Д-р Ървин Ялом, роден на 13 юни 1931 г., е

Д-р Ървин Ялом , роден на 13 юни 1931 година, е американски психиатър, теоретик и практик, учител и създател на романи.

Родителите му имигрират от Русия в Съединени американски щати през 1920-те години. Заселват се във Вашингтон, където отварят бакалски магазин и живеят над него.

Ървин посещава локалното учебно заведение, след това Университета „ Джордж Вашингтон “ и се дипломира като доктор в Бостънския университет.

Академичната му кариера протича в Станфордския университет, където е щатен професор след 1968 година Заниманията му са отдадени на екзистенциалната логика на психиката и груповата психотерапия.

Успоредно с научните си писания от началото на 1990-те години издава и поредност романи, отдадени на видни персони, чиито характери са от необикновен интерес.

Романът „ Когато Ницше плака “ е модифициран и филмиран през 2007 година

Най-добрият вид е да имате връзка, без да се нуждаете един от различен. Но по какъв начин можеш да обичаш обичания поради нещо друго, друго от това, което ти дава?

Как можем да обичаме без да използваме, без нещо за нещо, танто за танто, без тежестта на сляпото въодушевление, без въжделението, възхищението или егоцентризма?

Ще опиша характерностите на една зряла връзка, свободна от обвързаности и потребности.

Да се ​​грижиш за другия значи да си безвъзмезден – да се откажеш от себецентрирането.

Да се отдадеш на връзките без блян да контролираш: „ Какво мисли той/тя за мен? “ или „ Какво има другия за мен? “

Не търсете хвалба, удивление, ceксуално освобождение, власт, пари.

Тук и в този момент бъдете единствено в връзките си с другия човек: не би трябвало да има трета страна, действителна или мислена, която да следи срещата.

С други думи, да живеем по отношение на цялото си създание: в случай че сме отчасти някъде – да вземем за пример, изследваме въздействието, което връзката ще окаже върху някой трети човек – тогава ние сме се провалили във връзката.

Да се ​​грижиш за другия значи да познаваш и съчувстваш на другия допустимо най-пълно и надълбоко.

Ако човек е безвъзмезден във връзката, той има свободата да възприема всички аспекти на другия, а освен този аспект, който служи на някаква утилитарна цел.

Човек се уголемява към другия, разпознавайки го и усещайки го също като чувстващо създание, което също построява света към себе си.

Грижата за другия значи грижа за същността и растежа му.

С насъбрани познания и опит, събрани от същинското чуване на колегата, единият се стреми да помогне на другия да стане изцяло жив сега на срещата.

Грижата е дейна.

Зрялата обич обича, а не е обичана. Даваме с обич, а не сме залепени към другия.

Грижата е методът на човек да съществува в този свят.

И въобще не става дума за някаква изключителна, неразбираема магическа връзка с един съответен човек.

Зрелите грижи произтичат от благосъстоянието на индивида, а не от бедността му – от растежа, а не от потребността.

Човек обича не тъй като се нуждае от различен, не с цел да съществува, с цел да бъде цялостен, с цел да бъде избавен от непостижима самотност.

Този, който обича зряло, задоволява тези потребности в друго време, по други способи, един от които е била майчината обич, изсипала се върху човек в ранните етапи на живота му.

Следователно предходната обич е източник на мощ, актуалната обич е резултат от силата.

Грижата е взаимна.

Тъй като човек в действителност „ се обръща към другия “, той се трансформира. И защото с любовта и грижата си съживява различен човек, даващият също става по-пълноценен и по-жив.

Зрелите грижи се възнаграждават.

Човек се трансформира, човек се обогатява, човек се осъществя, екзистенциалната му самотност се смекчава.

Чрез грижите човек получава грижи. Но премията произтича от същинската грижа.

„ Екзистенциална психотерапия “