Волна програма
© Вера Гоцева Още по тематиката
От 5 до 9
Бягство, фикс идея или просто промяна на ритъма – заниманията на няколко индивида и историите зад тях
14 ное 2014 Плетене: Райна Москова, занимава се с маркетинг реклама, по-специално с медия обмисляне
Кога и по какъв начин открихте плетенето?
Преди две години на Ивановден, подреждайки у дома, открих две кълба прежда и се сетих за едно заричане, което бях дала на другарка, че колкото и да съм нетърпелива, един ден ще оплета шал. Същата другарка имаше имен ден и аз взех решение да се опитвам. Не ми се получи с игли, попаднах на клип, в който се показваше по какъв начин се плете на пръсти, и оттова стартира всичко. Същата вечер отидох на имен ден с впримчен шал.
Какво ви харесва в плетенето, къде му е чарът?
Винаги съм обичала да сътворявам нещо с ръцете си. Още от дете прекарвах часове наред да оплитам гривни от мулине, бяха доста съвременни. При плетенето ме плени чувството, което ми носи преждата, когато минава през ръцете ми. Дали ще е пухкава нишка, която се оформя като огромен шал или фина, памучна, която е начало за лятна чанта, постоянно е еуфорично и в това време подреждащо ме като чувство.
По какъв брой време му отделяте седмично?
Зимата, когато е главното ми време за плетене, оплитам съвсем всеки ден, най-малко по час.
Поставяте ли си цели или това е прецизно наслаждение и тук цели, периоди, достижения не важат?
Единствената цел, която си слагам, е да не разнищвам повече от три пъти нещото, което оплитам.
Колко коства това занимание, какво е нужно, по какъв начин се стартира?
Едно кълбо прежда приблизително е 3 лева, за един зимен шал са нужни към две кълба. Не е скъпо. При мен всичко стартира с две кълба, две ръце и резултат – шал.
Всеки ли може да се научи да плете, какви качества развива този вид занятие?
Всеки, който има предпочитание, може да се научи да плете. Човек може да развие координацията си, сръчността, да усъвършенства фокуса на вниманието си, както и да подтиква творчеството си.
Плетенето ме учи на самообладание и ми работи релаксиращо. Плетенето е и техника за медитация.
Къде плетете? Преди няколко години в Щатите беше доста съвременно да се плете на всички места, в това число в заведения за хранене, по опашки.
Предимно у дома, макар че предходната зима пътувахме доста и аз бях на всички места с прежда и игла в ръка.
Как се комбинира това занимание с котки у дома?
Идеално! Всяка от котките си има желания към избран вид прежда и в случай че си имат своите дребни кълбенца или играчки, изплетени от тях, нямаме проблем.
Защо единствено дами плетат?
Тук може би е хубаво да се посочи, че в България единствено дамите плетат. За да не встъпвам в елементи, за какво към момента има мислене за " женски и мъжки работи ", ще отговоря – тъй като още не е станало задоволително съвременно, да си мъж с плетиво в ръка.
Как гледат околните и приятелите ви на тази пристрастеност?
Радват ми се. Отначало беше мотив да се забавляваме на тази картинка – Райна с плетка в ръце, тъй като е нетипично за мен да седнал съм дълго на едно място, само че в този момент мисля, че се възприема за нещо, което е част от мен.
Как развивате уменията си?
В началото гледах клипчета по какъв начин се плете, само че удоволствието идва и от това да опитвам. Следя няколко американски блога, които са източник на хрумвания за мен. Най-вече на това по какъв начин може преждата да се преглежда като ентусиазъм.
Кое от изплетените от вас неща е вашата горделивост? Носите ли си ги?
Харесвам си всичко, което съм изплела, въпреки и да е със подозрението - задоволително съвършено ли е, дали не трябваше да го разплета още един път и така нататък Нося си ги, макар че, като се замисля, на себе си съм изплела единствено шал, шапка, чанта и два панера, всичко останало е за другари.
