Д-р Джо Диспенза (Joe Dispenza) е един от първите, започнали

Д-р Джо Диспенза (Joe Dispenza) е един от първите, почнали да изследват въздействието на съзнанието върху действителността от научна позиция. Неговата доктрина за взаимовръзката сред материята и съзнанието му е донесла популярност след излизането на документалния филм „ Ние знаем какво прави сигналът “.

Ключовото изобретение, направено от Диспенза, се заключава в това, че мозъкът не отличава физическите прекарвания от душевните. Грубо казано, клетките на сивото вещество въобще не отличават действителното, т.е. материалното, от въображаемото, т.е. от мислите!

Малцина знаят, че проучванията на доктора в региона на съзнанието и неврофизиологията са почнали с драматичен опит. След като Диспенза бил блъснат от кола, лекарите му предложили да слагат имплант на гръбначния дирек, който можел да докара до болки за цялостен живот. Само по този начин съгласно лекарите той можел още веднъж да върви.

Но Диспенза решил да хвърли предизвикателство на обичайна медицина и да възвърне своето здраве благодарение на своята мисъл. Само след 9 месеца лечения Диспенза се изправил на крайници. Това послужило като подтик за проучване на опциите на съзнанието.

Първа крачка по този път станало общуването с хора, претърпели опит на „ спонтанна ремисия “. Това е непринудено и невероятно от позиция на медицината излекуване на индивида от тежко заболяване без използване на обичайно лекуване. При допитване Диспенза изяснил, че всички хора, минали през сходен опит, били уверени, че мисълта е първична по отношение на материята и може да излекува всевъзможни болести.

Невронните мрежи

Теорията на доктор Диспенза твърди, че всякога, преживявайки някакъв опит, ние „ активираме “ голямо количество неврони в мозъка си, които на собствен ред въздействат на нашето физическо положение. Именно феноменалната мощ на съзнанието, с помощта на способността към централизация, основава по този начин наречените синаптични връзки – връзките сред невроните. Повтарящите се прекарвания (ситуации, мисли, чувства) основават устойчиви невронни връзки, наричани невронни мрежи. Всяка мрежа се явява избран спомен, въз основа на който нашето тяло в бъдеще реагира на сходни обекти и обстановки.

Според Диспенза цялото наше минало е „ записано “ в невроните мрежи на мозъка, които образуват метода, по който възприемаме и усещаме света като цяло и негови съответни обекти в частност. По подобен метод единствено ни се коства, че нашите реакции са спонтанни. Всъщност множеството то тях са програмирани от устойчиви невронни връзки.

Всеки обект (стимул) задейства една или друга невронна мрежа, която на собствен ред провокира избрани химични реакции в организма. Тези химични реакции ни карат да действаме или да се усещаме по избран метод – да бягаме или да останем на място, да се радваме или да се натъжим, да преживеем еуфория или да изпаднем в незаинтересованост и по този начин нататък.

Всичките ни прочувствени реакции не са повече от резултат на химични процеси, които се дължат на основаните невронни мрежи и се основават на предишния ни опит. С други думи, в 99% от случаите ние възприемаме действителността не такава, каквато тя се явява, а я интерпретираме въз основа на подготвени облици от предишното.

Основното предписание на неврофизиологията звучи по този начин: нервите, които се употребяват дружно, се съединяват. Това значи, че невронните мрежи се образуват вследствие на повторение и подсилване на опитаа. Ако опитът дълго време не се възпроизвежда, то невронните мрежи се разпадат. По подобен метод навикът се образува вследствие на от време на време „ натискане “ на копчето на една и съща невронна мрежа.

Така е образуват автоматизираните реакции и условните рефлекси – към момента не сте съумели да помислите и осъзнаете какво се случва, а вашето тяло към този момент реагира по избран метод.

Силата на вниманието

Само си помислете: нашият темперамент, нашите привички, нашата персона се явяват единствено комплект от устойчиви невронни мрежи, които ние във всеки миг можем да отслабим или укрепим с помощта на осъзнатото усещане на действителността. Концентрирайки вниманието осъзнато и изборно за това, което желаеме да реализираме, ние сътворяваме нови невронни мрежи.

Преди учените смятаха, че мозъкът се явява неподвижен, само че проучванията на неврофизиолозите демонстрират, че безусловно всеки даже минимален опит провокира в него хиляди и милиони невронни промени, които се отразяват на организма като цяло.

