Мнения Daily - България се управлява ден за ден
© Мария Съботинова Те преглеждат страната като цялост от " свои хора ". Още по тематиката
Мнения Daily - Биткойнът не е за хора със слаби нерви
И още: Бареков в УНСС - недопустимо и цинично; Мораториумите не вземат решение казуса
3 дек 2017
Мнения Daily - Първата приватизация стана по времето на Живков
И още: Тежкият консенсус към разлагащия се мъртвец на София; Изкуственият разсъдък може да ни прати в ново Средновековие
29 ное 2017 Власт
България се ръководи ден за ден
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил
И най-хубавата, и най-дългата позитивна стопанска обстановка няма да размени нуждата от тактика - тактики за национално развиване, в които страната има основно значение. България се ръководи от хора, които вземат решения ден за ден. Те преглеждат страната като цялост от " свои хора ", които би трябвало да бъдат сложени на разнообразни места в институциите. Стратегия без институционално мислене и без разбирането за това, че през днешния ден би трябвало да се прави нещо, с цел да се реализира резултат, който чакаме след 5-7-10 години, не може да има.
Регионалното развиване е доста забележим образец за това. Дянков го формулира тъкмо - автомагистрали без хора няма да свършат работа. За да останат хората там, трябват тактики на районно и локално равнище. Стратегии за развиване и за подсилване на общностите.
Държавата не може да се ръководи единствено от горната страна надолу. Както обществото, по този начин и страната се градят дълготрайно изпод нагоре. Необходими са тактики за развиване на общностите, а икономическите решения би трябвало да следват, а не да водят процеса с дълбокомъдрения нонсенс: " Така споделя пазарът ".
Пазарът ще ви покаже междинен пръст, когато се затрият общностите, които би трябвало да излязат на пазара. Някой би трябвало да им помогне да излязат на пазара - тъй като те са отвън него. И във Видинско, и в Разградско, и в Ловешко... Препитават се в затворено сиромашко стопанство и това се назовава автархия. И по този начин във всички други сфери на националния живот. Не се оправдавайте с пазара - използвайте го за целенасочени тактики за развиване.
Стратегия не значи " идея ", не значи административно предписание на министерство, не значи провиснал бюджет съгласно лобисткия напън. Стратегия значи визия за бъдещо положение на обществото и страната и разгърната стратегия за гонене на поставената цел посредством операционализирани подцели на ежедневно ниво. Стига сме гледали безсъдържателните ви разногласия, игрите ви на ръководещи и съпротива, прозиращата зад речите ви неначетеност и нескритото ви предпочитание и през днешния ден да мръкне и вие да сте си на власт.
Айде стига реплика на страна и на всичко останало. Светът е много по-сложен от положението, в което изпитвате кеф от живота, който водите...
------ Това е отровна среда, в която ориентирите, вероятността и смисълът изчезват.
Дебат по български
Как спорят политическите водачи
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Фотограф: НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ
В началото два цитата, които си заслужава да бъдат препрочитани като блестящи мостри на ораторското " изкуство " и политическия " спор " в днешна България:
- " Оградата по границата била паднала при наводненията. Ами преди нямаше ограда! Ние я направихме. Ама прескачали я. Той и Левски ще я прескочи, в случай че беше жив! " ;
- " В нашата история има събития и имена, които през всички години са олицетворявали националния ни блян и горделивост. Едно такова име е Васил Левски (...) Българският министър-председател обаче съпостави Левски с незаконните мигранти (...) Остро осъждаме това изявление и настояваме Бойко Борисов да се извини на народа ни. Скъпи българи, над всяка партия, над всеки политик стоят свети за България персони. Във времето на разделяне, в което живеем, останаха прекомерно малко неща, които ни събират. Нека се обединим и не разрешаваме на никого да поругава националните ни герои. "
Така спорят един с различен водачите на ръководещата и на основната опозиционна партия. Да се проучват тези цитати е ненапълно обидно, само че въпреки всичко... Първо, министър председателят няма защо да се извинява на " народа ни ", защото в казаното от него няма никакво съпоставяне. А единствено изведнъж изникнала в потока на съзнанието му алюзия за именития " лъвски скок ", дал името на Васил Левски. Това, несъмнено, не прави кой знае какъв брой проницателен опита на премиера да отклони рецензиите за оградата по границата с Турция.