Най-вълнуващото ми плетиво е едно одеяло, плетено като изненада за другарка. Интересното към него е, че съумях да го изплета напълно на пръсти (след това се доставих с всички размери игли). Състоеше се от пет цвята, и се плетеше на части, които се пришиваха на финала. Казвам това, тъй като когато започнах да го оплитам, разполагах единствено с по една топка от цвят, без никаква концепция какъв брой тъкмо прежда ще ми е нужна. След като свърши наличната прежда, се оказа, че съм си харесала остарял модел, от който няма разполагаем и мога да намеря единствено като изостанали количества по магазините за прежда. Оттам стартира едно циркулиране на магазините за прежда из България. Събрах нужното количество и одеялото стана ужасно, както се шегувахме – събрано от всички краища на България.
Фотограф: Рада Янакиева
Балет: Петър Грудов, съосновател и създател на Boyscout
Как избрахте модерния балет?
Винаги съм обичал да танцувам, само че в никакъв случай не се бях замислял да се занимавам с това отвън клубовете. Започнах да обръщам внимание на танца като изкуство покрай Sofia Dance Week. Намирах доста от представленията прекомерно неразбираеми или концептуални, само че имаше и такива, които ме оставяха без думи.
Започнах да танцувам съществено на смешка. Една другарка ме накара да напиша седем обещания за годината на първия ден от 2016. От чудене какво да измисля едното беше да отида на танцов клас. Така отидох за пръв път на урок по типичен балет при Мария Гезенчова в " Дерида ". Спортувал съм доста неща от плуване, през лека атлетика, до таекуондо и от доста години упражнявам йога покрай татко ми, само че балетът беше същинско предизвикателство. Натоварва тялото по необикновен метод, желае стоманен надзор и има същинска хубост. Мария извънредно ми хареса като човек и като сила и започнах да вървя два пъти седмично. Няколко месеца по-късно в нюзлетъра на центъра прочетох за обучителната им стратегия за модерни танцьори Dance Port Derida. Отидох с упованието, че няма да ме изберат - мислех, че съм прекомерно остарял, и бях чул, че за програмата аплайват хора със сериозен опит, макар че е отворена за дилетанти. Минах първия кръг, минах втория, отидох за трети, който се оказа диалог с определените претенденти, и започнах образованието.
Колко време седмично отделяте за подготовки?
Тренировките са много интензивни - всеки работен ден по два часа в продължение на една година. Шест месеца след началото не преставам да съм напълно влажен единствено след загряката. Трудно ми е с времето, само че краткотрайно пожертвах ходенето на различен спорт и гледането на телевизия, с цел да освободя време да танцувам.
Какво цените в танцуването?
За мен танцът е пресечна точка сред спорта и изкуството, в този смисъл притегля и рационалната, и прочувствената ми страна, които са в непрекъснат противобой. Харесвам капацитета му да изразиш себе си по метод, по който никоя друга медиа не ти разрешава. Харесва ми още поради дисциплината, която изисква, привидната лекост, с която положителните танцьори вършат умопомрачително сложни неща, и суровостта му.
Колко коства това занятие?
Програмата е безвъзмездна за участниците. Развива те всестранно като танцьор, тъй като упражняваме актуален танц, типичен балет и техника " Греъм ". Едно от най-ценните неща са уъркшоповете, водени от непознати хореографи на резиденция в " Дерида ". Уъркшопът с Ребека Марголик продължи три седмици, в които танцувахме доста интензивно. Съвпадна с един от най-трудните моменти в живота ми и безусловно беше като терапия.
Как се чувствате, до момента в който танцувате, защо мислите?
Танцуването е бягство от това непрекъснато да проучвам, изисква психическата и физическа централизация, която може да заглуши мислите. Клише е, само че се усещам свободен, когато танцувам. И самоуверен.
Най-голямото ми достижение е, че се престраших въобще да стартира, че се допрях до толкоз готини хореографи и сътрудници танцьори и че към този момент няколко пъти съумявам да изляза да танцувам пред хора на сцена, на инат на смразяващия ми боязън от нея.
Имате ли упоритости в тази област?