В своята книга „ Развийте мозъка си: науката за смяна на вашето схващане “ Джо Диспенза задава разумния въпрос: в случай че с нашето мислене провокираме в организма избрани отрицателни положения, то няма ли това аномално положение в последна сметка да стане норма?

Диспенза е провел специфичен опит за удостоверение на опциите на нашето схващане. Хората от една група в продължение на един час всеки ден натискали пружинен механизъм с един и същи пръст. В другата група трябвало единствено да си показват, че го натискат. В резултат пръстите на хората от първата група заякнали с 30%, а на втората – с 22%.

Такова въздействие на чисто въображаема процедура върху физическите параметри е резултат от работата на невронните мрежи. Така Джо Диспенза е потвърдил, че за мозъка и невроните няма никаква разлика сред действителния и мисления опит.

А това значи, че в случай че отделяме внимание на отрицателните си мисли, нашият мозък ги възприема като действителност и провокира съответни промени в тялото. Например заболявания, боязън, меланхолия, изблик на експанзия и така нататък

Откъде са греблата

Още един извод от проучванията на Диспенза се отнася до нашите страсти. Устойчивите невронни мрежи образуват неосъзнати модели на прочувствено държание, т.е. склонността към едни или други форми на прочувствено реагиране. На собствен ред това води до повтарящ се опит в живота.

Ние настъпваме едни и същи гребла единствено тъй като не осъзнаваме повода за тяхната поява! А повода е елементарна – всяка страст се „ усеща “ в резултат на отделянето на избран набор от химични субстанции в тялото и нашият организъм просто става в прочут смисъл „ подвластен “ от такива химични съчетания. Осъзнавайки тази взаимозависимост точно като физиологическа взаимозависимост от химичните субстанции, ние можем да се избавим от нея.

Необходим е единствено умишлен метод

Диспенза употребява в обясненията си последните достижения на квантовата физика.

„ Защо да чакате някакъв специфичен миг или началото на Новата година, с цел да започнете съществено да променяте своето мислене и живота си към по-добро? Просто започнете да го вършиме още в този момент: престанете да проявявате постоянно повтарящи се ежедневни отрицателни моменти от държанието си, от които желаете да се избавите, да вземем за пример кажете си заран: „ Днес никого няма да съдя “ или „ Днес няма да хлипам и да се окайвам на всички подред “ или „ Няма да се нервирам “… “

Старайте се да вършиме нещата в друга последователност, да вземем за пример, в случай че първо сте измивали лицето си, а след това – зъбите, направете противоположното. Или вземете и простете на някого. Просто по този начин. Счупете нормалните структури! И ще почувствате необикновени и доста приятни чувства, ще ви хареса, да не приказваме към този момент за световните процеси в тялото и съзнанието, които ще приведете в деяние. Започнете да привиквате да мислите за себе си и да говорите със себе си като с най-хубавия си другар.

Изменението на мисленето води до дълбоки промени и във физическото тяло. Ако човек се замисли, независимо гледайки се в профил:

Кой съм аз?

Защо се усещам зле?

Защо пребивавам по този начин, както не желая?

Какво би трябвало да трансформира в себе си?

Какво точно ми пречи?

От какво желая да се избавя?

…и тъй наречените

и почувства остро предпочитание да не реагира както преди или да не направи нещо както преди, това значи, че той е минал през развой на „ осъзнаване “.

Това е вътрешна еволюция. В този миг той е направил скок. Съответно личността стартира да се трансформира, а новата персона има потребност от ново тяло. Така протичат спонтанните изцеления: с новото схващане заболяването повече не може да остане в тялото, защото се трансформира цялата биохимия на организма (ние променяме мислите си, а това трансформира набора химични детайли, участващи в процесите, нашата вътрешна среда става токсична за болестта) и човек оздравява.

Зависимото държание (тоест адикция към нещо: от видеоигри до раздразнителност) може да се дефинира доста елементарно: това е това нещо, което ви е мъчно да спрете, когато желаете.

Ако не можете да се отлепите от компютъра и навестявате обществената мрежа всеки пет минути или разбирате да вземем за пример, че раздразнителността пречи на връзките ви, само че не можете да престанете да се дразните – значи имате взаимозависимост освен на ментално равнище, само че и на биохимично (вашето тяло изисква обособяване на хормоните, виновни за даденото състояние).

