Вирджиния Лангбак: Адекватното поведение на властите е ключово за справяне с насилието срещу жените
© Надежда Чипева Още по тематиката
Директорки по закон
Германия е следващата страна в Европа, която вкара наложителна квота за дами на високи позиции
13 мар 2015
Ема Уотсън: Равенството сред половете е проблем и на мъжете
И какво още сподели английската актриса в речта си пред Организация на обединените нации
24 сеп 2014
Насилието над дами в Европейски Съюз - по-голям проблем от разликата в заплатите
Нежният пол в Европа към момента е подценен професионално
8 мар 2012 Сп. Time разгласи акцията #metoo за " персона на годината " за 2017 година Смятате ли, че тази акция способства по позитивен метод за привличане на вниманието към казуса със половия тормоз?
Да, акцията #metoo реализира нещо, което даже не можехме да си представим преди – че за този проблем внезапно ще стартират да приказват всички. Това демонстрира, че тя беше подобаващата самодейност в подобаващия миг. Тази акция окуражи дамите да излязат и да приказват, сподели им, че това е широкоразпространен проблем и им даде убеденост, че виновността не е в тях, а в насилниците. Другият голям плюс е, че тя сложи казуса в дневния ред на политиците, накара ги да се замислят, докара до приемане на резолюция в Европейския парламент.
Статистиката е стряскаща - всяка трета жена в Европейски Съюз е или е била жертва на принуждение. Има ли позитивни образци от някоя от страните в Европейски Съюз за справяне с този проблем?
Няма страна, за която може да се каже – да, там се оправят отлично с казуса с насилието против дами. Основната спънка е, че това постоянно се счита за частен въпрос. В общества, където дамите имат убеденост, че в случай че излязат и приказват, няма да бъдат упреквани, че сами са си отговорни или гледани с подигравка, обстановката е по-добра. Същото важи и в страни, в които дамите имат по-висока степен на икономическа самостоятелност, тъй като това им дава опция да излязат от връзки, белязани от принуждение. Важно е да има и механизми за подрепа на жертвите да заживеят още веднъж естествен живот, в това число съществуване тук-там за краткотрайно настаняване.
Друг основен аспект е съответното държание управляващите. Ако сте жертва на принуждение нормално първият ви контакт е с лекари, в случай че имате съществено телесно пострадване, или с полицията. И тук е значимо каква ще е реакцията. Ако в полицията ви посрещнат със жлъч или с несериозно отношение, това работи обезкуражаващо и води до липса на доверие, че ще получите помощ. Защо да ходите в полицията, в случай че знаете, че няма да реагират съответно и да ви оказват помощ. Затова е извънредно значимо хората, които първи влизат в контакт с жертвите – лекарите и служителите на реда - да имат познание и схващане за казуса. В доста страни към момента има големи пропуски в това отношение.
В България единствено през предходната година имаше няколко случая на дами, които са докладвали в полицията, че са жертва на принуждение, само че не имало съответни ограничения и резултатът е гибел. Какво е нужно, с цел да се промени отношението измежду служителите на реда?
В момента EIGE прави огромно изследване, което обгръща полицията и правосъдните органи във всички 28 страни-членки на Европейски Съюз. Целта е да се промени метода към сходни случаи като първо установим какво липсва и след това препоръчаме ограничения какво би трябвало да се направи. Ще сме подготвени с разбора и рекомендациите към всяка страна поотделно в средата на 2018 година
Статистиката демонстрира също, че междинната разлика в заплащането сред мъже и дами в Европа е еквивалентна на това дамите да работят гратис два месеца годишно. Има ли страни, които съумяват да свият тази разлика и по какъв начин го вършат?
Няма нито една страна в Европейски Съюз, в която не съществува разлика в заплащането и тя остава много постоянна, не понижава сензитивно. Трябва да стартираме с дефинирането на това какво тъкмо е работа с равна стойност, защото стремежът е да има равно възнаграждение за работа с равна стойност. Въпросът е, че дамите са съсредоточени в сфери, които са по-ниско платени и са с по-нисък авторитет - здравни служащи и учители да вземем за пример. Докато мъжете доминират в области, които са високо платени, като инженерството и технологиите. Така намаляването на това разделяне на " женски " и " мъжки " специалности е един от методите за затваряне на ножицата в заплащането.
Една от ограниченията, които Европейски Съюз подхваща, е въвеждането на квоти за дами на високи позиции в фирмите. Какво е вашето мнение за този метод, работи ли той или има повече минуси, в сравнение с плюсове?
