Мнения Daily - Защо социалистите мразят "телефонистите"
© Цветелина Николаева
Нарочването на аутсорсинга има своето идеологическо пояснение. Още по тематиката
Мнения Daily - Каква е разликата сред
лотариите и телефоните измамници
И още: Кашата сред обществено и персонално е белег на българската политика; Европейските полезности не са " концерт по избор "
2 май 2018
Мнения Daily - Опозиция в България няма
И още: Коалицията " Не на еврото " става все по-шумна; Поданикът възприема страната като опасност
1 май 2018 Умри, само че взаимозависимост дай
Защо социалистите ненавиждат " телефонистите "
От коментар на Иван Бедров за " Дойче Веле "
" Не желая да съм телефонист " - това гласеше един от формалните лозунги на Първомайското шествие на Българска социалистическа партия " против корупцията, мизерията и бедността ". С него социалистите съумяха да обидят едновременно десетки хиляди млади българи, работещи в бранша на така наречен изнесени услуги. Този афиш сигурно не е бил донесен от някой инцидентен участник в шествието. Видът му издава, че е бил създаден от уредниците.
Защо в действителност социалистите не желаят да са телефонисти? Въпросът елементарно получава отговор - архивът разкрива, че в последните месеци младежката организация на Българска социалистическа партия постоянно приказва по какъв начин младите българи нямат избор с изключение на да са " сервитьорки или чиновници в колцентрове ". Тази опорна точка участва освен в изявленията, а бе материализирана в комплект лозунги - единият е този с " телефониста ", а другият гласи: " НЕ на модерното иго ". Очевидното обръщение е, че за Българска социалистическа партия работата като шлосер е уважавана, а работата в колцентър не е уважавана, тя е съвременно иго и партията е решила да се бори против него.
Колцентровете са забележителна част от бурно разрастващата се в България аутсорсинг промишленост, наричана още бранш на изнесените услуги. По данни на Българската аутсорсинг асоциация, в този отрасъл работят над 50 000 души, а още 20 000 ще бъдат наети до две години. Годишният оборот в бранша приближава 4 милиарда лв. и скоро ще доближи 4% от Брутният вътрешен продукт. Всеки четири от пет индивида в аутсорсинг промишлеността са с висше обучение, 80% от работещите са в София. Заплатите в този отрасъл са в пъти над междинното възнаграждение за страната. Защо Българска социалистическа партия гледа на тази част от стопанската система и на работещите в нея като на " съвременни плебеи "?
Да, взривът на колцентровете не е характерен за една богата стопанска система, тъй като главният фактор е по-ниско платената и относително добре образована работна ръка. Индустрията обаче се развива: до момента в който първоначално познанията по непознат език са единственото условие за наемане на работа, последователно от ден на ден се търсят и други умения - за новите центрове по ръководство на човешки запаси, финансов и счетоводен аутсорсинг. Колцентровете са работно място за десетки хиляди млади и образовани българи, които без този избор евентуално щяха да са отпътували в чужбина или да търкат талончета с парите на родителите си. Младежката безработица в България е измежду най-ниските в Европейски Съюз.
Нарочването точно на аутсорсинга като зложелател обаче има своето идеологическо пояснение. Тук става въпрос за доста на брой самостоятелни и най-вече западни компании, а не за съветски енергиен монополист, който желае да строи в България. Става дума за образовани и мобилни чиновници, които сами избират какво да работят и елементарно могат да намерят нова работа, а не за подвластните миньори в Бобов дол, получаващи заплати близки до минималната и принуждавани да гласоподават за някоя от огромните партии, в това число и Българска социалистическа партия. Става дума и за относително високи приходи - това не са бедните цигански махали, пазарувани на едро по изборите.
Няма нищо по-логично от това Българска социалистическа партия да уточни класовия зложелател в лицето на " телефонистите ". С сходно политическо " потупване " преди години се закичи и ИТ секторът (IT). Независимите бизнеси не са обичани от политиците и това е добра вест.
--------- С увеличените си заплати служителите на реда най-сетне ще имат пари за спектакъл и опера.
Културна полемика
Истинското пазарно съществуване на културата следва
От коментар на проф. Александър Кьосев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Юлия Лазарова
Преди няколко месеца служителите на реда стачкуваха поради ниските си заплати и министър председателят персонално са ангажира да усили парите им за заплащане със скромната сума от 100 млн. Преди няколко дни музикантите от БНР стачкуваха поради надалеч по-ниските си заплати (минималната заплата за един оркестрант с висше обучение в радиото е 570 лв). Сумата, изчислена като нарастване от синдикатите и поискана с митинги под прозорците на Министерски съвет, беше към 1 млн. лв.. Отговорът на държавното управление беше, че бюджетът е закон и не може да се мени хей така; вместо това музикантите получиха заричане да ги обособят от радиото в независим институт и да минат на делегиран бюджет.
Обичайният мотив, с който се предложи откъсването на три оркестъра и два хора от шапката на радиото, беше, че тази свърхразрастност на културни тела, синекури и интелигентни хрантутници е завещание от соца, по тази причина и цялата тази работа би трябвало най-сетне да се приключи и да мине на здравословен " пазарен " принцип. Тоест даваш им там едни пари, да се самоуправляват и доиздържат в пазарни условия, сами с радиото или с други контракти да подписват, за концерти, за записи, за каквото желаят. И повече не се занимаваш с тях, да оцеляват.
