Кратка история на Стивън Хокинг
© Lucas Jackson Още по тематиката
Стивън Хокинг: Кратка история на гения
Световноизвестният английски астрофизик умря на 76-годишна възраст
14 мар 2018
OT ДНЕВНИК: Стивън Хокинг: Черните дупки водят към други вселени
Световноизвестният физик изясни, че е разкрил механизъм за връщане на информацията от мистериозните галактически обекти
от Дневник,26 авг 2015
Юрий Милнер ще влага 100 милиона $ в план, който ще търси рационален извънземен живот
Съоснователят на затворената наскоро известна услуга за музикален стрийминг Grooveshark беше открит мъртъв в дома си във Флорида; Изпълнителният шеф на Vodafone Виторио Колао реши да опрости мениджърската конструкция в Европа.
21 юли 2015 " It doesn`t have to be like this. All we need to do is make sure we keep talking. " Стивън Хокинг в песента Keep Talking на Pink Floyd, 1994Ако този текст би трябвало да стартира с факсимиле, то ще е " един от най-могъщите научни гласове на XX в. замлъкна вечно ". Самият Стивън Хокинг евентуално би оценил шегата - от 1985 година, когато дефинитивно губи речта си, от устата му не е излязла и една дума и все пак компютърно генерираният му диалект е измежду най-разпознаваемите в света. И несъмнено му оказва помощ да се трансформира от научен физик с разтърсващи хрумвания в своята област в културна икона - обликът му е на всички места от анимирания черен комизъм в The Simpsons до философската подкана в ария на Pink Floyd да не стопираме да поддържаме връзка.
Така нелечимата амиотрофична латерална склероза, с която Хокинг е диагностициран още на 21-годишна възраст, се трансформира в нещото, което бележи всичките му падения и възходи до гибелта му на 14 март 2018 година На 76 години - много над всички лекарски и личните му упования ( " Всичко от този момент насам е бонус " ). " Болезнената " популярност на Хокинг има доста пластове и на самия него му би трябвало време да се научи да я приема и ръководи. По личните му самопризнания тя унищожава първия му брак през 80-те, до момента в който години по-късно той към този момент самичък се иронизира в интервютата си: " Недостатъкът на известността ми е, че не мога да отида на никое място, без да ме разпознаят. Не стига да нося тъмни очила и перука. Количката ме издава... "
Статутът му на рок звездата на физиката обаче се корени в най-голямото му достижение - да преведе комплицираните научни теории по какъв начин е организиран Космосът на понятен език. Спокойно може да се каже, че неговата " Кратка история на времето " (1988) е книгата, трансформирала известната просвета от нишов род в голяма промишленост. И защото го предизвестили, че с всяка вкарана формула ще падат продажбите, тя съдържа единствено една - Е=mc2. Най-важни открития и теории:
- Съвместно с Роджър Пенроуз потвърждават, че в случай че началото на Вселената е Голям гърмеж, той е почнал от безпределно дребна точка - сингулярност
- Черните дупки освен че не усилват непрекъснато масата си, като засмукват всичко, само че непрекъснато излъчват сила и губят маса
- В началото на 80-те развива теорията, че частиците, светлината и информацията, попаднали в черна дупка, се унищожават, в случай че черната дупка " се изпари ". Теорията поражда диспути и като извънредно през 2004 година Хокинг признава, че информацията се резервира
- През 80-те взаимно с Джеймс Хартъл прави опит да опише цялата история на Космоса в едно уравнение - вълнова функционалност на Вселената. Резултатите обаче са толкоз общи, че множеството физици не виждат практическа изгода. Въведение във Вселената на Хокинг
За четене:
Кратка история на времето (1988)
Черни дупки и бебета вселени (1993)
Великият дизайн (2010)
За гледане:
Теория на всичко (2014) - филм за живота на Хокинг
Stephen Hawking`s Grand Design - сериал на Discovery
Вселенски разум, покорен в неработещо тяло
Талантът на Хокинг като физик се демонстрира още като студент и най-големите му хрумвания датират от времето му на докторант в " Кембридж ". Докато моторно невронното заболяване последователно пленява тялото му и той все по-трудно се движи, мозъкът му лети в неразучените лимити на времето и пространството. И стига обратно до началото на Вселената и до ръба на безкрайността, където законите на физиката, каквито мислим, че ги познаваме, се разтягат (или свиват) в неразбираеми за човешкия мозък понятия като сингулярност.
