© Надежда Чипева Хазартното лоби е най-силното мнозинство в парламента.

© Надежда Чипева Хазартното лоби е най-силното болшинство в Народното събрание. Още по тематиката
Мнения Daily - Опозиция в България няма

И още: Коалицията " Не на еврото " става все по-шумна; Поданикът възприема страната като опасност
1 май 2018
Мнения Daily - Новото иго

И още: Възкръсва ли диктатурата на селяндура; Еврото ще ни прати в А-отбора на Европейски Съюз
30 апр 2018 Игри на (не)щастието

Каква е разликата сред лотариите и телефоните измамници

От коментар на Илия Вълков за в. " Сега "

Това, че се приказва от ден на ден за търкането на билетчета като за " пандемия ", е първа стъпка към слагане на диагноза. Всеобщата национална неуравновесеност по видимо " лекия хазарт " - нещо като мек опиат, при който даже хора в последна беднотия жертват дневната кофичка кисело мляко за едно билетче, е показателно за равнищата на маргинализиране. Всенародното обезумяване, което се предизвиква и от устойчива медийна прокламация, демонстрира, че и в България може да се търгува сполучливо и с вярата, и с търсенето на благополучие. Всички сме съучастници в групов транс, при който разбирането за триумф се свежда само до това да те откри печелившата композиция от пирамиди. И няма какво да се учудваме, когато в най-бедната страна в Европа, съвсем всеки втори търка билетчета и е подготвен да се откаже от артикули от първа нужда единствено и единствено да завоюва. Това е обществен феномен. За стотици хиляди българи лотарията се е трансформирала в последно леговище, даже и това очакване да ги оставя безусловно гладни.

Разликата сред телефонните измамници и мощните уредници на лотарийни игри е единствено в мащаба. Технологията е една и съща. И едните, и другите са тънки психолози. Едните работят на локално равнище под закрилата на локалната полиция, другите поради неведнъж по-големите си благоприятни условия, работят на национално равнище, закриляни от страната. Очевидно е, че в най-бедната европейска страна, с народ, трайно определящ се като най-нещастен в европейската общественост, има толкоз огромна ниша за търговия с вярата за лесна облага. Последните данни на Евростат демонстрираха, че към този момент всеки трети българин живее в тежки материални ограничения, без артикули и услуги, считани за базисни за заслужен живот. Ниска покупателна дарба, ниско качество на живот и увеличаващ се брой небогати (последни данни на Национален статистически институт демонстрира, че съвсем всеки четвърти, или близо 1.6 млн. българи живеят в лишения).

Свеждането на всенародната хазартна взаимозависимост от игрите на щастието само до човешката доверчивост или дивотия е надменно резюме. Както е неразрешена рекламата на твърдия алкохол и цигарите, по този начин би трябвало да бъде неразрешена и рекламата на хазарта. Всъщност официално и тя е неразрешена. Но тъкмо за нея има малка врата в закона, която разрешава денонощното лъчение по всички канали кой от кой тип лотария спечелил. Прикрито е под обширното разбиране " аудио-визуална услуга ".

Проникването на хазарта е към този момент толкоз съществено, че не може да бъде спряно единствено с ограничението на рекламата му. Както проблемите с алкохола и цигарите не понижиха автоматизирано, откакто бяха спрени рекламите. Тонове профилирана литература има за зависимостите и по какъв начин се лимитират и лекуват. Но е неуместно, какъвто е фрапантният образец с хазарта, фискът и държавната политика да го предизвикват. Затова е значимо да забележим ще лъсне ли нескрито, че най-стабилното надпартийно болшинство в Народното събрание е на хазартното лоби. То нищо не рискува, не търка билетчета, не залага на четни или нечетни. То печели постоянно.

------------- Опозиционен предприемач, подкрепящ държавното управление в персонално качество, ту има, ту няма медии.

Политическа шизофрения

Кашата сред обществено и персонално е белег на българската политика

От коментар на политолога Даниел Смилов за " Клуб Z "

Фотограф: Надежда Чипева
В българската политика се разтвори нов, бездънен клийвидж или напряко разлом: този сред общественото и персоналното. Той се показва в това, че в обществено качество политиците съставляват едно нещо, а в персонално качество – напълно друго и от време на време тъкмо противоположното на първото. Кашата сред обществено и персонално е толкоз огромна, че тя стана отличителната линия на българската политика:

