Компаниите надценяват фактора заплата при търсене на работа
COVID пандемията стана катализатор за доста промени в трудовия свят. Тя е и в основата на новите потребности и условия на чиновниците към техните работодатели. Но осъзнали ли са фирмите изцяло степента на смяната? Отговорите на тези въпроси дава изследване на Adecco Group, което отразява мнението на над хиляда чиновници и 155 компании в световен мащаб.
Данните демонстрират, че работодателите и чиновниците са на еднообразно мнение по главните критерии, които стимулират хората да аплайват за работа. Те са съгласни, че заплатата е най-важното основание, следвана по значение от атмосферата на работното място и опциите за кариерно развиване.
Компаниите обаче са склонни да надценяват смисъла на заплатата – 72% от интервюираните я показват като главен фактор, до момента в който при чиновниците делът 53%. Работодателите също залагат прекалено много на личната си известност. Компаниите считат, че работата за прочут шеф е 7-ата по значимост причина за чиновник да смени работното си място, до момента в който самите чиновници слагат този фактор на 16-о място.
Служителите желаят еластичност
Работодателите подценяват степента, до която Коронавирус промени настройките на чиновниците във връзка с въпросите, свързани със здравето, сигурността и опцията да се работи отдалечено, регистрира изследването.
Всъщност пандемията накара служащите да ценят всички типове еластичност, изключително за работните часове и работата от у дома или от която и да е точка на света “, показват от Adecco.
Всъщност съгласно отговорите на интервюираните в Обединеното кралство, Германия и Съединени американски щати 22% от чиновниците споделят, че правят оценка опцията да са на цялостен работен ден вкъщи. За съпоставяне на световно равнище това е съответстващо за приблизително 9%.
Проучването откри и други разлики сред районите и поколенията. Работниците във Франция и Белгия са изключително склонни да дават приоритет на заплатата, до момента в който тези в Италия и Индия придават релативно по-голяма тежест на кариерното си развиване. Служителите от поколенията Z и Y сe вълнуват повече от заплатата, до момента в който по-възрастните се концентрират повече върху наличието на работата и работната атмосфера. Само работещите в Латинска Америка и Испания споделят, че избират взаимната работа пред самостоятелната, макар че съгласно фирмите това е по-широко използвана настройка.
Стиловете на водачество
В отговор на въпроса „ Кой е главният жанр на водачество в тяхната компания? “, работодателите показват преди всичко водачи, които задават темпото, които упорстват за по-бързи резултати. При чиновниците обаче този вид водачество не попада в Топ 3 като желан ролеви модел на техния шеф.
Вместо това преди всичко те показват „ харизматични водачи “, които могат да въодушевяват с визия, а на второ мениджъри, които дават приоритет на благосъстоянието на своите чиновници. И двата отговора могат да се преглеждат като отразяващи желанието за работа след пандемията да донесе възприятие за смисъл и благоденствие. Третият най-често срещан отговор измежду чиновниците е, че стилът на водачество не е значим за тях, стига да са щастливи на работа. Това изключително важи за Белгия, Франция и Германия.
Друг въпрос, който се визира в изследването, е типът обществена отговорност, който чиновниците чакат от своя шеф. Анализът на данните демонстрира забавни районни разлики. Служителите в англосаксонските страни се концентрират повече върху отговорността, прозрачността и етичните стандарти, до момента в който в континентална Европа по-висок приоритет са приобщаването на работното място, приемането на разликите и обществената правдивост.
Дигитално набиране на фрагменти
Последното противоречие в упованията сред чиновниците и работодателите, което обрисува изследването, е обвързвано със самия развой на набиране на личен състав.
Кандидатите за работа, изключително измежду по-младото потомство, споделят, че се усещат изцяло добре с цифровия асортимент. Работодателите към момента не са се „ закачили за това “. 35% от евентуалните чиновници (49% от потомство Z) декларират, че биха били удовлетворени от онлайн развой на набиране на личен състав, до момента в който работодателите имат вяра, че това ще е правилно единствено за 9%.