Всичките му теоретични приноси в науката мъчно могат да се опишат и синтезират в една публикация, само че в случай че името на Хокинг се свързва с едно нещо, това са черните дупки. През 60-те цялата физика като просвета е стъпила върху откритията на Айнщайн и неговата Теория на относителността. А търсенията на новото потомство физици са ориентирани към намирането на сплотяваща Теория на всичко, която да сдобри несъгласията сред шокиращата квантова механика, описваща отлично микросвета на обикновените частици, и общата релативност и гравитацията, командващи вселената в гигантските мащаби на планети, звезди и галактики. Двете употребяват изцяло разнообразни уравнения и стъпват върху разнообразни предпоставки - съгласно едната пространството е безпрепятствено и отмерено, а съгласно другата зърнисто и неравномерно. И в него няма празно място, а всичко непрекъснато бълбука - частиците непринудено се появяват и по този начин се създава материя и антиматерия, които при конфликта си незабавно се унищожават взаимно.
Опитът на Хокинг да сдобри двете не е сполучлив и неговите теории са по-скоро кръпки върху дупките по двете теории. Но при проучванията си на модели на черни дупки той доближава до въпроси и теории, които трансформират метода на мислене във физиката в идващите десетилетия.
Някои от неговите догатки в този момент са преобладаващи и одобрявани от множеството учени. Например така наречен радиация на Хокинг, която, обратно на интуитивната визия, че черната дупка гълтам всичко, твърди, че тя в действителност излъчва микроскопична сила (именно поради въпросните появяващи се частици материя и антиматерия, при което едната може да бъде погълната от дупката, а другата да остане). Други негови хрумвания обаче стават обект на дългогодишни диспути и рецензии и са отхвърлени. Най-известният образец е неговият абсурд, че информацията може да изчезва в черните дупки, което опонира на главния принцип, че във Вселената тя в никакъв случай не се губи и теоретично, в случай че върнем лентата обратно, можем да възстановим всяко събитие. След съвсем четвърт век разногласия с физици като Ленард Съскинд той признава, че не е прав, въпреки да не се предава изцяло и да пази, че извлечената назад информация ще е неизползваемо видоизменена.
Най-честата рецензия към Хокинг, изключително след брилянтните му писания от началото на 70-те, е точно, че той стъпва повече на брилянтни хрумвания и вътрешен глас, само че те не са подкрепени с задоволително деликатна работа зад тях. Затова и измежду самоуверено хвърляните от него изказвания има и провали. Сред тях и " залог ", че Хигс-бозонът в никакъв случай няма да бъде открит. През 2013 година Големият адронен колайдер, който апропо от основаването му търси удостоверение и за микро черните дупки на Хокинг, откри теоретично предсказаната парченце, даваща маса на материята.
Раждането на една звезда
Същевременно обаче голямата известност и популярност на Хокинг прави мъчно да му се опонира. След превръщането му в медиен облик неговите научни писания отстъпват място на мнения на нови открития и непознати писания. И измежду учените през годините назрява доловима скука и даже злоба за метода, по който подхвърлени от Хокинг хрумвания генерират голям обществен интерес, до момента в който не се обръща внимание на доста по-внимателно и детайлно създадени и не по-малко провокативни и истински модели от също по този начин надарени физици. Със сигурност към края на кариерата си Хокинг е по-малко изобретател и повече коментатор, само че със заслужена популярност на талант.
Също по този начин от първата си известна книга нататък той последователно стартира обществено да се възприема все по-малко като физик и от ден на ден като мъдрец. Общественият интерес стартира да адресира към него енциклопедични въпроси във всички области на познатото и непознатото. Някак последователно се построява обликът на гениалния разум, който от пандиза на своето неподвижно тяло може като Оракул с електронен глас да даде отговори на всевъзможни освен научни, само че и морални алтернативи.