Според мен квотите са краткотрайна мярка. Те демонстрират къде желаеме да стигнем - да има дами на високите етажи в корпорациите. Следващият въпрос е по какъв начин да бъдат приложени тези квоти - дали да бъдат доброволни или наложителни. Но с цел да не се постанова да бъдат въвеждани със закон, е належащо да има равнище на зрялост в една страна, да не се слага под въпрос, че дамите са равнопоставена половина на обществото и е нужно да вземат участие във взимането на решения без да се удрят в така наречен " стъклен таван ". Тогава няма потребност от сходно законодателство, тъй като това се трансформира в процедура.
Всяка година EIGE разгласява показател за равенството сред половете в страните от Европейски Съюз. Докато резултатът приблизително за Европейски Съюз се усъвършенства, България е едно от изключенията, където няма придвижване в позитивна посока. Защо е по този начин?
Индексът е цялост от разнообразни индикатори. Индикаторът, който дърпа надолу България в общата ранглиста, е разпределението на времето сред двата пола. Интересното е, че съгласно показателя в България този знак освен е най-лошият в Европейски Съюз, само че и се утежнява. Българските мъже отделят минимум време за грижа за фамилията и децата и за домакинска работа. И от това губят самите те. Така че това е най-голямото предизвикателство пред равенството сред мъжете и дамите в България.
Вие пътувате и разговаряте с политици в разнообразни страни в Европейски Съюз. Какво е усещането ви, има ли схващане измежду хората на власт за какво равенството сред половете е значимо?
Зависи доста от съответните хора. Ако човек е отворен да учи, когато види обстоятелства, стартира да мисли и да натрупа познание. Но има и закостенели хора, които отхвърлят да одобряват нова информация - те мислят в жанр: " Това се прави по този начин, дядо ми го е правил по този начин, аз върша същото и синът ми ще прави по този начин. " С този вид хора е доста по-трудно, даже когато им покажеш данни, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз би могъл да се усили приблизително с сред 6.1% и 9.6%, в случай че дамите вземат участие пълноценно и равноправно на пазара на труда. Но мисля, че в дългоросрочен проект този тип закостенели политици към този момент няма да бъдат на власт, тъй като обществата стават все по-образовани и хората просто няма да гласоподават за тях в бъдеще.
Директорки по закон
Германия е следващата страна в Европа, която вкара наложителна квота за дами на високи позиции
13 мар 2015
Ема Уотсън: Равенството сред половете е проблем и на мъжете
И какво още сподели английската актриса в речта си пред Организация на обединените нации
24 сеп 2014
Насилието над дами в Европейски Съюз - по-голям проблем от разликата в заплатите
Нежният пол в Европа към момента е подценен професионално
8 мар 2012 Сп. Time разгласи акцията #metoo за " персона на годината " за 2017 година Смятате ли, че тази акция способства по позитивен метод за привличане на вниманието към казуса със половия тормоз?
Да, акцията #metoo реализира нещо, което даже не можехме да си представим преди – че за този проблем внезапно ще стартират да приказват всички. Това демонстрира, че тя беше подобаващата самодейност в подобаващия миг. Тази акция окуражи дамите да излязат и да приказват, сподели им, че това е широкоразпространен проблем и им даде убеденост, че виновността не е в тях, а в насилниците. Другият голям плюс е, че тя сложи казуса в дневния ред на политиците, накара ги да се замислят, докара до приемане на резолюция в Европейския парламент.
Статистиката е стряскаща - всяка трета жена в Европейски Съюз е или е била жертва на принуждение. Има ли позитивни образци от някоя от страните в Европейски Съюз за справяне с този проблем?
Няма страна, за която може да се каже – да, там се оправят отлично с казуса с насилието против дами. Основната спънка е, че това постоянно се счита за частен въпрос. В общества, където дамите имат убеденост, че в случай че излязат и приказват, няма да бъдат упреквани, че сами са си отговорни или гледани с подигравка, обстановката е по-добра. Същото важи и в страни, в които дамите имат по-висока степен на икономическа самостоятелност, тъй като това им дава опция да излязат от връзки, белязани от принуждение. Важно е да има и механизми за подрепа на жертвите да заживеят още веднъж естествен живот, в това число съществуване тук-там за краткотрайно настаняване.
