Д-р Ирина Каташинска: Повечето бъбречни заболявания нямат симптоми
Д-р Ирина Каташинска Фотограф: Цветелина Белутова Профил: Д-р Ирина Каташинска е приключила медицина в Тракийския университет - Стара Загора. От 2014 до 2016 година работи в Спешното поделение на УМБАЛ " Света Анна " - София, по-късно стартира специализацията по нефрология в отделението по диализно лекуване на болничното заведение. През 2017 година се мести на работа в диализното поделение на УМБАЛ " Свети Иван Рилски ". След закриването на отделението се мести в диализен център " Хемомед ". През юни 2020 година пази компетентност по нефрология. От октомври 2021 година е част от екипа на " Диализен център Дружба ". Член е на Българското сдружение по нефрология. Родена е в гр. Измаил, Украйна, където приключва междинното си обучение. Бъбреците като цяло не болят до един избран миг, по какъв начин пациентът би могъл да се ориентира, че има проблеми с тях?- За страдание в множеството случаи бъбречните болести нямат никакви признаци до избран миг. Затова, когато човек е здрав и няма никакви терзания за сходно страдалчество, е хубаво най-малко един път годишно да отиде на профилактичен обзор при персоналния си доктор и да си направи едно налично проучване на урината и креатинина, което би могло да е много показателно.
Бъбречното заболяване може да стартира с много нетипични признаци. Освен с промени в цвета на урината, които човек може и да не забележи, да вземем за пример да стане по-тъмна, по-червена, да намалее като количество, могат да стартират да се появяват дискретни отоци по долните крака и към очите и да стартира внезапно да се повишава кръвното налягане. Но, както споделих, от едно нормално проучване на урина, когато общопрактикуващият доктор открие съществуване на левкоцити, белтък, еритроцити и бактерии в урината, той незабавно може да пренасочи пациента към нефролог и надлежно да се създадат по-задълбочени проучвания. В множеството случаи болката идва в напреднал етап на бъбречно заболяване и преди нея пациентът се усеща изнемощял, кожата му е бледа, бъбречното заболяване може да се прояви с гадене, повръщане, липса на вкус, количеството урина, което отделя, понижава. Това обаче не са признаци, по които човек да се ориентира, че става въпрос тъкмо за бъбречно заболяване.
Какво може да направи човек, с цел да бъдат бъбреците му здрави?
- Това, което може да направи, с цел да бъде здрав по принцип - да води здравословен метод на живот, да приема подобаваща храна, да има умерена физическа интензивност, да съблюдава рекомендациите на лекуващия доктор, в случай че има някакви хронични болести, да пие задоволително количество течности.
Реклама Колко е достатъчното количество за здрав човек?
- Приблизително към 2 литра дневно е задоволително, само че в случай че има прекомерно изпотяване или прекомерна физическа интензивност, или фебрилно положение, тогава потребностите се усилват. Особено към ковид-19 и изолацията, която продължи съвсем две години, стана ежедневие да се храним погрешно, да употребяваме доста консервирани храни и да се движим незадоволително. Това въздейства освен на бъбреците, само че и на организма като цяло. Всеки от нас знае, че би трябвало да лимитира количествата на одобряваната сол, тъй като тя е причина за задържане на течности и обременяване на организма и за високо артериално налягане.
Какво е смисъла на ехографията във вашата работа?- Огромно. То дава информация за разположението, формата, размера и положението на бъбреците. Човек би могъл да се роди с един бъбрек или с нетипично разположение на бъбреците, с подковообразен бъбрек, с бъбреци с друга форма и да живее цялостен живот с това, без да има проблеми като цяло.
Когато обаче човек има и минимални недоволства от отделителната система, е значимо да се реши какъв развой се е появил. Ако не можем да сложим диагноза от клинични и лабораторни данни, е належащо да се направи бъбречна биопсия, която е много по-информативна и ще може да ни даде по-правилни насоки за лекуване и по-нататъшно държание при хронични процеси. Аз работя в хемодиализа и при нас доста постоянно постъпват пациенти, които не са били диагностицирани в точния момент и постъпват в терминален етап на бъбречна непълнота. Колегите - клинични нефролози, са много лимитирани в лекуването следователно и пациентите непосредствено остават на програмно диализно лекуване.