Пандемията промени това, което служащите търсят, и призоваваме работодателите да се приспособяват към новите упования “, разяснява Ирина Йончева, HR управител на Adecco България.
Данните демонстрират, че работодателите и чиновниците са на еднообразно мнение по главните критерии, които стимулират хората да аплайват за работа. Те са съгласни, че заплатата е най-важното основание, следвана по значение от атмосферата на работното място и опциите за кариерно развиване.
Компаниите обаче са склонни да надценяват смисъла на заплатата – 72% от интервюираните я показват като главен фактор, до момента в който при чиновниците делът 53%. Работодателите също залагат прекалено много на личната си известност. Компаниите считат, че работата за прочут шеф е 7-ата по значимост причина за чиновник да смени работното си място, до момента в който самите чиновници слагат този фактор на 16-о място.
Служителите желаят еластичност
Работодателите подценяват степента, до която Коронавирус промени настройките на чиновниците във връзка с въпросите, свързани със здравето, сигурността и опцията да се работи отдалечено, регистрира изследването.
Всъщност пандемията накара служащите да ценят всички типове еластичност, изключително за работните часове и работата от у дома или от която и да е точка на света “, показват от Adecco.
Всъщност съгласно отговорите на интервюираните в Обединеното кралство, Германия и Съединени американски щати 22% от чиновниците споделят, че правят оценка опцията да са на цялостен работен ден вкъщи. За съпоставяне на световно равнище това е съответстващо за приблизително 9%.
Проучването откри и други разлики сред районите и поколенията. Работниците във Франция и Белгия са изключително склонни да дават приоритет на заплатата, до момента в който тези в Италия и Индия придават релативно по-голяма тежест на кариерното си развиване. Служителите от поколенията Z и Y сe вълнуват повече от заплатата, до момента в който по-възрастните се концентрират повече върху наличието на работата и работната атмосфера. Само работещите в Латинска Америка и Испания споделят, че избират взаимната работа пред самостоятелната, макар че съгласно фирмите това е по-широко използвана настройка.
Стиловете на водачество
В отговор на въпроса „ Кой е главният жанр на водачество в тяхната компания? “, работодателите показват преди всичко водачи, които задават темпото, които упорстват за по-бързи резултати. При чиновниците обаче този вид водачество не попада в Топ 3 като желан ролеви модел на техния шеф.
Вместо това преди всичко те показват „ харизматични водачи “, които могат да въодушевяват с визия, а на второ мениджъри, които дават приоритет на благосъстоянието на своите чиновници. И двата отговора могат да се преглеждат като отразяващи желанието за работа след пандемията да донесе възприятие за смисъл и благоденствие. Третият най-често срещан отговор измежду чиновниците е, че стилът на водачество не е значим за тях, стига да са щастливи на работа. Това изключително важи за Белгия, Франция и Германия.
Друг въпрос, който се визира в изследването, е типът обществена отговорност, който чиновниците чакат от своя шеф. Анализът на данните демонстрира забавни районни разлики. Служителите в англосаксонските страни се концентрират повече върху отговорността, прозрачността и етичните стандарти, до момента в който в континентална Европа по-висок приоритет са приобщаването на работното място, приемането на разликите и обществената правдивост.
Дигитално набиране на фрагменти
Последното противоречие в упованията сред чиновниците и работодателите, което обрисува изследването, е обвързвано със самия развой на набиране на личен състав.
Кандидатите за работа, изключително измежду по-младото потомство, споделят, че се усещат изцяло добре с цифровия асортимент. Работодателите към момента не са се „ закачили за това “. 35% от евентуалните чиновници (49% от потомство Z) декларират, че биха били удовлетворени от онлайн развой на набиране на личен състав, до момента в който работодателите имат вяра, че това ще е правилно единствено за 9%.
Пандемията промени това, което служащите търсят, и призоваваме работодателите да се приспособяват към новите упования “, разяснява Ирина Йончева, HR управител на Adecco България.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