Д-р Георги Гайдурков е роден през 1961 г. в София.

Д-р Георги Гайдурков е роден през 1961 година в София. Завършва медицина в МА – София през 1985 година Специализира нутрициология в Свободен медицински факултет с началник проф. Божидар Попов.През 1995 година приключва магистратура по логика на психиката в СУ „ Св. Климент Охридски ” със компетентност клинична и консултативна логика на психиката.Работи поредно в наложително звено и бъбречно поделение към МБАЛ „ Христо Ботев ” – Враца и 12 години в Центъра по хемодиализа към МБАЛ „ Св. Анна ” – София.От 2001 година е началник на Консултативен център за безлекарствена терапия и личностна промоция „ Санитас ” – София.

Интересите му са ориентирани към натуралната хигиена – профилактично и лечебно хранене; холистична медицина, логотерапевтична логика на психиката.

Два са най-популярните типове бъз, които се употребяват у нас. Това са черният бъз (Sambucus nigra) и бъзакът (Sambucus ebulus). Първият е дълголетен шубрак или дърво, а вторият – тревисто растение, чиято надземна част отмира всяка есен. По отношение на тяхната най-използвана част – плодовете, в западноевропейската традиция желание се дава на дървовидния черен бъз. Там те най-често се употребяват в кулинарията, след наложителна термична обработка.

У нас, назад, употребяват се плодчетата най-вече на тревистия бъз – бъзака, и то не в готварството, а с профилактично-лечебна цел. Ако съпоставим състава на плодовете при двата типа, ще открием, че той е съвсем еднакъв, като при бъзака е доста по-концентриран. Затова, в случай че желаеме да си приготвим домакински имуномодулатор за зимата, би трябвало да изберем тревистия бъз. Лечебната съставна част на бъзака не е в богатия витаминен и микроелементен състав, какъвто се среща при съвсем всички плодове.

Той е концентриран най-вече в характерните за него багрилни субстанции – антоцианини, на които се дължи интензивният мрачен цвят. Трябва да напомним обаче главната аксиома, годна за лечебните субстанции, а точно, че тяхната доза прави отровата. Две групи субстанции, означени с емпиричните наименования – самбуцин и самбунигрин в бъзака, са мощно токсични. Химически те са комплекс от цианид-индуцирани гликозиди и при усвояване на по-голямо количество в нашия организъм могат да отделят свободен цианид, с всички признаци на цианово отравяне (подобно на известния цианкалий).

Всъщност, всички елементи на растението в сурово положение са отровни и само в плодовете, само че единствено в стадия на тяхната цялостна зрялост пред оронване, концентрацията внезапно пада. Природата е планувала елементарен и повсеместен механизъм за отбрана от отровни растения – усетът е отвратително горчив и горящ. В презрелите плодчета този горчив усет изчезва, те стават сладникави, с леко натрапчиво противен послевкус, който остава в устната ни празнина, и който лимитира непринудено какъв брой ни е разрешено да изядем – не повече от дребна шепичка (10-15 зрънца).

Какви са лечебните свойства на бъзака и бъза?

Много са изявленията, изтъкващи лечебните качества на бъза и бъзака. Относно механизма на деяние, едно модерно проучване на института по хранене в Карлсруе (Германия) разкрива, че антоцианините усъвършенстват имунната функционалност посредством стимулиране производството на цитокини. Те съставляват белтъчни молекули, посредници (посредници) на имунния отговор. Тъй като имунната система е ангажирана на процедура при всички физиологични или патологични процеси в нашето тяло, бъзакът може да се употребява универсално при извънредно необятен диапазон от здравословни проблеми, както и профилактично. Смята се за потвърдена противовирусната му интензивност – най-вече при грип и херпес, противогъбичния и противооточен резултат. Ползва се и външно – при лекуване на рани. Едно ново проучване на университета в Грац (Австрия) демонстрира, че екстрактът от бъз понижава оксидирането на липопротеините с ниска компактност (LDL), като по този метод защищава тази секта да се трансформира в така наречен неприятен холестерол. С това той може да взе участие в подобряването на нашето съдово здраве, от което зависят всички органи и системи.

Как да си приготвим бъзака, запазвайки оптимално лечебните му свойства?

Най-простият, на ниска цена и запазващ лечебните качества метод за домашно подготвяне на артикули от бъзак е като изсушим доста добре узрелите и непринудено ронещи се плодчета на бъзака. Това можем да създадем и в домашна фурна на към 40 градуса с вентилатор. Съхраняват се след това в книжен (не найлонов!) плик на проветриво изсъхнало място.

Ето и други предписания за бъзак:

Нужни са ви: 1 кг свежи, добре узрели плодове или 300 г сушени, 1 кг захар и 1 л вода. Смесват се дружно или се реди един слой плод и един слой захар. След 10-14 дни сместа е подготвена. В други разновидности сместа може да се прецежда и се употребява единствено сиропът. Дозата е 1 ч.л. на гладно.