- От обществена позиция у нас има независимост на словото, само че от персонална позиция предприемачи купуват телевизия за да я затворят. Ако си спомняте, имаше такава телевизия – BiT, която (хубава или лоша) беше антиправителствена. За нейна беда;
- Онзи опозиционен предприемач, подкрепящ държавното управление в персонално качество, който ту има, ту няма медии, към този момент стана обект на внимание освен на родни антрeфилета, само че и на отчетите на " Репортери без граници " ;
- От обществена позиция поддържаме Англия, само че тъй като от персонална не ѝ имаме вяра, в последна сметка от обществена позиция не изгонихме нито посланик, нито разузнавач. А да кажеш, че нямаме такива, не би било вярно;
- От обществена позиция сме европейци, само че тъй като от персонална позиция сме хомофоби, останахме комай единствените, нератифицирали Истанбулската конвенция;
- Когато наши политици - президентът Радев, да вземем за пример - отиват в Русия, хората се чудят дали са там в обществено качество или в частно като Сидеров. А по-лошото е, че към този момент май е все едно;
- По принцип, в случай че човек харесва " Пинк Флойд " в персонално качество, не е наложително да поддържа Маргарет Тачър в публичността. Обикновено дори е противоположното. У нас обаче, в случай че някой обича Достоевски или Алла Пугачова, наложително би трябвало да поддържа Путин и нощните му вълци;
- По същата логичност се сърдим поради един лешник по-малко от Европейски Съюз, само че не се сърдим на Русия за двойно по-високата цена на природния газ, който получаваме по " братска " линия;
- От обществена позиция, когато покупателната ти дарба е по-малка, е обикновено да се сдобиваш с по-малко стока или с такава с по-ниско качество. Това е справедлив стопански закон. От персонална позиция той е доста провокиращ обаче и по тази причина обществено ще се борим против него;
- От обществена позиция планове като АЕЦ " Белене " са съмнителни и надали ще доведат до социална изгода. От персонална позиция те са доста привлекателни за енергийните лобита и феновете на Алла Пугачова. И май персоналното ще надделее над публичното по този въпрос;
- От обществена позиция у нас корупция има по високите етажи на властта. От персонална позиция корупция има единствено измежду опозицията, притежателите на неуместни медии, персоналните врагове на ръководещите и инцидентни електрони без политически чадър.

По изброените аргументи по множеството значими обществени ранглисти към този момент сме на 111-о място. Но в персонален проект, това мъчно се вижда.

---------- Европейска комисия се пробва да употребява лоста на икономическата насила.

Морков и сопа

Европейските полезности не са " концерт по избор "

От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "

Фотограф: Vincent Kessler
Европейската комисия публично ще предложи приемането на средства от фондовете на Европейски Съюз да се обвърже със спазването на неговите правила и с осъществяването на общите му решения.

Сблъсъкът занапред следва, само че главните причини на тази опозиция са ясни занапред. В плоскостта на политиката и идеологията предлагането на Комисията ще бъде показано като опит на по-големите, по-силните и по-развитите в Съюза да наложат волята си над по-малките, по-слабите и по-изостаналите. Някои към този момент формулираха този мотив като " империята отвръща на удара " (по унгарския министър председател Орбан, който в последно време приказва за Европейски Съюз като за " наложена от Брюксел нова империя " ). Други - като " наказване " за тези страни от източната част на Европейски Съюз, които не съблюдават разпоредбите.

Тези избрания са може би ефектни, само че не са правилни. Защото Европейски Съюз е общественост на споделените полезности и тези полезности не са " концерт по избор ". Защото всеки е влезнал в тази общественост изцяло непринудено, с което самичък си е " наложил " нейните полезности.

В скоби казано, някои дефинират това " избавление " като отвод от така наречен демократична народна власт. Но в тази ситуация с Европейски Съюз (и Запада като цяло) тя не е някакво идеологическо факсимиле, а пиедестал на неговото действие. Набор от правила на демократичното публично устройство, който в дълготраен проект подсигурява мир и разцвет и трансформира този съюз в най-хубавото място за живеене на света.

В Европейски Съюз обаче са в действие стандартите на правовата страна, на които всички страни би трябвало да дават отговор. Какво да се прави, в случай че някоя от тях се е отклонила от тези стандарти дотолкоз, че не извършва даже минималните условия за участие? В някои страни, в една или друга степен, в последно време се следи точно това. Претендирайки за правото си да правят " вътрешнополитически промени ", те посегнаха на върховенството на закона и разделянето на управляващите, ограничиха независимостта на правосъдната власт и се пробваха да я слагат под политически надзор.

Направеното до момента явно е прекомерно меко и незадоволително. Едва ли ще даде резултат и най-силната планувана по контракт мярка - лишаване на правото на глас. Новото предложение на Европейска комисия е опит да се приложи лостът на икономическата насила. Макар да не наподобява доста елегантно, това предложение е разумно - и заслужено. А с цел да проработи, има потребност от бърз и ефикасен механизъм за приложение, тъй че засегнатите да не са в положение да го блокират. Страните, подкрепящи това предложение, бързо ще превключат на по-висока скорост и ще оставят другите на мира да си правят " вътрешнополитическите промени ". Но без благините на днешното общуване.

Досега Европа благосклонно си затваряше очите за всичко това. Но тези блажени времена изтичат. Все едно дали предлагането на Европейска комисия ще бъде признато или не - Европейски Съюз към този момент няма да е същият. И в случай че не се промени, България не я чака нищо положително.