Винаги съм обичал да танцувам и с годините това единствено се ускорява. Казват, че танцуването е едно от най-полезните неща, които можем да създадем за себе си от здравословна позиция, тъй като тренира и тялото, и мозъка, и забавя процеса на стареене. Не знам по какъв начин ще се развият нещата, когато завърши програмата. Твърде късно в живота ми се коства да стартира да строя сериозна кариера като танцьор, само че пробвам да не мисля за това, а да се насладя на процеса. Определено ще продължа да танцувам под една или друга форма.
Нещо, което бихте ни предложили за гледане? По света и у нас, на запис или онлайн – натрупа, хореограф, режисура...
Не обичам видеозаписи на танцови представления. Не са в услуга на работата на хореографите и танцьорите. Трябва да са извънредно добре снимани, осветени и инсталирани и даже тогава крадат от прочувствения заряд и хубостта на придвижването. Танц се гледа онлайн или брилянтно стилизиран като в " Пина " на Вим Вендерс. Иначе най-яркият ми спомен от танц в миналото е Sideways Rain на швейцарската компания Alias, а тази година безусловно се влюбих в работата и на Офир, и на Лидия, само че едно соло зрелище на Ребека Марголик тотално ме зашемети.
Реставриране на мебели: Мелани Новоа, канадка, здравна сестра по обучение, само че работи в ITотдела на Peugeot-Citroen в Испания, където живее от 10 години
Как се появи ползата ви към реставрирането на мебели?
Запалих се преди години, когато дойдох в Испания. Семейната ни къща в Байона, Северна Испания, е строена през 70-те години и от този момент не беше ремонтирана. Когато се реалокирах да пребивавам там, започнаха да ми идват всевъзможни хрумвания за това по какъв начин дадена мебел би могла да получи нов живот, в случай че се пребоядиса да вземем за пример. Първото нещо, което реставрирах напълно сама, беше дребната нощна масичка на татко ми, която той искаше да изхвърли. Реших да я освежа и осъвременя. Резултатът беше превъзходен, а и самият развой на възстановяване ми хареса доста. Наскоро започнах да се занимавам по-активно с тази активност частично тъй като разполагам с нужното време. Това е занимание, което изисква много свободно време.
Според вас дамите оправят ли се също толкоз добре, колкото и мъжете, при реставрирането на мебели?
Да, може би в действителност го възприемаме за по-скоро непокътната мъжка територия, само че би трябвало да кажа, че виждам от ден на ден дами реставратори, които се оправят доста добре. Всъщност аз персонално познавам повече дами, които реставрират мебели, в сравнение с мъже. Нещата се трансформират.
Какво ви носи това занятие?
Успявам да разпростра изобретателната си страна. Това е занятие, при което съвсем всичко, което си наумиш, е допустимо. Можеш да пробваш нови техники, нови цветове и да трансформираш нещо остаряло в нещо съвременно и красиво. Намирам концепцията за преработването и за " даването на нов живот " на предметите за вдъхновяваща. А крайният резултат ми носи задоволство. Но едно от най-важните за мен неща е, че ми разрешава да се откъсна от проблемите и ме успокоява, нещо като терапия или медитация.
Скъпо занимание ли е реставрирането на мебели?
Курсовете, на които вървя, ми костват към 50 евро на месец, само че пък мога да вървя в ателието, когато си желая и да заставам колкото е належащо. В ателието ни дават всички нужни принадлежности. Обикновено всеки носи предмета, по който желае да работи, и някои спомагателни материали като лак или багра според от съответния план. За тях не разходвам повече от 20 евро на месец, като нормално ми остава материал и за някой идващ път. Естествено зависи от размера на съответната мебел и от това, което желаеме да създадем с нея.
Как се учи и развива това умеене? Освен курсовете четете ли книги или блогове на тази тематика?
