да използва всички усилия, с цел да отвлече Агатия от нейната религия. Афродисия изпълнила повелята на шефа, само че скоро се отказала поради непримиримостта на девойката.
След като увещанията не отклонили Агатия от Христовата ѝ религия, шефът я подложил на всевъзможни мъчения. Затворили я в тюрма, а през нощта Господ ѝ пратил чудна помощ – явил ѝ се св. деятел Петър и излекувал раните ѝ. Цяла нощ невероятна светлина озарявала тъмницата.
С вдигнати молитвено ръце тя шепнела: „ Благодаря Ти, Господи, че ме удостои да пострадвам за Твоето свято име и, като лиши от мене любовта към краткотрайния живот, даде ми мощ и самообладание. А в този момент, апелирам Те, повикай ме при Себе Си! “ С тези думи мъченицата предала Богу душата си. Катанските християни погребали тялото ѝ.
Скоро по-късно Квинтиан се отправил за Палермо, с цел да присвои парцелите на светата мъченица. При прекосяване на една река конете му се подплашили и го хвърлили в реката, където се удавил. Приемникът му разбрал, по какъв начин Бог санкционирал жестокия изтезател и не посмял да тревожи сродниците на света Агатия за наследството ѝ.
Славата за подвига на света Агатия се разнесла по цялата страна. Като минало известно време от нейната гибел, християните построили черква над нейната гробница. Простата дреха, която тя нормално носела, била сложена на гроба ѝ за спомен на нейното примирение.
Жителите на Катания благоговейно тачели нейната памет.
Недалеч от града се намира вулканът Етна, който понякога бълва огън и гореща лава. Веднъж, когато ужасно изригване застрашавало града с крах, те взели дрехата на света Агатия и я държали против огъня. Бедата предходна и катанските поданици благодарили на светата мъченица за нейното покровителство. Това било в годишнината на нейната гибел.
В този ден възпоменаваме и свети страдалец Еладий , който откакто претърпял голям брой мъчения, бил хвърлен в огън, само че излязъл незасегнат от него. След това го били до момента в който предал Богу дух.
В службата, отдадена на него, се приказва, че Христос го е посетил в тъмницата и е излекувал неговите рани и че оковите сами паднали от ръцете му.
Предполага се, че е потърпевш при настъпление на персите в източните провинции на Римската империя.
При римския император Деций Траян (249 – 251) имало грубо гонение срещу християните.
По това време в гр. Палермо, Сицилия, живеела млада госпожица на име Агатия (Добра). Тя била християнка от благороден жанр и се славела със своята хубост, само че и нравственост. До Сицилия стигнала новина за гонението срещу християните и тя почнала да се готви за страдалчество.
Действително, шефът на страната Квинтиан не просрочен да прати бойци за Агатия. Настанил я у една богата жена-езичница Афродисия, която дружно със своите пет дъщери водела живот луксозен и грешен и поръчал на тая жена да използва всички усилия, с цел да отвлече Агатия от нейната религия. Афродисия изпълнила повелята на шефа, само че скоро се отказала поради непримиримостта на девойката.
След като увещанията не отклонили Агатия от Христовата ѝ религия, шефът я подложил на всевъзможни мъчения. Затворили я в тюрма, а през нощта Господ ѝ пратил чудна помощ – явил ѝ се св. деятел Петър и излекувал раните ѝ. Цяла нощ невероятна светлина озарявала тъмницата.
С вдигнати молитвено ръце тя шепнела: „ Благодаря Ти, Господи, че ме удостои да пострадвам за Твоето свято име и, като лиши от мене любовта към краткотрайния живот, даде ми мощ и самообладание. А в този момент, апелирам Те, повикай ме при Себе Си! “ С тези думи мъченицата предала Богу душата си. Катанските християни погребали тялото ѝ.
Скоро по-късно Квинтиан се отправил за Палермо, с цел да присвои парцелите на светата мъченица. При прекосяване на една река конете му се подплашили и го хвърлили в реката, където се удавил. Приемникът му разбрал, по какъв начин Бог санкционирал жестокия изтезател и не посмял да тревожи сродниците на света Агатия за наследството ѝ.
Славата за подвига на света Агатия се разнесла по цялата страна. Като минало известно време от нейната гибел, християните построили черква над нейната гробница. Простата дреха, която тя нормално носела, била сложена на гроба ѝ за спомен на нейното примирение.
Жителите на Катания благоговейно тачели нейната памет.
Недалеч от града се намира вулканът Етна, който понякога бълва огън и гореща лава. Веднъж, когато ужасно изригване застрашавало града с крах, те взели дрехата на света Агатия и я държали против огъня. Бедата предходна и катанските поданици благодарили на светата мъченица за нейното покровителство. Това било в годишнината на нейната гибел.
В този ден възпоменаваме и свети страдалец Еладий , който откакто претърпял голям брой мъчения, бил хвърлен в огън, само че излязъл незасегнат от него. След това го били до момента в който предал Богу дух.
В службата, отдадена на него, се приказва, че Христос го е посетил в тъмницата и е излекувал неговите рани и че оковите сами паднали от ръцете му.
Предполага се, че е потърпевш при настъпление на персите в източните провинции на Римската империя.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