От друга страна, изказванието в отвореното писмо на опозиционната лидерка, че Борисов бил сравнил Левски с незаконните мигранти и по този начин бил " поругал " националната реликва, като се изключи че не е правилно, звучи напряко расистки (все едно мигрантите не са хора). Както се споделя в такива случаи, в случай че можеше да чуе, Левски би се обърнал в гроба.
Въпреки разликата в стилистиката и плоската смешка на премиера (като на чашка в махленска кръчма), и подправеният възторг на опозиционната лидерка (като влюбен в себе си графоман, който рецитира личните си стихове пред огледалото) са образци за едно и също: с цел да уязвят съперника си и да се харесат на необятната аудитория, българските политици постоянно и безсистемно приказват глупости и безвкусици. Дали го вършат умишлено, мислейки, че това е равнището на публиката, или пък просто личното им равнище е такова - това е различен въпрос.
Номерът със словесната реплика на непримирима политическа война е толкоз транспарантен, че на него могат да се заловен единствено най-недовиждащите. Но поразяващият му резултат е надалеч по-широк. Защото той носи със себе си омерзение и равнодушие за едни, опошляване и опростачване за други. Това е отровна среда, в която ориентирите, вероятността и смисълът изчезват. Но пък е единствената среда, в която сходни партии и политици могат да виреят и да възпроизвеждат властта си.
----------- По-важното е, че великите сили са нуклеарни най-малко енергетично.
Геополитика
Ако бяхме велика мощ...
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Тази седмица България се утвърди като велика мощ. Срещата на водачите на Китай и източно- и централноевропейските страни, домакинствана от Виктор Орбан, бе най-подходящият конгрес за дипломатичното обявяване на променения ни интернационален статут. Новината за жалост не направи огромно усещане в международния щемпел, само че самият факт, че следващата година ще сме домакините на идващото събитие, е изцяло задоволително самопризнание от сътрудниците.
Недоброжелатели намекнаха, че Китай употребява формата " 16+1 ", с цел да отслаби Европейски Съюз и да си извоюва посредством сепаративни съглашения стопански плацдарм в източната част на континента. Но откакто ние поемаме водеща роля на Изток, сходни опасения стават изцяло безпочвени. " Още от деня " на Българска национална телевизия незабавно регистрира трагично повдигнатия ни интернационален статус и направи предаване, озаглавено " Има ли България роля в Близкия изток? ". Трезвите (по създание скептични за възможната ни " роля " ) наблюдения на Мохамед Халаф по въпроса не охладиха ентусиазма на публичната ни телевизия да основава усещане, че близкоизточният възел е на път да бъде разсечен посредством българска мъдра интервенция.
Великите сили и изключително източните велики сили употребяват православието за разширение на своето въздействие. Тъй като ще сме водещи във връзка с приобщаването на Западните Балкани към Европейски Съюз, естествено прозвуча и новината за поканата за институционално майчинство от страна на македонската черква към нашия синод. Интересно, най-големи бранители на каноничността и братството с Руската и Сръбската черква се оказаха нашенци, които по принцип громят " митовете на македонизма ".
По-важното е, че великите сили са нуклеарни най-малко енергетично. Затова, както стана още по-ясно през последните дни, най-вероятно ще строим " Белене ". Великият статут е безценен. Десет милиарда евро за страна с годишен бюджет от 20 милиарда евро може да са доста, само че пък за велика мощ са нищо. Особено в случай че икономисва от просвета.
Това, което ни следва да опитаме като велика мощ, е да наложим източната " човечност " и като отношение на другите към самите нас. Стига са се вторачвали в тази корупция и захваната страна! Ние имаме и хубави, всемирен и външнополитически страни. Просто е време Европейската комисия да спре по протестантско-католически пример да се взира в разпоредбите и нормите и да стане сензитивна към хубостта на изключението. Ако не успеем да убедим сътрудниците да сменят базовото си отношение, може да останем и недоразбрани като велика мощ. Но това надали ще урони новопридобития ни статут.