През годините съм се учила най-вече от татко ми и брат ми, гледайки ги по какъв начин оправят счупените мебели у дома. Като дете постоянно ги следих и от време на време даже им помагах. Така че една част от уменията ми идват от у дома. Когато станах по-самостоятелна и дейна в реставрирането, започнах да чета доста книги и блогове на тази тематика. И постоянно задавам извънредно доста въпроси, когато отида в някой магазин от вида " Направи си самичък ". Много потребни са ми видеата в YouTube, когато диря помощ за някоя характерна техника, а най-често черпя хрумвания и ентусиазъм от Pintrest – там има страхотни неща. Но несъмнено най-вече научих в ателието през последните 6 месеца. Екипът им има доста огромен опит и обича да го споделя.
С кой реставриран предмет сте най-горда?
Любимо ми е бялото огледало, направено от четири чекмеджета.
Бихте ли разказали някоя забавна преживелица, обвързвана с реставрирането?
Веднъж една моя близка другарка ми даде остарелия полилей на майка си, с цел да го реституирам. Беше от тези, формирани от доста разнообразни елементи от месинг и дърво, и се закачаше към тавана с декоративна розетка, също от месинг. За да реституирам лампата, трябваше да я разглобя цялата и да боядисам всяко от частите поотделно, след което да полирам дървените елементи. След като боядисах и лакирах всичко, трябваше да сглобя полилея отначало. Но, несъмнено, бях не запомнила в какъв ред се сглобяват частите, ха-ха! Отне ми много време да сглобя детайлите. Оттогава започнах да фотографирам всяка стъпка от разглобяването на мебелите, които реституирам. Какво да се прави, нещата се учат с времето.
Какво мислят околните за вашето занимание?/strong>
Мисля, че по-голямата част от фамилията и приятелите ми са заинтригувани от това мое занимание и в същото време са сюрпризирани от творчеството, която демонстрирам с него. Ако би трябвало да съм почтена, даже и аз се сюрпризирам! Никога не съм си мислила, че бих могла да сътворявам толкоз красиви неща от нищото - като да вземем за пример огледалото от чекмеджета. Също по този начин с помощта на това занимание към този момент съм по-осъзната по отношение на това по какъв начин старите предмети могат да се обновят и разкрасят, вместо да се изхвърлят.
От 5 до 9
Бягство, фикс идея или просто промяна на ритъма – заниманията на няколко индивида и историите зад тях
14 ное 2014 Плетене: Райна Москова, занимава се с маркетинг реклама, по-специално с медия обмисляне
Кога и по какъв начин открихте плетенето?
Преди две години на Ивановден, подреждайки у дома, открих две кълба прежда и се сетих за едно заричане, което бях дала на другарка, че колкото и да съм нетърпелива, един ден ще оплета шал. Същата другарка имаше имен ден и аз взех решение да се опитвам. Не ми се получи с игли, попаднах на клип, в който се показваше по какъв начин се плете на пръсти, и оттова стартира всичко. Същата вечер отидох на имен ден с впримчен шал.
Какво ви харесва в плетенето, къде му е чарът?
Винаги съм обичала да сътворявам нещо с ръцете си. Още от дете прекарвах часове наред да оплитам гривни от мулине, бяха доста съвременни. При плетенето ме плени чувството, което ми носи преждата, когато минава през ръцете ми. Дали ще е пухкава нишка, която се оформя като огромен шал или фина, памучна, която е начало за лятна чанта, постоянно е еуфорично и в това време подреждащо ме като чувство.
По какъв брой време му отделяте седмично?
Зимата, когато е главното ми време за плетене, оплитам съвсем всеки ден, най-малко по час.
Поставяте ли си цели или това е прецизно наслаждение и тук цели, периоди, достижения не важат?
Единствената цел, която си слагам, е да не разнищвам повече от три пъти нещото, което оплитам.
Колко коства това занимание, какво е нужно, по какъв начин се стартира?
Едно кълбо прежда приблизително е 3 лева, за един зимен шал са нужни към две кълба. Не е скъпо. При мен всичко стартира с две кълба, две ръце и резултат – шал.
Всеки ли може да се научи да плете, какви качества развива този вид занятие?
Всеки, който има предпочитание, може да се научи да плете. Човек може да развие координацията си, сръчността, да усъвършенства фокуса на вниманието си, както и да подтиква творчеството си.
