Ще ни изненада ли отново COVID пандемията
Д-р Антони Рангачев, University of Chicago Доц. доктор Пламен Ненов, BI Norwegian Business School
Коронавирус пандемията удари грубо България. Само за 8 месеца, от октомври 2020 до май 2021q починаха към 34 000 души повече по отношение на естествената смъртност за страната. Това е към 0.5% от популацията и ранглиста на The Economist слага България на трагичното второ място след Перу от към 80 страни, за които има данни. Освен жертвите на пандемията инвалидизираните в резултат на боледуването от COVID-19 вероятно възлизат на десетки хиляди.
Към днешна дата дневният дял на позитивните проби в България е от порядъка на 1%, което основава чувството в доста хора, че заплахата към този момент е отминала вечно. За страдание протичащото се в други страни, изключително в Южното полукълбo, приказва за сериозен риск от нова вълна през есенно-зимния сезон на 2021-2022.
В сегашния разбор обобщаваме някои уроци за България от предходните две талази, представяме риска пред страната от нова вълна и предлагаме някои превантивни ограничения в здравната и икономическата сфера.
Уроците от есента и пролетта
Причините за злополуката от есента на 2020 година са оценени в проучването " Демографско и географско влияние на коронавирус пандемията в България и Източна Европа през 2020 " с създатели А. Рангачев, Г. Маринов и М. Младенов, както и в разбори, оповестени в " Капитал " и " Дневник ". Като основни са откроени ненавременното използване на ограничаващи ограничения, които у нас бяха и от най-леките в Европейски Съюз, ниски равнища на тестване (най-нисък брой проби на глава от популацията в ЕС), претоварване на здравната система в резултат на допускане на всеобщо заразяване и неналичието на подготовка за такова развиване на епидемиологичната обстановка, което докара до това, че по-голямата част от умрелите от COVID-19 през есента са умряли по домовете си. Отделно имаше и повишение на смъртността от други лечими болести като инфаркти и инсулти заради невъзможността на лечебните заведения и Спешна помощ да обслужват навременно тези пациенти.
Значително по-малка смъртност се следи в областите с огромни градове спрямо дребните области на страната, най-вероятно - в резултат на съществуващите неравенства във връзка с систематизиране на медицинските запаси. Голямата смъртност измежду популацията в работоспособна възраст е в по-малките области и корелира с огнища в индустриални колективи като шивашки, обувни и текстилни цехове, фабрики за автомобилни елементи, акумулатори и др.
Коронавирус пандемията удари грубо България. Само за 8 месеца, от октомври 2020 до май 2021q починаха към 34 000 души повече по отношение на естествената смъртност за страната. Това е към 0.5% от популацията и ранглиста на The Economist слага България на трагичното второ място след Перу от към 80 страни, за които има данни. Освен жертвите на пандемията инвалидизираните в резултат на боледуването от COVID-19 вероятно възлизат на десетки хиляди.
Към днешна дата дневният дял на позитивните проби в България е от порядъка на 1%, което основава чувството в доста хора, че заплахата към този момент е отминала вечно. За страдание протичащото се в други страни, изключително в Южното полукълбo, приказва за сериозен риск от нова вълна през есенно-зимния сезон на 2021-2022.
В сегашния разбор обобщаваме някои уроци за България от предходните две талази, представяме риска пред страната от нова вълна и предлагаме някои превантивни ограничения в здравната и икономическата сфера.
Уроците от есента и пролетта
Причините за злополуката от есента на 2020 година са оценени в проучването " Демографско и географско влияние на коронавирус пандемията в България и Източна Европа през 2020 " с създатели А. Рангачев, Г. Маринов и М. Младенов, както и в разбори, оповестени в " Капитал " и " Дневник ". Като основни са откроени ненавременното използване на ограничаващи ограничения, които у нас бяха и от най-леките в Европейски Съюз, ниски равнища на тестване (най-нисък брой проби на глава от популацията в ЕС), претоварване на здравната система в резултат на допускане на всеобщо заразяване и неналичието на подготовка за такова развиване на епидемиологичната обстановка, което докара до това, че по-голямата част от умрелите от COVID-19 през есента са умряли по домовете си. Отделно имаше и повишение на смъртността от други лечими болести като инфаркти и инсулти заради невъзможността на лечебните заведения и Спешна помощ да обслужват навременно тези пациенти.
Значително по-малка смъртност се следи в областите с огромни градове спрямо дребните области на страната, най-вероятно - в резултат на съществуващите неравенства във връзка с систематизиране на медицинските запаси. Голямата смъртност измежду популацията в работоспособна възраст е в по-малките области и корелира с огнища в индустриални колективи като шивашки, обувни и текстилни цехове, фабрики за автомобилни елементи, акумулатори и др.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