Д-р Хауърд Кътлър е член на Американския борд по психиатрия

Д-р Хауърд Кътлър е член на Американския ръб по психиатрия и неврология. За първи път се среща с Далай Лама през 1982 година по време на посещаване в Индия. Така стартират техните беседи за смисъла на човешкия живот. Д-р Кътлър записва диалозите си с духовния лидер и ги събира в книгата „ Изкуството на щастливия живот на работното място “, в която Негово Светейшество Четиринадесетият Далай Лама се пробва да ни помогне да се усещаме по-добре там, където прекарваме по-голямата част от времето си – на работа.

Независимо дали човек прави кариера и с каквато и работа да се занимава, от раждането до гибелта си всички просто работим, с цел да се грижим за себе си. Това е главната ни задача.

Ако има някаква несправедливост, бездействието е неправилна реакция. В работната среда, в случай че са налице огромни неправди и употреба, пасивното им толериране е неправилна реакция. Уместната реакция в действителност е интензивно да се противопоставим, да се опитаме да променим средата, а не да я одобряваме. Човек би трябвало да подхваща дейности. Човек би трябвало интензивно да се опълчва на употребата.

Милиони хора са подложени на разнообразни форми на несправедливост, нали? Трябва намерено да се борим против несправедливостта, само че в това време и да намерим метод да се оправим вътрешно в себе си, метод да обучим съзнанието си да остане умерено, да не развива тревога, ненавист и обезсърчение. Това е единственото решение. Може да потърсим помощ в системите си от вярвания, без значение дали имаме вяра в карма, или в Бог, само че можем да използваме и човешкия си разсъдък, с цел да проучваме обстановката и да я забележим от друга позиция. Това ще помогне.

Никое състояние не е 100 % положително или 100 % неприятно. Понякога, изключително на Запад, съм забелязал наклонността да се мисли в бяло и черно. В реалност обаче, всичко в живота е релативно. Осъзнавайки го, можете да си изградите по-широк взор върху обстановката и да се опитате да я видите от разнообразни ъгли. Можете да продължите да анализирате, осъзнавайки, че по-добрата работа и множеството пари не значат, че няма да имате проблеми. Някои работни места може да са по-високо платени, само че това си има своята цена, може би повече часове или повече отговорности, или пък риск да пострадате, или други проблеми. Всъщност, в случай че в действителност се вгледате в другите хора на по-високи длъжности, може би ще откриете, че там има повече условия, повече състезание и повече злоба от другите. Може да установите, да вземем за пример, че въпреки актуалната ви работа да е по-ниско платена, тя е в някакъв смисъл по-лесна и даже по-малко рискова в някои връзки.

В живота постоянно ще има проблеми. Просто е невероятно да преминем през живота, без да срещнем проблеми. Няма събитие, от което да получим стопроцентово задоволство, нали? Винаги остава и някакво незадоволство. Колкото по-добре съумяваме да приемем този факт, толкоз по-добре ще съумяваме да се оправяме с житейските разочарования. Да вземем за образец човек, който обича да похапва сладки неща, само че по никакъв начин не обича кисели. Има избран тип плод, който този човек харесва. Този плод може да е най-вече сладостен, само че може да съдържа и привкус на кисело. Човекът продължава да обича плода и не стопира да го яде, тъй като има леко кисел усет. Ако желае да продължи да се любува на яденето на плода, ще би трябвало да одобри леката киселост. Не можеш да отделиш сладкото от киселото в едно късче плод, те постоянно са смесени. Просто животът е подобен. Докато сме живи, в живота ни ще има хубави неща, само че и проблеми, които не ни се харесват. Такъв е животът.

Струва ми се значимо да помним, че във всички човешки действия, без значение дали става въпрос за работата или друга активност, главната цел би трябвало да бъде облагодетелстване на човешките същества. Е, какво е това, което преследваме в работата си, каква е задачата на работата? Подобно на всяка друга човешка активност, търсим възприятие за себеосъществяване, задоволство и благополучие. Нали? А като приказваме за човешко благополучие, несъмнено, тук основна роля играят човешките страсти. Затова би трябвало особено да се погрижим да обръщаме внимание на човешките взаимоотношения в службата, на метода, по който си взаимодействаме с другите, и да се опитаме да поддържаме главните човешки полезности, даже на работа. Човешката добрина. Бъдете добър човек, благ човек. Отнасяйте се към другите с топлота, човешка обвързаност, почтеност и откровеност. Състрадание.

Когато приказваме за човешките полезности, съчувствие и прочие, значимото е да помним, че те не са просто религиозни правила. Състраданието не е нещо свято, нито пък гневът и омразата са грях единствено от религиозна позиция. Тези неща са значими, не тъй като по този начин се споделя в някой набожен текст, а тъй като самото ни благополучие зависи от тях. Тези положение на съзнанието – състраданието, човешката обвързаност – имат очевидно благотворно въздействие върху физическото ни здраве, върху душевното и прочувствено здраве, върху всички наши взаимоотношения в работата и вкъщи, и даже са решаващи за благополучието на обществото. Те са за наше лично положително. Когато възпитаваме у себе си съчувствие, първите облагодетелствани сме самите ние. В края на краищата, човек е обществено животно; ние сме издигнати по този начин, че да работим дружно с другите за оцеляването си. Колкото и мощен да е един обособен човек, без други хора до себе си няма да може да оцелее. А и несъмнено без другари не може да води благополучен и пълностоен живот. Затова, на работното си място, в случай че имате топло сърце и човешка обвързаност, съзнанието ви ще бъде по-спокойно и спокойно, което ще ви даде избрана мощ и ще разреши на умствените ви качества, преценката ви и уменията ви за взимане на решения да работят по-добре.