Плетенето ме учи на самообладание и ми работи релаксиращо. Плетенето е и техника за медитация.
Къде плетете? Преди няколко години в Щатите беше доста съвременно да се плете на всички места, в това число в заведения за хранене, по опашки.
Предимно у дома, макар че предходната зима пътувахме доста и аз бях на всички места с прежда и игла в ръка.
Как се комбинира това занимание с котки у дома?
Идеално! Всяка от котките си има желания към избран вид прежда и в случай че си имат своите дребни кълбенца или играчки, изплетени от тях, нямаме проблем.
Защо единствено дами плетат?
Тук може би е хубаво да се посочи, че в България единствено дамите плетат. За да не встъпвам в елементи, за какво към момента има мислене за " женски и мъжки работи ", ще отговоря – тъй като още не е станало задоволително съвременно, да си мъж с плетиво в ръка.
Как гледат околните и приятелите ви на тази пристрастеност?
Радват ми се. Отначало беше мотив да се забавляваме на тази картинка – Райна с плетка в ръце, тъй като е нетипично за мен да седнал съм дълго на едно място, само че в този момент мисля, че се възприема за нещо, което е част от мен.
Как развивате уменията си?
В началото гледах клипчета по какъв начин се плете, само че удоволствието идва и от това да опитвам. Следя няколко американски блога, които са източник на хрумвания за мен. Най-вече на това по какъв начин може преждата да се преглежда като ентусиазъм.
Кое от изплетените от вас неща е вашата горделивост? Носите ли си ги?
Харесвам си всичко, което съм изплела, въпреки и да е със подозрението - задоволително съвършено ли е, дали не трябваше да го разплета още един път и така нататък Нося си ги, макар че, като се замисля, на себе си съм изплела единствено шал, шапка, чанта и два панера, всичко останало е за другари.
Най-вълнуващото ми плетиво е едно одеяло, плетено като изненада за другарка. Интересното към него е, че съумях да го изплета напълно на пръсти (след това се доставих с всички размери игли). Състоеше се от пет цвята, и се плетеше на части, които се пришиваха на финала. Казвам това, тъй като когато започнах да го оплитам, разполагах единствено с по една топка от цвят, без никаква концепция какъв брой тъкмо прежда ще ми е нужна. След като свърши наличната прежда, се оказа, че съм си харесала остарял модел, от който няма разполагаем и мога да намеря единствено като изостанали количества по магазините за прежда. Оттам стартира едно циркулиране на магазините за прежда из България. Събрах нужното количество и одеялото стана ужасно, както се шегувахме – събрано от всички краища на България.
Фотограф: Рада Янакиева
Балет: Петър Грудов, съосновател и създател на Boyscout
Как избрахте модерния балет?
Винаги съм обичал да танцувам, само че в никакъв случай не се бях замислял да се занимавам с това отвън клубовете. Започнах да обръщам внимание на танца като изкуство покрай Sofia Dance Week. Намирах доста от представленията прекомерно неразбираеми или концептуални, само че имаше и такива, които ме оставяха без думи.
Започнах да танцувам съществено на смешка. Една другарка ме накара да напиша седем обещания за годината на първия ден от 2016. От чудене какво да измисля едното беше да отида на танцов клас. Така отидох за пръв път на урок по типичен балет при Мария Гезенчова в " Дерида ". Спортувал съм доста неща от плуване, през лека атлетика, до таекуондо и от доста години упражнявам йога покрай татко ми, само че балетът беше същинско предизвикателство. Натоварва тялото по необикновен метод, желае стоманен надзор и има същинска хубост. Мария извънредно ми хареса като човек и като сила и започнах да вървя два пъти седмично. Няколко месеца по-късно в нюзлетъра на центъра прочетох за обучителната им стратегия за модерни танцьори Dance Port Derida. Отидох с упованието, че няма да ме изберат - мислех, че съм прекомерно остарял, и бях чул, че за програмата аплайват хора със сериозен опит, макар че е отворена за дилетанти. Минах първия кръг, минах втория, отидох за трети, който се оказа диалог с определените претенденти, и започнах образованието.