Какво е вашето отношение като нефролог към проучванията с контрасти, които всеобщо се вършат през последните години, по какъв начин се отразяват те върху бъбреците?- В медицината съотношението риск - изгода е основно и когато се постанова такова проучване, то е, с цел да бъде диагностицирано съответно заболяване. Бих предложила даже на здрав пациент, преди да се пристъпи към процедурата, да бъдат изследвани креатинин и урея и да се извърши консултация с нефролог. Това е наложително, в случай че има някакви данни за бъбречно заболяване. В взаимозависимост от стойностите би трябвало да се реши рискът от в допълнение увреждане, а в случай че стойностите са високи, рискът да настъпи утежняване на бъбречната функционалност е значителен. След консултацията с нефролог, в случай че в действителност е належащо и жизненоважно да се направи компютър-томографско проучване или ядрено-магнитен резонанс с контрастност, пациентът би трябвало да бъде добре оводнен, да му се спрат нефротоксичните лекарства, а след проучването да приема задоволително количество течности и да се проследят стойностите на уреята и креатинина му. За да се запази бъбречната функционалност, пациентът би трябвало да бъде по-добре квалифициран и проследен по-късно. Реклама
Имаме случаи на пациенти, които не са изследвани и получават остра бъбречна непълнота, контрастиндуцирана нефропатия, разследване на приложение на контрастно вещество. Но има и случаи, при които пациентът е проучен, направено е всичко належащо от сътрудниците, само че все пак той има потребност от няколко диализи, с цел да бъде усъвършенствана бъбречната функционалност.
България е една от дребното европейски страни с огромна кохорта пациенти, които са дълги години на хемодиализа, до момента в който чакат трансплантация. Как би могла да се предотврати терминалната бъбречна непълнота?Работя в диализен център " Дружба " от самото му разкриване. Това е нов, бих споделила - най-модерният център в България, ние сме превъзходен екип, който доста добре се грижи за пациентите си. Аз съответно не се занимавам с трансплантации, само че мога единствено да разясня, че листата на чакащите орган са към 1000 души, а на хемодиалзно лекуване са 4000 души. Проблемът е там, че когато един пациент доближава до избран етап на понижаване на гломерулната дестилация и би трябвало да бъде записан в листата на чакащите за бъбречна трансплантация, по една или друга причина това нещо не става. Понякога пациенти не са задоволително осведомени. Понякога се отхвърлят, тъй като не имат вяра, че ще бъдат трансплантирани. В България, както знаете, трансплантациите от трупен донор са доста малцина, в Европа сме на едно от последните места.
Най-добрият вид е пациент с хронично бъбречно заболяване да бъде осведомен от лекуващия го нефролог и да бъде записан в листата на чакащите и да бъде трансплантиран, в случай че има жив донор, който е склонен, преди да стигне до хемодиализно лекуване. За страдание обаче тези случаи са редки.
Какви са рекомендациите ви към вашите пациенти, които към този момент са на хемодиализа, или лекуването на всеки е самостоятелно?
- Подходът към всеки пациент е строго самостоятелен. Голямо значение имат етиологията на бъбречното заболяване и другите съпътстващи болести, тъй като, когато пациентът има няколко тежки диагнози, процедурите протичат по-тежко, а на пациентите им е мъчно да съблюдават диетичния режим и прекаляват с течностите. Разбира се, ние беседваме с тях всякога, обясняваме в детайли. За жал в България няма проведена психическа помощ за нашите пациенти. След преболедуване от ковид-19 да вземем за пример имаме пациент, младеж, който не допуска нищо и внезапно му се постанова да стартира диализно лекуване три пъти седмично. И няма експерти, които да оказват помощ на такива пациенти да превъзмогнат обстоятелството, че до през вчерашния ден са били напълно здрави, а внезапно стават подвластни от диализните процедури. Да не приказваме за напрежението за фамилиите на пациентите. Ние сме извънредно търпеливи с такива пациенти, тъй като знаем, че им е доста, доста мъчно да живеят с ограничавания, диети, неразрешени лекарства и храни. Встрани от това всеки диализен болен може да води безусловно естествен метод на живот, да пътува, да работи и да върви на отмора.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Климат 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Гласът на Капитал 1 Финансови артикули 2 Политика 3 Гласът на Капитал Реклама Ваксинираха ли се против коронавирус вашите пациенти и по какъв начин минаха през пандемията?