Вижданията на Хокинг по всевъзможни тематики гладно се гълтам от медиите. Сред тях преобладаващи в последните години са неговите терзания за бъдещето на човечеството. Често неговите предизвестия за рискове от самоизтребление посредством нуклеарна война, генетично основани вируси, световно стопляне или различен прелом се трансформират в сензационни заглавия. Подобен отзив генерират и страховете му от развиване на изкуствен интелект, който наред с неизброимите изгоди може съгласно него да унищожи човечеството.
Такива терзания Хокинг има и за срещата с извънземни цивилизации. " Мисля, че ще е злополучие. Извънземните евентуално ще са доста по-напреднали от нас. На тази планета историята за развити раси, които срещат по-примитивни нации, не е изключително щастлива, макар че са от един тип. Мисля, че би трябвало да сведем глава ", споделя той в предаване на National Geographic през 2004 година Същевременно обаче вижда в колонизацията на Космоса късмет за развиване на човечеството и години по-късно застава зад финансираната от съветския милиардер Юрий Милнeр самодейност Breakthrough за търсене на извънземен разсъдък.
Мненията му по етични тематики постоянно поляризират. Научните му ползи към началото на света постоянно го изправят пред въпроси за религията и Бог, на които той дава отговор с палитра от агностицизъм до необорим атеизъм. " Всеки е свободен да има вяра в каквото желае и съгласно мен най-простото пояснение е, че няма Бог. Никой не е основал Вселената и никой не ръководи ориста. Това ме води и до надълбоко предусещане. Вероятно няма и парадайс и задгробен живот. Имаме единствено този живот, с цел да оценим великия план на Вселената, и по тази причина съм извънредно признателен ", споделя физикът.
Но без значение кой и какъв брой споделя персоналните визии на Хокинг, това не пречи живият му дух и жаждата за живот да въодушевяват. С дейния си живот, с наличното си и кратко обяснение на науката и с възприятието си за комизъм той и неговият роботизиран глас са предиздвикали доста хора да мислят сериозно в опит да си обяснят света в близост. Това е може би най-хубавият късмет апокалиптичните предизвестия на Стивън Хокинг да не се случат. И този момент от историята на времето, в която човечеството играе някаква роля, да се проточи още и продължи да се написа. И приказва.
Стивън Хокинг: Кратка история на гения
Световноизвестният английски астрофизик умря на 76-годишна възраст
14 мар 2018
OT ДНЕВНИК: Стивън Хокинг: Черните дупки водят към други вселени
Световноизвестният физик изясни, че е разкрил механизъм за връщане на информацията от мистериозните галактически обекти
от Дневник,26 авг 2015
Юрий Милнер ще влага 100 милиона $ в план, който ще търси рационален извънземен живот
Съоснователят на затворената наскоро известна услуга за музикален стрийминг Grooveshark беше открит мъртъв в дома си във Флорида; Изпълнителният шеф на Vodafone Виторио Колао реши да опрости мениджърската конструкция в Европа.
21 юли 2015 " It doesn`t have to be like this. All we need to do is make sure we keep talking. " Стивън Хокинг в песента Keep Talking на Pink Floyd, 1994Ако този текст би трябвало да стартира с факсимиле, то ще е " един от най-могъщите научни гласове на XX в. замлъкна вечно ". Самият Стивън Хокинг евентуално би оценил шегата - от 1985 година, когато дефинитивно губи речта си, от устата му не е излязла и една дума и все пак компютърно генерираният му диалект е измежду най-разпознаваемите в света. И несъмнено му оказва помощ да се трансформира от научен физик с разтърсващи хрумвания в своята област в културна икона - обликът му е на всички места от анимирания черен комизъм в The Simpsons до философската подкана в ария на Pink Floyd да не стопираме да поддържаме връзка.