Доказано е научно, че действието на химичните детайли продължава за интервал от 30 секунди до 2 минути и в случай че продължавате да изпитвате едно или друго положение по-дълго, би трябвало да сте наясно, че през цялото останало време вие изкуствено го поддържате в себе си, провокирайки с мисли циклично възбуждане на невронните мрежи и наново изхвърляне на нежелателни хормони, предизвикващи отрицателни страсти – т.е. вие сами поддържате това положение у себе си!

С други думи, вие непринудено избирате своето самочувствие. Най-добрият съвет за такива обстановки: научете се да превключвате вниманието си на нещо друго – природа, спорт, гледане на комедия и въобще на всичко, което е способно да ви отклони и превключи. Рязкото префокусиране на вниманието разрешава да се отслаби и потисне действието на хормоните, виновни за отрицателното положение. Тази дарба се назовава невропластичност.

И колкото по-добре развиете това качество у себе си, толкоз по-лесно ще ви бъде да управлявате своите реакции, което по веригата ще докара до голям брой промени във вашето усещане на външния свят и вътрешното ви положение.Именно този развой се назовава еволюция.

Тъй като новите мисли водят до нов избор, новият избор води до ново държание, новото държание води до нов опит, новият опит води до нови страсти, които дружно с новата информация от околния свят стартират да трансформират вашите гени епигенетично (тоест вторично).

А по-късно тези нови страсти на собствен ред стартират да провокират нови мисли и по този начин вие развивате самоуважение, убеденост в себе си и така нататък Именно по подобен метод можем да усъвършенстваме себе си и надлежно – своя живот.

Депресията също е ослепителен образец за взаимозависимост. Всяко положение на взаимозависимост приказва за биохимичен дисбаланс в тялото, както и за дисбаланс в работата на връзката сред съзнание–тяло.

Най-голямата неточност на хората е в това, че асоциират своите страсти и модели на държание със своята персона. Така и приказваме: „ Аз съм нервозен “, „ Аз съм слаб “, „ Аз съм болен “, „ Аз съм трагичен “ и така нататък Хората считат, че проявата на избрани страсти разпознава тяхната персона, по тази причина непрекъснато подсъзнателно се стремят да повтарят схемата на реагиране или положението (например физическата болест или депресията), като че ли убеждавайки се всякога кои са те.

Дори в случай че самите те мощно страдат от това! Огромна илюзия. Всяко нежелателно положение при предпочитание може да се в профил, а опциите на всеки човек са лимитирани единствено от неговата фикция.

И когато желаете да измените своя живот, представете си ясно какво точно желаете да измените, само че не изработвайте в мозъка си „ непоколебим проект “ за метода КАК ИМЕННО ще се случи това и за опцията за „ избор “ на най-хубавия за вас вид, който може да се окаже напълно непредвиден.

Достатъчно е вътрешно да се отпуснете и да се опитате да се зарадвате от душа на това, което още не се е случило, само че сигурно ще се случи. Знаете ли за какво? Защото на равнище квантова действителност това към този момент се е случило, при изискване че ясно сте си го показали и от душа сте се зарадвали. Именно от квантово равнище стартира материализирането на събитията.

Хората са привикнали да се радват единствено на нещо, което „ могат да пипнат “, което към този момент се е осъществило. Но ние не сме привикнали да се доверяваме сами на себе си и своите качества към съ-творение на действителността, въпреки че вършим това всеки ден и главно – на отрицателна вълна.

Достатъчно е да си спомним какъв брой постоянно се осъществят нашите опасения, въпреки че тези събития също са образувани от нас, единствено че без контрол… А когато изработите у себе си способността към надзор над мисленето и страстите, стартират да се случват същински чудеса.

„ Най-главният ни табиет би трябвало да стане навикът да бъдем самите себе си. “

Джо Диспенза

И още Диспенза поучава: в никакъв случай не преставайте да се учите. Информацията се усвоява най-добре, когато човек е изумен. Старайте се всеки ден да научавате нещо ново – това развива и тренира вашия мозък, основава нови невронни връзки, което на собствен ред може да трансформира и развива вашата дарба към осъзнато мислене, което ще ви помогне да моделирате вашата лична щастлива и пълноценна действителност.

Автор: Хермина Тот / magnifisonz.com