Мнения Daily - Биткойнът не е за хора със слаби нерви
И още: Бареков в УНСС - недопустимо и цинично; Мораториумите не вземат решение казуса
3 дек 2017
Мнения Daily - Първата приватизация стана по времето на Живков
И още: Тежкият консенсус към разлагащия се мъртвец на София; Изкуственият разсъдък може да ни прати в ново Средновековие
29 ное 2017 Власт
България се ръководи ден за ден
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил
И най-хубавата, и най-дългата позитивна стопанска обстановка няма да размени нуждата от тактика - тактики за национално развиване, в които страната има основно значение. България се ръководи от хора, които вземат решения ден за ден. Те преглеждат страната като цялост от " свои хора ", които би трябвало да бъдат сложени на разнообразни места в институциите. Стратегия без институционално мислене и без разбирането за това, че през днешния ден би трябвало да се прави нещо, с цел да се реализира резултат, който чакаме след 5-7-10 години, не може да има.
Регионалното развиване е доста забележим образец за това. Дянков го формулира тъкмо - автомагистрали без хора няма да свършат работа. За да останат хората там, трябват тактики на районно и локално равнище. Стратегии за развиване и за подсилване на общностите.
Държавата не може да се ръководи единствено от горната страна надолу. Както обществото, по този начин и страната се градят дълготрайно изпод нагоре. Необходими са тактики за развиване на общностите, а икономическите решения би трябвало да следват, а не да водят процеса с дълбокомъдрения нонсенс: " Така споделя пазарът ".
Пазарът ще ви покаже междинен пръст, когато се затрият общностите, които би трябвало да излязат на пазара. Някой би трябвало да им помогне да излязат на пазара - тъй като те са отвън него. И във Видинско, и в Разградско, и в Ловешко... Препитават се в затворено сиромашко стопанство и това се назовава автархия. И по този начин във всички други сфери на националния живот. Не се оправдавайте с пазара - използвайте го за целенасочени тактики за развиване.
Стратегия не значи " идея ", не значи административно предписание на министерство, не значи провиснал бюджет съгласно лобисткия напън. Стратегия значи визия за бъдещо положение на обществото и страната и разгърната стратегия за гонене на поставената цел посредством операционализирани подцели на ежедневно ниво. Стига сме гледали безсъдържателните ви разногласия, игрите ви на ръководещи и съпротива, прозиращата зад речите ви неначетеност и нескритото ви предпочитание и през днешния ден да мръкне и вие да сте си на власт.
Айде стига реплика на страна и на всичко останало. Светът е много по-сложен от положението, в което изпитвате кеф от живота, който водите...
------ Това е отровна среда, в която ориентирите, вероятността и смисълът изчезват.
Дебат по български
Как спорят политическите водачи
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Фотограф: НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ
В началото два цитата, които си заслужава да бъдат препрочитани като блестящи мостри на ораторското " изкуство " и политическия " спор " в днешна България:
- " Оградата по границата била паднала при наводненията. Ами преди нямаше ограда! Ние я направихме. Ама прескачали я. Той и Левски ще я прескочи, в случай че беше жив! " ;
- " В нашата история има събития и имена, които през всички години са олицетворявали националния ни блян и горделивост. Едно такова име е Васил Левски (...) Българският министър-председател обаче съпостави Левски с незаконните мигранти (...) Остро осъждаме това изявление и настояваме Бойко Борисов да се извини на народа ни. Скъпи българи, над всяка партия, над всеки политик стоят свети за България персони. Във времето на разделяне, в което живеем, останаха прекомерно малко неща, които ни събират. Нека се обединим и не разрешаваме на никого да поругава националните ни герои. "
Така спорят един с различен водачите на ръководещата и на основната опозиционна партия. Да се проучват тези цитати е ненапълно обидно, само че въпреки всичко... Първо, министър председателят няма защо да се извинява на " народа ни ", защото в казаното от него няма никакво съпоставяне. А единствено изведнъж изникнала в потока на съзнанието му алюзия за именития " лъвски скок ", дал името на Васил Левски. Това, несъмнено, не прави кой знае какъв брой проницателен опита на премиера да отклони рецензиите за оградата по границата с Турция.