Смятам, че на първо място сме човешки същества. Всички сме способни на взаимосвързаност с топлота, обич и другарство. Така че, в случай че разискваме щастието и удовлетворението на работното място, както и при всички човешки действия, човешкият фактор – методът, по който се отнасяме към другите край себе си, сътрудниците си, клиентите си, шефа си – е от първостепенна значимост. И мисля, че в случай че поставим особено изпитание да си изградим положителни връзки с хората, с които работим, да опознаем другите, да прилагаме главните човешки добродетели на работното си място, това може да докара до невероятна смяна. Тогава, каквато и работа да вършим, тя може да стане източник на задоволство. Тогава ще чакате с неспокойствие да отидете на работа и ще бъдете по-щастливи там. Ще си мислите: „ О, през днешния ден ходя на работа, с цел да се видя с приятелите си! “

Често хората чакат някой различен да направи първата крачка, само че аз намирам това за неправилно. Така е и когато хората отдавна са съседи, само че по този начин и не се опознават. Затова би трябвало да поемете някаква самодейност, дори още от първия си работен ден, и да се опитате да деянията любезност към останалите, да се визиите, да ги поздравите... Естествено, хората не всеки път ще го одобряват. На мен самия ми се случва да се усмихна на някого и това да го накара да ме гледа с още по-голямо съмнение. Хората може да си имат свои проблеми и паники, само че не се отхвърляйте, в случай че не откликнат незабавно.

Един човек може да промени атмосферата на работната среда. Може да видите по какъв начин, да вземем за пример, една група сътрудници не се схващат между тях, след което се появява нов чиновник, топъл и сърдечен, и след време настроението и настройката на цялата група се трансформира към положително. По същия метод ще видите по какъв начин от време на време се случва и противоположното – когато хората на някое работно място се схващат добре и са другари, само че при тях стартира работа нов човек, клеветник, и той съумява да повлияе на цялата група и да аргументи спорове и проблеми. В този смисъл един служащ на ниско равнище може да има по-голямо въздействие върху непосредственото си обграждане, най-малкото в личния си отдел, в сравнение с шефът.

Трябва да създадем всичко по силите си да поемем отговорност за възприятията си, да упражняваме приемливост и да се опитаме да понижим завистта, макар че, естествено, не всеки път е елементарно и триумфът е изпълним в друга степен.

Но всеки може да стартира от това да признае, че сме взаимозависими, че прехраната ни зависи един от различен. Това може да е отправната точка. Колкото по-дълбоко осъзнаваме този факт, тази истина, толкоз по-голяма ще бъде волята ни да работим в съдействие с другите. Понякога изпитваме възприятието, че сме отделени от другите, че сме самостоятелни, нещо като „ Аз самичък си изкарвам парите, самичък се устоявам, защо са ми другите? “. Особено когато сме млади и здрави, сме склонни да си мислим: „ Мога да се оправя и самичък, няма за какво да ме е грижа за другите “. Но без значение какво работим, доста други сътрудници способстват по собствен метод за действието на компанията и ние подвластен от тях за прехраната си. Без тях компанията просто не би съществувала и ние нямаше да можем да си изкарваме прехраната, да не приказваме за клиентите, за доставчиците и за многото други, които вършат допустимо ние да печелим пари.

Когато приказваме за обработване на по-дълбоко съчувствие към другите, това съчувствие би трябвало да е абсолютно, и в идеалния случай да е еднообразно ориентирано към всички. Това е същинско съчувствие, универсално съчувствие. Например, постоянно мислим за състраданието като възприятие, ориентирано към тези, които са по-зле от нас, към по-нещастните хора, които са небогати или се намират в тежко състояние. Тук, несъмнено, състраданието е изцяло подходящ отклик. Но в случай че някой е по-богат или по-известен, или се радва на някаква щастлива орис, усещаме, че не е подобаващ обект на съчувствие. Състраданието ни пресъхва и вместо него може да изпитаме злоба. Ако се вгледате по-задълбочено, без значение какъв брой богат и прочут е някой, той си остава човешко създание като вас, подчинено на житейските промени, на старостта, на заболяванията, на загубите и прочие. Дори да не се вижда на повърхността, рано или късно и той страда. Такива хора са почтени за съчувствие на основанието, че и те са човешки същества. Това се отнася особено до работното място, където хората постоянно са в спор с отговорниците и шефовете, само че са по-склонни да изпитват злоба, боязън или неприязън, в сравнение с да ги погледнат просто като човешки същества, почтени за състраданието им толкоз, колкото и всички останали.

Източник: Тензин Гяцо, Негово Светейшество XIV Далай Лама и доктор Хауърд Кътлър: „ Изкуството на щастливия живот на работното място “, изд. Кибеа
Снимки: journal-neo.org, Wikimedia Commons