Така нелечимата амиотрофична латерална склероза, с която Хокинг е диагностициран още на 21-годишна възраст, се трансформира в нещото, което бележи всичките му падения и възходи до гибелта му на 14 март 2018 година На 76 години - много над всички лекарски и личните му упования ( " Всичко от този момент насам е бонус " ). " Болезнената " популярност на Хокинг има доста пластове и на самия него му би трябвало време да се научи да я приема и ръководи. По личните му самопризнания тя унищожава първия му брак през 80-те, до момента в който години по-късно той към този момент самичък се иронизира в интервютата си: " Недостатъкът на известността ми е, че не мога да отида на никое място, без да ме разпознаят. Не стига да нося тъмни очила и перука. Количката ме издава... "
Статутът му на рок звездата на физиката обаче се корени в най-голямото му достижение - да преведе комплицираните научни теории по какъв начин е организиран Космосът на понятен език. Спокойно може да се каже, че неговата " Кратка история на времето " (1988) е книгата, трансформирала известната просвета от нишов род в голяма промишленост. И защото го предизвестили, че с всяка вкарана формула ще падат продажбите, тя съдържа единствено една - Е=mc2. Най-важни открития и теории:
- Съвместно с Роджър Пенроуз потвърждават, че в случай че началото на Вселената е Голям гърмеж, той е почнал от безпределно дребна точка - сингулярност
- Черните дупки освен че не усилват непрекъснато масата си, като засмукват всичко, само че непрекъснато излъчват сила и губят маса
- В началото на 80-те развива теорията, че частиците, светлината и информацията, попаднали в черна дупка, се унищожават, в случай че черната дупка " се изпари ". Теорията поражда диспути и като извънредно през 2004 година Хокинг признава, че информацията се резервира
- През 80-те взаимно с Джеймс Хартъл прави опит да опише цялата история на Космоса в едно уравнение - вълнова функционалност на Вселената. Резултатите обаче са толкоз общи, че множеството физици не виждат практическа изгода. Въведение във Вселената на Хокинг
За четене:
Кратка история на времето (1988)
Черни дупки и бебета вселени (1993)
Великият дизайн (2010)
За гледане:
Теория на всичко (2014) - филм за живота на Хокинг
Stephen Hawking`s Grand Design - сериал на Discovery
Вселенски разум, покорен в неработещо тяло
Талантът на Хокинг като физик се демонстрира още като студент и най-големите му хрумвания датират от времето му на докторант в " Кембридж ". Докато моторно невронното заболяване последователно пленява тялото му и той все по-трудно се движи, мозъкът му лети в неразучените лимити на времето и пространството. И стига обратно до началото на Вселената и до ръба на безкрайността, където законите на физиката, каквито мислим, че ги познаваме, се разтягат (или свиват) в неразбираеми за човешкия мозък понятия като сингулярност.
Всичките му теоретични приноси в науката мъчно могат да се опишат и синтезират в една публикация, само че в случай че името на Хокинг се свързва с едно нещо, това са черните дупки. През 60-те цялата физика като просвета е стъпила върху откритията на Айнщайн и неговата Теория на относителността. А търсенията на новото потомство физици са ориентирани към намирането на сплотяваща Теория на всичко, която да сдобри несъгласията сред шокиращата квантова механика, описваща отлично микросвета на обикновените частици, и общата релативност и гравитацията, командващи вселената в гигантските мащаби на планети, звезди и галактики. Двете употребяват изцяло разнообразни уравнения и стъпват върху разнообразни предпоставки - съгласно едната пространството е безпрепятствено и отмерено, а съгласно другата зърнисто и неравномерно. И в него няма празно място, а всичко непрекъснато бълбука - частиците непринудено се появяват и по този начин се създава материя и антиматерия, които при конфликта си незабавно се унищожават взаимно.
Опитът на Хокинг да сдобри двете не е сполучлив и неговите теории са по-скоро кръпки върху дупките по двете теории. Но при проучванията си на модели на черни дупки той доближава до въпроси и теории, които трансформират метода на мислене във физиката в идващите десетилетия.
Някои от неговите догатки в този момент са преобладаващи и одобрявани от множеството учени. Например така наречен радиация на Хокинг, която, обратно на интуитивната визия, че черната дупка гълтам всичко, твърди, че тя в действителност излъчва микроскопична сила (именно поради въпросните появяващи се частици материя и антиматерия, при което едната може да бъде погълната от дупката, а другата да остане). Други негови хрумвания обаче стават обект на дългогодишни диспути и рецензии и са отхвърлени. Най-известният образец е неговият абсурд, че информацията може да изчезва в черните дупки, което опонира на главния принцип, че във Вселената тя в никакъв случай не се губи и теоретично, в случай че върнем лентата обратно, можем да възстановим всяко събитие. След съвсем четвърт век разногласия с физици като Ленард Съскинд той признава, че не е прав, въпреки да не се предава изцяло и да пази, че извлечената назад информация ще е неизползваемо видоизменена.