От друга страна, изказванието в отвореното писмо на опозиционната лидерка, че Борисов бил сравнил Левски с незаконните мигранти и по този начин бил " поругал " националната реликва, като се изключи че не е правилно, звучи напряко расистки (все едно мигрантите не са хора). Както се споделя в такива случаи, в случай че можеше да чуе, Левски би се обърнал в гроба.
Въпреки разликата в стилистиката и плоската смешка на премиера (като на чашка в махленска кръчма), и подправеният възторг на опозиционната лидерка (като влюбен в себе си графоман, който рецитира личните си стихове пред огледалото) са образци за едно и също: с цел да уязвят съперника си и да се харесат на необятната аудитория, българските политици постоянно и безсистемно приказват глупости и безвкусици. Дали го вършат умишлено, мислейки, че това е равнището на публиката, или пък просто личното им равнище е такова - това е различен въпрос.
Номерът със словесната реплика на непримирима политическа война е толкоз транспарантен, че на него могат да се заловен единствено най-недовиждащите. Но поразяващият му резултат е надалеч по-широк. Защото той носи със себе си омерзение и равнодушие за едни, опошляване и опростачване за други. Това е отровна среда, в която ориентирите, вероятността и смисълът изчезват. Но пък е единствената среда, в която сходни партии и политици могат да виреят и да възпроизвеждат властта си.
----------- По-важното е, че великите сили са нуклеарни най-малко енергетично.
Геополитика
Ако бяхме велика мощ...
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Тази седмица България се утвърди като велика мощ. Срещата на водачите на Китай и източно- и централноевропейските страни, домакинствана от Виктор Орбан, бе най-подходящият конгрес за дипломатичното обявяване на променения ни интернационален статут. Новината за жалост не направи огромно усещане в международния щемпел, само че самият факт, че следващата година ще сме домакините на идващото събитие, е изцяло задоволително самопризнание от сътрудниците.
Недоброжелатели намекнаха, че Китай употребява формата " 16+1 ", с цел да отслаби Европейски Съюз и да си извоюва посредством сепаративни съглашения стопански плацдарм в източната част на континента. Но откакто ние поемаме водеща роля на Изток, сходни опасения стават изцяло безпочвени. " Още от деня " на Българска национална телевизия незабавно регистрира трагично повдигнатия ни интернационален статус и направи предаване, озаглавено " Има ли България роля в Близкия изток? ". Трезвите (по създание скептични за възможната ни " роля " ) наблюдения на Мохамед Халаф по въпроса не охладиха ентусиазма на публичната ни телевизия да основава усещане, че близкоизточният възел е на път да бъде разсечен посредством българска мъдра интервенция.
Великите сили и изключително източните велики сили употребяват православието за разширение на своето въздействие. Тъй като ще сме водещи във връзка с приобщаването на Западните Балкани към Европейски Съюз, естествено прозвуча и новината за поканата за институционално майчинство от страна на македонската черква към нашия синод. Интересно, най-големи бранители на каноничността и братството с Руската и Сръбската черква се оказаха нашенци, които по принцип громят " митовете на македонизма ".
По-важното е, че великите сили са нуклеарни най-малко енергетично. Затова, както стана още по-ясно през последните дни, най-вероятно ще строим " Белене ". Великият статут е безценен. Десет милиарда евро за страна с годишен бюджет от 20 милиарда евро може да са доста, само че пък за велика мощ са нищо. Особено в случай че икономисва от просвета.
Това, което ни следва да опитаме като велика мощ, е да наложим източната " човечност " и като отношение на другите към самите нас. Стига са се вторачвали в тази корупция и захваната страна! Ние имаме и хубави, всемирен и външнополитически страни. Просто е време Европейската комисия да спре по протестантско-католически пример да се взира в разпоредбите и нормите и да стане сензитивна към хубостта на изключението. Ако не успеем да убедим сътрудниците да сменят базовото си отношение, може да останем и недоразбрани като велика мощ. Но това надали ще урони новопридобития ни статут.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