Колко време седмично отделяте за подготовки?
Тренировките са много интензивни - всеки работен ден по два часа в продължение на една година. Шест месеца след началото не преставам да съм напълно влажен единствено след загряката. Трудно ми е с времето, само че краткотрайно пожертвах ходенето на различен спорт и гледането на телевизия, с цел да освободя време да танцувам.
Какво цените в танцуването?
За мен танцът е пресечна точка сред спорта и изкуството, в този смисъл притегля и рационалната, и прочувствената ми страна, които са в непрекъснат противобой. Харесвам капацитета му да изразиш себе си по метод, по който никоя друга медиа не ти разрешава. Харесва ми още поради дисциплината, която изисква, привидната лекост, с която положителните танцьори вършат умопомрачително сложни неща, и суровостта му.
Колко коства това занятие?
Програмата е безвъзмездна за участниците. Развива те всестранно като танцьор, тъй като упражняваме актуален танц, типичен балет и техника " Греъм ". Едно от най-ценните неща са уъркшоповете, водени от непознати хореографи на резиденция в " Дерида ". Уъркшопът с Ребека Марголик продължи три седмици, в които танцувахме доста интензивно. Съвпадна с един от най-трудните моменти в живота ми и безусловно беше като терапия.
Как се чувствате, до момента в който танцувате, защо мислите?
Танцуването е бягство от това непрекъснато да проучвам, изисква психическата и физическа централизация, която може да заглуши мислите. Клише е, само че се усещам свободен, когато танцувам. И самоуверен.
Най-голямото ми достижение е, че се престраших въобще да стартира, че се допрях до толкоз готини хореографи и сътрудници танцьори и че към този момент няколко пъти съумявам да изляза да танцувам пред хора на сцена, на инат на смразяващия ми боязън от нея.
Имате ли упоритости в тази област?
Винаги съм обичал да танцувам и с годините това единствено се ускорява. Казват, че танцуването е едно от най-полезните неща, които можем да създадем за себе си от здравословна позиция, тъй като тренира и тялото, и мозъка, и забавя процеса на стареене. Не знам по какъв начин ще се развият нещата, когато завърши програмата. Твърде късно в живота ми се коства да стартира да строя сериозна кариера като танцьор, само че пробвам да не мисля за това, а да се насладя на процеса. Определено ще продължа да танцувам под една или друга форма.
Нещо, което бихте ни предложили за гледане? По света и у нас, на запис или онлайн – натрупа, хореограф, режисура...
Не обичам видеозаписи на танцови представления. Не са в услуга на работата на хореографите и танцьорите. Трябва да са извънредно добре снимани, осветени и инсталирани и даже тогава крадат от прочувствения заряд и хубостта на придвижването. Танц се гледа онлайн или брилянтно стилизиран като в " Пина " на Вим Вендерс. Иначе най-яркият ми спомен от танц в миналото е Sideways Rain на швейцарската компания Alias, а тази година безусловно се влюбих в работата и на Офир, и на Лидия, само че едно соло зрелище на Ребека Марголик тотално ме зашемети.
Реставриране на мебели: Мелани Новоа, канадка, здравна сестра по обучение, само че работи в ITотдела на Peugeot-Citroen в Испания, където живее от 10 години
Как се появи ползата ви към реставрирането на мебели?
Запалих се преди години, когато дойдох в Испания. Семейната ни къща в Байона, Северна Испания, е строена през 70-те години и от този момент не беше ремонтирана. Когато се реалокирах да пребивавам там, започнаха да ми идват всевъзможни хрумвания за това по какъв начин дадена мебел би могла да получи нов живот, в случай че се пребоядиса да вземем за пример. Първото нещо, което реставрирах напълно сама, беше дребната нощна масичка на татко ми, която той искаше да изхвърли. Реших да я освежа и осъвременя. Резултатът беше превъзходен, а и самият развой на възстановяване ми хареса доста. Наскоро започнах да се занимавам по-активно с тази активност частично тъй като разполагам с нужното време. Това е занимание, което изисква много свободно време.