Цялата тази работа е единствено образец на неуспеха на културните политики, с който се характеризира ерата на Вежди Рашидов и неговите следовници. Тя ще бъде запомнена с " пазарната " комерсиализация на театри и ликвидацията на оркестри в страната (от 35 на 15), само че за сметка на това – с обсипването на антична България с гробове на вампири, таласъми и русалки, с бутафорни замъци ( " реставрирани " с европейски пари), които никой не посещава (то няма и положителни пътища до тях). С пагубно остаряла музейна политика. С неприятно изпълнена консервация на руините в Ларгото на София, с грандомански изложения в Париж и български " Лувъри " за сметка на недофинансиране на библиотеки и читалища, за сметка на цялостно неявяване на политика в региона на книгата, четенето и книгоиздаването.
Нещата не престават при наследника на Вежди, министъра на културата Боил Банов. Културната стратегия на председателството стартира със кавги и подозрения за корупционни схеми към ремонта на НДК, продължи със неясен конкурс за представящи България културни планове, разгласен за невероятно пай период. Избраните планове провокираха нов скандал, тъй като представяха българската просвета по метод, който породи подигравки измежду специалистите в културния бранш (една журналистка ги назова " Сапунени мехури, самун и рози " ).
Наскоро министър Банов разгласи последното си желание и то предстоящо е в региона, която най-вече възбужда българските култур-администратори - строителство, вложения и културно завещание. Трябва да се преразгледа статутът на " монументи на културата " с краткотраен, неразбираем статут " за сведение ", които чакат да бъдат избрани монументи ли са или не от няколко десетилетия. Обектите, които ще бъдат преразгледани, са цифром и словом 25 хиляди! Мажем единствено да се досещаме за далаверата, която дебне зад тази цифра.
Но вярата ни за българската просвета е другаде. След като на служителите на реда им усилиха заплатите (а те, знаете, дружно с охранителите са доста, прекомерно много), те най-сетне ще имат пари за спектакъл и опера - сигурно ще изпълнят залите, ще спасят ситуацията. А библиотеките от своя страна към този момент купуват най-малко по стотина бройки от най-новото издание на " Винету ", вършат оборот. Така че нищо не е изгубено, същинското пазарно съществуване на българската просвета следва.
-------- Налага да се предприеме доста повече от елементарните необвързващи обещания.
Свободно слово
Няма народна власт без медийна независимост
От коментар на генералния шеф на " Дойче Веле " Петер Лимбург
Фотограф: Анелия Николова
3-ти май е ден на медийна независимост. Нека най-малко един път в годината да отдадем дължимото на това човешко право. През останалите 364 дни от годината светът много по-слабо се интересува от казуса. Ето единствено няколко образеца:
Демократични политици от цяла Европа се надпреварват да вършат реверанси към Китай. А че в тази страна не съществува медийна независимост и че самостоятелни новинарски източници като Дойче Веле и други интернационалните медии са напълно блокирани – това се загатва в най-хубавия случай единствено пътем. И представителите на бизнеса също виждат в Китай само огромните стопански благоприятни условия, само че не и нарушаването на човешките права. А по този метод бизнесът непринудено се оставя в ръцете на властническия произвол в тази страна.
Изненадващо огромен брой немски и европейски политици пледират да демонстрираме същинско схващане към съветския президент Владимир Путин. Най-после да вземем на съществено неговите страхове от НАТО и Европейски Съюз. Затова пък страховете на публицистите в Русия се оказват досадна спънка, за която би трябвало да забравим – страховете им от произвола на властта, от физическото принуждение и от убийствата.
В Иран също блокират Дойче Веле и доста други интернационалните медии и систематично тормозят техните репортери. Почти никой към този момент не приказва за тези 23-ма публицисти, които лежат в злокобните затвори на Революционната армия. Напротив, има политици, които мечтаят за доближаване с Иран. Тъкмо с този режим, който желае да унищожи Израел, който дестабилизира целия Близък изток и непрестанно изнася тероризъм.
Всички хвалят саудитския престолонаследник, който позволи на дамите да карат и отвори кината. В същото време блогърът Раиф Бадауи лежи в саудитски затвор, единствено тъй като отстояваше главното си право на независимост на словото.
През тази година Мексико е страна-партньор на огромния Хановерски панаир. Никъде другаде по света не е толкоз рисково да си публицист, колкото в Мексико – в това число и заради това, че страната не може да управлява наркокартелите. През предходната година там бяха убити 11 публицисти – повече убити сътрудници имаше само в Сирия.
Изброяването може да продължи още дълго. И неизбежно стига до членката на НАТО Турция и страни от Европейски Съюз като Полша и Унгария. Списъкът е печален. И постанова да се предприеме доста повече от елементарните необвързващи обещания. Диктатори, автократи и популисти по целия свят заплашват демокрацията. Тя може да оцелее само, в случай че демократите твърдо я пазят. 