Най-честата рецензия към Хокинг, изключително след брилянтните му писания от началото на 70-те, е точно, че той стъпва повече на брилянтни хрумвания и вътрешен глас, само че те не са подкрепени с задоволително деликатна работа зад тях. Затова и измежду самоуверено хвърляните от него изказвания има и провали. Сред тях и " залог ", че Хигс-бозонът в никакъв случай няма да бъде открит. През 2013 година Големият адронен колайдер, който апропо от основаването му търси удостоверение и за микро черните дупки на Хокинг, откри теоретично предсказаната парченце, даваща маса на материята.
Раждането на една звезда
Същевременно обаче голямата известност и популярност на Хокинг прави мъчно да му се опонира. След превръщането му в медиен облик неговите научни писания отстъпват място на мнения на нови открития и непознати писания. И измежду учените през годините назрява доловима скука и даже злоба за метода, по който подхвърлени от Хокинг хрумвания генерират голям обществен интерес, до момента в който не се обръща внимание на доста по-внимателно и детайлно създадени и не по-малко провокативни и истински модели от също по този начин надарени физици. Със сигурност към края на кариерата си Хокинг е по-малко изобретател и повече коментатор, само че със заслужена популярност на талант.
Също по този начин от първата си известна книга нататък той последователно стартира обществено да се възприема все по-малко като физик и от ден на ден като мъдрец. Общественият интерес стартира да адресира към него енциклопедични въпроси във всички области на познатото и непознатото. Някак последователно се построява обликът на гениалния разум, който от пандиза на своето неподвижно тяло може като Оракул с електронен глас да даде отговори на всевъзможни освен научни, само че и морални алтернативи.
Вижданията на Хокинг по всевъзможни тематики гладно се гълтам от медиите. Сред тях преобладаващи в последните години са неговите терзания за бъдещето на човечеството. Често неговите предизвестия за рискове от самоизтребление посредством нуклеарна война, генетично основани вируси, световно стопляне или различен прелом се трансформират в сензационни заглавия. Подобен отзив генерират и страховете му от развиване на изкуствен интелект, който наред с неизброимите изгоди може съгласно него да унищожи човечеството.
Такива терзания Хокинг има и за срещата с извънземни цивилизации. " Мисля, че ще е злополучие. Извънземните евентуално ще са доста по-напреднали от нас. На тази планета историята за развити раси, които срещат по-примитивни нации, не е изключително щастлива, макар че са от един тип. Мисля, че би трябвало да сведем глава ", споделя той в предаване на National Geographic през 2004 година Същевременно обаче вижда в колонизацията на Космоса късмет за развиване на човечеството и години по-късно застава зад финансираната от съветския милиардер Юрий Милнeр самодейност Breakthrough за търсене на извънземен разсъдък.
Мненията му по етични тематики постоянно поляризират. Научните му ползи към началото на света постоянно го изправят пред въпроси за религията и Бог, на които той дава отговор с палитра от агностицизъм до необорим атеизъм. " Всеки е свободен да има вяра в каквото желае и съгласно мен най-простото пояснение е, че няма Бог. Никой не е основал Вселената и никой не ръководи ориста. Това ме води и до надълбоко предусещане. Вероятно няма и парадайс и задгробен живот. Имаме единствено този живот, с цел да оценим великия план на Вселената, и по тази причина съм извънредно признателен ", споделя физикът.
Но без значение кой и какъв брой споделя персоналните визии на Хокинг, това не пречи живият му дух и жаждата за живот да въодушевяват. С дейния си живот, с наличното си и кратко обяснение на науката и с възприятието си за комизъм той и неговият роботизиран глас са предиздвикали доста хора да мислят сериозно в опит да си обяснят света в близост. Това е може би най-хубавият късмет апокалиптичните предизвестия на Стивън Хокинг да не се случат. И този момент от историята на времето, в която човечеството играе някаква роля, да се проточи още и продължи да се написа. И приказва.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