- Като цяло пациентите се разделят на две категории - такива, които желаеха да се имунизират незабавно, откакто дойдоха първите ваксини, и такива, които изрично не желаеха да се имунизират. За страдание смъртността при тях беше много висока. Имаме огромен % имунизирани пациенти, които карат малко по-леко коронавирус, само че все пак имаме и съдбовни случаи макар цялостния имунизационен курс. Както споделих, имаме и случаи на пациенти, които не са знаели за латентно протичащо заболяване на бъбреците и са били изцяло здрави, само че все пак след превозване на коронавирус са достигнали до терминална бъбречна непълнота.
Вие сте родом от Украйна, поддържате ли контакти с ваши сътрудници, пробвате ли се да им помагате?
- Родена съм в Украйна, майка ми е бесарабска българка, а татко ми - на половина украинец и на половина руснак. Завърших междинното си обучение там и пристигнах да изучавам в България. Завърших медицина в Тракийския университет в Стара Загора, специализирах в София. Поддържам връзка с доста родственици, с доста другари и сътрудници лекари, които работят там. Имам другари лекари, които по два месеца не са се прибирали въобще вкъщи, изключително в горещите точки. Имам сътрудник ортопед, който от 23 февруари е на работа в болничното заведение и не се е прибирал вкъщи, откогато започнаха военните дейности. Това, което узнавам, е, че от дребните градове доста мъчно се транспортират пациенти в огромните градове, а има доста нуждаещи се от характерно лекуване, няма задоволително лекарства.
Какви съгласно вас са трудностите вашите сътрудници да стартират работа в България?
- Донякъде езикът, несъмнено. Вторият миг е признаването на дипломите, би трябвало да се поставят приравнителни изпити, стратегиите, образованието, специализациите са доста разнообразни, само че доколкото се интересувах, от Българския лекарски съюз дадоха обещание, че ще има облекчение на процеса. Възниква и още един проблем - тук идват майки с деца, мъжете остават да се бият, и колкото по-малки са децата, толкоз по-възпрепятствани са украинките да стартират работа, тъй като някой би трябвало да гледа децата.
Освен това лекарите в Украйна са мобилизирани и не е елементарно доктор да напусне страната. Всеки ден приказвам с моя доста близка другарка анестезиолог, която е с българска тапия, дружно сме приключили и я поканвам да заповяда да работи тук, само че освен мобилизацията, само че и самите лекари имат възприятие за дълг, желаят да оказват помощ на родината и това персонално за нея е повода да не тръгне, макар че се тормози за дребното си дете.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Бъбречното заболяване може да стартира с много нетипични признаци. Освен с промени в цвета на урината, които човек може и да не забележи, да вземем за пример да стане по-тъмна, по-червена, да намалее като количество, могат да стартират да се появяват дискретни отоци по долните крака и към очите и да стартира внезапно да се повишава кръвното налягане. Но, както споделих, от едно нормално проучване на урина, когато общопрактикуващият доктор открие съществуване на левкоцити, белтък, еритроцити и бактерии в урината, той незабавно може да пренасочи пациента към нефролог и надлежно да се създадат по-задълбочени проучвания. В множеството случаи болката идва в напреднал етап на бъбречно заболяване и преди нея пациентът се усеща изнемощял, кожата му е бледа, бъбречното заболяване може да се прояви с гадене, повръщане, липса на вкус, количеството урина, което отделя, понижава. Това обаче не са признаци, по които човек да се ориентира, че става въпрос тъкмо за бъбречно заболяване.
Какво може да направи човек, с цел да бъдат бъбреците му здрави?
- Това, което може да направи, с цел да бъде здрав по принцип - да води здравословен метод на живот, да приема подобаваща храна, да има умерена физическа интензивност, да съблюдава рекомендациите на лекуващия доктор, в случай че има някакви хронични болести, да пие задоволително количество течности.
Реклама Колко е достатъчното количество за здрав човек?