Според вас дамите оправят ли се също толкоз добре, колкото и мъжете, при реставрирането на мебели?
Да, може би в действителност го възприемаме за по-скоро непокътната мъжка територия, само че би трябвало да кажа, че виждам от ден на ден дами реставратори, които се оправят доста добре. Всъщност аз персонално познавам повече дами, които реставрират мебели, в сравнение с мъже. Нещата се трансформират.
Какво ви носи това занятие?
Успявам да разпростра изобретателната си страна. Това е занятие, при което съвсем всичко, което си наумиш, е допустимо. Можеш да пробваш нови техники, нови цветове и да трансформираш нещо остаряло в нещо съвременно и красиво. Намирам концепцията за преработването и за " даването на нов живот " на предметите за вдъхновяваща. А крайният резултат ми носи задоволство. Но едно от най-важните за мен неща е, че ми разрешава да се откъсна от проблемите и ме успокоява, нещо като терапия или медитация.
Скъпо занимание ли е реставрирането на мебели?
Курсовете, на които вървя, ми костват към 50 евро на месец, само че пък мога да вървя в ателието, когато си желая и да заставам колкото е належащо. В ателието ни дават всички нужни принадлежности. Обикновено всеки носи предмета, по който желае да работи, и някои спомагателни материали като лак или багра според от съответния план. За тях не разходвам повече от 20 евро на месец, като нормално ми остава материал и за някой идващ път. Естествено зависи от размера на съответната мебел и от това, което желаеме да създадем с нея.
Как се учи и развива това умеене? Освен курсовете четете ли книги или блогове на тази тематика?
През годините съм се учила най-вече от татко ми и брат ми, гледайки ги по какъв начин оправят счупените мебели у дома. Като дете постоянно ги следих и от време на време даже им помагах. Така че една част от уменията ми идват от у дома. Когато станах по-самостоятелна и дейна в реставрирането, започнах да чета доста книги и блогове на тази тематика. И постоянно задавам извънредно доста въпроси, когато отида в някой магазин от вида " Направи си самичък ". Много потребни са ми видеата в YouTube, когато диря помощ за някоя характерна техника, а най-често черпя хрумвания и ентусиазъм от Pintrest – там има страхотни неща. Но несъмнено най-вече научих в ателието през последните 6 месеца. Екипът им има доста огромен опит и обича да го споделя.
С кой реставриран предмет сте най-горда?
Любимо ми е бялото огледало, направено от четири чекмеджета.
Бихте ли разказали някоя забавна преживелица, обвързвана с реставрирането?
Веднъж една моя близка другарка ми даде остарелия полилей на майка си, с цел да го реституирам. Беше от тези, формирани от доста разнообразни елементи от месинг и дърво, и се закачаше към тавана с декоративна розетка, също от месинг. За да реституирам лампата, трябваше да я разглобя цялата и да боядисам всяко от частите поотделно, след което да полирам дървените елементи. След като боядисах и лакирах всичко, трябваше да сглобя полилея отначало. Но, несъмнено, бях не запомнила в какъв ред се сглобяват частите, ха-ха! Отне ми много време да сглобя детайлите. Оттогава започнах да фотографирам всяка стъпка от разглобяването на мебелите, които реституирам. Какво да се прави, нещата се учат с времето.
Какво мислят околните за вашето занимание?/strong>
Мисля, че по-голямата част от фамилията и приятелите ми са заинтригувани от това мое занимание и в същото време са сюрпризирани от творчеството, която демонстрирам с него. Ако би трябвало да съм почтена, даже и аз се сюрпризирам! Никога не съм си мислила, че бих могла да сътворявам толкоз красиви неща от нищото - като да вземем за пример огледалото от чекмеджета. Също по този начин с помощта на това занимание към този момент съм по-осъзната по отношение на това по какъв начин старите предмети могат да се обновят и разкрасят, вместо да се изхвърлят.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