Друг основен аспект е съответното държание управляващите. Ако сте жертва на принуждение нормално първият ви контакт е с лекари, в случай че имате съществено телесно пострадване, или с полицията. И тук е значимо каква ще е реакцията. Ако в полицията ви посрещнат със жлъч или с несериозно отношение, това работи обезкуражаващо и води до липса на доверие, че ще получите помощ. Защо да ходите в полицията, в случай че знаете, че няма да реагират съответно и да ви оказват помощ. Затова е извънредно значимо хората, които първи влизат в контакт с жертвите – лекарите и служителите на реда - да имат познание и схващане за казуса. В доста страни към момента има големи пропуски в това отношение.
В България единствено през предходната година имаше няколко случая на дами, които са докладвали в полицията, че са жертва на принуждение, само че не имало съответни ограничения и резултатът е гибел. Какво е нужно, с цел да се промени отношението измежду служителите на реда?
В момента EIGE прави огромно изследване, което обгръща полицията и правосъдните органи във всички 28 страни-членки на Европейски Съюз. Целта е да се промени метода към сходни случаи като първо установим какво липсва и след това препоръчаме ограничения какво би трябвало да се направи. Ще сме подготвени с разбора и рекомендациите към всяка страна поотделно в средата на 2018 година
Статистиката демонстрира също, че междинната разлика в заплащането сред мъже и дами в Европа е еквивалентна на това дамите да работят гратис два месеца годишно. Има ли страни, които съумяват да свият тази разлика и по какъв начин го вършат?
Няма нито една страна в Европейски Съюз, в която не съществува разлика в заплащането и тя остава много постоянна, не понижава сензитивно. Трябва да стартираме с дефинирането на това какво тъкмо е работа с равна стойност, защото стремежът е да има равно възнаграждение за работа с равна стойност. Въпросът е, че дамите са съсредоточени в сфери, които са по-ниско платени и са с по-нисък авторитет - здравни служащи и учители да вземем за пример. Докато мъжете доминират в области, които са високо платени, като инженерството и технологиите. Така намаляването на това разделяне на " женски " и " мъжки " специалности е един от методите за затваряне на ножицата в заплащането.
Една от ограниченията, които Европейски Съюз подхваща, е въвеждането на квоти за дами на високи позиции в фирмите. Какво е вашето мнение за този метод, работи ли той или има повече минуси, в сравнение с плюсове?
Според мен квотите са краткотрайна мярка. Те демонстрират къде желаеме да стигнем - да има дами на високите етажи в корпорациите. Следващият въпрос е по какъв начин да бъдат приложени тези квоти - дали да бъдат доброволни или наложителни. Но с цел да не се постанова да бъдат въвеждани със закон, е належащо да има равнище на зрялост в една страна, да не се слага под въпрос, че дамите са равнопоставена половина на обществото и е нужно да вземат участие във взимането на решения без да се удрят в така наречен " стъклен таван ". Тогава няма потребност от сходно законодателство, тъй като това се трансформира в процедура.
Всяка година EIGE разгласява показател за равенството сред половете в страните от Европейски Съюз. Докато резултатът приблизително за Европейски Съюз се усъвършенства, България е едно от изключенията, където няма придвижване в позитивна посока. Защо е по този начин?
Индексът е цялост от разнообразни индикатори. Индикаторът, който дърпа надолу България в общата ранглиста, е разпределението на времето сред двата пола. Интересното е, че съгласно показателя в България този знак освен е най-лошият в Европейски Съюз, само че и се утежнява. Българските мъже отделят минимум време за грижа за фамилията и децата и за домакинска работа. И от това губят самите те. Така че това е най-голямото предизвикателство пред равенството сред мъжете и дамите в България.
Вие пътувате и разговаряте с политици в разнообразни страни в Европейски Съюз. Какво е усещането ви, има ли схващане измежду хората на власт за какво равенството сред половете е значимо?
Зависи доста от съответните хора. Ако човек е отворен да учи, когато види обстоятелства, стартира да мисли и да натрупа познание. Но има и закостенели хора, които отхвърлят да одобряват нова информация - те мислят в жанр: " Това се прави по този начин, дядо ми го е правил по този начин, аз върша същото и синът ми ще прави по този начин. " С този вид хора е доста по-трудно, даже когато им покажеш данни, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз би могъл да се усили приблизително с сред 6.1% и 9.6%, в случай че дамите вземат участие пълноценно и равноправно на пазара на труда. Но мисля, че в дългоросрочен проект този тип закостенели политици към този момент няма да бъдат на власт, тъй като обществата стават все по-образовани и хората просто няма да гласоподават за тях в бъдеще.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