- Приблизително към 2 литра дневно е задоволително, само че в случай че има прекомерно изпотяване или прекомерна физическа интензивност, или фебрилно положение, тогава потребностите се усилват. Особено към ковид-19 и изолацията, която продължи съвсем две години, стана ежедневие да се храним погрешно, да употребяваме доста консервирани храни и да се движим незадоволително. Това въздейства освен на бъбреците, само че и на организма като цяло. Всеки от нас знае, че би трябвало да лимитира количествата на одобряваната сол, тъй като тя е причина за задържане на течности и обременяване на организма и за високо артериално налягане.
Какво е смисъла на ехографията във вашата работа?- Огромно. То дава информация за разположението, формата, размера и положението на бъбреците. Човек би могъл да се роди с един бъбрек или с нетипично разположение на бъбреците, с подковообразен бъбрек, с бъбреци с друга форма и да живее цялостен живот с това, без да има проблеми като цяло.
Когато обаче човек има и минимални недоволства от отделителната система, е значимо да се реши какъв развой се е появил. Ако не можем да сложим диагноза от клинични и лабораторни данни, е належащо да се направи бъбречна биопсия, която е много по-информативна и ще може да ни даде по-правилни насоки за лекуване и по-нататъшно държание при хронични процеси. Аз работя в хемодиализа и при нас доста постоянно постъпват пациенти, които не са били диагностицирани в точния момент и постъпват в терминален етап на бъбречна непълнота. Колегите - клинични нефролози, са много лимитирани в лекуването следователно и пациентите непосредствено остават на програмно диализно лекуване.
Какво е вашето отношение като нефролог към проучванията с контрасти, които всеобщо се вършат през последните години, по какъв начин се отразяват те върху бъбреците?- В медицината съотношението риск - изгода е основно и когато се постанова такова проучване, то е, с цел да бъде диагностицирано съответно заболяване. Бих предложила даже на здрав пациент, преди да се пристъпи към процедурата, да бъдат изследвани креатинин и урея и да се извърши консултация с нефролог. Това е наложително, в случай че има някакви данни за бъбречно заболяване. В взаимозависимост от стойностите би трябвало да се реши рискът от в допълнение увреждане, а в случай че стойностите са високи, рискът да настъпи утежняване на бъбречната функционалност е значителен. След консултацията с нефролог, в случай че в действителност е належащо и жизненоважно да се направи компютър-томографско проучване или ядрено-магнитен резонанс с контрастност, пациентът би трябвало да бъде добре оводнен, да му се спрат нефротоксичните лекарства, а след проучването да приема задоволително количество течности и да се проследят стойностите на уреята и креатинина му. За да се запази бъбречната функционалност, пациентът би трябвало да бъде по-добре квалифициран и проследен по-късно. Реклама
Имаме случаи на пациенти, които не са изследвани и получават остра бъбречна непълнота, контрастиндуцирана нефропатия, разследване на приложение на контрастно вещество. Но има и случаи, при които пациентът е проучен, направено е всичко належащо от сътрудниците, само че все пак той има потребност от няколко диализи, с цел да бъде усъвършенствана бъбречната функционалност.
България е една от дребното европейски страни с огромна кохорта пациенти, които са дълги години на хемодиализа, до момента в който чакат трансплантация. Как би могла да се предотврати терминалната бъбречна непълнота?Работя в диализен център " Дружба " от самото му разкриване. Това е нов, бих споделила - най-модерният център в България, ние сме превъзходен екип, който доста добре се грижи за пациентите си. Аз съответно не се занимавам с трансплантации, само че мога единствено да разясня, че листата на чакащите орган са към 1000 души, а на хемодиалзно лекуване са 4000 души. Проблемът е там, че когато един пациент доближава до избран етап на понижаване на гломерулната дестилация и би трябвало да бъде записан в листата на чакащите за бъбречна трансплантация, по една или друга причина това нещо не става. Понякога пациенти не са задоволително осведомени. Понякога се отхвърлят, тъй като не имат вяра, че ще бъдат трансплантирани. В България, както знаете, трансплантациите от трупен донор са доста малцина, в Европа сме на едно от последните места.
Най-добрият вид е пациент с хронично бъбречно заболяване да бъде осведомен от лекуващия го нефролог и да бъде записан в листата на чакащите и да бъде трансплантиран, в случай че има жив донор, който е склонен, преди да стигне до хемодиализно лекуване. За страдание обаче тези случаи са редки.
Какви са рекомендациите ви към вашите пациенти, които към този момент са на хемодиализа, или лекуването на всеки е самостоятелно?
- Подходът към всеки пациент е строго самостоятелен. Голямо значение имат етиологията на бъбречното заболяване и другите съпътстващи болести, тъй като, когато пациентът има няколко тежки диагнози, процедурите протичат по-тежко, а на пациентите им е мъчно да съблюдават диетичния режим и прекаляват с течностите. Разбира се, ние беседваме с тях всякога, обясняваме в детайли. За жал в България няма проведена психическа помощ за нашите пациенти. След преболедуване от ковид-19 да вземем за пример имаме пациент, младеж, който не допуска нищо и внезапно му се постанова да стартира диализно лекуване три пъти седмично. И няма експерти, които да оказват помощ на такива пациенти да превъзмогнат обстоятелството, че до през вчерашния ден са били напълно здрави, а внезапно стават подвластни от диализните процедури. Да не приказваме за напрежението за фамилиите на пациентите. Ние сме извънредно търпеливи с такива пациенти, тъй като знаем, че им е доста, доста мъчно да живеят с ограничавания, диети, неразрешени лекарства и храни. Встрани от това всеки диализен болен може да води безусловно естествен метод на живот, да пътува, да работи и да върви на отмора.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Климат 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Гласът на Капитал 1 Финансови артикули 2 Политика 3 Гласът на Капитал Реклама Ваксинираха ли се против коронавирус вашите пациенти и по какъв начин минаха през пандемията?
- Като цяло пациентите се разделят на две категории - такива, които желаеха да се имунизират незабавно, откакто дойдоха първите ваксини, и такива, които изрично не желаеха да се имунизират. За страдание смъртността при тях беше много висока. Имаме огромен % имунизирани пациенти, които карат малко по-леко коронавирус, само че все пак имаме и съдбовни случаи макар цялостния имунизационен курс. Както споделих, имаме и случаи на пациенти, които не са знаели за латентно протичащо заболяване на бъбреците и са били изцяло здрави, само че все пак след превозване на коронавирус са достигнали до терминална бъбречна непълнота.
Вие сте родом от Украйна, поддържате ли контакти с ваши сътрудници, пробвате ли се да им помагате?
- Родена съм в Украйна, майка ми е бесарабска българка, а татко ми - на половина украинец и на половина руснак. Завърших междинното си обучение там и пристигнах да изучавам в България. Завърших медицина в Тракийския университет в Стара Загора, специализирах в София. Поддържам връзка с доста родственици, с доста другари и сътрудници лекари, които работят там. Имам другари лекари, които по два месеца не са се прибирали въобще вкъщи, изключително в горещите точки. Имам сътрудник ортопед, който от 23 февруари е на работа в болничното заведение и не се е прибирал вкъщи, откогато започнаха военните дейности. Това, което узнавам, е, че от дребните градове доста мъчно се транспортират пациенти в огромните градове, а има доста нуждаещи се от характерно лекуване, няма задоволително лекарства.
Какви съгласно вас са трудностите вашите сътрудници да стартират работа в България?
- Донякъде езикът, несъмнено. Вторият миг е признаването на дипломите, би трябвало да се поставят приравнителни изпити, стратегиите, образованието, специализациите са доста разнообразни, само че доколкото се интересувах, от Българския лекарски съюз дадоха обещание, че ще има облекчение на процеса. Възниква и още един проблем - тук идват майки с деца, мъжете остават да се бият, и колкото по-малки са децата, толкоз по-възпрепятствани са украинките да стартират работа, тъй като някой би трябвало да гледа децата.
Освен това лекарите в Украйна са мобилизирани и не е елементарно доктор да напусне страната. Всеки ден приказвам с моя доста близка другарка анестезиолог, която е с българска тапия, дружно сме приключили и я поканвам да заповяда да работи тук, само че освен мобилизацията, само че и самите лекари имат възприятие за дълг, желаят да оказват помощ на родината и това персонално за нея е повода да не тръгне, макар че се тормози за дребното си дете.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